Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 28.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи
въззивен състав, в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ВАСИЛ В.
при участието на секретаря Даниела Ангелова, като
разгледа докладваното от съдията Михайлова в. гр. д. № 189 по описа на съда за
две хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260011/20.10.2020 г., постановено по гр. д. № 388/2019 г. по
описа на РС – гр. Е., е признато за установено на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК съществуването на вземането на „Е.М.“ ЕООД по отношение на П.А.И.
за сумата в размер на 2 045.20 евро като част от общо дължима главница в размер
на 4 900.46 евро по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 263/0188/17231812,
сключен на 02.10.2012 г., и анекс № 1 от 26.11.2015 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.07.2019 г. - датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - до окончателно изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед № 163 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 17.07.2019 г. по ч. гр.
дело № 281/2019 година по описа на РС – гр. Е.. С решението исковете на
дружеството, насочени срещу ответниците И.М.И. и Х.П.Х., са отхвърлени. С този
съдебен акт ответникът П.А.И. е осъдена да заплати на ищеца направените в заповедното производство и в исковото
производство разноски в размер от общо 460 лева.
Подадена e в законоустановения срок въззивна жалба от ответника П.А.И., която моли въззивният съд да отмени решението в
частта, в която искът срещу нея е уважен, и да постанови нов акт по съществото
на спора, с който претенцията на ищеца да бъде отхвърлена. Единственият довод
във въззивната жалба, в която оплаквания срещу обосноваността на решението на
районния съд не се съдържат, е свързан с необсъждане от страна на районния съд
на възражението за нищожност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1
и чл. 11, ал. 1 ЗПК.
Ответникът по жалбата „Е.М.“ ЕООД счита, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
Софийски окръжен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното.
Между „У.Б.“ АД, от една страна като заемодател, и И.М.И. –
кредитополучател, и ответника П.А.И. –
солидарен длъжник, е сключен на 02.10.2012 г. договор за потребителски кредит, а
на 26.11.2015 г. и анекс № 1, по силата на който договор кредитополучателят е
получил сумата от 11 100 евро със задължението да я върне, ведно с
дължимата възнаградителна лихва и такси, на 144 месечни погасителни вноски до
25.02.2024 г., всяка от които съгласно погасителен план от 26.11.2015 г. в
размер на 155.87 евро или 394.86 лева, както и ежемесечна вноска за лихви и
такси от 8.85 евро или 17.31 лева. На 21.11.2016 г. между кредитора и ищеца е
сключен договор за цесия, по силата на който вземането по договора за
потребителски кредит е прехвърлено възмездно от „У.Б.“ АД на цесионера „Е.М.” ЕООД. Част от този договор е приложение 1 – списък на длъжниците и
вземанията, в който фигурира единният граждански номер на кредитополучателя и
размера на вземанията, разбити по пера и стойност. С писмо, връчено на
ответника П.А.И. на 20.03.2019 г., цедентът уведомил същата за извършената цесия.
В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 281/2019
г. по описа на РС – гр. Е. за произтичащата от описания по-горе договор за
потребителски кредит сума – 2 045. 20 евро – главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 16.07.2019 г. - датата на подаване на заявлението в
съда - до окончателното изплащане на задължението.
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза на вещото лице Ц. Д., изслушано в производството пред районния съд, което
съдът кредитира като пълно и компетентно, че кредитополучателят е извършил
плащания по договора в общ размер от 11 900 лева, равностойни на
6 084. 37 евро. Общият размер на непогасеното задължение само за главница
възлиза на 4 900.29 евро, равностойни на 9 584. 32 лева.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
От представения
по делото договор за потребителски кредит и анекс към него се установява, че „У.Б.“
АД е предоставило в собственост на И.М.И. – кредитополучател, солидарен длъжник с който е ответникът П.А.И.,
сумата от 11 100 евро на 02.10.2012 г., като кредитополучателят се е
задължил да върне на 144 месечни разсрочени (погасителни) анюитетни (равни)
вноски уговорените парични задължения (заетата сума и уговорената
възнаградителна лихва, респ. месечната такса за обслужване следва да се върне
разсрочено за период от 144 седмици) при уговорен ГПР 12.0235 %.
По правилата за разпределянето на доказателствената
тежест в гражданския процес изпълнението на правните задължения следва да се
установи от страната, която навежда този положителен факт – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, чрез пълно и главно доказване. Този правен извод се извежда и от правната
норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението
длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено
доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно
задължение.
Съобразявайки предмета, страните и съдържанието на
правата и задълженията по сключения договор за потребителски кредит, съдът
намира, че същият отговаря на изискванията на ЗПК за действителност съобразно
чл. 22 от ЗПК. Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно формата на
договора. В договора е посочен общият размер на кредита и условията за
усвояването му, посочен е фиксиран лихвен процент, както и годишен процент на
разходите, както и останалите изискуеми от разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.
7-12 и 20 и ал. 2 от ЗПК реквизити. Ето защо оплакванията във въззивната жалба
са неоснователни.
Страните не спорят, че към подаване на заявлението по
чл .410 ГПК е настъпила изискуемостта на процесното парично притезание, тъй
като кредитът е обявен за предсрочно изискуем и длъжниците са били уведомени за
това.
От заключението на ССЕ се установява, че остатъчното
парично задължение на кредитополучателя по процесния договор за потребителски
кредит е в размер на 4 900.29 евро – главница. От тази сума ищецът
претендира 2 045.20 евро, чиято дължимост следва да се признае за
съществуваща в отношенията между страните.
С оглед обстоятелството, че правният извод, до който
въззивната инстанция достига, съответства на крайните правни съждения на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно в обжалваната част.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260011/20.10.2020 г., постановено по гр.
д. № 388/2019 г. по описа на РС – гр. Е. в обжалваната част.
В останалите части решението на районния съд е влязло
в сила като необжалвано.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.