Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 13.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в открито заседание, на деветнадесети февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
Районен съдия :
Милена Томова
При
секретаря : Р.К.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 5312 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по обективно съединени искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ.
В ***е
постъпила искова молба от Т.Д.Н.
с ЕГН **********,***, чрез адв.Е.М. *** против З.А.Д. ***, със седалище и адрес
на управление ***, в която се твърди, че страните имали сключен застрахователен договор за
застраховане на ***, обективиран в ***. Твърди се също, че на 28.01.2018г. и
01.02.2018г. били причинени щети по застрахования лек автомобил, за което
ищцата уведомила застрахователя незабавно, по повод което били образувани ***.
Излага се, че застрахователя отказал да заплати застрахователни обезщетения,
т.к. бил установил при извършен оглед разминаване между характера на вредите и
механизма на декларираните събития, позовавайки се на т.14.8. от Общите условия
за ***. Ищцата навежда доводи, че в случая не били налице основанията на
посочената клауза от ОУ. Твърди се, че ищцата извършила ремонт на увредения
автомобил, за което заплатила 2274лв. за труд и материали. Претендира се
постановяване на решение, с което бъде осъден ответника да заплати на ищцата
сумата от 2274лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
процесните две щети.
Ответникът е депозирал писмен отговор в предоставения му срок по чл.131
от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Твърди, че били установени
съществени разминавания между декларирания от ищцата механизъм на настъпване на
уврежданията и констатираните вреди по автомобила. Твърди също, че събитията не
били настъпили по начина, времето и мястото, декларирани в исковата молба и
описани в уведомленията-декларации за щети от 02.02.2018г., като съществувало
обосновано съмнение, че щетите били настъпили в продължителен период от време и
не попадали в обхвата на общите условия, неразделна част от застрахователния
договор, а целта на застрахованото лице била да злоупотреби с правата си и да
извърши цялостен козметичен ремонт на автомобила за сметка на застрахователя.
Оспорва исковете и по размер. Счита, че претендираните суми са и завишени.
В о.с.з. на 25.10.2018г. ищцата е уточнила, че на 28.01.2017г. се е
осъществило застрахователното събитие на паркинга на ***в ***, по следния
механизъм: при извършени от ищцата маневри назад и напред при паркиране на застрахования
автомобил, одрала лявата му страна в ограждащ елемент на паркинга. Стойността
на причинените при това произшествие щети по застрахования автомобил възлизала
на 438лв., които били заплатени за извършен ремонт по ***Уточнила е също така,
че на 31.01.2018г. оставила автомобила да нощува паркиран на ***, където бил
офиса, в който работела. Сутринта на 01.02.2018г. установила, че имало причинени
щети от дясната страна на автомобила. За отстраняването им била заплатила сума
в размер на 1 836лв. по ***
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Установява се от представения препис
на комбинирана застрахователна *** /на л.56/, че по силата на същата е бил
застрахован по застраховка ******, ***, за периода от 10.03.2017г. до 09.03.2018г.
От представения препис на Договор от 16.11.2017г. за
прехвърляне на собствеността върху МПС в изпълнение на лизингов договор се
установява, че по силата на същия ищцата Т.Н. е придобила собствеността върху
процесния лек автомобил.
На 16.11.2017г. между ищцата и ответното дружество е бил
подписан ***към застрахователна ***, със срок на валидност от 17.11.2017г. до
09.03.2018г.
От приложените по делото преписи на съдържащите се
документи по заведени при ответното *** и ***се установяват следните
обстоятелства: На 02.02.2018г. ищцата Т.Н. е депозирала пред ***уведомление –
декларация за щета по застраховка ***, с което е уведомила застрахователя, че
на 28.01.2018г. било настъпило застрахователно събитие, риска за което било
покрито по процесния застрахователен договор. Описвайки събитието е посочила,
че на посочената дата на паркинга на ***в ***, при паркиране ужулила лявата
предна и задна врата и задния калник, като увредите настъпили поради
несъобразяване с ограничителите на паркинга. Въз основа на това уведомление
била заведена ***Извършен бил оглед и изготвен опис-заключение по щетата, както
и справка от специалист при застрахователя, съдържаща становище, че описаните
повреди не били настъпили по декларирания начин. С доклад от 05.02.2018г. било
прието, че са налице основания за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение на основание т.14.8 от Общите условия.
Установява се още от приложените документи по преписките,
че на 02.02.2018г. ищцата депозирала пред ответното дружество и уведомление-декларация
за щета, вледствие застрахователно събитие, за чието настъпване разбрала на
01.02.2018г. Декларирала, че на 31.01.2018г. вечерта паркирала застрахования
автомобил пред офиса си в ***, ***. На
сутринта установила, че предната дясна
врата била огъната, а задната дясна врата била ожулена, което било причинено
според нея от неизвестно превозно средство. Въз основа на това уведомление била
заведена щета № 25018030100050/ 2018г. След извършен оглед бил изготвен опис на
претенцията, в който били описани освен посочените от ищцата увреди по дясната
страна на автомобила, така и увреди по облицовка на предна и дясна броня.
Според изготвена справка от специалист при застарахователя, констатираните
увреждания били настъпили от различни събития и при различни обстоятелства. С
доклад по тази щета от 05.02.2018г. също било прието, че при наличие на
основанията по т.14.8 от Общите условия следвало да се откаже плащане на
застрахователно обезщетение.
В приложените преписки се съдържа последвала кореспонденция
между страните със заявен от застрахователя отказ за плащане и възражение от
собственика на застрахования автомобил.
От приложения препис на ***е видно, че за извършен ремонт
по заден ляв калник, предна и задна леви врати, била заплатена от ищцата сума в
размер на 438лв.
Видно е от приложения препис на ***, че за отстраняване на
увреждания по детайли от дясната страна на автомобила, както и по предна и
задна броня била заплатена сума в общ размер на 1 836лв.
От представените Общи условия по застраховка на ***, за
които е безспорно, че са обвързвали страните по процесния договор, е видно, че в
т.14.8, на която застрахователя се е позовал при отказа си да заплати
застрахователно обезщетение, е
предвидено, че са изключени рисковете при заблуда на застрахователя, чрез
предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или застрахователното
събитие.
В о.с.з. на 25.10.2018г. е проведен разпит на свидетеля М. Й.
Ц., сочен от ищцата. Същият излага в показанията си, че познавал ищцата, т.к.
била в приятелски отношения с приятелката му. Твърди, че бил с нея по време на
инцидент през м.януари 2018г. на паркинга на магазин ***. Твърди, че при
паркиране на автомобила от нея чул, че изпращяло нещо на вратите. Твърди също,
че когато слезли от автомобила видели, че имало деруга на вратата от страната
на шофьора.
В о.с.з. на 09.01.2019г. е изслушано заключението по
изготвена от вещото лице инж.В.П. САТЕ.
Според същото, декларираните от ищцата пред застрахователя щети по лявата част
на застрахования лек автомобил от декларираното събитие на 28.01.2018г.,
описани в опис заключение по ***, не са
могли да бъдат причинени от огражденията на електрическите стълбове на паркинга
на ***в ***. Вещото лице е дало заключение, че ремонтът на тези щети по пазарни
цени би взлязъл на 501,12лв.
Експертът
П. е дал заключение, че щетите по дясната част на автомобила, декларирани за
настъпило на 31.01/01.02.2018г. събитие са могли да бъдат причинени от
протриване, приплъзващ удар с друго превозно средство, но без обработка с
абразивен елемент – шкурка. Експертът е дал заключение също така, че по пазарни
цени ремонтът на тези увреждания към датата на събитието би възлязъл на
1 414,46лв. Вещото лице пояснява при изслушването му, че при контакт между
два автомобила винаги остават натривки от боя, а в случая нямало описани
такива.
В
о.с.з. на 19.02.2019г. е изслушано заключението по допусната допълнителна АТЕ,
изготвена от вещото лице инж.П.М.. Според това експертно заключение, декларираните
увреждания от събитие на 28.01.2018г. на паркинга на магазин ***, не са могли
да настъпят от монтираните там метални тръбни ограждения около електрическите
стълбове за осветление.
Съдът
напълно възприема експертните заключения, като обективни, компетентни и
кореспондиращи помежду си по поставения им въпрос, касаещ уврежданията,
декларирани като настъпили на 28.01.2018г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ, за да
възникне субективното материално право за получаване на застрахователно
обезщетение е необходимо да са осъществени следните кумулативно предвидени
материалноправни предпоставки: наличие на договор за имуществено застраховане с
предмет, по отношение на който се твърди настъпване на застрахователно събитие
и сбъдване на договорения застрахователен риск в срока на действие на договора.
Установи се безспорно от обсъдените доказателства,
че страните в настоящото производство са били субект на договор за имуществено
застраховане, на основание ***/08.03.2017г. и ***от 16.11.2017г., с предмет
процесния автомобил *** ***и срок на действие от 10.03.2017г. до 09.03.2018г.
Съдът счита, че от събраните в настоящото
производство доказателства не може да се приеме за установено настъпването на
твърдяното от ищцата застрахователно събитие от 28.01.2018г. В тежест на ищцата
беше да докаже осъществяването му – при твърдения от нея механизъм, вреди и
пряка причинна връзка между вредите и този механизъм. В случая твърденията на
ищцата, заявени пред застрахователя и в хода на производството по делото като
пояснение на обстоятелствата, на които се основава иска й са, че уврежданията
по лявата страна на застрахования
автомобил са настъпили при извършени при паркиране маневри на паркинга на ***в ***,
вследствие съприкосновение с ограждащи елементи. Категорично се установи от
изслушаните по делото експертни заключения по допуснатите авто-техническа
експертиза и допълнителна такава, че тези увреждания не са могли да бъдат
получени при подобно съприкосновение на автомобила с металните ограждения около
електрическите стълбове на паркинга, които при извършване на допълнителната АТЕ
са били и изрично посочени от страната. Извод в обратна насока не би могъл да
се направи единствено въз основа на показанията на разпитания свидетел.
Формирането на извод по този въпрос изисква притежаването на специални знания,
каквито съдът е ползвал чрез изслушване на допуснатите АТЕ. Ангажираният от
ищцата свидетел дава лаконични показания, противоречащи на експертните изводи,
неподкрепени от други доказателства и при вероятна заинтересованост от изхода
на делото, с оглед близките отношения с ищцата.
С оглед горното, съдът счита, че претенцията на
ищцата за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 438лв. за
заявеното застрахователно събитие на 28.01.2018г. остана недоказана.
Съдът обаче счита, че не са налице основания за
отказ на застрахователя да заплати обезщетение за декларираното застрахователно
събитие, настъпило на 31.01./01.02.2018г. По отношение на него ищцата е
декларирала пред застрахователя и твърди в настоящото производство, че е
настъпило след паркиране на застрахования автомобил на 31.01.2018г. вечерта на адрес
в ***, ***. Събитието е настъпило в нейно отсъствие, като е било узнато на 01.02.2018г.
Посоченото в уведомлението до застрахователя, че уврежданията са били причинени
от неизвестно превозно средство са само предположения на декларатора, като не
може да се очаква от него описване на събитие, осъществило се в негово
отсъствие. Заявени са били увреждания по предна дясна врата, която била огъната
и по задна дясна врата, която била ожулена. Установи се от експертното
заключение на ВЛ В.П., изслушано в о.с.з. на 09.01.2019г., че декларираните
увреждания по дясната част на автомобила са могли да бъдат причинени вследствие
приплъзващ удар с друго превозно средство. Обстоятелствата, свързани с вида на
това превозно средство, възможно ли е било да не остави елементи от боя, по
какъв начин е било причинено охлузване с дребнозърнеста структура, не
рефлектират върху произтичащите от процесния договор права и задължения. Касае
се за застрахователно събитие, настъпило в отсъствие на ищцата и по неясен за
нея механизъм. Същата е твърдяла, че вследствие това на събитие са били
причинени увреждания единствено по страничната част на автомобила, а не и по
предна и задна броня, за каквито ответника възразява, че не са могли да бъдат
получени в резултат на страничен удар.
Ищцата е изпълнила задължението си да уведоми
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие в срока по чл.403, ал.1
от КЗ - до 7 дни от узнаването му.
В случай, че застрахователя твърди, че събитието е
настъпило на друга дата или при други обстоятелства, или пък, че уврежданията са
причинени умишлено от ищцата, следва да докаже тези си твърдения, т.к. с тях
цели да се освободи от основно задължение, произтичащо от процесния договор.
Правото на застрахователя да откаже плащане на
обезщетение е регламентирано с нормата на чл.408 от КЗ и упражняването му е
допустимо единствено в следните хипотези: 1. при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие
от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго
лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; 4.в други случаи, предвидени със
закон.
Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не се установява нито едно от сочените по-горе основания.
Нормата на т.14.8 от Общите условия, на която се
позовава застрахователя в заявения пред ищцата писмен отказ, касае случаите на въвеждане
в заблуждение, чрез предоставяне на неверни данни за застрахователното събитие.
Подобно противоправно поведение на
собственика на застрахованата вещ обаче следва да се докаже от застрахователя,
а не е достатъчно само декларативно да се твърди. Съдът счита, че в настоящото
производство не се ангажираха доказателства, обуславящи извод в тази насока.
Предвид горното, съдът счита, че ответника дължи на
ищцата заплащане на застрахователно обезщетение по процесния договор за
настъпилото на 01.02.2018. застрахователно събитие. Съдът приема, че размерът
на обезщетението възлиза на установената от експертното заключение на вещото
лице В.П. сума, която е била необходима за ремонт на дясната странична част на
процесния автомобил, а именно 1 414,46лв.
С оглед всичко изложено, съдът счита, че исковата
претенция с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ се явява основателна и доказана
до размера на сумата от 1 414,46лв., представляваща застрахователно
обезщетение по процесния договор за застрахователно събитие настъпило на 01.02.2018г.
Претенцията в останала част до пълния претендиран размер от 2 274лв. и за
заплащане на застрахователно обезщетение за застрахователно събитие настъпило
на 28.01.2018г. се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да се
отхвърли.
По исканията на страните за разноски: Ищцата е направила разноски за държавна такса в размер на 91лв., за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. и за възнаграждение на вещо лице в размер на 250лв. или общо разноски в размер на 941лв. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на производството по делото и съразмерно уважената част от исковите претенции, ответника й дължи разноски в размер на 583,42лв. Ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 100лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП или общо 200лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, съразмерно отхвърлената част от исковите претенции ищцата дължи на ответника част от така направените разноски – в размер на 76лв. При съобразяване на горното, съдът счита, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата по компенсация разноски в размер на 507,42лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.405, ал.1 от КЗ, ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.Н. с ЕГН **********,***, сумата от 1 414,46лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по *** от 08.03.2017г. и ***от
16.11.2017г., за застрахователно събитие настъпило на 01.02.2018г. и заведена
при ***, като ОТХВЪРЛЯ иска в останала част до пълния претендиран размер от
2 274лв. и за заплащане на застрахователно обезщетение за застрахователно
събитие настъпило на 28.01.2018г. и заведена при ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.Н. с ЕГН **********,***, сумата от 507,42лв., представляваща
деловодни разноски по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :