№ 143
гр. Варна, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
в присъствието на прокурора С. В. К.
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20253000500303 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от Районен съд-Шумен, представляван от адм.ръководител-
председател М.М., и подадена въззивна жалба от Окръжен съд-Шумен,
представляван от административен ръководител-председател С.Р., двете
жалби против решение №29/02.04.2025г., постановено по гр.д.№288/24г. по
описа на ТОС, в частите му, с които съответно: 1/ ответниците Районен съд-
Шумен и Окръжен съд-Шумен са осъдени солидарно да заплатят на ищеца Ю.
С. Р. сумата от 12 000лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от наложено му с присъда №33/18.09.2019г. на РС-
Шумен административно наказание по чл.78а, ал.1 от НК-глоба в размер на
1 000лв. за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.146 от НК,
потвърдено с решение №108/04.12.2019г. по в.н.ч.х.д.№334/2019г. на ОС-
Шумен, отменени с решение №260048/13.11.2020г. по н.д.в.№233/20г. описа
на Апелативен съд-Варна, както и сумата от 420лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - разходи за заплатено адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, на осн. чл.2, ал.1, т.4, във вр. с
чл.4 от ЗОДОВ; 2/ ответниците Районен съд-Шумен и Окръжен съд-Шумен са
осъдени да заплатят на ищеца Ю. С. Р. направените по делото разноски в
размер на по 9, 32лв., определени съразмерно на уважената част от
претенциите, на осн.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.В жалбата си Районен съд-Шумен
твърди, че решението в обжалваната от него част е неправилно, като
1
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове против него бъдат отхвърлени,
евент. се намали размерът на присъденото обезщетение.В жалбата си Окръжен
съд-Шумен твърди, че решението в обжалваната от него част е неправилно,
като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по
изложените в жалбата подробни съображения.Претендира да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявените искове против него бъдат
отхвърлени.Претендира разноски.
Въззиваемият Ю. С. Р. в депозирания отговор по въззивните жалби, по
първата депозиран отговор и чрез назначения му особен представител
адв.Н.Л., поддържа становище за тяхната неоснователност и моли решението
на ТОС да бъде потвърдено в обжалваните му части.Претендира разноски.
ОП-Търговище, редовно уведомена, не е депозирала отговор по въззивните
жалби.В о.с.з. представителят на АП-Варна поддържа становище за тяхната
частична основателност.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът Ю. С. Р. излага, че с присъда
№33/18.09.2019г., постановена по НЧХД №1350/19г. по описа на ШРС, му е
било наложено на осн. чл.78а от НК административно наказание „глоба“ в
размер на 1 000 лв. за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК, вр. чл.146, ал.1
от НК, както и е бил осъден да заплати на тъжителя Й. И. Р. сумата от 1 000
лв. по предявен граждански иск, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението, ведно със законна лихва от
06.02.2019г., разноски на същия в размер на 412лв., както и държавна такса в
полза на ШРС в размер на 50 лв. по предявения граждански иск и 5 лв. за
издаване на изп.лист.След обжалване от Ю.Р. присъдата е била изменена в
частта относно квалификацията на деянието, което е преквалифицирано в
такова по чл.146, ал.1 от НК, а в останалата си част потвърдена с решение
№108/04.12.2019г., постановено по ВНЧХД №334/19г. по описа на ШОС,
влязло в сила на датата на постановяване.С решение №260048/13.11.2020г.,
постановено по НДВ №233/20г. по описа на ВАпС, наказателното
производство е било възобновено, цитираните присъда и решение отменени, и
е бил оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.146, ал.1 от
НК.
В хода на водените горецитирани производства претърпял имуществени
вреди, представляващи заплатените от него на процесуалния му представител
адвокатски възнаграждения по представени по делата договори за правна
защита и съдействие, съответно по НЧХД №1350/19г. по описа на ШРС,
ВНЧХД №334/19г. по описа на ШОС и НДВ №233/20г. по описа на ВАпС,
които възлизат общо на сумата от 1 100лв.Вследствие от така постановените
неправомерни актове на ШРС и ШОС претърпял и неимуществени вреди -
2
душевни притеснения, срам и унижения.След влизането им в сила против него
било образувано изп.д.№20/20г. по описа на СИС при ШРС за събиране на
глобата и държавната такса, които бил осъден да заплати.Последвало запорно
съобщение от ДСИ, ограничаващо правото му да разполага със средствата си
по банкова сметка.Това му причинило емоционален дискомфорт, изпитвал
силно безпокойство, страх и паника, защото средствата, постъпващи по тази
сметка, му служели за храна, облекло, обувки, както и за закупуване на
учебници и учебни помагала във връзка с обучението му като студент/към
този момент бил студент ІІІ година специалност „Право“ в РУ „А. К.“/,
заплащане на семестриални такси и заплащане на нощувки по време на
престоя му в гр.Русе за лекции и упражнения при задочни занятия.Отделно
против него било образувано и изп.д.№325/20г. по описа на ЧСИ Я.Дж. по
изп.лист, издаден на Й.Р. за присъдените му по гражданския иск суми, предвид
което отново чувствал душевни притеснения, срам и унижения, че е
възприеман като правонарушител, наказан за престъпление.Изпитал огромно
притеснение, срам и унижение, предвид така постановените актове от ШРС и
ШОС, и защото по повод водените НЧХД №823/22г. по описа на ТРС и НЧХД
№607/23г. по описа на ТРС против подсъдимия Х. М. А. по искане на
последния районните съдии изпратили искане до РС-Омуртаг да бъде
предоставена справка за съдимост на ищеца/тъжител по горепосочените две
дела/ и след изпращането им справките били приложени по делата и така
съдиите и останалите участници в производствата възприели посоченото в
тези справки, че е наказан за извършено престъпление, макар и освободен от
наказателна отговорност с наложено адм.наказание.Извън горното, пред ТРС
предстои разглеждане на НЧХД №379/24г. и НЧХД №533/24г., по които
отново ще се чете свидетелството му за съдимост и той отново ще търпи
неудобство и срам.
Претърпените от него неимуществени и имуществени вреди са следствие
от незаконосъобразните актове на ШРС и ШОС, които впоследствие са били
отменени, предвид което претендира ответниците Районен съд-Шумен и
Окръжен съд-Шумен да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от
150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, следствие от постановените, съответно присъда №33/18.09.2019г по
НЧХД №1350/19г. по описа на ШРС и решение №108/04.12.2019г. по ВНЧХД
№334/19г. по описа на ШОС, изразяващи се в емоционален дискомфорт, силно
безпокойство, страх, унижение и притеснения, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 04.12.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 1 100лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, представляващи разходи за заплащане на
адв.възнаграждения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът Районен съд-Шумен в депозирания отговор в срока по чл.131
от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да
бъдат отхвърлени поради липса на елементите от фактическия състав,
3
обуславящ отговорност на РС-Шумен.
Ответникът Окръжен съд-Шумен в депозирания отговор в срока по чл.131
от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове.Твърди, че
всички сторени от ищеца разноски за адв.възнаграждения по трите
наказателни дела по цитираните от него договори за правна защита и
съдействие са му вече присъдени с решението, постановено по НДВ №233/20г.
по описа на ВАпС, вкл. и му е издаден изп. лист на 04.12.2020г. за сумата от
1 100лв., като повторното им присъждане в настоящото производство би
довело до неговото неоснователно обогатяване.Същевременно касателно
издадения по НЧХД №1350/19г. по описа на ШРС изп.лист №40/06.01.2020г.
за наложената глоба в размер на 1 000 лв. и присъдената д.т. в размер на 50 лв.,
по който е било образувано изп.д.№20/20г. по описа СИС при ШРС,
своевременно, след отмяната на актовете, ШРС е изпратил на 18.11.2020г.
писмо на ДСИ и изп.дело е било прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.4 от ГПК, за
което е изпратено съобщение на ШРС на 20.11.2020г.По това изп.дело не са
били събрани и каквито и да било суми от Ю.Р., така щото не би могло да се
приеме, че поради изп.дело и за краткия интервал до прекратяването му
ищецът не е могъл да се издържа, така и касателно образуваното изп.д.
№325/20г. по описа на ЧСИ Я.Дж. по изп.лист, издаден в полза на Й.Р., по
което също не са били събрани суми.Също с писмо от 18.11.2020г. ШРС е
уведомил РС-Омуртаг, „Бюро съдимост“ за прилагане на постановеното от
ВАпС решение към издадения бюлетин за съдимост на ищеца.Според
представената към исковата молба справка за съдимост на ищеца в същата е
отразена отмяната на актовете на ШРС и ШОС с решението на ВАпС и
оправдаването на ищеца, поради което и не може да се приеме, че
отразяването на това обстоятелство и узнаването му от трети лица, вкл.
длъжностни такива, би следвало да поражда отрицателни емоционални
изживявания у него.Поддържа, че твърдените неимуществени вреди са
недоказани, евент. претендираното обезщетение е изключително завишено и
неотговарящо на принципа на справедливост.
В о.с.з. представителят на ОП-Търговище е поддържал становище за
частична основателност на иска за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
С влязлата в сила част от постановено по гр.д.№288/24г. по описа на ТОС
решение са отхвърлени предявените искове в частите им за присъждане на
сумата, представляваща разликата над 12 000лв. до 150 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и на
сумата, представляваща разликата над 420лв. до 1 100лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са искове с пр. осн. чл.2, ал.1, т.4 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и от приобщеното към доказателствения
4
материал по делото НЧХД №1350/19г. по описа на ШРС и приложените по
него съдебни дела се установява, че производството по цитираното дело е
образувано на 12.06.2019г. по подадена тъжба от Й. И. Р. против Ю. С. Р. за
извършено престъпление обида.С присъда №33/18.09.2019г., постановена по
НЧХД №1350/19г. по описа на ШРС, Ю. С. Р. е признат за виновен в това, че
на 06.02.2019г. в гр.Шумен, в открито съдебно заседание по НЧХД №2575/18г.
по описа на РС-Шумен, публично унизил честта и достойнството на Й. И. Р. -
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК, вр. с чл.146, ал.1 от НК и на осн.
чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.Със същата присъда
е бил осъден да заплати на Й. И. Р. сумата от 1 000 лв. като уважена част от
предявения граждански иск за неимуществени вреди от престъплението, ведно
със законна лихва от 06.02.2019г., разноски на същия в размер на 412лв., както
и държавна такса в полза на ШРС в размер на 50 лв. по предявения
граждански иск, както и 5 лв. за издаване на изп.лист.
Присъдата на ШРС е обжалвана от Ю. С. Р. и по образуваното по жалбата
ВНЧХД №334/19г. по описа на ШОС е постановено решение
№108/04.12.2019г., с което е била изменена, като деянието на подсъдимия е
преквалифицирано от такова по чл.148, ал.1, т.1 от НК, вр. с чл.146 от НК в
такова по чл.146, ал.1 от НК, и е оправдан за това, че обидата е нанесена
публично, а в останалата си част потвърдена.Като необжалваемо, решението
на ШОС е влязло в сила на датата на постановяване.
С решение №260048/13.11.2020г., постановено по НДВ №233/20г. по описа
на ВАпС, наказателното производство е било възобновено на осн. чл.422, ал.1,
т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК, цитираните присъда и решение отменени, и
Ю. С. Р. е признат за невинен в това, че на 06.02.2019г. в гр.Шумен, в открито
съдебно заседание по НЧХД №2575/18г. по описа на РС-Шумен, унизил честта
и достойнството на Й. И. Р. и на осн. чл.304, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НК е
оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.146, ал.1 от
НК.Със същото решение на ВАпС Й. И. Р. е осъден да заплати на Ю. С. Р.
разноски за адв.възнаграждение общо в размер на 1 100лв., представляващи,
според мотивната му част, разноски за адв.хонорар пред двете редовни
съдебни инстанции и пред ВАпС, дължими от частния тъжител на подсъдимия
на осн. чл.190, ал.1 от НПК.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и при налагане на наказание по
Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде
оправдано или административното наказание бъде отменено.Ищецът
претендира ангажиране отговорността на ответниците ШРС и ШОС като
съдилища, постановили актове, влезли в законна сила на 04.12.2019г., с които
той е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.146, ал.1 от
НК и след освобождаване на осн. чл.78а от НК от наказателна отговорност му
е наложено административно наказание „глоба“, които актове са били
отменени на 13.11.2020г. със съдебен акт, постановен по извънреден
5
способ/възобновяване на наказателни дела/, представляващ специфична
форма за проверка на влезли в сила окончателни присъди, решения и
определения.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР №5/2013 от 15.06.2015г.
на ОСГК на ВКС, съдът е легитимиран да представлява държавата по искове
за обезщетение за вреди по чл.2 от ЗОДОВ/ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ,
бр.38 от 18.05.2012г./ само в случаите по ал.1, т.4 и т.5 за прилагане от съда на
задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки,
когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане
от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като
незаконосъобразно.
Цитираните разпоредби на чл.2, ал.1, т.4 и т.5 от ЗОДОВ в редакцията им
преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012г. са предвиждали, че
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно: т.4. прилагане от
съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински
мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание; т.5.
прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде
отменено като незаконосъобразно.
Съгласно мотивната част на цитираното тълкувателно решение, държавата
не отговаря чрез съда и по искове за обезщетение за вреди при наличие на
влязла в сила присъда, с която лицето е било признато за виновно и осъдено на
наказание по НК и по реда на възобновяване на наказателните дела е признато
за невиновно и оправдано или административното наказание
отменено.Отговорността по чл.45 ЗЗД произтича от забраната да се вреди
другиму/neminem laedere/, докато отговорността по ЗОДОВ се основава на
задължението на държавата да спазва правата и законните интереси на
гражданите и юридическите лица.По чл.2 от ЗОДОВ държавата носи
обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на
правозащитните органи.Общата деликтна отговорност на държавата е за вреди
от противоправно поведение на нейни служители, като вината им се
предполага до доказване на противното, докато специалната отговорност на
държавата по чл.2 от ЗОДОВ е за вреди от неоснователно осъществена
процесуална принуда, която може да е процесуално законосъобразна, а вината
е без правно значение.Характерът на отношенията при осъществяване на
производството по НПК не винаги обуславя наличие на процесуално
незаконосъобразна дейност на конкретното длъжностно лице или орган,
причинител на вредата.След като според изричната разпоредба на чл.4 от
ЗОДОВ държавата дължи обезщетение независимо от това, дали вредите са
причинени виновно от длъжностното лице, то тогава наличието или не на вина
е извън предмета на делото по искове с правно основание чл.2 от ЗОДОВ.По
тази причина трудно може да бъде обоснована тезата за отговорност на
държавата чрез съда само поради наличието на съдебен акт/влязъл или
невлязъл в сила/.При обективната отговорност се прилага принципът на риска,
6
а не на вината.Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното
поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този,
който е създал риска.При обвинение в извършване на престъпление рискът не
е за съда, а за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по
обвинение в наказателния процес.В разпоредбата на чл.422 от НПК са
посочени основанията за възобновяване на наказателното дело и някои от тях
не сочат на извънредност и извънинстанционност на възможността за отмяна
на влязла в сила присъда, нито на незаконност на актове или действия на съда,
като наличието или не на вина е без правно значение, както е посочено по-
горе /напр. - допуснати съществени нарушения по присъди, решения и
определения, непроверени по касационен ред по жалба или протест на
страната, в чийто интерес се предлага отмяната/.Съответният съд като съдебна
инстанция не е процесуално легитимиран да представлява държавата и при
наличие на влязла в сила присъда, с която лицето е било признато за виновно
и осъдено на наказание по НК и по реда на възобновяване на наказателните
дела е признато за невиновно, защото това също е станало в съответствие с
изискванията на процесуалния закон.В резултат от действията на съда като
субект в наказателния процес и национален съд по правата на човека по
смисъла на чл.13 от Конвенцията в крайна сметка се е стигнало до признаване
на лицето за невиновно и оправдаването му.По този начин съдът в рамките на
самия наказателен процес е взел мерки за отстраняване причините за
допуснатото увреждане.В противен случай би могло да се стигне до
хипотезата съдът, който е възобновил наказателното дело /ВКС/ като по този
начин е поправена допусната грешка, да представлява държавата и за това, че
по реда на инстанционния контрол преди това е потвърдил осъдителна
присъда.
При тези разрешения в цитираното ТР, преодоляло съществувалата до
тогава противоречива съдебна практика, следва да се приеме, че съдът не е
легитимиран да носи отговорност на осн. чл.2, ал.1, т.4 от НК като
процесуален субституент на държавата по искове за обезщетение за вреди от
влязла в сила присъда, с която лицето е било признато за виновно и осъдено, а
впоследствие по реда на възобновяване на наказателните дела е признато за
невиновно и оправдано или административното наказание
отменено.Разрешението не касае само хипотезите по наказателни дела от общ
характер, при които неоснователното обвинение се е повдигнало и
поддържало от Прокуратурата на РБ, поради което и тя е процесуално
легитимирана да отговаря за вреди, произтекли от влязла в сила присъда, с
която лицето е било признато за виновно и осъдено, а впоследствие по реда на
възобновяване на наказателните дела е признато за невиновно и оправдано
или административното наказание отменено.То е приложимо и когато
наказателното производство е от частен характер и е образувано по тъжба на
физическо лице, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на
ПРБ - изрично в този см. определение №743/24.06.2015г., постановено по гр.д.
№460/15г., ВКС, ІІІ гр.о.Така, защото, когато е без значение дали увреждането
7
се дължи на виновното поведение на длъжностно лице/а според чл.4 от
ЗОДОВ вината на длъжностното лице е без значение/, то отговорността за
вреди се поема от този, който е създал риска.Именно защото отговорността е
обективна, то следва да се приложи принципът на риска, а не принципът на
вината.В случая рискът е създаден от частния тъжител, който е подал тъжбата
и така повдигнал, и поддържал пред съдилищата обвинението.Евентуално
настъпилите вреди биха били в причинна връзка с неоснователното частно
обвинение, а не с поведението на съда.Ако бъдат налице необходимите
предпоставки, изследвани на плоскостта на злоупотреба с право, то
отговорността за обезвреда следва да бъде носена от лицето, повдигнало и
поддържало обвинението.
Хипотезите за отговорността на държавата по ЗОДОВ са регламентирани с
императивни правни норми.Съгласно разрешенията по т.1 от ТР №1/2013 от
09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, при проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.Така, защото ограниченията в обсега
на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата
страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените
факти под приложимата материалноправна норма.Доколкото основната
функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може
да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен
интерес.Предвид горното и независимо от липсата на оплаквания във
въззивните жалби на въззивниците, ответници по исковете, относно
приложение от първоинстанционния съд на нормата на чл.2, ал.1, т.4 от
ЗОДОВ, съдът приема, че следва да приложи правилно тази разпоредба,
която, при съобразяване и разясненията, дадени в ТР №5/2013 от 15.06.2015г.
на ОСГК на ВКС, изключва отговорността на съдилищата в хипотезите на
влязла в сила присъда, с която лицето е било признато за виновно и осъдено, а
впоследствие по реда на възобновяване на наказателните дела е признато за
невиновно и оправдано или административното наказание отменено.
По изложените съображения съдът приема, че предявените от ищеца Ю.Р.
против ШРС и ШОС искове са неоснователни.Решението на ТОС следва да
бъде отменено в обжалваните му части и вместо него постановено друго, с
което претенциите се отхвърлят.Въззиваемата страна ШОС е претендирала
присъждане на разноски пред настоящата инстанция, но не е представила
доказателства за направени такива, поради което разноски не й се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №29/02.04.2025г., постановено по гр.д.№288/24г. по
описа на ТОС, в частите му, с които: 1/ ответниците Районен съд-Шумен и
8
Окръжен съд-Шумен са осъдени солидарно да заплатят на ищеца Ю. С. Р.
сумата от 12 000лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от наложено му с присъда №33/18.09.2019г. на РС-
Шумен административно наказание по чл.78а, ал.1 от НК-глоба в размер на
1 000лв. за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.146 от НК,
потвърдено с решение №108/04.12.2019г. по в.н.ч.х.д.№334/2019г. на ОС-
Шумен, отменени с решение №260048/13.11.2020г. по н.д.в.№233/20г. описа
на Апелативен съд-Варна, както и сумата от 420лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - разходи за заплатено адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, на осн. чл.2, ал.1, т.4, във вр. с
чл.4 от ЗОДОВ; 2/ ответниците Районен съд-Шумен и Окръжен съд-Шумен са
осъдени да заплатят на ищеца Ю. С. Р. направените по делото разноски в
размер на по 9, 32лв., определени съразмерно на уважената част от
претенциите, на осн.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю. С. Р., ЕГН **********, против Районен
съд-Шумен и Окръжен съд-Шумен искове в частите им за солидарно
осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 12 000лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от наложено му с
присъда №33/18.09.2019г. по н.ч.х.д. №1350/19г. на РС-Шумен
административно наказание по чл.78а, ал.1 от НК-глоба в размер на 1 000лв.,
потвърдена в тази й част с решение №108/04.12.2019г. по в.н.ч.х.д.№334/2019г.
на ОС-Шумен, за престъпление по чл.146, ал.1 от НК, отменени с решение
№260048/13.11.2020г. по н.д.в.№233/20г. описа на Апелативен съд-Варна,
както и да му заплатят сумата от 420лв., представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди - разходи за заплатено адвокатско
възнаграждение в наказателното производство по горепосочените дела, на осн.
чл.2, ал.1, т.4 от ЗОДОВ.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9