№ 209
гр. гр. Добрич, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500494 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 267476
/ 09.06.2021 год. на ПЛ. СЛ. М. , ЕГН ********** ,от гр. В. срещу решение №
260375/21.05.2021 год. по гр. д.№ 581/2021 год. на Районен съд Добрич, с което е отхвърлен
предявения от него срещу КР. ПЛ. СЛ. , ЕГН ********** от гр. Д. иск по чл.150 от
Семейния кодекс за прекратяването на присъдената с Решение №150/10.02.2020 год. по гр.
дело №3315/2019 год. по описа на ДРС месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от
датата на подаването на исковата молба по пощата (18.02.2021 год.).
Въззивникът счита обжалваното решение за необосновано,постановено в отклонение от
материалния и процесуалния закон и задължителната съдебната практика и настоява да бъде
отменено и претенцията му по чл.150 от СК уважена.Представените от него доказателства за
доходите му през 2019 год. и 2020 год. сочели,че същите са намалели месечно със сумата от
200 евро.Същевременно бил задължен да заплаща месечна издръжка и на другите си
непълнолетни деца,както и такси за обучението им.Промяната в обстоятелствата за времето
след постановяване на решение от 10.02.2020 год.,с което бил осъден да заплаща на
ответницата сумата от 250 лв. и липсата на средства над необходимите за собствената му
съществуване обуславяли извод ,че следвало да бъде постановено прекратяването на
издръжката за в бъдеще.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата
1
10.06.2021 год., жалба рег.№ 267476 / 09.06.2021 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от
ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна изразява в съдебното заседание от дата 17.11.2021 год. становище за
неоснователност на подадената жалба и настоява да не бъде уважавана.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се установява,същият да страда от
порок, сочещ на нищожност или недопустимост.
Обжалваното решение е неправилно,а въззивната жалба основателна въз основа на
фактически констатации и правни изводи,както следва:
Родителите дължат издръжка по изключение на пълнолетните си деца, ако те не могат да си
я осигуряват сами и учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок
на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на
двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, но само ако
родителите могат да предоставят издръжката без особени затруднения. Тази издръжка се
прекратява по закон с навършването на двадесет или двадесет и пет годишна възраст (както
и при смърт на една от страните), без да е необходимо изявление на някоя от страните или
постановяването на друг акт. Когато обаче са налице други основания за прекратяване на
издръжката: придобиване на възможност правоимащият да се издържа от собствено
имущество и доходи, прекратяване на обучението или изпадане в затруднено положение на
правно задължения - издръжката може да се прекрати по съгласие на страните, а в случай на
спор - с акт на съда. Съдът прекратява издръжката към момента, в който е настъпило
основанието за това,ако същото е безспорно:към момента на придобиване на недвижимо
имущество,парична сума,наследство , сключване на трудов/граждански договор и пр. от
пълнолетното дете или примерно прекратяване на трудовото правоотношение на
родителя.В случаите,когато основанието за прекратяване на издръжката: изпадане в
затруднение на родителя не е безспорно и е съвкупност от различни обстоятелства
(реализиране в продължителен период на доходи от икономическа дейност в намален
размер,възникване на други задължения ) и налага изследване и съпоставка на различни
фактори ,издръжката се прекратява,считано от влизане в сила на съдебното решение,с което
затруднението на родителя се установява.
Даването на издръжка в хипотезата на чл. 144 СК не е безусловно за разлика от
задължението за издръжка на непълнолетните деца по чл. 143 СК, тъй като издръжката на
пълнолетните учащи деца се дължи само, ако даването й не съставлява особено затруднение
за родителя. Това означава, че този родител трябва да притежава средства над собствената
си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя
средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете, т. е. с даването на издръжката да не
се ограничават възможностите за задоволяване на елементарните конкретни нужди на самия
родител. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, доходите,
семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.В
производството по чл. 150 СК е от значение единствено, дали след влизане в сила на
съдебното решение, с което е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква
2
промяна в обстоятелствата по чл. 142 ал. 1 СК ( нуждите на детето и възможностите на
родителя). Не е необходимо кумулативно да са се изменили всички обстоятелства, които са
били взети предвид при определяне издръжката, чието изменение се иска. Изменението
може да засяга едни или други обстоятелства от значение за определяне на издръжката
преди предявения иск по чл. 150 от СК Възможно е да е настъпило изменение само досежно
нуждите на този, който търси издръжка и това да се дължи на различни причини или само
изменение, досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице
основание по чл. 150 от СК.
Ответницата КР. ПЛ. СЛ. е дъщеря на ответника , навършила пълнолетие на дата 20.11.2018
год.,но понастоящем не е навършила двадесет и пет годишна възраст.
През учебната 2020/2021 год.,ответницата е записана във втори курс, редовна форма на
обучение за висше образователно-квалификационна степен „проф. бакалавър” по
специалност „Начална училищна педагогика и Английски език” в Шуменски университет
„Епископ Преславски” – Колеж Добрич.
Безспорно е ,че КР. ПЛ. СЛ. не може да се издържа от доходите си и от използване на
имущество-не притежава такова,не работи и няма доходи .Учи в населеното място,където
живее в дома на майка си.Несъмнена е нуждата й от средства за да финансира обучението
си-заплащане на семестриални такси,учебници, пособия и пр.,както и за обичайните
потребности от облекло,храна и други такива.
Спорът, пренесен във въззивната инстанция се съсредоточава върху възможността на
ответника да заплаща без особени затруднения поисканата от пълнолетната му дъщеря
месечна издръжка в размер на 250 лв.,поради промяна в обстоятелствата,при които е била
определена.
С решение №150/10.02.2020 год. по гр.д.№ 3315/2019 год. на Районен съд Добрич ПЛ. СЛ.
М. е бил осъден да заплаща на пълнолетната си дъщеря КР. ПЛ. СЛ., месечна издръжка в
размер на 250 лв. , на основание чл.144 във вр. с чл. 149 от СК, считано от 11.09.2019 год.
до настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване.
Първоинстанционният акт е бил потвърден с окончателно решение № 166/15.07.2020 год. по
в.гр.д.№ 355/2020 год.Установено е било по делото, че ПЛ. СЛ. М. е родител на още две
деца Ж.П.С. , род. *** год. и С.П. С. , род.*** год. Считано от 2013 год. трайно се е
установил да живее и работи в И. заедно с двете си деца и тяхната майка К.Ж.Т. ПЛ. СЛ. М.
и майката на децата му К.Ж.Т. са кредитополучатели по договор за ипотечен кредит с
испанска банка в размер на 56 000 евро и срок 01.06.2048 год., при месечна вноска от 241.01
евро. В договора е вписано, че и двамата кредитополучатели са работещи /ответникът в
строителството/,както и че е собственик на жилище, находящо се в И.. За второто
тримесечие на 2019 год. ответникът е декларирал доходи от 8 800 евро или месечно
2933.33 евро . По делото не са били установени размера на средствата,необходими за
месечната издръжка на ответника-комунални и др.разходи, който не е идентичен на
нормативно признавани разходи за целите на данъчното облагане,както и размера на
3
средствата за издръжката на непълнолетните му деца, вкл. тези за заплащане на
образованието им в частно училище.Въззивният съд е приел,че за собствената си издръжка
и издръжката на двете му деца,ответникът отделя приблизително две трети от получаваните
доходи,т.е. същият разполага със средства над необходимите в размер приблизително на
1000 евро,поради което заплащане на месечна издръжка на пълнолетното му дете в размер
от 250 лв. (приблизително 125 евро) не съставлява особено затруднение за него.
Не е спорно и по двете дела,че ответникът не притежава недвижимо имущество и МПС в
България.
С протоколно определение от дата 22.12.2020 год. по гр.д.№ 9335/2020 год. ,Районен съд
Варна е одобрил постигната между ПЛ. СЛ. М. и К.Ж.Т.като родители на децата Ж.П.С. ,
род. *** год. и С.П. С. , род.*** год.,по силата която ищецът следва да заплаща за
издръжката им месечно сумите от по 300 лв. и 200 лв.,считано от 07.08.2020 год. и до
настъпване на законна основание за нейното изменение или прекратяване.
Съгласно подадена от ищеца на дата 18.01.2021 год. декларация за данък върху доходите на
физическите лица за четвъртото тримесечие на 2020 год. ,доходът му възлиза на сумата от
15 551.46 евро (точка 01),като съобразно указанията за изчисляване (3) : І,посочените данни
са с натрупване за периода от първия ден на годината до последният ден на
тримесечието.Този е размера на нетния годишен доход на ищеца,отразен в подадената на
дата 07.04.2021 год. годишна данъчна декларация за 2020 год.,т.е. месечния доход на
ищеца за 2020 год. следва да бъде определен на сумата от 1 295.95 евро.
Представени са документи за заплатени от ищеца разходи в размер на сумата от 86.03 евро
,начислени му по фактура от 05.01.2021 год. за потребена електрическа енергия за времето
от 19.11.2020 год. до 22.12.2020 год. , а в талони за задължения е посочен размер на дължим
за 2021 год. данък недвижими имоти-градски : 469.74 евро ,както такса смет за 2021 год.
:163.15 евро.
Горното обуславя извод,че са намалели установените по гр.д.№ 3315/2019 год. на Районен
съд Добрич месечни доходи на ищеца от 2933.33 евро на 1 295.95 евро.Размера на
минималната работна заплата в И. за 2021 год. (Междупрофесионален минимален суелдо
SMI ) възлиза на сумата от 950 евро,т.е. ищецът реализира доходи ,близки до нея.Несъмнено
са установени месечни задължения на ищеца ,както следва: размера на средствата ,които
следва да отделя за издръжката на непълнолетните си деца е 250 евро;размера на месечна
вноска ,дължима по ипотечен заем е 241.01 евро;размер на задължение за месечно
потребение на електрическа енергия от 86 евро,т.е. месечни разходи в размер на 577
евро.След приспадане на така установените размери на месечните разходи на ищеца от
месечния му доход от 1 295.95 евро,остава разполагаема сума от 719 евро.В случай,че бъде
приспадната и сумата,дължима за издръжка на непълнолетната му дъщеря от 125
евро,разполагаемия доход на ищеца би възлизал на сумата от 594 евро.С тази сума следва да
бъдат покривани и други разходи на ищеца-заплащане на годишни данъци и
такси,комунално-битови разходи, храна, облекло,транспорт.
4
Горното води до извод,че претенцията на родителя е основателна –налице е изменение в
обстоятелствата,като понастоящем той не притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и
за издръжка на пълнолетното си учащо дете, т. е. с даването на издръжката ще се ограничат
възможностите за задоволяване на елементарните конкретни нужди на самия
родител,поради което тя следва да бъде прекратена.
С оглед изхода по спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК,ответницата следва да заплати
на ищеца сторените от него разноски в производството в размер на 360 лв. и 180
лв.,заплатени държавни такси в първоинстанционното и въззивното производство,както и в
размер на по 300 лв.,заплатено адвокатско възнаграждение за всяка инстанция,т.е. общо
1 140 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260375/21.05.2021 год. по гр. д.№ 581/2021 год. на Районен съд
Добрич,като вместо това п о с т а н о в а в а :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 150 от СК присъдената с решение №150/10.02.2020 год. по
гр. дело №3315/2019 год. по описа на ДРС месечна издръжка в размер на 250 лева,която
ПЛ. СЛ. М. , ЕГН ********** ,от гр. В. следва да заплаща на пълнолетната си дъщеря КР.
ПЛ. СЛ. , ЕГН ********** от гр. Д.,която учи редовно във висше учебно заведение,считано
от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА КР. ПЛ. СЛ. , ЕГН ********** от гр. Д. ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. СЛ. М. , ЕГН
********** ,от гр. В. сумата от 1 140 лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски
за две съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5