№ 642
гр. София, 28.11.2024 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20241800900047 по описа за 2024 година
Ищецът О., представляван от Кмета на общината - А.А.И. с адрес: гр.Д., С. област,
ул. „З.Стоянов“, №26, БУЛСТАТ . е предявил срещу НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „И. с. К.“,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление с.К., О., С. област иск по чл.29, ал.1 от
ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл.9, ал.5от ЗНЧ и чл.124, ал.1 ГПК за установяване на вписването на
несъществуващо обстоятелство по партидата на ответника, невярно изписване на годината
на учредяване в наименованието на читалището – 1928г., вместо вярната 2022г., вписано по
заявление №20220714155513 с вписване №20220715164609.
В исковата молба и уточняващата молба вх. №1833/22.02.2024г. се излага следното:
Твърди се, че НЧ „И. с.К.” с ЕИК. е регистрирано със седалище и адрес на
управление: с.К., ПК 2213, О., С. област.
Сочи се, че от регистьрното дело било видно, че читалището е било вписано в
Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ на 22.07.2022г. и е бил представен Устав приет
па 22.07.2022г., в който било записано, че същото е правоприемник на НЧ „И. с.К.” и на НЧ
„И.”, защото същите били създадени от лицето Т.И.. Твърди се, че посоченото лице не е
присъствало на Общото събрание проведено на 21.05.2022г., поради това, че най-вероятно
не е между живите.
В исковата молба се излага още, че не са налице данни, от които да следва или да
доказват, че някои от лицата присъствали на Общото събрание на 21.05.2022г. са били
членове на предходно съществувалото НЧ “И. с.К.”.
Твърди, се, че от списъка на лицата в регистърното дело се установявало само, че
присъствалите лица на Общото събрание проведено на 21.05.2022г. единствено са спазили,
законовото изискване да са повече от 50 при учредяването на ново читалище по реда на
Закона за народните читалища.
Поддържа, се че в Закона за народните читалища не е регламентирана процедура
и/или производство за възстановяване на дейност на читалище, а учредяване и
1
пререгистриране на съществуващо и действащо читалище, чиято надлежна регистрация е
станала по реда на ЗЛС или ЗЮЛНЦ пред компетентния Окръжен съд, в случая пред
Софийски окръжен съд.
Твърди се, че от регистрационното дело в ТРРЮЛНЦ при Агенцията по вписванията,
не са видни действия и не се установява да е било подадено заявление от надлежен
представител на читалището пред надлежния окръжен съд, в случая Софийски окръжен съд
за изпращане на фирменото дело на Агенция по вписванията за пререгистрация на
съществувалото НЧ “И. с.К.”.
За това в исковата молба се поддържа, че регистрацията в случая е станала по реда за
новоучредено читалище, при нарушение на изрична императивна норма на Закона за
народните читалища – чл.9, ал.5 от ЗНЧ относно неговото наименование.
Сочи се, че не са налице данни за каквото и да е правоприемство, като се поддържа,
че такова не настъпва по силата на волеизявлението на едната страна, каквото е
новоучреденото на 21.05.2022г. на НЧ „И. с.К.”, без да има насрещно волеизявление на
предходното или доказателства за участие на негови читалищни членове или
представляващи органи в това действие.
О. твърди, че липсват доказателства, че лицата присъствали на учредителното
събрание на 21.05.2022г. са членове на някое предходно читалище в това число НЧ „И. с.К.”
или НЧ „И.” и че имат нещо общо с тези предходни читалища, както и доказателства, че
представляващи лица или органи на предходно НЧ „И. с.К.” или НЧ “И.” са изразявали воля
за сливане, вливане, преобразуване или друго правоприемство към читалището създадено на
21.05.2022г. и противозаконно наименовано НЧ „И. с.К.”.
Ето защо се твърди, че в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на
ответника НЧ „И. с.К.”, ЕИК. по заявление №20220714155513 с вписване №20220715164609
е вписано несъществуващо обстоятелство, а именно невярно изписване на годината на
учредяване на читалището, както в наименованието била изписана 1928 г., вместо вярната
2022г. в нарушение на императивната разпоредба на чл., ал.5 от ЗНЧ.
С оглед на това, че ответника НЧ „И. с.К.” е със седалище и адрес на управление на
територията на О. и поради това, че при наличието на законовите предпоставки може да
претендира за отпускане на държавна и общинска субсидия за развитието на своята дейност,
както и за предоставяне на общински имоти за ползване, ищецът твърди, че за него е налице
правен интерес за предявяването на настоящия иск.
Ищецът О. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
вписването на несъществуващо обстоятелство по партидата на ответника, невярно
изписване на годината на учредяване в наименованието на читалището – 1928г., вместо
вярната 2022г., вписано по заявление №20220714155513 с вписване №20220715164609.
Претендира с присъждане и на направените разноски по делото.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът НЧ „И. с.К.” е подал писмен отговор, чрез
председателя и представляващ читалището – Д.Г.Г., с който се оспорва предявената искова
2
претенция.
С отговора ответникът НЧ „И. с.К.” на първо място прави възражение за разглеждане
на делото по реда на глава 32 от ГПК, с доводи, че настоящият спор не може да се
характеризира като търговски, тъй като читалището не е търговско дружество. Сочи се, че
по смисъла на Закона за народните читалища член 2, (ал. 1): „Народните читалища са
традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения...“, а съгласно
(ал. 2) на същата разпоредба: „Читалищата са юридически лица с нестопанска цел“.
В отговора се твърди, че Народно читалище „И. г. с. К.“ е създадено от жителите на село
К., а читалищният дом изграден с техния безвъзмезден доброволен труд и дарения. Земята,
върху която е бил построен читалищният дом била дарена от жителя на селото - Г.Р.Г..
Твърди се, че читалището е спряло дейността си, поради това че голяма част от
жителите на село К. напуснали населеното място, за да търсят работа в големите населени
места, че не е било закрито съгласно изискванията на член 27 от Закона за народните
читалища, тъй като липсвало решение взето на общото събрание на читалището за неговото
закриване, както и решение на надлежния Окръжния съд за неговото прекратяване.
Твърди се, че към момента на решението на жителите на селото за възстановяване на
неговата дейност, читалището продължавало да има БУЛСТАТ в Агенцията по вписвания.
В отговора се излага още, че учредителното събрание за възстановяване на дейността
на читалище „И. г. с. К.“, което се е състояло на 21.05.2022 г., било проведено с една цел - за
възстановяване на дейността на читалището. Твърди се, че на учредителното събрание за
възстановяване на дейността на читалището, присъствали 59 дееспособни, пълнолетни
граждани, които единодушно взели решение, че възстановяват дейността на читалището и
точно това било записано в член 1 от Устава на читалището: „Народно читалище „И.“ с. К.,
О. е правоприемник на Народно читалище „И.“, основано през 1928 г. в село К. от местната
общественост, с подкрепата на учителя Т.И., самият той член на Народно читалище „И.-
1860“ в гр. К., като читалището в село К. приема името на читалището в гр. К..“
Поддържа се, че в Закона за народните читалища няма забрана за възстановяване на
дейността на читалище, поради което се твърди, че НЧ „И. г. с. К.“ било регистрирано в
Агенцията по вписванията и вписано в регистъра на Министерството на културата под
регистрационен №3722.
Сочи се, че цитираната от ищеца разпоредба на чл. 9, ал. 5 от ЗНЧ се отнася за
наименованието на читалището, което трябва да съдържа годината на неговото
първоначално създаване и твърди, че за НЧ „И. г. с. К.“ това е 1928 г.
Оспорва се твърдението на ищеца, че точно това обстоятелство е обстоятелството,
което не съществува и е вписано в наименованието на читалището. Твърди се, че
читалището е създадено през 1928 г. и с волята на жителите на село К., което е възстановило
своята дейност.
Оспорва се като невярно твърдението на ищца, че в Устава на читалището е записано,
3
че то е правоприемник и на НЧ „И.-1860 К.“. Твърди се, че лицето Т.И. е бил член на
последното, тъй като самият той е от гр. К., че е дошъл в с. К. като учител през учебната
1927/1928 г. и е помогнал на жителите на селото да създадат своето читалище, като е станал
и първият секретар на НЧ „И. г. с. К.“. Твърди се още, че не е имало причина лицето Т.И. да
присъства на Учредителното събрание за възстановяване на дейността на читалището на
21.05.2022 г, независимо, дали е между живите или не е.
Сочи се, че в точка 4 от дневния ред на Учредителното събрание за възстановяване на
дейността на НЧ „И. г. с. К.“, по предложение на С.П.Г., събранието избрало за почетен член
на читалището С.Р.А., който в момента е на 95 години и е участвал, като член на
читалището, с доброволен труд в строежа на Читалищния дом в края на 40-те и началото на
50-те години на XX век. В същото събрание участвали членове на старото читалище, сред
които: К.Б., Т.А., Е.С., Д.Б., В.М., Н.Г.., Т.П., Е.К..
В отговора се твърди още, че проблем на О. не била записаната година в
абревиатурата на читалището, а издаденият от общината акт за публично общинска
собственост номер 2342 от 24.07.2017 г., в който за правно основание бил посочен чл. 2, ал.
1, точка 6 на ЗОС, а е трябвало да се посочи точка 5, тъй като читалищната сграда била
построена с доброволен труд на населението на с. К.. В акта неправилно в раздел „вид и
описание на имота“ било записано „читалище и училище“ и към парцела са били добавени
още 2492 кв. м общинска земя. Твърди се, че О. е знаела, че никога сградата на Читалищния
дом не е била и не е изпълнявала функциите на училище и че училищната сграда се намира
на 200 метра от Читалищния дом.
Твърди се, че А.А.И. бил кмет на О. от 2011 година и като такъв не е направил нищо,
за да спре рушенето на сградата. О. използвала сградата за канцелария на кметския
наместник П.П., докато заемал тази длъжност. Друго помещение на Читалищния дом О.
отдавала под наем на „Б.“ АД - пощенски клон 2213. След като покрива протекъл вместо О.
като собственик на имота да извърши ремонт, кметския наместник бил преместен в сградата
на бившата здравна служба в село К. и Читалищният дом бил изоставен, като само
пощенският клон на селото продължавал и към настоящия момент да се помещава там и
съответно ищцовата община да получава наем за възмездното предоставяне на тази част от
Читалищния дом.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът О. е подал допълнителна искова молба, с
която поддържа изцяло първоначалната и направените с уточнителната молба пояснения по
отношение на фактическата обстановка, изнесените обстоятелства и уточнения петитум.
В допълнителната искова молба се твърди, че от депозирания от ответника отговор на
и.м. и приложените към него писмени доказателства, безспорно се установявали фактите и
обстоятелствата изложени от ищеца в и.м.
Твърди се, че ответникът с о.и.м. не е представил доказателства в подкрепа на
твърдението си, че НЧ “И. с.К.” не е било прекратено, както и такива за това, че точно това
читалище е съществувало в периода от 1994г. до 21.05.2022г., датата на възникване на
4
новоучреденото читалище на проведеното учредително събрание. Поддържа се, че фигурата
на т.нар. от ответника провеждане на „учредително събрание за възстановяване на
дейността” не е реглментирана нито в Законът за народните читалища, нито в ЗЮЛНЦ.
Поддържа се, че юридическото лице - НЧ „И. с.К.” или съществува и дейността му не
е прекратена, в който случай е следвало да се извърши процедурата по пререгистрация по
реда на §25 от ПЗР на ЗЮЛНЦ, и по реда на ал.7 на същата разпоредба, или както в
настоящия случай, след прекратяване на дейността да се извърши напълно нова регистрация
на народното читалище, каквото били сторили учредителите на ответното читалище, като
последното не им давало право да вземат чуждо наименование с друга година за
първоначално учредяване.
Твърди се, в настоящия случай, учредителите е следвало да запишат в
наименованието си годината на първоначално учредяване - 2022г., а не годината на
предходно читалище, с което нямат никаква друга правна връзка, освен изявление написано
от самите тях в Устава и Учредителния протокол, което съставлявало едностранно
волеизявление, но нямало никакъв правен ефект.
Поддържа се, че само и единствено в хипотезата на пререгистрация НЧ „И. с.К.”, на
основание §25, ал.7 от ПЗР на ЗЮЛНЦ, е могло да запази наименованието си, но не и когато
е възникнало по реда за новоучредено читалище, в който случай е следвало да спази
стриктно разпоредбата на чл.9 ал.5 от ЗНЧ и да запише в наименованието си с истинската
година на възникване - 2022г.
Ищецът О. счита, че с депозирания отговор на исковата молба и приложените към
него доказателства, на практика, ответникът е признал две съществени обстоятелства, които
имат съществено значение за решаване на спора - едното, че НЧ „И. с.К.” е прекратило
дейността си през 1994г., второто, че е проведено учредително събрание на 21.05.2022г. и
вписването на новоучреденото читалище е станало по реда за вписване на новоучредените, а
не на пререгистрираните читалища.
В д.и.м., ищецът излага още, че твърденията в обстоятелствената част на исковата
молба се потвърждават и от писмо изх.№06-00-63/13.02.2024г. на Агенцията по вписванията,
в което буквално било записано, че: „В конкретния случай, не се касае за пререгистрация на
Народно читалище „И. с.К.“ въз основа на издадено от съда удостоверение за
пререгистрация на читалището, поради което фирмено дело не е изпращано от съда.“
В писмото още изрично се сочело, че в случая, в регистърното производство е било
заявено вписването на напълно нов субект, като първоначална регистрация, а не
пререгистрация на съществуващ такъв.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „И. с. К.“ е подал
допълнителен отговор, с който се поддържат изцяло всички твърдения и възражения,
изложени в първоначалния отговор.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното
5
от фактическа и правна страна:
Предявеният иск по чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл.9, ал.5 от ЗНЧ и чл.124,
ал.1 ГПК за установяване на вписването на несъществуващо обстоятелство е недопустим.
Правният интерес като основна положителна предпоставка за допустимост на
предявен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ съобразно задължителните указания по т. 3 от ТР 1/2002
г. на ОСГК на ВКС е винаги конкретен и следва и служебно да бъде проверяван от съда в
хода на цялото съдебно производство.
Ищецът О. не заявява самостоятелни субективни права към наименованието на
ответното НЧ „И. с.К.”.
За да е налице правен интерес за О. е необходимо установяването, че наименованието
на НЧ „И. с.К.” са несъществуващи обстоятелства ще се отрази в правната му сфера като по
този начин се даде защита на нейно субективно право.
Не са основателни аргументите на ищеца О., че при наличието на законовите
предпоставки ответникът НЧ „И. с.К.” може да претендира за отпускане на държавна и
общинска субсидия за развитието на своята дейност, както и за предоставяне на общински
имоти за ползване и поради това за него е налице правен интерес за предявяването на
настоящия иск. Отпускането на субсидия и предоставянето на общински имоти не е
обвързано от годината на създаване на народното читалище или вида на неговото
наименование.
Правният интерес се преценява с оглед на правната защита, която ищецът би получил
при уважаване на предявените от него искове и как решението по последните ще се отрази
на неговата правна сфера.
След като евентуално уважаване на иск срещу НЧ „И. с.К.” не би се отразило по
никакъв начин в правната сфера на ищеца О. за същия не е налице правен интерес от
воденото производство и същото подлежи на прекратяване, а исковата молба на връщане,
чл.130 ГПК.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от 01.11.2024г. за даване на ход на устните състезания.
ВРЪЩА исковата молба на О., представлявана от Кмета на Общината с адрес: гр.Д.,
С. област, ул. „Захари Стоянов“, №26, БУЛСТАТ . срещу НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „И. с.
К.“, ЕИК ., със седалище и адрес на управление с.К., О., С. област, с която е предявен иск по
чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл.9, ал.5 от ЗНЧ и чл.124, ал.1 ГПК за установяване на
вписването на несъществуващо обстоятелство по партидата на НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ
„И. с. К.“, невярно изписване на годината на учредяване в наименованието на читалището –
1928г., вместо вярната 2022г., вписано по заявление №20220714155513 с вписване
№20220715164609 и ПРЕКРАТЯВА на основание чл.130 ГПК производството по т.д.
№47/2024г. на СОС.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на
страните с частна жалба пред Апелативен съд гр.София.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6