№ 46406
гр. София, 07.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110169566 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадено е от адв. Н. И. И. – процесуален представител на А. Л. Ц. в заповедното
производство, искане за допълване на Определение № 39546/24.09.2025 г. в частта за
разноските, като моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на Ц. за заповедното производство в размер на 450 лв.
В законоустановения срок ищецът „.................“ ООД изразява становище, че
претендираното адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за
заповедното производство е прекомерно, като счита, че на процесуалния представител на
длъжника се дължат не повече от 20 лв.
Съдът счита, че искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е допустимо. То е
подадено в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, доколкото именно
молителят е субектът, който е предявил претенцията по заповедното производство за
присъждане на възнаграждение по чл. 38 ЗАдв, както и при наличие на списък по чл. 80
ГПК.
По същество молбата за допълване на Определение № 39546/24.09.2025 г. в частта за
разноските е частично основателна по следните съображения:
Исковото производство е образувано по предявен от „.................“ ООД срещу А. Л. Ц.
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за вземане, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 01.07.2024 г. по ч. гр. д. № 29542/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е
предявен, защото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от длъжника срещу
заповедта. С Определение № 39546/24.09.2025 г. исковото производство е прекратено на
основание чл. 232 ГПК, а заповедта и изпълнителният лист, издадени по заповедното
производство, са обезсилени.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
1
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.
Според мотивите към т. 13 от същото тълкувателно решение последиците при
прекратяване на производството по делото /освен при прекратяване на исковото
производство по чл. 234 ГПК при постигната между страните спогодба, в който случай
последиците са като при влязло в сила съдебно решение, както и при прекратяване на
производството по установителния иск, когато съдът прецени, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила/ следва да са аналогични на предвидените в чл. 415, ал. 2 ГПК /сега – чл. 415,
ал. 5 ГПК/, ако искът не беше предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК /сега – чл. 415, ал. 4
ГПК/.
Следователно налице е акт, с който не само исковото, но и заповедното производство,
приключва в съответната инстанция, поради което и на основание чл. 81 ГПК съдът следва
да се произнесе по искането за разноски. В случая такова е направено от адвоката на
длъжника във възражението, но липсва произнасяне, като пропускът следва да бъде
отстранен по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е: правна помощ по делото
да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна, както и липса на данни, които да го опровергават;
отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК /в този
смисъл – Определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на ВКС, I ТО/. В случая
по заповедното производство е представен Договор за правна помощ и съдействие на л. 21
/гръб/, от който е видно, че длъжникът и адв. И. са се договорили, че защитата по
настоящото дело ще бъде предоставена безплатно на клиента на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА, като последният декларира, че е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА. Съобразно константната съдебна практика така посоченото обвързва съда, като в
тежест на насрещната страна е, ако оспорва наличието на съответното основание за оказване
на безплатна правна помощ, да представи доказателства. В случая такова оспорване не е
направено и доказателства не са представени. Същевременно приложение намира
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, според която ответникът /респ. длъжникът в заповедното
производство/ има право на разноски при прекратяване на делото. От изложеното следва, че
на адв. И. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ на длъжника в заповедното производство.
По отношение на неговия размер следва да се посочи, че от Решение от 25.01.2024 г.
на СЕС по дело C-438/22 следва, че съдът не е обвързан от посочените в Наредба №
1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. След постановяването
му съдебната практика приема, че посочените в наредбата размери могат да служат
единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, и те подлежат на преценка от
2
съда при определяне цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото. Ето защо е извършено изменение на Наредба №
1/09.07.2004 г. /понастоящем – Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа/ и понастоящем тя не определя минимални размери на адвокатските възнаграждения,
а посочените в нея размери служат единствено като ориентир. В случая извод за
осъществената правна помощ и за размера на съответстващото й адвокатско възнаграждение
съдът прави въз основа на данните по делото. Касае се за заповедно производство, което по
дефиниция не се отличава с никаква фактическа и правна сложност. Така е, защото при
подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжника не се изисква обосноваване.
Възражението няма самостоятелен характер и е само формална предпоставка за прерастване
на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправна
защита на длъжника. Следва да се съобрази също така, че към заповедта за изпълнение
винаги е приложен образец на бланка за възражение с подробни указания относно
попълването му, който се връчва на длъжника. В случая предоставената от адв. И.
безплатната правна помощ на длъжника в заповедното производство се изчерпва единствено
с попълването и подаването на възражението. Ето защо съдът намира, че на липсата на
фактическа и правна сложност на делото и на минималните направени от адвоката усилия за
защита на длъжника съответства адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.
Следователно искането за допълване в частта за разноските на определението за
прекратяване на исковото производство и обезсилване на заповедта е частично основателно
– за сумата от 100 лв., а в останалата част подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА в частта за разноските Определение № 39546/24.09.2025 г., постановено
по гр. д. № 69566/2024 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав, като ОСЪЖДА „.................“
ООД, ЕИК ............., с адрес: гр. София, ж.к. „...........“, ул. „............“ № 16, ет. 1, ап. 4, да
заплати на адв. Н. И. И. от САК, с адрес: гр. София, ул. „..............“ № 165, ет. 2, сумата от 100
лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на длъжника А. Л. Ц.
по ч. гр. д. № 29542/2024 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 328263/09.10.2025 г. в останалата й част.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 1-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3