П Р О
Т О К О Л
Град София, 16.07.2020 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 34-ти
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
ЧЛЕН СЪДИЯ: И. КИРИМОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Ц.М.
2. Н. Раджева
3. Н.С.
Секретар:
Димитрина Д.
Прокурор:
Калоян Ангелов
сложи
за разглеждане докладваното от съдия Щерева НОХД № 637 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13.30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Г.Д.Я., редовно уведомен, се явява.
За
него се явява упълномощеният му защитник - адв. Н.А..
ПОДСЪДИМИЯТ В.Е.Д., редовно уведомен, се явява.
За
него се явява упълномощеният му защитник - адв. Т.Г..
ПОДСЪДИМИЯТ Т.М.Н., редовно уведомен, се явява.
За
него се явява упълномощеният му защитник - адв. М.М..
ПОСТРАДАЛИТЕ:
Т.К.Ф.,
редовно уведомен, се явява.
В.К.Ф.,
редовно уведомен, не се явява.
В.И.С.,
редовно уведомена, се явява.
И.В.С.,
редовно призован, доведен от ареста на НСлС, се явява.
И.В.С.,
редовно уведомен, не се явява.
Й.В.С.,
редовно призован, доведен от Затвора-София, се явява.
Е.В.С.,
редовно уведомена, се явява.
Т.В.С.,
редовно уведомена, се явява.
К.В.С.,
нередовно уведомен, не се явява.
К.Т.Ф.,
редовно призован, не се явява.
К.П.С.,
редовно уведомен, се явява лично.
В
залата се явява адв. Е.М., която е представила преди
съдебното заседание молба с пълномощни от пострадалите Т.К.Ф., И.В.С., И.В.С., Й.В.С.,
Е.В.С., Т.В.С., К.П.С..
АДВ.М.:
Представям и пълномощно от пострадалата В.И.С..
По
отношение на пострадалите малолетни синове на П. С., СЪДЪТ докладва на страните, че съобщения по чл. 247б от НПК са били
изпратени и връчени чрез техния баща и законен представител К.Т.Ф., като
съобщенията са били получени от неговата майка на 24.06.2020 г.
В.С.:
Синът ми К.С. все още се намира задържан в Австрия, а И.С. мисля, че не дойде,
защото няма лична карта. Бяхме чули, че К.Ф. е задържан преди 4 дни от
полицията.
СЪДЪТ дава почивка, за да се извърши справка по телефона дали К.Ф. не се
намира на територията на някои от арестите в София.
След
извършената справка се установи, че това лице не е задържано.
АДВ.
М.: Заявявам, че поддържам подадените от адв. В. молби
за конституиране на моите доверители като ГИ и ЧО по делото.
ПРОКУРОРЪТ:
Аз считам, че има пречка за даване ход на делото днес, тъй като, доколкото
разбрах, пред Вас е представено пълномощно за адв. М.
от малолетни и непълнолетни лица, което е недопустимо, ако не е налице
съгласието на техните настойници и родители. Освен
това има и неявили се лица по неясни причини.
АДВ.
М.: Да не се дава ход на делото. Поддържам казаното от прокурора.
АДВ.А.:
Според мен няма пречки за даване ход на делото, поради което считам, че следва
да се даде ход на делото.
АДВ.Г.:
Намирам, че процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание не са налице. Представеното пълномощно от малолетни лица действително
не може да бъде източник на представителна власт, но в същото време техният
законен представител е бил редовно уведомен за днешното съдебно заседание, с
оглед на което обстоятелството за организиране на представителството на
неговите малолетни лица и е била негова отговорност и към настоящия момент той
е бил длъжен да го организира, ако смята, че същите следва да бъдат
представлявани по делото. С оглед на което и с оглед на докладваните останали
обстоятелства, във връзка с призоваване на пострадалите лица от съда, намирам,
че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и такъв следва да
бъде даден.
АДВ.М.:
Придържам се изцяло към казаното от колегите, като същевременно считам, че следва
да добавя, че бе предоставено достатъчно време на сочените като пострадали лица
да организират своето процесуално представителство, респ. участието им в
наказателния процес. Изрично бяха предупредени от съда, че това е възможност,
която им се предоставя и от която следва да се възползват, в случай че желаят.
Явно е, че чрез своите конклудентни действия сочените
като пострадали лица не правят необходимото, за да се конституират в каквото и
да е било качество на страна в настоящия процес и едновременно с това застрашават
за втори път делото да бъде отложено по единствено и само причини от тяхна
страна, поради което, както и предвид дадените от съда в предходното съдебно
заседание указания, считам, че ход на делото днес следва да бъде даден.
ПОДСЪДИМИТЕ
/поотделно/: Придържаме се към казаното от нашите адвокати.
СЪДЪТ, след съвещание, намери, че в днешното съдебно
заседание няма процесуални пречки за даване ход на делото. Това е така,
доколкото всички пострадали и техни законни представители, с изключение на
пострадалият К.С., са били надлежно уведомени, своевременно, по съответния процесуален
ред за правата, които имат да участват в производството като ГИ и ЧО.
Част
от пострадалите са упълномощили надлежно адв. Е.М., която
ги представлява в днешното съдебно заседание, като по отношение на
непълнолетните Т.В.С. и Е.В.С., макар в пълномощното да не е посочено изрично,
че те упълномощават адв. М. със съгласието на тяхната
майка В.С., съдът прие, че съгласието на този родител е ясно от самия факт, че В.С.
лично е упълномощила също адв. М. да я представлява
като повереник.
По отношение на пострадалите малолетни Т.К.Ф. и В.К.Ф.,
името на първия фигурира сред упълномощителите на адв. М. в едно от представените пълномощни преди съдебното заседание,
но, предвид на неговата малолетна възраст, очевидно, той няма дееспособност да
я упълномощава да го представлява пред съда, поради което и съдът прие, че той
няма процесуален представител. Както беше указано в предходното съдебно
заседание на бабата на двете малолетни лица и също пострадала по делото В.С.,
те могат да бъдат представлявани единствено от законния си представител, който
е техният баща К.Ф. или от адвокат, упълномощен от него. Както беше докладвано
по-горе, К.Ф. е бил уведомен за правата на неговите малолетни деца на
24.06.2020 г., като до момента същият не е организирал защитата на правата на
тези лица.
По
отношение на пострадалия К.В.С., за когото за пореден път се събира информация,
че се намира в затвор или арест в Австрия, съдът счита, че неговото неявяване и
невъзможността да бъде уведомен лично, не може да препятства разглеждането на
делото, тъй като задължението да се уведомяват пострадалите за техните права обвързва
съда само относно адреса, който са посочили те в България. Очевидно е, че
пострадалият К.С. не живее на посочения си в България адрес, а за съда не
съществува задължение да го издирва, където и да се намира той в чужбина и,
съответно, да отлага разглеждането на делото, заради правата на този пострадал.
При
това положение съдебният състав прие, че е осигурил в достатъчно дълго време и
след достатъчно ясни разяснения на всички пострадали възможност първо да научат
за образуваното съдебно производство и насроченото разпоредително заседание, и второ,
ако имат желание и възможност, да организират защитата на своите права пред
съда. По тази причина и като не намери други процесуални пречки,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Тримата
подсъдими Я., Д. и Н. са със снети самоличности в
предходните съдебни заседания, съответно на 26.03.2020 г. и на 16.06.2020 г.,
по повод на проведените съдебни производства по чл. 270 от НПК.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на подсъдимите Я., Д. и Н. правата им в
разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ
Я.: Разбрах правата си. Няма да правя отводи на състава на съда, секретаря и
прокурора.
ПОДСЪДИМИЯТ
Д.: Разбрах правата си. Няма да правя отводи на състава на съда, секретаря и
прокурора.
ПОДСЪДИМИЯТ
Н.: Разбрах правата си. Няма да правя отводи на състава на съда, секретаря и
прокурора.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на пострадалите, които присъстват в съдебното
заседание, правата им в настоящото производство.
ПОСТРАДАЛИТЕ
/поотделно/: Разбрахме правата си. Няма да правим отводи на състава на съда,
секретаря и прокурора. Искаме правосъдие.
ПРОКУРОРЪТ,
ПОВЕРЕНИКЪТ И ЗАЩИТНИЦИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи на състава на
съда, секретаря и прокурора.
СЪДЪТ ПРИКАНИ страните да вземат отношение по въпросите по чл. 248,
ал. 1 от НПК
ПРОКУРОРЪТ:
Настоящото наказателно дело е местно и родово подсъдно на СГС. Не е налице
основание за спиране или прекратяване на наказателното производство. Не са
допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване процесуалните права на обвиняемите, както и на наследниците на
пострадалата. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила. Не е налице основание за разглеждане на делото при закрити
врати, за привличане на резервен съдия или съдебен заседател. Лицата имат
защитници. Не се налага привличането на допълнително вещо лице, преводач, тълковник, както и извършване на съдебни действия по
делегация. По отношение на взетите мерки за неотклонение по отношение на
подсъдимите, към настоящия момент не е налице основание за изменението им, като
същите следва да бъдат потвърдени. Нямам искания за събиране на нови
доказателства. Предлагам да насрочите делото за разглеждане по общ ред. Считам,
че няма пречка наследниците на пострадалата да бъдат конституирани като ГИ и
ЧО, като не намирам, че това би затруднило разкриване на обективната истина в
настоящия казус.
АДВ.М.:
Придържам се изцяло към думите на прокурора. Моля съда да приеме за съвместно
разглеждане гражданските искове, които сме предявили.
АДВ.
А.: Делото е подсъдно на СГС. Не е налице основание за спиране или прекратяване
на наказателното производство. Считам обаче, че са допуснати нарушения в ДП,
които пречат да разберем точно в какво са обвинени нашите подзащитни
и по-специално Г.Я.. Имам предвид следното - в обвинителния акт, в последния
абзац на стр. 2 и първия абзац на стр. 3, общо на 22 реда, е описана
фактическата обстановка, с която е извършено престъпното деяние от подсъдимите.
Именно в това кратко описание не е ясно така, както е изписано, кой от подсъдимите
какво деяние е извършил. Пише „един от другите двама обвиняеми“, но кой от тях?
Всичко това затруднява ние да можем да разберем в какво точно обвинение и с какви
точно действия, които са довели до престъпления резултат, е извършил моят подзащитен Я.. Освен това считам, че не е изяснено и не е
описано отделно за моя подзащитен деянието от субективна
страна, как е извършено – няма такива описания, което считам, че е отстранимо процесуално нарушение, което следва да се
отстрани, за да може делото да бъде разгледано по същество. По останалите точки
на чл. 248 НПК считам, че делото следва да се гледа по общия ред. Не считам, че
не е необходимо да се гледа делото при закрити врати. Взетите мерки за
процесуална принуда на този етап няма да ги коментирам. Искания за събиране на
доказателства на този етап нямам.
АДВ.
Г.: По отношение на въпросите, които следва да бъдат изяснени в
разпоредителното заседание, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК, моето становище е
следното - На първо място, делото е подсъдно на този съд. Съответно считам, че
няма основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Няма
основания за разглеждания на делото при закрити врати, привличане на резервен
съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещи лица и т.н. По
отношение на въпроса за исканията за събиране на нови доказателства - на този
етап нямам такива. По отношение на въпросите по т. 2 и т. 3 на чл. 248, ал. 1
от НПК споделям становището на колегата А., по следните съображения – Намирам,
че на ДП и при съставянето на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални
нарушения, които ограничават правото на защита на подзащитния
ми. Те са отстраними, с оглед на което Ви моля да
прекратите съдебното производство и да върнете делото на прокурора за отстраняването
на тези нарушения, които по мое мнение са следните: Напълно съм съгласен с
колегата А., че липсва фактическо описание на деянието по отношение на моя подзащитен от обективна страна. Използваните от
прокуратурата изрази „обвиняемият“ и „един от другите двама обвиняеми“, „държали
в ръцете си палки или бухалки“, „единият от обвиняемите отворил вратата на
склада“, „влязъл и друг обвиняем с палка или бухалка“, след което прокурорът
преминава към неперсонифицирано описание на онова, което претендира, че се е
случило на местопроизшествието, като говори за „тримата служители на Делта
гард“. По този начин формулирано обвинението от обективна страна и по този
начин структуриран обективният състав на престъплението, за нас е абсолютно
невъзможно да разберем, конкретно моят обвиняем, в извършването на какви противоправни действия е обвинен. Ето защо и не може да
бъде изградена каквато и да е било защита срещу едно подобно, недобре
формулирано, неконкретно формулирано от обективна страна, обвинение. Същата
липса на каквато и да е било конкретизация е налице и по отношение описанието
на субективната страна на деянието, в извършването на което е обвинен подзащитният ми. Обвинението, което е предявено на подзащитния ми, е за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6,
пр. 3 и т. 12, вр. чл. 115, с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 и вр. чл. 29 б „а“ от НК. Това означава, че става въпрос за предявено обвинение за квалифицирано
убийства, с два квалифициращи признака. От субективна страна те трябва да се
включват в интелектуалния момент на формата на вина, която законодателят изисква
да е налице, за да бъде съставомерно деянието. В
случая и по това обвинение е необходимо да е налице единствено и само пряк
умисъл, с оглед квалифициращите обстоятелства. Видно е, че на стр. 6 от обвинителния
акт, просто имаме едно маркиране на определението за пряк умисъл и за вина,
което е винаги крайно недостатъчно, за да се очертае престъпления състав от
субективна страна. Умисълът има интелектуален и волеви момент и, когато едно
лице бива обвинявано в извършването на престъпление, това е винаги форма на
вина към конкретен престъпен резултат. Вината, знаем, е качество на деянието, а
не на дееца. С оглед на което, просто да посочим определението за вина, което е
посочено в НК, е крайно недостатъчно. Липсва каквото и да е било посочване на
действията на моя подзащитен, които прокуратурата
претендира, че доказват наличието на необходимия интелектуален и волеви момент,
за да приемем, че е налице изискуемата от закона форма на вина. Ние виждаме, че
подзащитният ми е обвинен в извършването на престъплението,
като му е предявено обвинение за това, че е извършено в условията на опасен
рецидив. В обвинителния акт просто е маркиран фактът на предходно осъждане,
това също е крайно недостатъчно, с оглед спазване правото на защита на
подсъдимото лице. Необходимо е да бъде посочено престъплението, за което е
осъден, особено като се има предвид, че той не е осъден от български съд.
Считам, че тези обстоятелства също следва да бъдат посочени, когато се
предявява обвинение за извършено престъпление в условия на опасен рецидив.
Всички тези нарушения, по мое мнение, са съществени. Те имат характер на
такива, които пречат на осъществяване правото на защита на подзащитния
ми, а отделно от това са отстраними, с оглед на което
Ви моля да прекратите съдебното производство по делото и да го върнете на
прокурора за отстраняването им.
По
отношение на молбите за конституиране на пострадалите лица, в качеството на ГИ
и ЧО, Ви моля да съобразите обстоятелството, че пострадалата има деца, които по
смисъла на закона са нейни наследници, с оглед на което майката, сестрите,
както и нейните братя, не могат да се конституират в качеството на ГИ, тъй като
тя има наследници малолетни деца. С оглед на което намирам, че не следва да
приемате за съвместно разглеждане предявените граждански искове и съответно да
конституирате тези лица – братята и сестрите само като ЧО. Алтернативно, моля
да съобразите, че приемането за съвместно разглеждане на предявените граждански
искове ще доведе до значително забавяне и затрудняване на съдебното следствие
по делото и това е едно допълнително основание, с което Ви моля да не допускате
за съвместно разглеждане предявените граждански искове.
АДВ.
М.: Досежно повдигнатите въпроси за днешното
разпоредително заседание, на първо място считам, че делото е подсъдно на настоящия
съд. Няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. Считам
обаче, че са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила. Колегите също изказаха тяхната гледна точка
по този въпрос, към която се присъединявам. Моите аргументи са следните –
обвинителният акт не отговаря на изискванията на НПК. Обвинението, в обстоятелствената
част на същия, е по такъв начин описано, че води до съществени неясноти, както досежно обективната част на твърдяното за извършено деяние,
така и в още по-голяма степен относно субективната страна, вменена на тримата
подсъдими. Досежно обективната страна, колегите бяха
изчерпателни. Не е посочено адекватно и ясно кой какво е свършил, кой как го е
свършил, от кого какво изхожда. Следва да очертая, че не е по никакъв начин
посочена пряката непосредствена причинно-следствена връзка между твърдяното като
извършено в последния абзац на стр. 2 и първия абзац на стр. 3 от обвинителния
акт, и настъпилия според прокуратурата общественоопасен
резултат, твърдян на последния абзац от стр. 3 и първия абзац на стр. 4 от
обвинителния акт. Тази пряка непосредствена причинно-следствена връзка се
изисква да е добре очертана, за да е налице една ясна, разбираема, обективна
страна на обвинението. Обстоятелствената част на обвинителния акт трябва ясно,
точно и подробно да изписва какво се е свършило, какво се е случило и защо
двете имат връзка помежду си. Тази пряка непосредствена причинно-следствена
връзка не съществува в обстоятелствената част на обвинителния акт. В още по-голяма
степен прокуратурата е допуснала пълна неяснота досежно
описание на субективната част на вмененото на тримата подсъдими деяние. В
текстовата квалификация и цифровата квалификация прокуратурата упоменава квалифициран
случай на убийство, извършено при условията на пряк умисъл. В обстоятелствената
част на обвинителния акт обаче, по никакъв начин не е втъкано именно желанието,
намерението и съзнаването от страна на тримата обвиняеми, какво вършат, с каква
цел го вършат и дали съзнават изобщо последиците от това, което вършат. Описано
е нанасянето на побой, със съществени неясноти, изпращането извън обекта на
соченото за пострадало лице, което към онзи момент е било живо и се е движило
само, описано е и в последствие, че трупът на пострадалата е намерен, няколко
часа след това, на сериозно разстояние от мястото, където е извършено твърдяното
от прокуратурата противоправно посегателство. Твърдяното
в обстоятелствената част на обвинителния акт, според защитата, противоречи на
описаното в правната квалификация. Само по себе си това е една огромна
неяснота, която, точно както каза колегата Г., съществено затруднява дори и нас
да знаем срещу каквото обвинение да браним подзащитните
си. Както каза и колегата Г. не е ясно, съществено, разбираемо, очертана
допълнителната правна квалификация, досежно
подсъдимия Д., а именно наличието на опасен рецидив по буква „а“. Не е
адекватно отразено от кой съд е осъден, не е адекватно отразено, че същото
осъждане е потвърдено по надлежния ред от българския съд, не е адекватно
отразено кога същият е започнал наказанието си и изобщо не е адекватно отразена
хипотезата на опасния рецидив, вменена само и относно подсъдимия Д.. В
заключение по т. 3, на ал. 1, на чл. 248 НПК и предвид казаното по-горе, считам,
че са налице съществени процесуални нарушения, отстраними,
поради които следва настоящият съдебен състав да върне производството на
прокурора и да му бъде дадена възможността да отстрани тези допуснати процесуални
нарушения. По другите точки на чл. 248, ал. 1 от НПК считам, че не е налице
основание за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са налице
основания за разглеждане на делото при закрити врата. Не са налице основания за
назначаване на резервен съдия, съдебен заседател, защитник, и т.н. Досежно взетите мерки за неотклонение и предвид изложеното
по-горе, моля съдът да измени мерките за неотклонение. Считам, че е налице новонастъпило обстоятелство, позовавам се на него, а именно
– очертаните по-горе съществени нарушения на процесуалните правила, а също и
изминалия период от време. Нямам искане за събиране на нови доказателства. Предвид
казаното по-горе, считам, че не следва да бъде насрочено за разглеждане съдебно
заседание. Относно изявеното желание за участие на частни обвинителни и
граждански ищци от страна на сочените за пострадали лица, на първо място изцяло
се придържам към казаното от колегата Г., досежно
правото на участие на голяма от сочените за пострадали в процеса.
Тълкувателната практика на ВКС в тази насока е, че преките наследници на
пострадалата единствено и само имат правото да бъдат конституирани в качеството
на частен обвинител и граждански ищец. Същевременно, независимо от дадената от
съда възможност, същите не са взели мерки, или техните настойници,
да упълномощят надлежно свой представител, а депозираните от предходния процесуален
представил искания за конституиране в качеството на ГИ и ЧО, не отговарят на
изискванията на НПК. Същевременно, отделно от изложеното по-горе считам, че
съвместното разглеждане на граждански искове в настоящото производство, при
настоящата хипотеза, съществено би затруднило основния предмет на разглеждане на
наказателното производство, а именно предмета за вината на подсъдимите. Поради
което и като самостоятелно отделно основание считам, че не следва изобщо да
бъдат допуснати за съвместно разглеждането на такива.
АДВ.А.:
Бих искала да допълня моето изявление със становището ми по отношение молбите
на пострадалите - напълно се присъединявам към становищата на колегите Г. и М..
По отношение на гражданските искове считам, че ще затруднят разследването,
извън това, че не отговарят на изискванията на закона. Освен това подкрепям
искането на колегата М. за изменение на мярката за неотклонение на подзащитния ми Я..
АДВ.Г.:
Аз също искам да допълня това, че подкрепям искането на колегата М. за
изменение на мярката за неотклонение на подзащитния
ми Д..
ПРОКУРОРЪТ:
Смятам, че не са налице допуснатите от защитниците процесуални нарушения. А що
се отнася до мерките за неотклонение продължавам да твърдя, че същите са
адекватни и към настоящия момент.
АДВ.
М.: Аз също считам, че не са налице процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния
акт. Считам, че мерките за неотклонение са адекватни, като според моите доверители
даже са много леки.
ПОДСЪДИМИЯТ
Я.: Присъединявам се към казаното от моя защитник. Поддържа исканото мярката ми
за неотклонение да бъде изменена в по-лека.
ПОДСЪДИМИЯТ
Д.: Присъединявам се към казаното от моя защитник. Моля мярката ми за
неотклонение да бъде изменена в по-лека.
ПОДСЪДИМИЯТ
Н.: Присъединявам се към казаното от моя защитник. Моля мярката ми за
неотклонение да бъде изменена в по-лека.
В
залата се явява пострадалият И.В.С., който заяви че се е намирал пред Съдебната
палата без лична карта.
СЪДЪТ даде възможност на адв. М. да обясни на
пострадалия И.С. какво се е случило до момента.
Съдът
се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание, като обсъди материалите по делото и въпросите по чл.
248, ал. 1 от НПК, намери следното:
Няма
основание за ревизия на становището на съдията докладчик, че съобразно
повдигнатото обвинение, делото е родово и местно подсъдно на СГС.
Не
се установява наличие на предпоставки за спиране или прекратяване на
наказателното производство.
По
въпроса по т. 3 от чл. 248, ал. 1 от НПК, съдът констатира, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които накърняват правото на
защитата на тримата обвиняеми и те могат и трябва да бъдат отстранени в ДП чрез
изготвянето на нов обвинителен акт и на нови постановления за привличане на
обвиняемите в това качество.
На
първо място, съдът констатира, че обстоятелствената част на обвинителния акт не
отговаря съдържателно на минималните стандарти, визирани в чл. 246 НПК, за
описание на съставомерното деяние с всичките му елементи
от обективна страна. Въпреки, че обстоятелствената част на обвинителния акт има
от външна страна обем, който може да предполага, че са описани необходимите
действия на подсъдимите и последиците от тях, свързани със съставомерен
престъпен резултат, се установява, че по-голямата част от обвинителния акт
всъщност представлява преразказ на доказателства и доказателствени
средства, за които прокуратурата дори не е посочила дали ги кредитира, т.е.
дали приема, че събитията в обективната действителност са настъпили както са
посочени, съответно от свидетелските показания и извършените огледи на записи на
видеокамери и експертизи. Това е по-малкият проблем и може да се преценява от гледна
точка на личния поход на прокурора към изготвянето на обвинителния акт в
стилистичен аспект.
По
същественият проблем, който съдебният състав констатира обаче, е проблемът с описанието
на конкретните действия на обвиняемите и тяхната връзка с настъпилата смърт на
жертвата П. С.. Лаконично, с няколко изречения, прокурорът е посочил, че с
нанасянето на множество удари с палки в областта на главата и тялото на П. С., тримата
подсъдими, понастоящем, са й нанесли побой. В тази част на обстоятелствената
част на обвинителния акт съдът не споделя становището на защитниците, че
съществува проблем, който е свързан с описанието и който би ги затруднил да
осъществят защитата си. Това е така, защото, съгласно константната практика на
ВКС, в хипотези, когато смърт или телесна повреда са причинени от повече от
едно лица, то не е необходимо прокуратурата да описва кое лице какви конкретни
действия е извършило при нанасянето на съответните удари. Достатъчно е
твърдението, че всеки един от тях е участвал в нанасянето на удари. Такова
твърдение в този обвинителен акт в въведено.
Не
е установено обаче, с твърдения от страна на прокурора, че съществува причинно-следствена
връзка между действията на тримата подсъдими и настъпилата смърт на П. С. и
това е така, защото в обстоятелствената част на обвинителния акт, след като е
описано как тримата подсъдими са й нанесли побой, е посочено, че са я извели и
са я оставили на улица, когато тя е била жива. Впоследствие е посочено, че на
следващия ден тя е намерена мъртва на друга улица, установени са определени
телесни увреждания по тялото й и е посочено кое конкретно увреждане е пряката
причина за смъртта. От това описание изобщо не става ясно прокуратурата да
твърди, че установените на следващия ден увреждания по тялото на П. С. са в
резултат от побоя, който й е нанесен от тримата подсъдими, респ. не са изложени
обстоятелства, които да наведат на извод, че причинено от тримата подсъдими
увреждане е довело до настъпване смъртта на С.. Това е още по-наложително в
конкретния случай, защото смъртта не е настъпила незабавно, след нанасянето на
твърдения побой, при което положение не бива в обвинителния акт да се допуска
съмнение в твърденията на прокуратурата, че тази смърт може да е настъпила във
връзка с други действия спрямо жертвата.
По
отношение на обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът не сподели
мнението на защитниците, че са допуснати съществени нарушения на правото на
защита на обвиняемите и заради описанието на субективната страна на деянието,
както и за описанието на обвинението за рецидив спрямо подсъдимия Д..
Достатъчно недвусмислено прокурорът е посочил, че счита, че всеки един от
тримата подсъдими е извършил престъплението при форма на вина пряк умисъл,
както и е посочено, че е съзнавал съизвършителството
и че механизмът на нанесения побой е от естество да доведе до смърт на лицето.
При това положение твърдения от страна на прокуратурата са налице. Обосноваността
на тези твърдения е въпрос по същество, а не въпрос на накърняване на
процесуални права и на невъзможност да се обезпечи реализирането на правото на
защита.
В
същият смисъл е и становището на съда относно посочването на осъждането, което
води до квалификация опасен рецидив. Напълно достатъчно е, че прокуратурата е
посочила осъждане по конкретно дело, без да е необходимо да се сочи какво е
престъплението и кога е изтърпяно то. При това положение е достатъчно посочването
на конкретното осъждане и твърдението, че то отговаря на изискванията за опасен
рецидив. От там насетне, отново по същество, може да се дискутира между
страните и съда дали действително това осъждане трябва да се зачита и дали то
може да предопредели квалификацията на престъплението за този подсъдим.
По
отношение на диспозитива на обвинителния акт, съдът
констатира съществено процесуално нарушение и то е свързано с датата на
извършване на престъплението, която е възприела прокуратурата. Посочено е, че
на 16.05.2019 г. тримата подсъдими умишлено са умъртвили П. С.. В същото време,
в скоби, е посочено, че тя е починала на 17.05.2019 г. От обстоятелствената
част на обвинителния акт е видно, че удари на С. са нанесени на първата от двете
дати, а тя е починала на втората дата. При това положение се установява, че има
противоречие в изразеното от прокуратурата становище в обстоятелствената част и
в диспозитива относно това кога е довършено
престъплението. Следва изрично да се подчертае, че като резултатно престъпление
убийството се довършва, когато настъпи съставомерният
резултат. Предвид на последната забележка към съдържанието на обвинителния акт,
което нарушение съществува и в постановленията за привличане на обвиняемите в
ДП, същото нарушение трябва да се отстрани и чрез ново привличане на тримата
обвиняеми към наказателна отговорност.
С
оглед на тези изложени съображения настоящият съдебен състав прецени, че трябва
да прекрати съдебното производство, да върне делото на прокуратурата, която да
отстрани описаните съществени процесуални нарушения чрез изготвянето на нови
постановления за привличане, предявяването им на обвиняемите и изготвянето на
нов обвинителен акт и внасянето му в съда.
След
като съдебният състав единодушно стигна до такова решение е безпредметно да се
произнася по останалите точки, визирани в чл. 248, ал. 1 от НПК, вкл. за
конституирането на частни обвинители и приемането за съвместно разглеждане на
граждански искове, с изключение на въпроса за мерките за неотклонение.
По
този въпрос, поставян неколкократно пред съдебния
състав, и в настоящия му персонален субстрат съдът прецени, че молбите са
неоснователни. Неколкократно съдът посочи пред
защитниците и обвиняемите становището си, че няма нови обстоятелства, които да
налагат изменение на мерките в по-леки. Сега, за пореден път, съставът ще
посочи, че съществува обосновано предположение за авторството на деянието от
доказателствата в ДП, че съществува опасност от извършване на престъпление при
по-леки мерки за неотклонение и че срокът на изпълнение на мярката „домашен
арест“ не е неразумен. В същият смисъл е и произнасянето на САС от 02.07.2020
г. по ВНЧД № 689/2020 г., във връзка с жалбите на защитниците на подсъдимите Д.
и Н.. Днес новото обстоятелство е фактът, че съдебното производство се
прекратява и делото се връща на прокуратурата. Това обстоятелство съдът прие,
че няма отношение към мярката за неотклонение. На първо място, защото това
определение все още не се е стабилизирало и на второ място, защото в ДП обвиняемите
и защитниците имат възможност да поставят също по всяко време въпроса за
мярката за неотклонение по реда на чл. 65 от НПК, ако преценяват, че прекомерно
се ограничават техните права. Затова и
молбите на защитниците за изменение на мерките за неотклонение трябва да
бъдат оставени без уважение.
Така
мотивиран.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 637/2020 г. по описа
на СГС, НО, 34 състав.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на описаните в обстоятелствената част на
определението съществени процесуални нарушения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на защитниците на тримата подсъдими за изменение
на мерките за неотклонение на последните от „домашен арест“ в по-леки.
Определенията
могат да се обжалват и протестират в 7-дневен срок от днес пред САС, по реда на
глава 22 от НПК.
АДВ.
А.: Моля да разрешите на моя позащитен Я. да продължи
лечението си при зъболекар на датите 20.07, 23.07, 27.07 и 30.07 от 12:00 часа.
СЪДЪТ, с оглед искането на адв. А. счете, че
трябва да разреши на подсъдимия Я., както няколкократно досега е давал такива
разрешения, да посети зъболекар на посечените от нея дати, за което да се
уведоми началника на ОДМВР-Плевен, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на подсъдимия Г.Д.Я. на датите 20.07, 23.07, 27.07 и
30.07 от 12:00 часа да напусне дома си, на който се изпълнява мярката за
неотклонение „домашен арест“, за да посети стоматолог, с продължителността
необходима за извършване на съответната манипулация и завръщането в дома му.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание, приключило в 15:45 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.
2.
3.
СЕКРЕТАР: