Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр. София, 22.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-21 състав,
в открито заседание при закрити врата, проведено на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Д.И., като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 1728 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Молителят К.т.б. АД- в несъстоятелност твърди, че длъжникът Р.м. АД е
неплатежоспособен, поради което моли да бъде открито производство по
несъстоятелност за този длъжник.
Твърденията в молбата
са, че между страните са сключени два договора за банков кредит, по които
ответникът не е изпълнявал задълженията си, съответно банката е упражнила
правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита, поради което и са налице
изискуеми парични вземания на молителя срещу ответника в размер на 22 217
114,20 евро. Ответникът преустановил плащанията, поради което молителят счита,
че е налице състояние на неплатежоспособност, съответно иска откриване на
производството по несъстоятелност на ответника.
Ответникът Р.м. АД не
представя отговор и не взема становище по молбата по чл.625 от ТЗ.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, приема следното от
фактическа и правна страна:
По аргумент от чл.608, ал.1 и 3 ТЗ откриването на производство по
несъстоятелност по молбата е предпоставено от доказване по делото от страна на
молителя, че има изискуеми парични вземания срещу ответника-търговец,
произтичащи от и/ или отнасящи се до
търговска сделка или последиците от нейната действителност, прекратяване или
разваляне, както и от установяване по делото на трайна и обективна невъзможност
на ответника да изпълнява свои изискуеми парични задължения по такава сделка/
публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската
дейност или частни държавни вземания, като законът установява презумпция за
състоянието при спиране на плащанията на
задължения от посочения вид.
Презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца, поради което и ответникът носи тежестта да докаже по делото, че
затрудненията му са временни.
От вписванията в Търговския регистър се установява, че ответникът
по молбата има качеството на търговец по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 ТЗ, а именно акционерно дружество, което е вписано в
регистъра на 09.09.2013г.
По делото са представени
договор за банков кредит от
04.12.2013г., изменен с Анекс №1/29.01.2014г., от които се установява, че между
страните е възникнало правоотношение по абсолютна търговска сделка – договор за
банков кредит, по силата на който молителят се е задължил да предостави на ответника сумата от 24 000 000 лв. с цел изпълнение на
условията по сключен между ответника и ПФК Б. АД рамков договор, като
ответникът се е задължил да върне
получения кредит на 60 месечни погасителни вноски в размер на 400 000 лв.
всяка, в срок до 10.06.2020 г./ §2 от Анекса от 29.01.2014/. От допълнителното
заключение на приетата по делото и неоспорена от страните експертиза, се
установява, че по договора от 04.12.2013г. ответникът е усвоил сумата от 23179
310 лв.,поради което и за него е възникнало задължение да върне получените суми
съобразно уговореното, както и да заплати уговорените лихви и такси.
По делото е представен и договор за банков кредит от 14.01.2014г.,
от който се установява да е възникнало и второ правоотношение по абсолютна
търговска сделка, по силата на което за молителя е възникнало задължение да
предостави целеви кредит за закупуване на дълготрайни активи/машини и
съоръжения/ в размер на 20 000 000 евро в срок до 30.06.2014г., срещу
задължение на ответника да върне сумата като заплати и уговорените лихви, такси
и комисионни на 50 месечни равни вноски
в размер на 400000 евро всяка в срок до 10.02.2020г./чл.17 от Договора от
14.01.2014г./От заключението на счетоводната експертиза се установява, че
молителят е изпълнил задълженията си по договора, като уговорената сума е
изцяло усвоена от ответника по банковата му сметка и следователно за него е
възникнало задължение да заплаща уговорените вноски.
Ответникът, който носи тежестта, не е представил доказателства за
изпълнение на задълженията си по двата договора. Съгласно допълнителното
заключение на приетата експертиза ответникът е преустановил плащанията и по двата договора на 25.06.2014г., когато е
платил сумата от 1418,55 лв. по договора
от 04.12.2013г., погасяваща частично задължение за лихви и сумата от
155 000 евро по договора от 14.01.2014г., което плащане също погасява
задължение за лихви. След датата 25.06.2014г. по делото не се установява
ответникът да е погасявал задълженията си по двата договора за кредит с
молителя.
Съгласно уговорките в т.40 от всеки от двата договора за кредит,
банката има право да обяви задълженията по кредита за предсрочно изискуеми при посочените
в текста случаи, един от които е изпадането на кредитополучателя в забава на
плащането по отношение на една вноска по главницата или на една вноска по
лихвите по съответния кредит или по друг отпуснат му от банката кредит – т.40,
б.“ж“ от договора от 04.12.2013г. и т.40, б.“ж“ от договора от 14.01.2014г.
С изявление изх.№8521/13.11.2014г. молителят е обявил настъпване
на предсрочна изискуемост на задълженията на ответника по договора за банков кредит
от 04.12.2013г. и по договора за банков кредит от 14.01.2014г., което изявление
е получено от ответника на 14.11.2014г., съгласно представена по делото
куриерска товарителница и следователно на тази дата всички задължения на
ответника по двата договора за кредит са станали изискуеми.
Съответно се установява от заключението, че непогасените
задължения на ответника към молителя към датата 22.10.2015г. са в размер на
28 651 743,43 лв. по договора от 04.12.2013г. и 24 698 818,20 лв. по договора от
14.01.2014г., които суми включват главница, лихви, такси, неустойки и разноски,
или общият размер на задълженията на ответника е 53 350 561,53 лв.
Следователно по делото се установява активната материалноправна
легитимация на молителя да поиска откриване на производство по несъстоятелност
на Р.м. АД, тъй като е кредитор на изискуеми парични вземания, произтичащи от
търговски сделки – два договора за
кредит, сключени с ответника, което налага съдът да обсъди доказателствата,
установяващи финансовото състояние на ответника.
Релевантна за установяване
на състоянието на неплатежоспособност е финансовата възможност на ответника да
покрива изискуемите си парични задължения чрез притежаваните от него
краткотрайни активи, включващи Краткотрайните активи на предприятието, за разлика
от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1
год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално -
веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които
именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно
текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятие.
Следователно водещи при преценка състоянието
на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да
поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните активи /всички
или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието.
От изисканите по делото справки от служба по вписванията гр.София
и СДВР-Отдел „Пътна полиция“, както и заключението на икономическата експертиза
се установява, че ответно дружество не притежава недвижими имоти и моторни превозни
средства, както и дълготрайни материални активи. В структурата на активите на
дружеството преобладават дълготрайните финансови активи, съответно 77 % към
31.12.2013г. и 88 % към 31.12.2014г. , който финансови активи са под формата на
получени от ответника заеми. Краткотрайните активи на дружеството за 2013г. и
2014г. са под формата на вземания, които са съответно 95 % към 31.12.2013г. и
67 % към от 31.12.2014г. от всички краткотрайни активи, като към 31.12.2014г. 1/3
от краткотрайните активи са парични средства по сметки. Съответно въз основа на
данните от счетоводните баланси на ответника преобладаващата част от
структурата на пасивите на ответника се заема от задължения към финансови
институции по договори за кредит, а именно 76,74 % към края на 2013г. и 93,15 %
към края на 2014г., като счетоводно ответникът е отнасял тези задължения като
дългосрочни, нетекущи задължения с падеж над 1 година. В счетоводството на
ответника са отразени задълженията му по двата договора за кредит с молителя,
но като текущи задължения към 31.12.2013г.
и 31.12.2014г. са отразени счетоводно само задълженията за текущи лихви
до 1 година по сметка 496/21 „Разчети по
лихви“. Към 31.12.2014г. настъпилата вече предсрочна изискуемост на
задълженията по двата договора за кредит не е намерила счетоводно отражение,
поради което и в тази част съдът приема да е налице нередовност на
счетоводството на ответника, респективно изчислените от вещото лице на база
данни от баланса финансови показатели към 31.12.2014г. да не почиват на действителното
финансово състояние на ответника, поради което и следва да се възприемат
показателите, изчислени от вещото лице по изготвения алтернативен вариант към
31.12.2014г..
Съответно към 31.12.2013г. показателите за ликвидност, изчислени
от вещото лице са съответно 45,76 за общата ликвидност, 45,76 за бързата
ликвидност, 1,97 за незабавната и абсолютната ликвидност /таблица 3 от
основното заключение на икономическата експертиза/, които стойности значително
надвишават референтните. Към 31.12.2013г. показателите за финансова автономност
и задлъжнялост, определящи степента на финансова независимост на дружеството от
кредиторите му са съответно 0,3 и 3,3,
т.е. незначително се отклоняват от минималните изисквания и следователно към 31.12.2013г. финансовото състояние
на дружеството ответник е позволявало същото да покрива текущите си задължения
с наличните краткотрайни активи без опасност за интересите на кредиторите му,
като е налице тенденция на засилване на зависимостта му от привличането на
заемни средства.
Към 31.12.2014г., когато вече е настъпила предсрочна изискуемост
на задълженията на ответника по договорите му за кредит с молителя в общ размер
на 66 401 613,21 лв./таблица 7 от основното заключение/, показателите за
ликвидност, изчислени от вещото лице в алтернативния на показателите по балансови данни вариант и
при съобразяване на характеристиката на тези задължения като краткосрочни, са
съответно 0,097 за общата и бързата ликвидност и 0,031 за незабавната и
абсолютната ликвидност/таблица 8 от основното заключение/, които стойности са
многократно по-ниски от допустимите стойности. Към 31.12.2014г. коефициентите
на финансова автономност и задлъжнялост са съответно 0,07 и 13,59 при
референтни стойности от 0,33 за Кфа и 3 за Кзадл, т.е. ответното дружество е изцяло
зависимо от кредиторите си.
От основното и допълнителното заключение на икономическата
експертиза се установява, че ответникът е спрял плащанията на 26.05.2014г., като след това са
извършени еднократни плащания на банкови такси с незначителен размер под 10 лв.
, последното от които на 06.11.2014г.
Съответно към 31.08.2015г.,
когато задълженията на ответника към молителя не само на са погасени, но са
увеличили и размера си с оглед натрупването на неустойки, активите на ответника
се състоят от вземания в общ размер на 67 130 138,46 лв., от които
59 574 218,22 лв. са дългосрочни вземания по предоставени от
ответника на трети лица заеми, парични средства в общ размер на 2085 666,98
лв., от които на каса 982 лв., 19,12 лв. по сметки и 2084 665,86 лв., посочени
в счетоводството като депозити в сейф, като краткосрочните вземания и паричните
средства, така както са отразени счетоводно от ответника, са
9 641 587,22 лв. Последната сума отразяваща счетоводно именно
стойността към 31.08.2015г. на краткотрайните финансови активи на ответното
дружество, които са релевантни към определяне възможността на предприятието да
погасява изискуемите си задължения, съпоставена с размера на паричните
задължения на ответника към молителя в размер към 31.12.2014г. от 66 401 613,21 лв. обуславя извода, че
ответникът не е в състояние да погасява изискуемите си парични задължения към
молителя с наличните краткотрайни активи и следователно е изпаднал в състояние
на неплатежоспособност, което е основание за откриване на производство по
несъстоятелност.
По аргумент от чл.608 ал.1 от ТЗ началната
дата на неплатежоспособността е най-ранната дата, на която длъжникът не е в
състояние да изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка, като тази
невъзможност следва да е и трайна. Ето защо, за начална дата на
неплатежоспособността на ответника съдът приема датата 14.11.2014г., на която е налице едновременно и спиране на
плащанията по търговските сделки и
настъпване на предсрочната изискуемост на значителни по стойност задължения по
договорите за кредит, които многократно надвишават сбора от краткотрайните
активи на дружеството, отчетени като резултат за предходната 2013г. и
краткотрайните активи, отчетени в края на 2014г.
Ответното дружество не може да бъде
открито по седалище и адрес на управление, като по делото не се установява да са
действително налични счетоводно отразените от ответника парични средства на каса в размер на 982лв.,
както и посочените като депозирани в сейф пари в общ размер на
2 084 665,86 лв., чиято наличност, с оглед допуснатата предварителна
обезпечителна мярка, би могла да бъде установена едва след опис от назначен
синдик. Съответно развитието на производството е обусловено от действителна
наличност на бързоликвидно имущество, което да покрие най-малко разноските по
възнаграждение на синдика, за времето
необходимо за издирването,
извършването на опис и оценка на
наличното имущество. Нито длъжника, нито кредиторите са привнесли началните
разноски за развитие на производството по несъстоятелност в дадения от съда
срок /определение по чл.629б ТЗ/, поради което по отношение на ответника следва
да бъде постановено решение по чл.632, ал.1 от ТЗ.
Водим от горното и на основание чл.632,
ал.1 ТЗ, съдът
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на Р.М. АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 14.11.2014г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, по отношение на Р.М. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Р.М. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на
дейността на предприятието на „Р.М. АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
ПОСТАНОВЯВА
обща
възбрана и запор на имуществото на Р.М.
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
СПИРА
производството
по т.дело №1728/2015г. по описа на СГС, VI-21 състав.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен
срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър, на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: