Протокол по дело №1186/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1687
Дата: 21 декември 2022 г.
Съдия: Красимир Лесенски
Дело: 20225220201186
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 август 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1687
гр. Пазарджик, 20.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Лесенски
Административно наказателно дело № 20225220201186 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателя М. Е. Р. - редовно призован не се явява. За него се явява
адв. К. У. от АК Пазарджик, надлежно упълномощен с представен договор за
правна защита и съдействие.
За административно наказващ орган – Началник група в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Пазарджик- редовно призован не се явява, не
изпраща процесуален представител.
Постъпило е становище от юрк. П., надлежно упълномощена с
приложено пълномощно с което моли да бъде даден ход на делото при липса
на процесуална пречка в днешното съдебно заседание. Няма доказателствени
искания и не възразява да бъдат приети представените доказателства. Моли
да се потвърди НП. Прави възражение за прекомерност и моли за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Свидетеля Е. Х. Й.– редовно призована се явява лично.
Свидетеля И.Т.Т. -при режим на довеждане от процесуалния
представител на жалбоподателя.
АДВ. У.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
За изясняване на обстоятелствата по същото съдът счита, че следва да
бъдат допуснати до разпит в качеството на свидетели Е. Х. Й. и И.Т.Т..
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели Е. Х. Й. и И.Т.Т..
Снема самоличността на св., както следва:
Е. Х. Й. – на 49 години, българка, българска гражданка, разведена, с
висше образование, неосъждана, в служебни отношения АНО, без родство с
жалбоподателя.
И.Т.Т. – на 23 години, българин, български гражданин, неженен, с
висше образование, неосъждан, без служебни отношения с АНО, без родство
с жалбоподателя.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелите обещаха да говорят истината и св. Т. напусна съдебната зала.
Пристъпи се към разпит на св. Й..
СВ. Й.: Направих справка за какво става въпрос. Незнам дали ще имате
време, за да разкажа какво си спомням. С инспектор Т. М. бяхме ангажиране с
осигуряване безопасността на движението и пропускателния режим във
връзка с организацията на баловете на площада пред х-л „Тракия“. Бяхме с
полицейски автомобил, който беше спрян в началото на паркинга на х-л
„Тракия“. Ние с колегата не сме били вътре в колата, защото имаше стотици
хора и трябваше да осигуряваме движението на автомобилите, които
превозваха абитуриентите, съответно останалите коли минаваха по пътното
платно, за да не създават предпоставки за ПТП, което в случая при наличието
на толкова много хора, които преминаваха през платното без да са особено
внимателни биха довели до сериозни последици. Автомобила на който
колегата по даде сигнал идваше от посока Общината. Беше влязъл в посока с
абитуриентите и може би е идвал от Общината, защото ние фактически го
фиксирахме, когато беше на чешмата на х-л „Тракия“. Там форсира двигателя
и да върти гуми. Виждайки хората, които пресичат пътното платно без да се
2
съобразяват, защото шума беше голям и колегата тръгна към платното. Аз бях
от другата страна на автомобила, защото спирах колите с абитуриенти, за да
не се блъскат вътре. Водача на автомобила в един момент изпусна
съединителя и с някаква невероятна скорост и с невероятен късмет, че
нямаше хора там в момента Т. вдигна палката, колата мина покрай него и
двамата изкрещяхме и единственото нещо, което се опитах да направя е да
запомня номера на автомобила, който се отдалечаваше от нас. Автомобила
беше на достатъчно разстояние от нас, защото такива неща трябва да се
предприемат малко по-рано. Той се движеше с доста висока скорост за
мястото в което се намираше. В момента в който започна да форсира
двигателя Т. се изнесе на платното, за да може да реагира по някакъв начин.
Колегата беше от страната на шофьора. В автомобила видях двама души.
След това започнахме да правим справки по регистрационния номер, за да
установим собственика и кой го управлява. Установи се водача, който дойде
на място при нас и му съставихме акт. Водача беше същия, който мина
покрай колегата. Когато му обяснихме за какво ще му съставим акт не си
спомням той какво е отговорил. Със стоп палка беше подаден сигнала. Като
имахме и жилетки, защото ние сме оборудвани по нормативна наредба.
Полицейският автомобил не беше точно на платното. От бариерата на
паркинга на х-л „Тракия“ полицейският автомобил беше позициониран пред
будката за пропуск и фактически с лице към х-л „Тракия“. М. беше от
страната на платното, аз от вътрешната страна. Предницата на автомобила
сочеше към будката, успоредно на платното за движение. Аз бях от дясно
към бариерата, М. беше от другата страна отляво. Когато забелязахме
автомобила, а М. беше от лявата страна. Имаше десетки хора, които бяха
позиционирани в цялата част и в парка от другата страна и си правеха
тигелчета, за да минават. Тротоар не си спомням имаше ли, нямаше ли там, че
М. да не може да излезе на платното. Не само от форсиране на гуми, а имаше
и визуален контрол, независимо, че беше на достатъчно голямо разстояние.
Колата в момента когато се форсира и е натисната спирачката и съединителя
играе по платното. Аз няма как да кажа какво е възприел М.. Други
автомобили на платното не си спомням дали имаше. Преди това не сме
възприели автомобила от къде е идвал, не се е различавал от другите
автомобили, за да го възприемем по различен начин. М. когато подаде стоп
палка не мога да си спомня, мисля че аз тръгнах от задната част на патрулния
3
автомобил, защото виждайки го, че предприема действия за спиране
прецених, че е доста опасно и трябва да съм зад него. Водача не мога да кажа
с каква скорост е продължил. Той не отрази колегата по никакъв начин, но за
сметка на това нещата са много субективни и нямам идея дали той е забавил
колата или аз съм го възприела на забавен каданс, защото главата му ми е
запечатена в съзнанието. Смисъл това което се вижда от стъклото на водача, а
водача не мога да кажа къде е гледал в този момент.
В залата влиза св. Т..
Пристъпи се към разпит на св.
СВ. Т.: Познавам жалбоподателя, приятел съм му и излизаме заедно.
Доколкото си спомням беше в деня на баловете. Бяхме отишли да гледаме.
Колата беше спряна при градинката, защото там живее дядо ми в тези
блокове. Нямаше къде да спре. Тръгнахме да си ходим и взехме колата и
тръгнахме. Бяхме двамата в автомобила и едно момиче имаше с нас от зад. Аз
бях на предна дясна седалка. Автомобила беше паркиран в улицата срещу ул.
„Есперанто“ в затворената улица в междублоковото пространство. Излизаме
от ул. „Булаир“ и вече излизаме на самият булевард и хващаме към х-л
„Тракия“.Светофара си работеше и имаше много коли. Момчето намали и
свихме на дясно посока залата. Имаше доста хора и малко преди легналия
полицай с периферното ми зрение видях, че излезе един полицейски
служител и размаха с палката. Това става от ляво на шофьора. Той момчето си
гледаше напред, защото имаше много хора. След като подминахме на
задното огледало видях, че нещо размахваше, но движението вървеше и
нямаше как да спрем. Говорихме и той ми каза „ това дали беше към мен“,
защото имаше кола преди нас и не разбра дали става въпрос за него или за
нас. Зад нас също имаше кола. Не сме спирали и отидохме да вечеряме. След
това доколкото разбрах човека се е обадил в поделението в гр. Пещера и от
там се обадиха на брат му и той му се обади. Ние вечеряхме в едно кафене и
ни каза какво е станало и каза да се върнем, за да не стане по-лошо. Аз му
казах „ще отидем, няма проблем.“ Отидохме на място заедно. Той каза на
полицаите, че не е видял, извини се, пита за какво става въпрос, защото
човека каза, че ще му пише акт и той попита „ За какво ще ми пишете акт?“
при което се отговори „Сега ще видиш“. Аз разбрах за какво е акта след като
беше написан. Беше за криволичене по асфалта, а такова нямаше. Колата е
4
автоматик.
АДВ. У.: Нямам искания по доказателствата. Моля да се приключи
делото.
Съдът, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. У.: Уважаеми г-н съдия, ще ви моля да отмените въпросното НП
изцяло, тъй като считам, че изжените от полицейските служители показания
са в пълно противоречие и се изключват взаимно. Прекалено много емоция е
вложена в обстоятелствата, незнайно защо от полицейският служител инсп.
Т. М.. Може би това се дължи на обстоятелството, че той познава
жалбоподателя по някакъв начин, но категорично действията на полицейските
служители от фактическа страна не съответстват на законовите изисквания.
Т.е. същите са незаконосъобразни. Законовите изисквания подробно съм
изложил във въззивната жалбата, но за да бъде подаден сигнал той трябва да
се подава от дясно на посока на движението на автомобила и второто което да
е изпълнено сигнала да е своевременно направен, за да разбере лицето, за
което се отнася. Считам, че в този случай и това струпване от хора, както от
думите на св. Й., чисто житейски план всички сме присъствали на
абитуриентски бал и знаем за какво става въпрос и някъде в навалицата в
момента когато автомобила преминава покрай полицейският автомобил,
който със сигурност не е бил ясно видим и различим от една страна и то от
посоката на водача в момента когато е бил почти изравнен с полицейският
автомобил, служителя да предприеме действия за подаване на сигнал. Би
могло да се изчисли при движение с 30 км/час за колко време, това са около
12-13 метра там пред паркинга на х-л „Тракия“ това са 1-2, дори 3 да има няма
как да се възприеме сигнала, за да се задейства спирачната уредба и да се
извърши спиране плавно, каквито са изискванията на посочената норма на чл.
103 от ЗДвП. Също така не се потвърди от показанията на св. Й.
обстоятелството за някаква конкретна опасност за движението. Изхождайки
от позицията и обстоятелството, че автомобила е с автоматични скорости,
съгласно показанията на св. Т. такова превъртане на гуми, удряне на
спирачка, свирене и други такива от такова естество биха се получили. Освен
5
това ясно са си давали сметка за наличието на изкуствена неравност –
пешеходна пътека, която е непосредствено след площада, по която няма как
да преминеш освен, ако не искаш да си разбиеш автомобила. В този смисъл
смятам, че по отношение на нарушението по чл.103 от ЗДвП категорично
може да се установи, че сигнала подаден за спиране е несъобразен със
законовите изисквания на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, както чл. 61 от
Инструкцията за контрол на пътното движение, цитирани във въззивната
жалба. По отношение на нарушението на чл. 5, ал. 2, т. 4 от ЗДвП също
считам, че не съумяха да бъде доказано от гледна точка показанията на
свидетелите М. и Й. с оглед на това, че в тази част техните показания са
коренно противоречиви с оглед на което ще моля за цялостна отмяна на НП.
Като с отмяната бъдат присъдени и разноски спрямо представеният договор
за правна помощ.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановеният
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11,00
часа.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6