№ 13365
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110143524 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил по реда на чл. 422
от ГПК обективно съединени искове:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 442,49 лв., представляваща
неплатена продажна цена за потребена топлинна енергия за периода 11.2017 г. до 4.2019 г.
за топлоснабден имот – ап.33, находящ се в гр. София, общ. Слатина, ЖК „Х.С.“, бл.32А,
вх.1;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 91,55 лв. – законна лихва за
забава за периода 15.01.2018 г. – 11.11.2017 г.;
Ищецът посочва, че между страните е налице действително облигационно
отношение, по силата на което ищецът е изпълнил задължението за доставяне на топлинна
енергия, а ответницата не е заплащала дължимата цена за нейната 1/6 идеална част от
апартамента. Моли исковете да бъдат уважени и да бъдат присъдени направените по делото
разноски в настоящото и в заповедното производство.
В отговора на исковата молба ответницата Е. А. А. оспорва, че е собственик на
апартамента, че той е законно топлофициран и отопляван реално за претендираната
стойност през исковия период. Предявява възражение за погасяване на исковете по давност,
както и за нищожност на клаузата в Общите условия, уреждаща изискуемостта и съответно
дължимостта на лихви, поради противоречие със Закона за защита на потребителите.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Нелбо“ ЕАД не взема становище по
предявените искове.
1
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД
От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
НДИ от 14.02.1991 г. се установява, че апартамент 33, находящ се в гр. София, общ.
Слатина, ЖК „Х.С.“, бл.32А, вх.1, е бил собственост на Александър В.ов А. и Е. Г. А.. След
смъртта на Александър В.ов А., настъпила на 06.10.2020 г., ответницата, която е негова
дъщеря, е наследила 1/6 идеална част от апартамента съгласно чл.5, ал.1 и чл.9 от
ЗН/удостоверение за родствени връзки изх. № РСЛ 22-ТД26-1057 от 22.07.2022 г. на район
Слатина/.
Видно от договор от 19.09.2002 г. между етажната собственост и „Нелбо
Инженеринг“ ООД за извършване на топлинно счетоводство и протокол от 16.09.2002 г. на
Общото събрание на етажните собственици, на който са взети решения за поставяне на
индивидуални топломери и сключване на договор за топлинно счетоводство, подписан от
съсобственика на апартамент 33 Е. А., апартаментът е топлофициран и в него са монтирани
индивидуални уреди за измерване на потребената топлоенергия. От приетата по делото
техническа експертиза се изяснява, че поставянето на топломерите и отчитането на
изразходваната топлоенергия за процесния апартамент е извършено съобразно приложимата
нормативна уредба и дължимата сума за исковия период е 2719.93 лв./ Според счетоводната
експертиза непогасените задължения възлизат на 2 654,96 лв., или 442,49 лв. за 1/6 идеална
част на ответницата.
От изложеното дотук съдът приема, че ответницата има качеството на потребител на
топлинна енергия за процесния период по смисъла на на чл. 153 ал. 1 от Закона за
енергетиката на посочения в исковата молба апартамент. В този случай съгласно чл. 150 от
този закон между праводателя на ответницата и топлопреносното предприятие са
възникнали правоотношения по продажба на топлинна енергия при публикуваните и
одобрени от ДКЕВР Общи условия от 10.07.2016 г. От приетата по делото техническа
експертиза се установи, че за исковия период от 11.2017 г. до 4.2019 г. топлопреносното
предприятие реално е доставило топлинна енергия на стойност 2 790,30 лв. Според
счетоводната експертиза от тази стойност е останала незаплатена сумата от 2 654,96 лв., от
която ответницата дължи 442,49 лв. за своята 1/6 идеална част от апартамента. Вземанията
не са погасени по давност, тъй като изискуемостта на най-старото вземане за ноември 2017
г. настъпва съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия 45 дни след отчетния период.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 23.11.2020 г.-тоест преди
изтичане на тригодишната погасителна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД, приложима
съгласно ТР № 3/18.05.2012г. Ето защо предявеният иск за главницата е доказан,
2
основателен и следва да бъде уважен до пълния предявен размер.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД. В случая
изискуемостта на вземането за изразходваната топлоенергия настъпва 45 дни след отчетния
период и няма основания тази клауза от общите условия да се счита за неравноправна. Ето
защо ответницата дължи обезщетение в размер на законната лихва върху главницата
съгласно заключението на счетоводната експертиза за периода от 15.01.2018 г. до 11.11.2020
г. за сумата 95, 12 лв. Следователно този иск също следва да бъде уважен така както е
предявен до размера от 91,55 лв.
Относно разноските
При този изход на спора ответницата дължи 1/6 част от претендираните от ищеца
разноски по представения списък, или 10,68 лв. /от 64, 09 лв./ държавна такса по
заповедното производство, 42,78лв. /от 256,67 ДТ на л. 41 от делото/ държавна такса в
исковото производство, 61,67 лв. / от 370 лв./ депозит за техническата експертиза, 50 лв. /от
300 лв. / депозит за счетоводната експертиза, 1,67 лв. / от 10 лв./ за съдебно удостоверение,
16,67 лв. /от 100 лв. / юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 8,33 лв.
/от 50 лв./ юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Е. А. А. с ЕГН:
**********, гр. София, община Слатина, ЖК «Х.С.», бл.32А, вх.1, ап.33, че дължи на
«ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ»ЕАД с ЕИК: .... със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Красно село, ул. «Ястребец» №23 Б, заплащането съобразно заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №57886/2017 г. на СРС , І
г.о., 24- ти състав, както следва:
- на основание чл.79 от ЗЗД сумата от 442,49 лв. /четиристотин четиридесет и два
лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща стойността на незаплатена доставена
и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – апартамент № 33 в гр. София, в гр.
София, общ. Слатина, ЖК „Х.С.“, бл.32А, вх.1; за периода 11.2017 г. до 4.2019 г., ведно със
3
законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2020 г. до окончателното й изплащане.
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 91,55 лв. /деветдесет и един лева и
петдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
главницата в размер на законната лихва за периода от 15.01.2018 г. до 11.11.2020 г.
ОСЪЖДА Е. А. А. с ЕГН: **********, гр. София, община Слатина община
Слатина, ЖК «Х.С.», бл.32А, вх.1, ап.33, да заплати на «ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ»ЕАД с ЕИК: .... със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно
село, ул. «Ястребец» №23 Б на основание чл.78 ал.1 от ГПК, както следва:
-разноските по настоящото делото в размер 172,79 лв.;
-разноските по по ч.гр.д. №57886/2017 г. на СРС , І г.о., 24- ти състав, в размер на
19,01 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на «Нелбо» АД като трето лице-
помагач на страната на «Топлофикация София» ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4