ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3217
гр. Бургас, 23.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501963 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Кукуш” № 1, подадена чрез адв.Лилия
Ралчева, против разпореждане № 10300 от 07.09.2022 г. , постановено по ч.гр.д.№
5665/2022 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „А1 БЪЛГАРИЯ“
ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
длъжника „ТИ БИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Гладстон“ № 34, ет.1, представлявано от Благой Георгиев Петков, за сумата
7290 лв. – общ размер на неустойки по договор за ползване на електронни съобщителни
услуги № ***/27.05.2020 г., начислени за прекратяване на договора по нива на абоната и
формирани като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилни планове без
отстъпка, дължими от абоната за съответните СИМ карти, считано от датата на прекратяване
на договора до края на срока на договора, както и за присъждане на мораторна лихва за
забава върху посочените вземания за периода от първия ден на забава за плащане по всеки
отделен счетоводен документ до 31.08.2022 г., в размер на разликата между присъдената на
това основание сума от 248.32 лв. до пълния предявен размер на претенцията от 717.99 лв.
(или за сумата от 441.67 лв.) както и за присъждане на разноските в заповедното
производство за разликата над 262.06 лв. до 831.26 лв.
Жалбоподателят оспорва като неправилни изводите на районният съд за нищожност
на неустоечната клауза по договора, за което са изложени подробни съображения, като в
тази връзка се сочи, че БРС не е съобразил практиката на СЕС – Решение от 22.11.2018г. по
дело С-295/2017, образувано по преюдициално запитване на МЕО (дружество с основен
предмет на дейност извършването на телекомуникационни услуги на територията на П.), в
което е застъпено становището, че сумата, дължима при неспазване на минималния срок на
обвързаност, е неразделна част от общата цена, плащана за доставките на услугата и
разделена на месечни вноски, която става незабавно изискуема в случай на неизпълнение на
задължението за плащане, без значение дали тази сума е квалифицирана като неустойка по
националното право. Сочи се също, че районният съд е пренебрегнал и факта, че
1
неустойката е компенсаторна и съгласно чл.79 ЗЗД кредиторът може да иска реално
изпълнение, ведно с обезщетение за забава или да поиска обезщетение за неизпълнение, като
в случая заявителят е избрал втората възможност, тъй като след прекратяването на договора
е спрял да начислява месечни такси до края на срока на договора и е начислил договорената
неустойка за оставащия срок за използваните мобилни услуги. Поради това се счита за
неправилен извода на БРС за нищожност на клаузата за наустойка, като не е отчел
компенсаторния характер на договорените неустойки, а така също и качеството на страните
– търговци, които са ги договорили съобразно чл.309 ТЗ. В тази връзка се сочи също, че
отхвърлянето на неустойките в пълен размер поставя длъжникът-търговец, по отношение на
който важи чл.309 ТЗ в по-благоприятно положение от физическите лица-длъжници на
оператора, доколкото между жалбоподателя и КЗП е сключена спогодба по гр.д.
№12268/2014 г. на СГС, според която, когато абонатът е физическо лице, максималната
неустойка за предсрочно прекратяване на договора не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаменти такси. Жалбоподателят счита също, че съдът
незаконосъобразно е намалил претендираните съдебни разноски, съобразно отхвърлената
част от заявлението, като не е отчел, че заповедното производството е едностранно и в него
не се прилага по аналогия чл.78 ГПК, още повече, че платеното адвокатско възнаграждение е
определено в минималния размер по НМРАВ, което съдът не може по своя инициатива да
намалява и/или да определя под предвидения в Наредбата минимален размер. В заключение,
моли въззивния съд да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за
изпълнение за претендираната неустойка, ведно с лихвата за забава върху нея и за
направените разноски в пълен размер.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на
насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което
има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частна жалба, събраните по
делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното от фактическа и правна
страна:
Производството по ч.гр.д.№ 5665/2021 г. по описа на РС-Бургас е образувано по
подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК против „ТИ БИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД за сумата 2819.88
лв. – месечни такси и потребление за използване на услуги по Договор *** за периода
07.06.2021 г.-06.01.2022 г., сумата 428.74 лв. – месечни вноски по договор за закупуване на
изплащане *** за периода 07.06.2021 г.-06.01.2022 г., сумата от 7292 лв. – неустойки за
неизпълнение на Договор ***, ведно със законната лихва върху сумите от датата на
подаване на заявлението до изплащане им, и сумата от 719.99 лв. – мораторна лихва върху
посочените вземания, от която 248.24 лв. върху вземанията за месечни такси и потребление,
30.08 лв. върху вземанията за месечни вноски за закупуване на изплащане и 441.67 лв.
върху вземанията за неустойка за периода 12.08.2021 г.-31.08.2022 г., както и направените
по делото разноски в размер на 225.21 лв. за платена държавна такса и 611 лв. за платено
адвокатско възнаграждение.
В заявлението е посочено, че длъжникът е заплащал ползваните услуги, след което е
спрял да плаща, като е дължима сумата от 2819.88 лв. – месечни такси и потребление и
сумата от 428.74 лв. – месечни вноски по договор за закупуване на изплащане, за които са
издадени фактури. Сочи се, че поради неизпълнение на задълженията, договорът е
прекратен, считано от 25.01.2022 г. и абонатът дължи неустойка, определена като сбор от
стандартните месечни абонаментни такси за мобилни планове без отстъпки, дължими от
абоната за съответните СИМ карти, считано от прекратяване на договора до изтичане на
2
посочения в него срок, за което са издадени съответните сметки на обща стойност от 7292
лв. Предвид неплащането и забавата за изпълнение, заявителят претендира и мораторна
лихва върху дължимите суми.
Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
претендираните главници от 2819.88 лв. месечти такси и потребление и от 428.74 лв. за
месечни вноски да закупуване на изплащане, ведно със законната лихва върху тези
вземания, както и за мораторната лихва върху тях общо от 278.32 лв., като е присъдил и
съдебни разноски от 262.06 лв., съразмерно с уважената част от заявлението.
С обжалваното разпореждане районният съд е отказал издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 7290 лв., представляваща неустойка, формирана от месечните такси
до изтичане срока на договора и за мораторната лихва върху нея в размер на 441.67 лв.
Съдът е приел, че за издаването на заповед за изпълнение за неустойката в претендирания
размер за целия уговорен срок на действие на договора, без услугата да е реално доставена,
предвид прекратяването на договора, е налице предвидена в закона пречка, тъй като
размерът й противоречи на добрите нрави. С това уговорката по чл.92 ЗЗД излиза извън
пределите на присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, както и
евентуалните вреди от неизпълнението в срок не са съизмерими с размера на задължението.
В тази връзка за неоснователно е прието и вземането за лихва върху неустойката, предвид
акцесорния му характер.
Бургаският окръжен съд напълно споделя аргументите на първата инстанция, като
намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедният съд не е
съобразил практиката на СЕС. Тук следва да се отбележи, че цитираното в жалбата Решение
от 22.11.2018г. по дело С-295/2017 на СЕС е неотносимо в конкретния случай, тъй като
същото не е постановено по спор за нищожност на уговорена неустойка поради
противоречие с добрите нрави, а по тълкуване на Директивата за ДДС и предметът на
делото е за това дали върху уговорена компенсаторна лихва се дължи ДДС, на който въпрос
СЕС е дал положителен отговор, като в § 68 на решението е посочено, че за тълкуването на
разпоредбите на Директивата за ДДС е без значение дали съгласно националното право тази
сума представлява обезщетение за вреди на деликтно основание или неустойка, или пък е
квалифицирана като обезщетение за вреди, компенсаторно обезщетение или
възнаграждение. Ето защо, така постановената практика не може да намери пряко
приложение в настоящия случай в смисъла на изложените от жалбоподателя доводи,
доколкото в посоченото решение на СЕС не се съдържа разрешение на въпроса относно
действителността на неустоечната клауза.
Неоснователни са и възраженията в жалбата за неправилност на извода на БРС за
нищожност на претендираната неустойка при предсрочно прекратяване на договора. По
този въпрос е формирана практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав –
Решение № 110/21.07.2016 г. по т.д.№ 1226/2015 г. на ВКС, I т.о. на ВКС и цитираните в
него актове. В същата е прието, че уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване на договора (за времето до изтичане на срока му) излиза извън присъщите
функции на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, създава
условия за неоснователно обогатяване на оператора, който след прекратяването на договора
е преустановил предоставянето на услуги на длъжника и нарушава принципа за
справедливост, залегнал в чл.9 ЗЗД. В този смисъл са и изводите на районния съд, поради
което възраженията в жалбата са неоснователни. Следва да се има предвид също така, че
претендираната от заявителя неустойка при предсрочно прекратяване на договора всъщност
не компенсира жалбоподателя за действително претърпените от него вреди вследствие
неизпълнението, а пропуснатите от оператора ползи в резултат на едностранното
прекратяване на договора, предвидено в ОУ при неплащане на вноски.
3
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя относно приложението на чл.309
ТЗ. Посочената норма е неотносима в случая, тъй като касае невъзможността да се намалява
поради прекомерност неустойка по търговска сделка, сключена между търговци, каквато не
е настоящата хипотеза. В процесуалния закон и в ТЗ не е изключена проверката за
нищожност на клаузата за неустойка, поради което правилно районният съд е проверил
действителността на процесната клауза.
С оглед горното, въззивният съд намира за правилни изводите на НРС, че
уговорената с процесния договор неустойка при предсрочното му прекратяване противоречи
на добрите нрави, същата излиза извън обезпечителната и обезщетителната й функция,
поради което тази клауза е нищожна и не поражда задължение за плащане по нея. Ето защо,
заявлението по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение за неустойката от 900 лв. е
неоснователно и подлежи на отхвърляне в тази част. Съответно на това, разноските в
заповедното производство се дължат в редуциран размер, съобразно уважената част от
вземанията, както правилно е процедирал и районният съд.
Предвид изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира частната жалба
за неоснователна, а разпореждането на БРС за правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 10300 от 07.09.2022 г. , постановено по ч.гр.д.
№ 5665/2022 г. по описа на РС-Бургас.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4