Решение по дело №103/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 306
Дата: 13 юли 2023 г.
Съдия: Ивайло Христов Родопски
Дело: 20211700100103
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Перник, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Гражданско дело
№ 20211700100103 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
К. К. И., ЕГН **********, ***, чрез пълномощника й адвокат Я. Д. от ***, съдебен
адрес: *** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Софийско шосе” № 67А, за осъждане на
ответника да заплати на ищцата :
- 60000,00 (шестдесет хиляди) лева - за претърпени неимуществени вреди под
формата на понесени болки и страдания вследствие на ПТП от ***, причинено при
управление на застрахован при ответника л.а. „Пежо”, модел „206”, с рег. № ***, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 26.01.2021 г. (датата на изтеклия тримесечен
срок за произнасяне от страна на ответника по чл.496 от КЗ) до окончателно изплащане на
сумата;
- 676,59 (шестстотин седемдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки)
лева - за претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение, направени
вследствие на ПТП от ***, причинено при управление на застрахован при ответника л.а.
„Пежо”, модел „206”, с рег. № ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
26.01.2021 г. (датата на изтеклия тримесечен срок за произнасяне от страна на ответника по
чл.496 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски и заплащане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото от адвокат Я. Д. от
САК.
С исковата молба се твърди, че на ***, около 10.05 часа, в ***, на кръстовището
1
между ул. „***” и ул. „***” било реализирано ПТП. Инцидентът се случил след като л.а.
„Пежо”, модел „206”, с peг. № ***, управляван от Р.П.Л., ЕГН **********, не проявил
необходимата предпазливост към уязвимите участници в движението каквито са
пешеходците и ударил с автомобила си правомерно пресичащия на зелен сигнал пешеходец
- ищцата К. К. И.. Според посоченото в исковата молба вина за настъпилото произшествие
имал водачът лекия автомобил, който не е възприел своевременно пешеходката и
противоправно е реализирал ПТП с нея.
Местопроизшествието било посетено от дежурен екип при ОДМВР- Перник, който
съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** и в него описал
обстоятелствата и причините за ПТП. По случая било образувано и ДП № 384/2020 г., по
описа на 02-РУ- Перник и пр.пр. № 3165/2020 г., по описа на Районна прокуратура гр.
Перник.
След инцидента ищцата била приета в МБАЛ „***, където след извършени
прегледи били установени следните травми: загуба на съзнание при инцидента, избити 3
предни горни зъба, охлузвания по лицето, фрактура на тибиата на дясна подбедрица и
суспектни данни за фрактура на 7-мо ребро вдясно, по предна аксиларна линия.
Пострадалата била лекувана медикаментозно, а по повод счупването на дясна подбедрица й
била поставена гипсова имобилизация. След 5 - дневен болничен престой била изписана от
клиниката с препоръки за спазване на ХДР и наблюдение от личен лекар.
Полученото вследствие на ПТП счупване на десен крак причинило болки и
страдания на ищцата, които били със значителен интензитет в първите 2 месеца след ПТП.
На практика пострадалата била лишена от възможността да ходи и стои изправена без
чужда помощ за един значителен период от време. Наложило й се е да ползва помощни
средства (патерици), от каквито не е имала нужда преди инцидента. През първия месец от
лечението си тя следвало да изпълнява щадящ, постелен режим, без натоварване на
увредения крайник, което я поставило в невъзможност да посреща със собствени сили
обикновени битови потребности - лична хигиена, тоалет, придвижване, а за задоволяването
на тези нужди, получавала помощ от своите близки.
Липсващите зъби и болезнеността в устата й причинили силни трудности при
хранене и общуване с хора, допринесли и за силен комплекс във външността й.
Поради удара, понесен в главата й, била изпаднала за кратко в безсъзнание, което
състояние се характеризирало като опасно за живота и можело да бъде индикация за
натовареност със сериозни последствия и късни прояви на усложнения.
На следващо място в исковата молба се поддържа, че продължителното лечение, на
което била подложена К. К. И. било свързано с редица разходи за заплащане на медицински
средства, консумативи, процедури и лекарства, чиято тежест поемала изцяло тя с лични
средства, като сумата на медицинските разходи възлизала на 676.59 лв. и била формирана от
сбора на заплатените от нея суми по разходни документи, подробно посочени в исковата
молба и приложени като доказателства към нея. Със заплащането на посочената сума
настъпила вреда в имуществената сфера на ищцата, която била пряка последица от деликта,
2
доколкото заплатените суми били необходими за адекватното и пълно провеждане на
лечението.
По отношение л.а. „Пежо", модел „206", с per. № ***, била налице сключена
застраховка "Гражданска отговорност" при ЗК „ЛЕВ ИНС" АД със застрахователна полица
със срок на действие от 18.08.2020 г. до 17.08.2020 г., поради което ищцата отправила
писмена претенция с вх. № *** към ответния застраховател, с искане за определяне и
изплащане на обезщетение съобразно представените доказателства, като в предвидения 3 -
месечен срок ответното дружество не се произнесло по образуваната при него преписка.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор, с който оспорва изцяло
предявената искова претенция за неимуществени вреди по основание и по размер.
Оспорва изцяло твърдените в исковата молба механизъм, причини и обстоятелства
при ПТП. В тази връзка посочва, че в съставения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №***, като обстоятелства и причини за ПТП било посочено, че ищцата
неправомерно е пресичала на червен забранителен сигнал на светофарната уредба. Поради
това ищцата, като пешеходец, била създала предпоставките за настъпване на
произшествието и станала причина за осъществяването му.
Оспорва се настъпването на твърдените от ищцата вреди и че същите са настъпили
в следствие на ПТП от ***, в това число се оспорва и причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП и твърдяната от ищцата зъбна травма, тъй като по делото не била
представена медицинска документация, която да уточнява, кои точно са избитите предни
зъби, липсвал и документ за преглед при стоматолог и по-детайлно описание на зъбната
травма. Оспорена е и твърдяната причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и
фрактурата на 7-мо ребро вдясно, по предна аксиларна линия, тъй като в изготвената
първична медицинска документация липсвали данни за описаната травма.
С отговора на исковата молба се оспорва исковата претенция за неимуществени
вреди и по размер, като ответникът счита, че претендираната сума е прекомерно завишена
спрямо критериите на чл. 52 от ЗЗД, предвид наличието и на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата.
Оспорен е и искът за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди
по съображенията за неоснователност на главния иск.

Претендират се направените по делото разноски, съгл.представен списък от юрк.К. И.
по чл.80 от ГПК в размери, както следва: 250 лева – платен депозит за СМЕ и 250 лева –
платен депозит за САТЕ, като се иска съдът да определи в тежест на ищцата и полагаемото
се юрисконсултско възнаграждение, съгласно изискванията на чл.78, ал.8, вр. ал.3 от ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с
доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното :
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните твърдени с
3
исковата молба обстоятелства: наличието на действаща по отношение л.а. „Пежо", модел
„206", с per. № *** сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ЗК „ЛЕВ ИНС" АД,
със застрахователна полица, със срок на действие от 18.08.2020 г. до 17.08.2020 г.; отправена
от ищцата писмена претенция с вх. № *** към ответния застраховател, с искане за
определяне и изплащане на обезщетение съобразно представените доказателства, както и че
в предвидения 3 - месечен срок ответното дружество не се произнесло по образуваната при
него преписка; настъпилото застрахователно събитие, описано в исковата молба – ПТП по
дата, място и обстановка.
Спорно между страните и подлежащо на изясняване и доказване са фактите и
обстоятелствата относно: вината на водачът на лекия автомобил, наличие на евентуално
съпричиняване от страна на пострадалата или настъпване на случайно събитие, механизма
на настъпването на ПТП и причинно-следствената връзка със уврежданията за ищцата,
описани в исковата молба и оспорени в отговора, приложените и описани епикризи по
делото.
От заключението по назначената СМЕ, изготвена след запознаване с медицинската
документация, представена по делото, се установява, че в резултат на пътнотранспортното
произшествие пострадалата ищца е получила описаните в исковата молба травматични
увреждания – загуба на съзнание при инцидента, избити 3 предни горни зъба, охлузвания по
лицето, фрактура на тибиата на дясна подбедрица (счупен голям пищял на дясна
подбедрица) и суспектни данни за фрактура на 7-мо ребро вдясно, по предна аксиларна
линия.
Видно от заключението на съдебно денталната медицинска експертиза, в резултат на
ПТП пострадалата ищца получила и увреждания с характер на средна телесна повреда,
изразяващи се в избиването на предни зъби води, което е довело до смущения в говора и
дъвченето във фазата на отхапване, което носи необратими последици. Не е възможно
тяхното възстановяване, поради тяхната липса. Може да се извърши лечение за тяхното
заместване, както е било направено, чрез изработване на тотална протеза в горна челюст на
01.06.2021 година. Избиването на зъби е свързано със силна болка, изискваща обезболяващи
за период от около месец.
Налице е пряка причинно следствена връзка между телесните увреждания на ищцата
и настъпилото ПТП. Сърдечно съдовите проблеми на ищцата не се намират в причинно
следствена връзка с уврежданията от претърпения пътен инцидент.
Според заключението на САТЕ, на *** около 10,05 часа в *** лек автомобил „Пежо“
с рег. № *** се е движил по ул. „***“ в посока от кв. „***“ към центъра на града. В района
на кръстовището на ул.„***“ с ул. „***“, находящо се в района на магазин „***“, скоростта
на автомобила е била около 36 км/ч. В същото време, когато автомобилът се е намирал на
около 33 метра преди мястото на удара, пострадалата е предприела пресичане на платното за
движение на ул.„***“ по пешеходната пътека от дясно на ляво спрямо посоката на
движение на МПС, със скорост от около на 6 км/ч. Водачът на автомобила е възприел
опасността със закъснение и е предприел маневра по отклоняване на автомобила в ляво.
4
Настъпил е удар между десния крак на пешеходката и десния ъгъл на предната броня на
л.а., след което тялото й е било извадено от равновесие, наклонило се е към автомобила и
главата е достигнала до челното стъкло, като след ротация по посока на часовниковата
стрелка е достигнало до дясното странично огледало. След това тялото е било отхвърлено
напред и в дясно, като е паднало на пътната настилка. След удара водачът на автомобила го
е отклонил вдясно и е преустановил движение.
От направения експертен анализ и определения механизъм на ПТП, като причини за
настъпването му вещото лице посочва действията на водача на автомобила, който е
възприел пресичащата от дясно на ляво пешеходка със закъснение, като за него ударът е бил
предотвратим, при своевременна реакция.
По делото остава неизяснено и недоказано кой от двамата участници в ПТП е
преминал на червен или зелен светлинен сигнал от светофарната уредба, като всеки един от
тях твърди, че той е преминал правомерно през кръстовището и пешеходната пътека.
Според показанията на свидетеля Р.Б.М. - майка на ищцата, в деня на инцидента
дъщеря й излязла да си закупи лекарства, но се забавила. От РУ в кв.*** й казали, че е
претърпяла ПТП и се намирала в първа хирургия със счупени ребра, счупен крак, три избити
предни зъби и други наранявания. Четиридесет дни носила гипс, а след свалянето му около
седем месеца дълго ходела с патерици и се раздвижвала с рехабилитатор – около четири
месеца. Ищцата е пенсионер по болест с решение на ТЕЛК с **********. Докато носела
гипс, била на легло, изобщо не ставала, не можела да се обслужва. Майка й изцяло се
грижела за нея, сменяла й памперси и подлога, после я миела и къпала. Идвала и жена, да им
помага за грижите. Ищцата се оплаквала от силни болки и страдания. И към момента кракът
й не можел да се изправи и походката й се затруднявала. На мястото на избитите зъби
направили протеза, но изпитвала дискомфорт.
Видно от писмо с вх. № 1856 от 27.03.2023 г. от Районен съд гр.Перник спрямо
подсъдимия Р.П.Л. е налице влязла в сила Присъда № 17 от 10.05.2022 г., постановена по
НОХД № 1862/2021 г. по описа на РС – Перник, изменена с Решение № 25/07.03.2023
година, по описа на ПОС, НК, ІІ-ри състав. С присъдата Р.П.Л. е признат за виновен в това,
че на *** в ***, кв. „***“ на пешеходна пътека на кръстовището на ул. „***” и ул. „***” при
управление на л.а. „Пежо”, модел „206”, с peг. № ***, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост
причинил телесни увреждания на К. К. И., изразяващи се в загуба на съзнание при
инцидента, избити три предни горни зъба, охлузвания по лицето, фрактура на тибиата на
дясна подбедрица и суспектни данни за фрактура на 7-мо ребро вдясно, по предна аксиларна
линия. Пострадалата била лекувана медикаментозно, а по повод счупването на дясна
подбедрица й била поставена гипсова имобилизация.
По отношение на подсъдимия на осн. чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2-ро, вр. ал. 1, б. „б“,
пр. 2-ро, вр. ал. 1, вр. чл. 54, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 (три) месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години.
На осн. чл. 343 г, вр. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2-ро, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2-
5
ро, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, Л. бил лишен и от право да управлява МПС
за срок от 3 (три) месеца.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ,
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта на предявения иск, съгл. разпоредбата на чл.498,
ал.3 от КЗ бе установена с представената от ищцата писмена застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ до ответника от 26.10.2020 година, по която няма данни до изтичане на
срока по чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят да се е произнесъл като определи и изплати или
откаже да изплати обезщетение.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
6
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай съдът счита за безспорно установено от събраните гласни и
писмени доказателства, че причината за настъпването на описаното с исковата молба ПТП
са били субективните действия на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите водач на лекия и че в резултат на настъпилото ПТП
ищцата получила подробно описаните в СМЕ и САТЕ травматични увреждания, които се
намират в причинно-следствената връзка с реализираното ПТП. В тази насока съдът
кредитира заключенията на вещите лица, като компетентни, обективни и обосновани,
поради което приема за доказано, че следва да се изключи наличие на съпричиняване от
страна на пешеходеца или настъпване на случайно събитие, за настъпилия вредоносен
резултат и получените травматични увреждания от ищцата, поради което предявеният иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди, се явява доказан по основание и изцяло по размер.
Наред с горното, в настоящия случай вината на водача на лекия автомобил за
настъпване на ПТП, от което за пострадалата са произлезли неимуществени и имуществени
вреди бе безспорно установено по делото и с оглед приложното поле на новелата на чл.300
от ГПК. За настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, е
задължително постановеното от наказателния съд с приложената по делото влязла в сила
присъда на наказателния съд относно това, дали то е извършено, неговата противоправност
и виновността на дееца. Ето защо съдът приема за установено по делото реализирания
деликт и неговото авторство по време, място и обстановка, както и причинната връзка
между извършеното и настъпилите вредоносни последици за пострадалото лице.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания вследствие нанесени на ищцата травматични увреждания – изразяващи се в загуба
на съзнание при инцидента, избити три предни горни зъба, охлузвания по лицето, фрактура
на тибиата на дясна подбедрица и суспектни данни за фрактура на 7-мо ребро вдясно, по
предна аксиларна линия, от които пострадалата не се възстановила напълно, а за това в
подобни случаи обикновено са нужни седем – осем месеца. И към момента тя не може да
стъпва стабилно на десния си крак, а протезата на фасадните зъби ще й създава траен
дискомфорт за в бъдеще. Налице е пряка причинно следствена връзка между телесните
увреждания на ищцата и настъпилото ПТП.
Горното налага извода, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на ищцата увреждания налагат определяне на обичайния определян в
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
7
вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в нейния патримониум, а именно – обезщетение в размер на 60000,00
(шестдесет хиляди) лева.
Причинените имуществени вреди на ищцата се явяват безспорно доказани по
основание и размер, видно от представените медицински и разходни документи, които са
сторени във връзка с нейното лечение и възстановяване, поради което съдът следва да ги
уважи в претендирания пълен размер от 676,59 (шестстотин седемдесет и шест лева и
петдесет и девет стотинки) лева.
Върху сумите от 60000,00 лева (неимуществени вреди) и 676,59 лева (имуществени
вреди) съдът, на осн. чл.409 от КЗ следва да присъди и законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение, считано от 26.01.2021 г. (датата на изтеклия
тримесечен срок за произнасяне от страна на ответника по чл.496 от КЗ) до окончателно
изплащане на сумите.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение на съда, на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е бил освободен
от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото
и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса върху уважения размер на иска – ДТ, в общ размер по двата иска
от 2450,00 лева (2400 лева – по иска за неимуществени вреди и 50 лева – по иска за
имуществени вреди), както и изплатените разноски от бюджета на съда в размер на 800
лева – възнаграждения на вещи лица (2х250 лева за СМЕ и САТЕ и 300 лева за съдебно
медицинска дентална експертиза).
В хода на производството по делото ищецът не е направил съдебни или деловодни
разноски и такива не следва да му се присъждат.
Тъй като видно от представения договор за правна помощ, сключен между ищеца и
адвокат Я. Д. от САК, същият е за оказване, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА
съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36,
ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 и т.1, вр.чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – в общ размер на 5850.00 лева (минималният
пълен размер по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 60 000 лева е 5450,00 лева (2650+2800), а този
по чл.7, ал.2, т.1 при интерес от 676,59 лева възлиза на 400,00 лева), като осъди ответника да
я заплати на пълномощника, осъществил безплатното процесуално представителство,
съобразно уважената част от исковете.
С оглед уважаване на исковите претенции в пълен размер, разноски в полза на
ответника не се следват.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
”Софийско шосе” № 67А да заплати на К. К. И., ЕГН **********, *** сумите от: 60000,00
(шестдесет хиляди) лева - за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, както
и в размер на 676,59 (шестстотин седемдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки)
лева, за причинени й имуществени вреди–разходи за лечение, причинени и настъпили
вследствие на ПТП, осъществило се на ***, около 10.05 часа, в ***, на кръстовището между
ул. „***” и ул. „***”, ведно със законната лихва върху сумите по главниците, считано от
датата на изтичане на тримесечния срок от предявяване на поканата до застрахователя -
26.01.2021 година, до окончателното им заплащане
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“ да заплати по сметка на Пернишки окръжен съд сумата от 3250.00 (три хиляди двеста
и петдесет) лева, съставляващи дължима за производството по делото държавна такса (2450
лева) и изплатени разноски от бюджета на съда за експертизи (800 лева).
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“ да заплати на адвокат Я. Д. от *** адвокатска колегия сумата от 5850.00 лева (пет
хиляди осемстотин и петдесет) лева, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2
от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
9