№ 3214
гр. Бургас, 23.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
частно гражданско дело № 20222100502187 по описа за 2022 година
Производство е по чл. 274, ал. 1,т.2 ГПК, вр. с чл. 538 ГПК, вр. с чл. 32а, ал. 4 и чл.32бот
Правилника за вписванията.
Образувано е по частната жалба на адв.Т. А. от БАК, като пълномощник на Л. В. Й. ЕГН
**********, от гр.София, ж.к******************, против Определение №68 от 14.11.22г., с вх.
рег.№17846/14.11.22г., за отказ на съдията по вписванията при РС-Бургас, да отбележи влязло в
сила определение №5870 от 21.10.22г. по гр.д.№5292 по описа на БРС за 2022г., с което
производството по така посоченото делбено дело е прекратено, поради оттеглянето на предявения
иск.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на определението на съдията по
вписванията, отказващо отбелязването на горепосочения влязъл в сила съдебен акт, с който
производството по делото е прекратено, заради невнесена в пълен размер държавна такса,
определена в размер от 92,02лв.
Жалбоподателят се позовава на това, че съдията по вписванията неправилно е приложил
чл.2 от ТДТСАВ, защото в конкретния случай следва да се изходи от особения характер на спора, а
именно , че производството е по съдебна делба и започва като такова без определена цена, а
стойността на имотите, предмет на производството се определят от съда едва с решението по
извършването на делбата.На тази база се определя и дължимата държавна такса. В тази връзка
страната се позовава на съдебна практика на ВКС и Варненски ОС, която цитира.Счита,че
държавната такса от 10 лв., внесена за отбелязване на прекратяващото делото пред РС
определение, изпълнява изискванията за редовност на подаденото до АВ-Бургас заявление.
В обобщение на горното се моли за отмяна на постановеното определение за отказ, като
съдът укаже извършването на поисканото отбелязване. Ангажирани са доказателства.
Съдът намира жалбата за допустима, а по същество и за основателна, като излага
следните съображения:
Производството по делото пред БРС е било образувано по молба от адв. Т.Атанасова, като
1
пълномощник на Л. Й., против Светлин Йосифов, за допускане на съдебна делба на описани в
исковата молба недвижими имоти.
Видно от Определение №5870/21.10.22г. по гр.д.№5292 по описа на БРС за 2022г.,
исковата молба за делбата е била вписана, съгласно изискванията на чл.114 от ЗС, вр. чл.112, б.“з“
ЗС. Обаче още преди връщането по делото на разписката за връчен препис от исковата молба с
приложенията на ответника, ищцата е заявила, че оттегля предявения иск, с оглед на което и като
десезиран, РС-Бургас е постановил това определение, като е прекратил производството.
Определението е влязло в сила на 02.11.22г.
Жалбоподателката- ищца по делбата, е заявила на 14.11.22г. пред Агенцията по
вписванията,Служба по вписванията –гр.Бургас, че иска отбелязване на влязлото в сила
определение, прекратяващо делото(съгласно изискването на чл.13 от ПВ), като е представила
според изискванията на чл. 8, ал.2 от ПВ два броя преписи от него и доказателства за внесена
държавна такса от 10лв.; посочила е и партидата на вписване на исковата молба, по която е било
образувано делбеното производство.
На 14.11.22г., с обжалваното тук определение, съдията по вписванията е установил след
служебна справка, че материалният интерес при вписването на исковата молба, към която се иска
отбелязването, е 184 032,80лв., държавната такса за вписването й е била определена на 184,03лв.,
поради което и с оглед чл.3 от Тарифата, тази за отбелязването на прекратителното определение
следва да бъде събрана в половин размер, т.е. 92,02лв., но в случая разликата от 82,02лв. не е
внесена. Затова на основание чл.32а от ПВ, е постановен обжалваният в настоящото производство
отказ.
Определението е неправилно.
Налице е трайно установена и последователна практика на ВКС /Определение №
266/2015г.,ІІг.о. по ч.гр.д. № 3726/2015г., Определение № 256/2014г., ІІІ г.о. по гр.д. №118/2014г. и
Определение №213 от 6.12.2017 по ч.пр. дело №4425/4425 на 2-ро гр. отделение, Гражданска
колегия на ВКС /, съгласно която държавната такса за вписване на искова молба за съдебна делба
следва да се определи по правилата на чл.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция
по вписванията, върху цената на иска за делба, но не по-малко от 10 лв., обаче по причини, че
цената по иска за делба не се определя върху данъчната или пазарната оценка на имота, а съгласно
чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, то при
извършването на вписването не е необходимо представяне на удостоверение за материален
интерес. Цената на иска подлежи на установяване с извършването на делбата, т.е. при
приключването на втората фаза и дължимата държавна такса ще се внесе при вписване на
съдебното решение. Хипотезата на второто изречение на чл. 2, ал. 1 от Тарифата е неприложима за
исковите молби за делба, защото не става въпрос за непосочване на цената, по която е таксуван
актът, а за акт, който не се таксува предварително, а отложено.
Това отложено определяне на цената на иска и заплащане на държавната такса се сочи за
една от особеностите на делбеното производство, видна и от изрично предвиденото в чл. 341, ал. 1
ГПК съдържание на молбата за съдебна делба, в което не е включено посочване цена на иска, за
разлика от съдържанието на исковата молба по чл. 127, ал. 1 ГПК.
По тази причина следва да се заключи, че внасянето на минимума, предвиден в чл.2 от
Тарифата, в размер от 10 лв. е напълно достатъчен да задоволи изискването за редовност на
таксата, дължима за молбата за вписване на искова молба за делба.
2
Респективно в случаите, когато делбеното производство бъде съдебно прекратено с
нарочен акт или с такъв се постанови заличаване на вписването, ще е необходимо да се извърши
неговото отбелязването в Агенция по вписванията, като дължимата държавна такса ще следва да
се съобрази с фазата на развитие на делбеното производство. Ако е преди определяне на
окончателната държавна такса, внасянето на минимална според Тарифата държавна такса от 10
лв., би следвало да задоволи изцяло изискването на закона за редовност на подаденото заявление,
респективно налага то да бъде уважено от съдията по вписванията.
Именно такъв е и настоящият казус.Прекратяването на производството тук е осъществено
още в първа фаза на делбата, докато окончателната държавна такса за разглеждането й не е
определена. Изискванията на закона за уважаване на заявлението за отбелязване на акта, по
извършеното прекратяване са спазени.Поисканата от съдията по вписванията в случая такса от 92
лв.би била изискуема, ако се касаеше до вписване на съдебното решение, извършващо поисканата
делба.
В обобщение на изложените разсъждения, съдът намира, че определението на съдията по
вписванията, мотивирано само с невнесена в пълен размер дължима държавна такса за поисканото
отбелязване на съдебния акт, следва да бъде отменено като неправилно.
Вместо това съдът следва да допусне поисканото отбелязване и да разпореди извършването
му от съдията по вписванията при БРС.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение за отказ №68/14.11.22г. на съдия по вписванията в Служба по
вписванията – гр.Бургас с вх.рег.№17846/14.11.22г.и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ в Служба по вписванията- гр.Бургас, по искане на Л. В. Й., чрез
пълномощник адв. Т. Атанасова Х. влязлото в сила Определение №5870/21.10.22г., прекратяващо
производството по делба, образувано по гр.д.№5292/22г. по описа на БРС.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при БРС за извършване на необходимите
действия по отбелязването на горепосоченото определение.
Определението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3