С присъда № 34/28.03.2007 година, постановена по н.о.х.д. 213/2007 година, Кърджалийският районен съд е признал Пламен Маринов Богоев от гр. Момчилград за виновен в това, че на 10.09.2005 година в гр. Кърджали, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление с наказателно постановление № 1824/2004 година на Началник на група към сектор ПП Кърджали, влязло в сила на 08.06.2005 година, извършил друго такова деяние- управлявал лек автомобил “Фолксваген Пасат” с ДК № К 90 46 АВ без съответно свидетелство за управление, поради което и на основание чл. 343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален „лек” режим на изтърпяването му на основание чл. 45, б.”б” от ЗИН. Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура Кърджали, с който присъдата се протестира като неправилна и като такава- необоснована. Така наложеното наказание било явно несправедливо. В хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие били събрани доказателства, от които можел да се направи несъмнен извод, че деецът бил със завишена обществена опасност. Подсъдимият Богоев бил осъждан многократно за тежки умишлени престъпления, за които му било налагано наказание лишаване от свобода. Същият се ползвал с негативни характеристични данни. Налице бил превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради което наказанието следвало да бъде наложено над средния размер на предвиденото в закона. С оглед на изложеното, се предлага въззивният съд да измени протестираната присъда, като увеличи наложеното наказание лишаване от свобода от четири месеца на една година. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Кърджали поддържа протеста. Подсъдимият Богоев- ответник по протеста, в съдебно заседание лично и чрез защитника си, считат протеста за неоснователен. Защитникът на подсъдимия изразява становище, че при определяне размера на наложеното наказание лишаване от свобода, първоинстанционният съд се е съобразил със степента на обществена опасност на деянието и дееца, отчел е всички смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, както и подбудите за извършване на деянието. Счита, че наложеното наказание не е явно несправедливо и чрез същото целите му по чл. 36 от НК спрямо дееца могат да бъдат постигнати. Моли присъдата да бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобрана. Представя ново писменото доказателство. Въззивната инстанция, като провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени в протеста, на основание чл. 314, ал.1 от НПК, приема за установено следното: В проведеното съдебно следствие, първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и е събрал всички възможни и необходими доказателства, за да бъдат установени обстоятелствата по чл. 102 от НПК. Извършването на деянието по предявеното обвинение по чл. 343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК не се оспорва от подс. Пламен Маринов Богоев от гр. Момчилград. Установено по несъмнен начин от фактическа страна е, че през нощта на 09.09.2005 година срещу 10.09.2005 година, подсъдимият заедно със свои приятели се намирал в заведение в гр. Кърджали, където останалите от компанията употребили алкохол. Тъй като единствено подсъдимият не бил консумирал алкохол, решил да управлява лекия автомобил „Фолксваген Пасат” с ДК № К 90 46 АВ, собственост на Димитър Манолов Димитров от гр. Кърджали, с който автомобил той и приятелите му да се приберат по домовете си. Потеглили и около 1.15 часа на 10.09.2005 година, на ул. „Републиканска”, пред хотел „Арпезос” автомобилът бил спрян за проверка от служители на РПУ Кърджали- св. Цветан Чакъров и Венцислав Шанев. Последните установили, че водачът- подс. Богоев, управлява лекият автомобил без да притежава свидетелство за правоуправление. Св. Чакъров му съставил акт № 2665/10.09.200 година за установяване на административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП. От справка за нарушител от региона от 14.09.2005 година, изд. от Сектор КАТ- РДВР Кърджали се установява, че подсъдимият няма отпечатано свидетелство за правоуправление на МПС и няма регистрирана нито една категория за управление на МПС. С наказателно постановление № 1824/04 от 22.10.2004 година на Началника на група към сектор ПП Кърджали, влязло в сила 08.06.2005 година, за извършени административни нарушения по чл. 150 от ЗДП – управление на МПС без притежание на свидетелство за управление на МПС и по чл. 5, ал.2, т.3 от ЗДП – управление на МПС след употреба на алкохол- 1.05 на хиляда, на Богоев са наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДП глоба в размер на 150 лева и на основание чл. 174, ал.1 от ЗДП глоба в размер на 150 лева. Горната фактическа обстановка е безспорна и се установява от пълните самопризнания на подсъдимия Богоев, еднопосочни с показанията на свидетелите Цветан Димитров Чакъров и Венцислав Чавдаров Шанев, и от писмените доказателства по делото: наказателни постановления; актове за установяване на административно нарушение; справка за нарушител от региона; справка за съдимост; характеристична справка; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и др. От така възприетата фактическа обстановка, се налага изводът, направен от първоинстанционния съд, че подсъдимият Богоев е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, в извършването на което е признат за виновен и осъден, а именно: на 10.09.2005 година в гр. Кърджали, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление с наказателно постановление № 1824/2004 година на Началник на група към сектор ПП Кърджали, влязло в сила на 08.06.2005 година, извършил друго такова деяние- управлявал лек автомобил “Фолксваген Пасат” с ДК № К 90 46 АВ без съответно свидетелство за управление. От обективна страна се установява по делото, че подсъдимият не е правоспособен водач на МПС, като не притежава свидетелство за правоуправление за нито една категория. За управлението на МПС, без да притежава съответно свидетелство за управление е наказван по административен ред- с наказателно постановление № 1824/22.10.2004 година на Началника на група към Сектор ПП Кърджали, влязло в сила на 08.06.2005 година. Настоящото деяние е извършено на 10.09.2005 година, т.е. в едногодишния срок от наказването му по административен ред за това, че управлява МПС без съответно свидетелство за управление с цитираното наказателно постановление. Деянието е извършено с пряк умисъл, при който деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването на тези последици. За извършеното престъпление, първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия на наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален “лек” режим на изтърпяването му. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът е отчел отежненото му съдебно минало- осъждане за престъпления от общ характер и лошите характеристични данни за личността му. Като смекчаващи такива е отчел пълните самопризнания, които е направил на досъдебното производство и в съдебното следствие, изразеното критично отношение към деянието и желание да се поправи; младостта му. Към тях следва да бъде добавено и трудовата му заетост по трудов договор, за наличието на какъвто се представят доказателства във въззивното съдебно следствие- заверено ксероксно копие от трудов договор № 74/21.06.2007 година, сключен между подсъдимият и ЕТ „Мариета – Димитър Димитров” гр. Кърджали. Съдът е обсъдил, че наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не са многобройни по смисъла на чл. 55 от НК, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Обществената опасност на деянието е преценил като типичната за този вид престъпления, без да са налице обстоятелства, които да я завишават. При тези данни и при превес на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, съдът е определил размерът на наложеното му наказание лишаване от свобода под средния на предвиденото такова в разпоредбата на чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК лишаване от свобода до две години. В тази връзка, неправилно във въззивния протест се сочи, че е налице превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, без да се обосновава кои други отегчаващи обстоятелства, освен обсъдените от съда, не са преценени и налагат определянето на по-голям размер на наказанието лишаване от свобода. Във връзка с твърдението за многократни осъждания на подсъдимия, следва да се посочи, че с протоколно определение от 22.10.2003 година, в сила от 06.11.2003 година, постановено по н.о.х.д. № 428/2002 година по описа на Кърджалийския районен съд, на основание чл. 25, ал.1, във вр. с чл. 23, ал.1 от НК, на подс. Богоев е определено едно общо наказание между определените му такива с влезли в сила присъди, постановени по н.о.х.д. № 428/2002 година на РС- Кърджали, н.о.х.д. № 203/2002 година; н.о.х.д. № 197/2002 година и н.о.х.д. № 21/2003 година, последните три на РС Момчилград- лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, увеличено с пет месеца на основание чл. 24 от НК. От тези данни следва, че подсъдимият е осъждан веднъж на наказание лишаване от свобода, част от което е изтърпял, като е бил предсрочно условно освободен за останалата неизтърпяна част от определеното му общо наказание лишаване от свобода. По отношение на осъжданията му като непълнолетен - с присъда по н.о.х.д. № 191/2000 година, по н.о.х.д. № 52/2001 година и 160/2001 година, всички на Районен съд Момчилград, подсъдимият е с условни наказания лишаване от свобода, а по третата присъда- с наказание обществено порицание. В този смисъл, съдебното минало на подсъдимия не представлява такова изключително отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство, което да налага определянето на по-голям срок на наказанието лишаване от свобода и от друга страна е взето предвид от районния съд. За извършените престъпления подсъдимият е бил осъден, като е изтърпял съответните наказания. При това положение, така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца не е явно несправедливо: същото съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. Правилно на подсъдимия не е наложено кумулативното наказание по чл. 343г, във вр. с чл. 37, т.7 от НК- лишаване от право да управлява МПС, тъй като същият не е правоспособен водач и не може да бъде лишен от право, което не притежава. Предвид изложеното, въззивният протест е неоснователен. Протестираната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена Водим от изложеното и на основание чл.338, във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 34/28.03.2007 година, постановена по н.о.х.д. № 213/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |