Решение по дело №847/2017 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 296
Дата: 4 декември 2017 г. (в сила от 9 ноември 2018 г.)
Съдия: Виолета Григорова Николова
Дело: 20174440100847
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Червен бряг, 04.12.2017год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публичното заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №847/2017 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д.В.Д. с ЕГН **********, адрес: *** против П. на Р. Б., адрес гр. ***. Посочва се  в исковата молба, че в Районна прокуратура Б.С. било образувано досъдебно производство №319/2017г. по описа на РП Б.С. срещу ищеца за престъпление по чл. 345 ал.2 от НК. Твърди се, че на 06.07.2017г. производството било прекратено на основание чл. 243 ал.1 т.1 вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК. Твърди се, че на 22.03.2017г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по описаното по-горе досъдебно производство.  След привличането му в качеството на обвиняем Д. изпитвал постоянно силно безпокойство, не можел да спи и да си почине нормално. Имал здравословни отклонения. Постоянно мислил за повдигнатото обвинение, а поради негативните емоции които изпитвал станал по раздразнителен и затворен в себе си. Твърди се, че описаните негативни емоции са в резултат на действията на Прокуратурата и разследващите органи. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди П. на Р. Б. да изплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., законна лихва върху тази сума считано от датата на прекратяване на досъдебното производство, а именно 6.07.2017г. до окончателното й изплащане. Претендират се направените деловодни разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор с вх.№6106/26.10.2017г. на прокурор при РП Червен бряг, в който се взема становище за неоснователност и недоказаност на исковата молба. Твърди се, че ищецът не е представил доказателства за влизане в сила на постановлението на РП Б.С., както и не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, които да са пряко и непосредствена последица от незаконно обвинение, както и причинна връзка между тях и дейността на П.Н.Р.Б.. Твърди се, че ищецът е завел и друго дело по гр.д.№667/2017г. по описа на РС Червен бряг в хода на което част от претендираните вреди са посочени като резултат от друго обвинение. Твърди се, че претенцията за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. е изключително завишена и надхвърля двукратния средния размер на осреднения годишен доход на лице за първата половина на 2017г. за района на област Плевен. Твърди се, че претенцията не е съобразена и с продължителността на наказателното обвинение и ниския интензитет на наказателна принуда , която била използвана спрямо него с оглед наложената му най-лека мярка за неотклонение „Подписка“.  На 02.11.2017г.  по делото е постъпило допълнение към отговора на ответника, в което Прокуратурата излага становище за недоказаност на исковата претенция вкл. относно причинната връзка между деянието по досъдебно производство №319/2017г. по описа на РП Б.С., като посочва, че същите вреди били претендирани  в хода на гр.д.№667/2017г.  във връзка с друго наказателно дело. Твърди се, че е обективно невъзможно да се разграничи от кое точно наказателно производство са причинени евентуалните вреди.

В съдебно заседание, ищеца редовно призован се явява лично и  с пълномощник адв.К.К. – АК-Враца. Страната и процесуалния и представител поддържат иска и молят съда да го уважи изцяло.

Ответникът – П.Н.Р.Б., редовно призован, се представлява от прокурор С.Х. – РП-Червен бряг.  Процесуалния представител на ответника моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

От  представените и приети като доказателства  по делото  и неоспорени от страните документи, които съдът обсъди в тяхната цялост  и поотделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е , че в хода на досъдебно производство №319/2017г. по описа на РП Б.С. Д.В.Д. бил привлечен на 22.03.2017г. в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 345 ал.2 от НК за това, че: на 12.03.2017г. в гр. Б.С. обл. В., управлявал л.а *** без регистрационни табели – с  прекратена регистрация за срок от 8 месеца, считано от 7.03.2017г., който не е регистриран по надлежния ред.

            Безспорно по делото е и се установява от представеното от ищеца и не оспорено от ответника заверено копие на постановление  на л. 4 от делото, че на 06.07.2017г. досъдебно производство №319/2017г. по описа на РП Б.С.  било прекратено на основание чл. 243 ал.1 т.1 вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК.

Спорно по делото е дали са причинени вреди на ищеца от повдигнатото обвинение, влязло в сила ли е постановлението за прекратяване,  в какво се изразяват вредите, налице ли е причинно-следствена връзка между вредите и деянието и дължи ли  ответника обезщетение и в какъв размер.

За установяване на спорните обстоятелства са събрани в хода на исковото производство писмени доказателства – заверено копие от досъдебно производство № 138/2017г. по описа на РУ на МВР-Б.С. / досъдебно производство № 319/2017г. по описа на РП-Б.С./, както и заверено копие от материалите по  гр.д.№ 667/17г. по описа на РС-Червен бряг.

            Видно от заверено копие от досъдебно производство № 138/2017г. по описа на РУ на МВР-Б.С. / досъдебно производство № 319/2017г. по описа на РП-Б.С./, с оглед на местопроизшествие от 12.03.2017г. в град Б.С. е започнало бързо производство №319/2017г. по описа на РП-Б.С. срещу Д.В.Д. с ЕГН **********, затова че на 12.03.2017г. в с.гр. е управлявал лек автомобил „***без регистрационни табели, като автомобила не е бил регистриран по надлежния ред – престъпление  по чл. 345 ал.2 от НК. В тази насока са и протокола за оглед на местопроизшествие /:на е л. 66 от делото/ и постановление от 13.03.2017г. на наблюдаващия прокурор по БП №138/17г. по описа на РП-Б.С. /на л. 62 от делото/.

            В хода на разследването с постановление от 22.03.2017г. / л. 87 от делото/ Д.В.Д. е привлечен като обвиняем затова че, на 12.03.2017г. в гр.Б.С.  е управлявал лек автомобил „***  без регистрационни табели / с прекратена регистрация за срок от 8 месеца, считано от 07.03.2017г., като автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред – престъпление  по чл. 345 ал.2 от НК.

            С постановление от 06.07.2017г., досъдебно производство №319/2017г. по описа на РП-Б.С.  било прекратено  на основание чл.243, ал.1 вр. чл.24, ал.1 т.1 НК  и „снето повдигнатото обвинение срещу Д.В.Д. *** за обвинение по чл.345, ал.2 НК”.

            От заверено копие на гр.д.№ 667/17г. по описа на РС-Червен бряг, се установява, че  с искова молба с вх.№ 4372/24.07.2017г. ищецът по настоящето производство е подал иск срещу П.Н.Р.Б. за сумата от 20 000 лв.  за незаконно обвинение по досъдебно производство № 60/2017г.  по описа на РП-Червен бряг / ЗМ № 86/2017г. по описа на РУ Червен бряг/. В исковата молба по гр.д.№ 667/17г. по описа на РС-Червен бряг се посочва, че с постановление от 17.03.2017г. му било повдигнато обвинение за престъпление по чл.345, ал.2 НК, затова че на 08.03.2017г.  около 14,10 часа в гр.Червен бряг, обл.Плевен, на кръстовището, образувано от ул.”*** управлявал лек автомобил „***  без регистрационни табели / с прекратена регистрация за срок от 8 месеца, считано от 07.03.2017г., като автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред. Посочва се в исковата молба  по гр.д.№ 667/17г. по описа на ЧРС / на л. 31 от делото/ и се установява от заверено копие на постановление от 26.04.2017г. на прокурор от РП-Червен бряг по досъдебно производство № 60/17г. по описа на РП – Червен бряг/ на л.32, 33 от делото/, че досъдебното производство било прекратено на основание чл.243, ал.1 вр. чл.24, ал.1 т.1 НК .

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

При проверката по чл. 129, ал. 1 ГПК съдът намери исковата молба за редовна, а предявеният иск- за допустим. Посоченият ответник-П. на РБ е надлежна страна по предявения иск, с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ. Налице е според съда надлежна активна и пасивна легитимация по делото, съобразно възприетото в чл. 1 от ЗОДОВ, както и съобразно т. 5 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.

Предвид изложените в исковата молба фактически твърдения и обстоятелства относно правопораждащите за претендираното обезщетение факти съдът приема, че правото на иск е упражнено при наличие на правен интерес в съответствие с процесуалните изисквания, поради което иска по чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е допустим. За ищеца Драговир В.Д.  е налице правен интерес от предявяването на иск за обезщетение за вреди срещу държавата по реда предвиден в ЗОДОВ, след като твърди че е претърпял неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразните действия на РП-Б.С. срещу него, изразяващи се в повдигането и незаконосъобразно поддържане на обвинение за престъпление за деяние, за което наказателното производство е прекратено поради липса на пресътпление.

Съдът счита за процесуално допустим и предявения акцесорен иск за лихви за забава, във връзка с предявения главен иск за обезщетение за неимуществени вреди, считано от момента от който претендираното обезщетение е станало изискуемо и дължимо и ответника е изпаднал в забава за неговото заплащане.

Съгласно чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ  държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на Държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

В производството по предявени по реда на ЗОДОВ искове, доказателствената тежест се разпределя съобразно общата разпоредба на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът дължи доказване на кумулативното наличие на обстоятелствата, обосноваващи в своята съвкупност основателността на исковата претенция- повдигнато срещу него обвинение за престъпление по НК и започване на наказателно преследване, поддържането на повдигнатото обвинение пред съда, наличието на незаконни актове и действия от категорията на посочените в чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, настъпили за него конкретни вреди- имуществени и неимуществени и пряката им причинно-следствена връзка с действията на съответните длъжностни лица, като същите следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване.

В тежест на ответника е доказването наличието на предпоставките на чл. 5 от ЗОДОВ, ако такива възражения са направени своевременно с отговора на исковата молба по делото.

В настоящия случай, ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по 345, ал.2 НК с постановление на РП – Б.С. на 22.03.2017г.,  а досъдебното производство срещу него било прекратено на от 06.07.2017г. Към представеното заверено копие на досъдебно производство липсва доказателство дали постановлението за прекратяване е обжалвано, но с оглед изложените в исковата молба факти, съдът приема, че същото е съобщено на ищеца и не е обжалвано. От тук  съдът  прави извод за незаконност по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ на обвинението, а оттам - и на действията на длъжностните лица от ПРБ по повод образуваното досъдебно производство, привличането на ищеца като обвиняем. Незаконността на обвинението, произтичащо от постановлението за прекратяване на производството, за престъплението, за чието извършване е бил обвинен ищецът, съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди. От тук е изводът, че изначално не е имало основание за привличане на ищецата като обвиняем по ДП № 318/2017 година и е допуснато ненужно засягане на личната му сфера, което при по-прецизна преценка би могло да бъде избегнато, а с това и последващото ангажиране отговорността на държавата.

 Доказаността на един от елементите от фактическия състав на отговорността не сочи, че за останалите елементи доказателства не следва да се събират. Наличието на незаканосъобразност  на  повдигнатото обвинение не презюмира наличието на вреди от него. Вредите са основен елемент от  фактическия състав на отговорността и подлежат на доказване наред с останалите елементи – да са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и да се намират в причинна връзка с него.

Причинената вреда се изразява в засягане на имуществените и неимуществените права и блага на пострадалия, като се състои в смущение, накърняване или унищожаване на такива блага. Вреда е всяко отрицателно въздействие върху право или благо, което се охранява от правото - здраве, работоспособност, вещи, парични средства или др. Тя се състои в отрицателно изменение, настъпващо в материалната и/или духовната сфера на един правен субект. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Тук се включват претърпени загуби, пропуснати ползи при физическите и юридическите лица и неимуществени вреди, които засягат личността в нейната цялост – физическа, психологическа , ментална.

От тук и преценката относно обезщетението по чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,у които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при което е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, публично разгласяване на обвинението  и др.

В конкретния случай по делото не са налични доказателства за настъпили вреди /в случая претендирано е обезщетение за неимуществени вреди/ от незаконното обвинение, както и причинна връзка между вредите и дейността на ПРБ.

С исковата молба по делото се акцентира на  изпитаното силно безпокойство, невъзможност на ищеца да спи и почива нормално, здравословни проблеми, изпитване на негативни чувства и емоции, влияние върху отношенията му с другите членове на обществото – ищецът бил станал раздразнителен и затворен.  По делото не се представиха както писмени, така и гласни доказателства за конкретно претендираните и описани по-горе вреди, с оглед на тяхното естество.

Действително наказателното производство е приключило в разумен срок -  в рамките на 107 дни, като ищецът не е бил ограничаван с мярка за неотклонение, каквато твърди, че му е била взета /протокол на л. 87 от делото/, а проведените с участието му процесуално -следствени действия са минимален брой и със слаб интензитет. По делото обаче не са налице доказателства, които да установят действително търпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от воденото наказателно производство вкл. доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца за възникнали емоционални  и здравословни проблеми.

Настоящият състав не споделя становището на част от съдилищата в страната, че предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан дори и без представяне на  доказателства за конкретни претърпени от ищеца душевни страдания.

Несъмнено повдигането и поддържане на обвинение в извършване на престъпление неминуемо води до изживяване на негативни емоции, но същите не се презюмират по закон, а подлежат на доказване по общия ред при условията на пълно ипряко доказване от страна на ищеца.  Самият факт на съществуване на незаконно обвинение, което впоследствие е прекратено с извода за липса на престъпление, не е достатъчен за възникване отговорността на Държавата, в лицето на нейните правозащитни органи, които дължат обезщетение за неимуществени вреди. По делото липсват доказателствата за конкретните душевни страдания и притеснения на ищеца, което е от значение и за определяне на размера на вредите, а от тук и за евентуално обезщетение по чл.52 ЗЗД.

Ето защо съдът приема иска по чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ за неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

На основание гореизложеното,  Районен съд -Червен бряг

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.2, ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините, иска на Д.В.Д. с ЕГН **********, адрес: ***  против П.Н.Р.Б., с адрес – ***, за сумата от 20 000 /двадесет хиляди/  лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно  обвинение в престъпление по чл.345, ал.2 НК по досъдебно производство № 319/2017г. по описа на РП-Б.С., прекратено на основание чл.24, ал.1 т.1 НПК, като неоснователен и недоказан.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд – гр.Плевен.

 

 

                                                                    Районен съдия:

                                                                                                     /Виолета Николова/