О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…………01.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на …………
януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия
Кирякова,
частно въззивно
търговско дело № 60 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.407,
ал.1 от ГПК.
Образувано по частна
жалба вх.№ 60204/14.09.2019
г. /депозирана по пощата с пощенско клеймо от 12.09.2018г./, уточнена с молба вх.№ 76550/21.11.2018 г.,
на Х.Р.Р. с ЕГН ********** от гр. Варна, чрез
пълномощник адв. Д.Д. САК с
адрес ***, против Разпореждане №
36432 от 13.08.2018 г. за издаване на изпълнителен лист от 14.08.2018 г.,
постановено по ч.гр.д. № 1390/2017 г. по описа на ВРС, 20-ти състав, с искане
за неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно.
Частният жалбоподател
счита, че изпълнителният лист за вземанията, присъдени със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 770 от 02.02.2017г. по ч.гр.д. № 1390/2017г. по описа на ВРС, е
издаден въз основа на невлязла в сила ЗИ, т.к. вземанията по същата са надлежно
оспорени с предявяване на отрицателен установителен
иск по куриер на 28.02.2018г., по който иск е образувано гр.д. № 12105/2017г.
на ВРС. Сочи се, че ОУИ има функцията на възражение по чл.414 от ГПК, с
предявяването на който оспорването на вземанията е направено пред съд и
заповедта за изпълнение не влиза в сила до постановяване на окончателно решение
по ОУИ. Едновременно с това се твърди,
че определение № 12132/21.11.2017г., постановено по гр.д.№ 12105/2017г. по
описа на ВРС, с което производството по делото е прекратено е обжалвано пред
ВОС, който с определение № 2143 от 19.06.2018г., постановено по в.ч.т.д. № 179
по описа за 2018г. на ВОС, потвърждава прекратителното
определение на ВРС. Сочи се и се представят доказателства за депозирана по
в.ч.т.д. № 179/2018г. на ВОС частна касационна жалба срещу Определение № 2143
от 19.06.2018г., входирана под № 524 от 08.01.2019г.
С молба вх. № 1686 от 10.01.2019г. по ч.гр.д. № 1390/2017г. на ВРС е заявено
искане за спиране на производството по частната жалба по чл.407 от ГПК до
произнасяне на ВКС по частната касационна жалба.
В срока по чл. 276 от ГПК ответникът по
частната жалба „ ВиК- Варна“ ООД ЕИК *********
гр.Варна не е депозирал писмен отговор.
СЛЕД като прецени данните по делото и
обсъди оплакванията на жалбоподателя и
становището на ответника по жалбата, ВОС приема от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е допустима като
подадена в срок и от легитимирана страна. Съгласно
чл. 407 ал.1 от ГПК разпореждането, с
което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на
изпълнителен лист, може да се обжалва в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника – от връчване на поканата за
доброволно изпълнение. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника
на 29.08.2018г. – лично, а жалбата е подадена по пощата на 12.09.2018г., т.е. в
двуседмичния законоустановен срок.
Производството
по ч.гр.д.№1390/2017 г. на ВРС, ХХ-ти състав, е образувано по заявление за
издаване на заповед по чл. 410 ГПК от „Водоснабдяване и канализация - Варна”
ООД срещу длъжника Х.Р.Р. с ЕГН ********** за осъждането й да заплати
сумата от 6552.74 лв., представляваща дължима главница за ползвани и неплатени
„В и К“ услуги по партида с аб. №1159272 за периода
от 17.04.2013г. до 23.01.2017г. за обект, находящ се
в гр.Варна, ул.Плевен 53, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 01.02.2017г. до окончателното изплащане
на задължението; сумата от 650.49 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 28.05.2013г. до 29.01.2017г., ведно с разноски по
делото.
В срока по чл.411, ал.1 от ГПК, след като намира заявлението за
допустимо и основателно, ВРС постановява разпореждане №4918 от 02.02.2017г., с което уважава изцяло заявеното искане въз
основа на посочените обстоятелства и частично искането относно разноските.
ЗИ е редовно връчена лично на длъжника на 23.02.2017г. На 02.03.2017г.
постъпва възражение по чл.414 от ГПК, като с разпореждане от 15.03.2017г. по ч.гр.д.№1390/2017 г. на ВРС, ХХ-ти състав,
съдът указва на заявителя правото му да предяви иск за установяване на
вземането си. В срока по чл.415 от ГПК „Водоснабдяване
и канализация - Варна” ООД заявява пред надлежния съд искова молба срещу Х.Р.Р., въз основа на която е образувано гр.д. № 5385/2017г. по
описа на ВРС. В резултат на оттегляне на възражението по чл.414 от ГПК, с
определение № 9529 от 18.09.2017г. производството по установителния
иск е прекратено поради недопустимост, предвид стабилизиране на заповедта, по арг. от чл.416 от ГПК.
Частният жалбоподател твърди, че пред ВРС е образувано гр.д. № 12105/2017г. предявени от Х.Р.Р. ЕГН ********** с адрес: *** срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33,
обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 6552.74лв.,
представляваща неплатена главница за ползвани ВиК
услуги по партида с абонатен № 1159272 за периода 17.04.2013 г. – 23.01.2017
г., за които има издадени фактури за периода 28.05.2013 г. – 23.01.2017 г., за
обект, находящ се в гр. Варна, ул. Плевен № 53, както
и сумата 650.49 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 28.05.2013г. – 29.01.2017г. Сочи, че с определение № 12132 от
21.11.2017г. като образувано по недопустим иск производството по гр.д. №
12105/2017г. по описа на ВРС е прекратено. В резултат на въззивно
обжалване постановеното определение е потвърдено с определение № 2143 от
19.06.2018г. по в.ч.т.д. № 179/2018г. по описа на ВОС. Представят се
доказателства за заявена частна касационна жалба срещу постановения от въззивния съд акт. Твърди се, че ОУИ /по който
производството е прекратено, съотв. определението на
съда - обжалвано с ЧКЖ/ и възражението имат един и същ предмет и цел, като
доколкото е налице подаден ОУИ преди подаване на възражението, то и при
оттегляне на последното, ЗИ не е влязла в сила, съотв.
ИЛ въз основа на същата не може да бъде издаден.
Настоящият състав счита, че макар въззивната инстанция, постановила определение № 2143 от 19.06.2018г. по в.ч.т.д. № 179/2018г. по описа на
ВОС, да е указала необжалваемост на съдебния акт, доколкото една от страните
е мотивирала и депозирала частна касационна жалба срещу същия, производството
по последната е от значение за правилното решаване на въведения с частна жалба вх.№ 60204/14.09.2019 г. спор и на осн.чл.229,
ал.1, т.4 от ГПК следва да спре настоящото производство до окончателното
произнасяне по частна касационна жалба срещу определение № 2143 от 19.06.2018г. по
в.ч.т.д. № 179/2018г. по описа на ВОС.
По изложените съображения, СЪДЪТ :
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА
производството по ч.възз.т. д.№ 60/2019г. по описа на ВОС до окончателно
произнасяне по частна касационна жалба срещу
определение № 2143 от 19.06.2018г. по в.ч.т.д. № 179/2018г. по описа на
ВОС.
Служебно да се извършва
периодична справка за движението по
в.ч.т.д. № 179/2018г. по описа на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.