Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град
Кърджали, 25.10.2019 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...……..…… в публично ……………….….
заседание на първи октомври
......................................................………..…….………………..….
през 2019/две хиляди и
деветнадесета година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря
…………………………………………….. Павлина Петрова, ………….…..…………...........
като разгледа докладваното
от .....……………... съдията Виктор Атанасов
...........................
административно дело №227 по описа за ................... 2019 година ...........................
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във
връзка с чл.118, ал.1 и във връзка с чл.117, ал.3 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от В.К.К., с постоянен адрес ***, със съдебен адрес за призоваване
и връчване на книжа – ***, чрез адв.В.П.М. от АК-***,
против Решение №2153-08-87 от 06.06.2019 год., издадено от директора на ТП на
НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена
жалбата му против Разпореждане №***/прот.№*** от ***
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, като
неоснователна.
Жалбодателят К. сочи в жалбата си, че с Разпореждане №***/прот. №***/*** год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ -
Кърджали и на основание по чл.99, ал.1, б. „д” от КСО, пожизнено била изменена
личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 18.03.2018 год.,
като бил зачетен целия придобит преди пенсионирането му и заявен осигурителен
стаж, положен в ***/***/, за периода от 01.09.1972 год. до 01.06.1977 год. и от
28.11.1977 год. до 20.06.1980 год. или общо 7 години, 3 месеци и 23 дни,
потвърден от Пенсионния фонд на *** с формуляр Приложение 3 - ***/БГ 3. Твърди,
че въпреки зачитането и на стажа му в ***/***/, като осигурителен такъв при
пенсионирането му, пенсионният орган не изменил размера на личната му пенсия,
като от изложените кратки мотиви в цитираното разпореждане се изяснявало, че
размерът на пенсията му е бил определен само въз основа на българския стаж,
съгласно чл.10, ал.1 от Договора между Република България и *** за социална
сигурност от 27.02.2009 год., което счел за неправилно, поради което и на
основание чл.117, ал.2 от КСО, обжалвал по административен ред Разпореждане
№***/прот. №***/*** год. на ръководител „ПО” пред
директора на ТП на НОИ - Кърджали. Сочи, че с Решение №2153-08-87/06.06.2019
год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата му срещу Разпореждане №***/прот. №***/*** год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ -
Кърджали била отхвърлена, като неоснователна, като решението получил на
13.06.2019 год. Жалбодателрят заявява, че счита постановеното Решение
№2153-08-87/06.06.2019 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, за незаконосъобразно, поради
което го оспорва в законоустановения срок. Твърди, че
оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон,
административнопроизводствените правила и че пе необоснован. Излага довод,
най-напред, че административният орган напълно неправилно е приел и определил,
че в разгледания случай е приложим Договорът между Република България и *** за
социална сигурност, ратифициран със закон, приет от НС на Република България на
10.04.2009 год. и влязъл в сила от 20.03.2010 год., като намира, че в настоящия
случай, при извършване на правилна преценка на условията за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително и размера й, е приложимо
действието на Спогодбата между НРБ и *** за социалното обезпечаване, а не Договора
между Република България и *** за социална сигурност от 27.02.2009 год. Счита,
че Спогодбата е относима и приложима на основание действащия общ принцип в правото,
материалните правоотношения да се уреждат от закона, които е бил действащ към
момента на тяхното възникване или това е момента на полагане на трудовия му
стаж в ***, в периода от 01.09.1972 год. до 01.06.1977 год. и от 28.11.1977
год. до 20.06.1980 год. Сочи също, че посочената спогодба е ратифицирана с Указ
№16 на Президиума на Народното събрание от 16.01.1960 год. – ДВ,
бр.39/13.05.1960 год., в сила от 01.05.1960 год. и че същата е денонсирана със
Закон за денонсиране на Спогодбата между НРБ и *** за социалното обезпечаване -
обн., ДВ, бр.63/16.07.2003 год., в сила от 01.01.2004 год. Излага аргумент, че
съгласно чл.4 от същата, при отпускане на пенсии и помощи се зачита напълно
трудовия стаж на територията на двете договарящи страни, в това число и стажът,
даващ право на отпускане на пенсии при благоприятни условия и в благоприятните
размери на пенсията, определяща се съобразно чл.6 от спогодбата и че в чл.20,
т.3 от цитираната Спогодба е посочено, че правата, възникнали съгласно
разпоредбите на Спогодбата, не губят сила в случай на денонсиране и това
означава, че всички права, придобити по силата на Спогодбата, се запазват
неограничено във времето. Поради
това счита, че са налице всички предпоставки за уважаване на заявлението му за
пенсиониране, вкл. и относно размера на пенсията му, като се вземе предвид и
зачитането на стажа му в ***/***/. На последно място, в контекста на изложените
по-горе съображения, жалбодателят заявява, че намира за несъстоятелен и
недопустим внушаващия извод, който административният орган извел за неизложени
от него „тези” относно постановени съдебни решения на административните
съдилища в страната и Върховния административен съд. Жалбодателят твърди, също
така, че в хода на развилото се производство са допуснати и съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, довели до постановяване
на незаконосъобразен административен акт, който обжалва, како и заявява, че
други подробни аргументи по отношение на посочените по-горе съображения ще
изложи и в съдебно заседание. Поради изложеното, жалбодателят моли с жалбата,
съдът да постанови съдебен акт, с който, на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, да отмени Решение
№2153-08-87 от 06.06.2019 год. на директора на ТП на НОИ -Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата му против Разпореждане №***/прот.
№***/*** год. на ръководителя „ПО”, като неоснователна.
В съдебно заседание, жалбодателят В.К.К.
от ***, редовно призована, не се явява,
представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв.В.М. от АК-***, която поддържа жалбата по изложените в
нея съображения, като счита,
че решението е неправилно по съображения, изложени в жалбата, които изцяло
поддържа. Счита, че неправилно е приложен Договорът между Република България и
*** за социална сигурност, както от пенсионния орган, така и от горестоящия административен орган, като намира, че в
конкретния случай е приложимо действието на Спогодбата между НРБ и *** за
социално обезпечаване, която е влязла в сила на 01.05.1960 год., като сочи, че в разпоредбата на чл.20,
т.3 от същата, изрично е посочено, че тя не губи действието си по отношение на
правата, възникнали съобразно тази Спогодба, въпреки нейното денонсиране, като
твърди, че такава е и постоянната практика на ВАС и сочи такава. Излага довод,
че практиката по спорния въпрос, относно приложението на Спогодбата или
Договора, е постоянна, като становището на ВАС било, че при тези спорни
взаимоотношения е приложима Спогодбата. Счита, също така, че в хода на
развилото се производство са допуснати съществени нарушения, а именно,
изначално производството е започнало с проверка на стажа на жалбодателя,
по отношение на Договора на Република България и това ставало ясно още с
искането на пенсионния орган до Пенсионния фонд на *** от 24.04.2008 год.,
приложено на л.44 по делото, от което било видно, че административният орган
още изначално е приел, че в настоящия случай е приложим Договора, а не
Спогодбата. Счита, че това изначално определяне на приложимия Договор, а не на
Спогодбата, е довело и до неправилно извършена проверка по Договора, а не по
Спогодбата, относно потвърждаване на стажа, а впоследствие довело и до
постановяване на незаконосъобразен акт, с който стажът бил зачетен отново по
реда на Договора между Р България и *** от 29.02.2009 год., а не по Спогодбата,
а също така, при определяне на размера на пенсията, отново бил приложен
Договора, а не Спогодбата. С оглед на тези съображения, счита, че
административният орган е постановил един незаконосъобразен административен
акт, като моли съда да отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ –
Кърджали и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне и
решаване по същество. Претендира и за направените по делото разноски. В даден
от съда срок представя писмена защита, в която развива подробни
доводи и съображения в подкрепа на жалбата, идентични с тези, изложени в
жалбата и поддържани в съдебно заседание.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали,
редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от
упълномощен процесуален представител – юрк.Д. Я.,
който заявява,
че оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а обжалваното решение
намира за законосъобразно. Сочи, че подаването на заявления от В.К.К. за
отпускане на пенсия и последващите за преизчисляване,
е направено при действието на Договора между Р България и *** за социална
сигурност, който е в сила от 20.03.2010 год., поради което, при определяне на
правото и изчисляването на пенсията на жалбодателя
К., намират приложение именно разпоредбите на този Договор. Счита, че при
спазване на разпоредбите на чл.10 и чл.11 от Договора, законосъобразно пенсията
на жалбодателя е определена и изчислена въз основа на
българския осигурителен стаж и доход, тъй като в посочените норми липсва
основание за изчисляване на пенсията с осигурителен стаж и доход, придобит на
територията на другата договаряща се страна, при положение, че правото на
пенсия е възникнало, без да е необходимо това сумиране. С оглед цитираната
практика на ВАС от пълномощника на жалбодателя, моли
съдът да не я кредитира, тъй като това са решения, които са постановени в
периода между действието на Спогодбата и ратифицирането на Договора и нямат
отношение към приложението на Договора, който е в сила от 2010 год. Моли съда
да вземе предвид Решение по адм. дело №6916/2016 год.
и Решение по адм. дело №10677/2011 год. по описа на
VІ-то отделение на ВАС, в които е посочено, че когато българският осигурителен
стаж на лицето е достатъчен за отпускане на пенсия по българското
законодателство, не се взема предвид осигурителния стаж и доход от ***. По тези
съображения, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло жалбата
като неоснователна и да остави в сила обжалвания административен акт на
директора на ТП на НОИ – Кърджали, като правилен и законосъобразен.
Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на
чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на
НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му,
пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на
териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати
заедно с преписката в съда.
В настоящия случай,
оспореното решение е изпратено на жалбодателката със
съпроводително писмо с Изх.№***/*** год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.8/, като е получено лично
от него, на 13.06.2019 год., видно от приложеното към административната
преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.7/. Жалбата е подадена
чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд –
Кърджали, на 21.06.2019 год., регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град
Кърджали с Вх.№*** от *** год./л.3/, от което следва, че същата е подадена
по установения ред, на 8-я/осмия/ ден след получаването на решението, т.е.
спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК,
14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че
така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона
писмена форма и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се
засягат негови законни права и интереси и която с оглед на гореизложеното, има
право и интерес от оспорването.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Със
заявление, постъпило в ТП на ПОИ - Кърджали с Вх.№*** от *** год./л.55-л.56/, жалбодателят
В.К.К. е поискал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст/ОСВ/, като е посочил, че желае и отпускане на
пенсията и по законодателството на ***, както и че има придобит осигурителен
стаж в друга държава - ***. Въз основа на представените доказателства,
осигурителния стаж на жалбодателя К., положен в
Република България, превърнат към трета категория по реда на чл.104 от КСО, е
зачетен в размер на 25 год., 11 мес. и 11 дни. При
наличието на тези данни и при навършената възраст към датата на подаденото
заявление (66 год., 02 мес., 00 дни), преценката за
правото на пенсия е направено от пенсионния орган с оглед разпоредбата на
чл.68, ал.3 от КСО, съгласно която, в случай, че лицата нямат право на пенсия
по ал.1 и 2 до 31 декември 2016 год., те придобиват право на пенсия при
навършване на 65-годишна възраст и 10 месеца за жените и за мъжете и не
по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31 декември 2016
год., възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година
с 2 месеца, до достигане на 67 години.
Така по
повод това заявление от 11.04.2018 год., с Разпореждане №***/прот.№ ***/*** год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.36/, на жалбодателя
В.К.К., на основание чл.68, ал.3 от КСО, е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/, пожизнено, считано от
18.03.2018 год., в размер на *** лева. Това разпореждане е било изпратено на жалбодателя К. и получено от съпругата му В. К. на
11.07.2018 год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.37/, като разпореждането не е било оспорено от него по
предвидения в закона ред.
Със
заявление с Вх.№***/*** год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.34/, жалбодателят
В. К. е поискал, на основание чл.21, ал.3 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, пенсията му да бъде изчислена от друг тригодишен базисен
период до 01.01.1997 год., ако това е по-благоприятно за него. По този повод, с
Разпореждане №***/прот.№ *** от *** год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали/л.32/, личната пенсия за ОСВ
на жалбодателя К. е преизчислена по реда на чл.21,
ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, пожизнено, считано от
07.09.2018 год., въз основа на избран от лицето осигурителен доход за друг
тригодишен базисен период до 01.01.1997 год.
и е определена в размер на *** лева.
Със
съпроводително писмо Изх.№*** от *** год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали/л.24/, на жалбодателя
В.К. са изпратени заверени копия от формуляр – Приложение 3 ***/БГ, издадено от
ГУ – Главно управление на Пенсионния фонд на ***/*** №*** за *** ***/ и от
Решение за отказ за отпускане на пенсия №*** от *** год. на ГУ-ГУ/Главно
управление/ ***/Пенсионен фонд на ***/
№***/л.26/, с което, на жалбодателя К. е отказано отпускане на пенсия за старост, в
съответствие с Договор между Република България и *** за социална
сигурност.
Впоследствие, със заявление с Вх.№*** от ***
год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.21/, жалбодателят
В.К.К. е поискал допълнително да му бъде зачетен,
придобитият преди пенсионирането, осигурителен стаж за времето 01.09.1972 год.
- 01.06.1977 год. и 28.11.1977 год. - 20.06.1980 год., с обща продължителност 7
год., 03 мес. и 23 дни, положен на територията на
***. Към това заявление е било приложено копие на формуляр – Приложение 3
***/БГ, издадено от ГУ – Главно управление на Пенсионния фонд на ***/*** №***
за *** ***/л.22/, с което е потвърден осигурителен стаж на жалбодателя, за времето от 01.09.1972 год. - 01.06.1977
год. и от 28.11.1977 год. - 20.06.1980 год. или общо 7 год., 03 мес. и 23 дни, положен на територията на ***.
По повод
така подаденото заявление, с обжалваното Разпореждане №***/прот. №*** от *** год./л.15-л.16/,
пенсионния орган в ТП на НОИ - Кърджали е определил пенсията на жалбодателя в размер на *** лева, въз основа на българския
осигурителен, като е отказал да измени размера на пенсията въз основа на
придобитият, преди пенсионирането, осигурителен стаж, положен на територията на
***. Това разпореждане, видно от направеното на втората страница от същото отбелязване,
е получено от жалбодателя лично, на гише, в ТП на НОИ
– Кърджали, на датата 25.04.2019 год., като против него е подадена в срок жалба
до директора на ТП на НОИ – Кърджали, с Вх.№*** от *** год. на ТП на НОИ –
Кърджали/л.13-л.14/. В същата жалбодателят К. е посочил, че с обжалваното разпореждане,
на основание чл.99, ал.1, б.„д” от КСО, пожизнено е изменена личната му пенсия
за ОСВ, считано от 18.03.2018 год., като е зачетен целият придобит преди
пенсионирането му и заявен осигурителен стаж, положен в ***/***/, за периода
01.09.1972 год. - 01.06.1977 год. и 28.11.1977 год. - 20.06.1980 год. или общо
7 год., 03 мес. и 23 дни, потвърден от *** с формуляр
Приложение 3 – ***/БГ 3, но и че въпреки зачитането на стажа му в
***/***/, като осигурителен такъв при
пенсионирането му, пенсионният орган не изменил размера на личната му пенсия. В
тази жалба е посочено също, че от изложените кратки мотиви в обжалвания акт се
изяснявало, че размерът на пенсията е определен само въз основа на българския
стаж, съгласно чл.10, ал.1 от Договора между Република България и *** за
социална сигурност от 27.02.2009 год., като за потвърдения руски стаж и правото
на руска пенсия следвало да се произнесе Пенсионния фонд на ***. Жалбодателят е заявил, че счита така издаденото разпореждане
за незаконосъобразно, тъй като неправилно пенсионният орган приел, че в случая
е приложим Договорът между Република България и *** за социална сигурност от
27.02.2009 год., като е изложил съображения, че при извършване на правилна
преценка на условията за отпускане на лична пенсия за ОСВ, включително и
относно размерът й, е приложима Спогодбата между НРБ и *** за социално
обезпечаване. Жалбодателят се е позовал на
разпоредбата на чл.4 и чл.6 от Спогодбата, както и на разпоредбата на чл.20,
т.3 от същата, като е заявил, че счита, че са налице всички предпоставки за
изменение на размера на пенсията му, предвид зачитането на стажа му в ***/***/,
като е поискал да бъде преценено и съобразено искането му.
По повод този жалба е
издадено и оспореното Решение №2153-08-87 от 06.06.2019 год. на директора на ТП на НОИ – град Кърджали/л.9-л.10/, с което е отхвърлена жалбата на В.К.К. против Разпореждане
№***/прот. №*** от *** год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна,
като по представената преписка няма данни административният орган да е извършил
някаква проверка или да е потърсил или изискал допълнителни доказателства във
връзка с изложеното в жалбата.
В мотивите към това решение, административният орган е посочил, че жалбодателят се позовава на
Спогодбата между Народна република България и *** за социално обезпечаване и
счита, че същата е приложима за преценката на условията за отпускане на личната
му пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и за определянето на нейния
размер. Административният орган, обаче, е приел, че позоваването на цитираната
спогодба е неправилно, като е посочил, че конкретно, В.К.К. не е придобивал
право на пенсия по посочената спогодба, поради което и позоваването на чл.20,
т.3 от същата е неправилно. На следващо място е посочил, че Спогодбата, в сила
през периода 1960 - 2004 год., е била денонсирана със закон /Обн., ДВ, бр.63 oт 15.07.2003
г., в сила oт 01.01.2004 г./ и че денонсирането води
до прекратяване на действието й, както и че след денонсирането на посочената
спогодба е сключен Договор между Република България и *** за социална
сигурност, ратифициран със закон, приет от 40-то Народно събрание на 10.04.2009
год., в сила от 20.03.2010 год. и следователно, към датата на заявлението за
отпускане на пенсия на В.К.К. - 11.04.2018 год., цитираната Спогодба не може да
служи като правно основание за определяне на правото на пенсия и изчисляването
на нейния размер, а приложими следва да бъдат разпоредбите на Договора за
социална сигурност. В мотивите е отбелязано, че в чл.24 от Преходните и
заключителни разпоредби на Договора изрично е посочено, че при определяне на
право на обезщетение и пенсия според този договор се взема предвид осигурителен
(трудов стаж), придобит на територията на една от договарящите страни, преди
влизането в сила на този договор, а съгласно чл.10, ал.1 от Договора между
Република България и *** за социална сигурност, при определяне правото на
пенсия в съответствие със законодателството на договарящите cтрани и при превръщане на пенсионни права в
съответствие със законодателството на *** се зачита за осигурителен стаж,
придобит на територията на двете договарящи страни, освен в случаите, когато
периодите на този стаж съвпадат по време на тяхното придобиване и това означава,
че за лицата, които имат осигурителен стаж, придобит съгласно законодателствата
на Република България и ***, ако българският осигурителен стаж не е достатъчен,
за да възникне право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно
българското законодателство, предвид посочената разпоредба на Договора, се
взема предвид и стажа, положен в ***.
Административният
орган е посочил в мотивите, също така, че в разпоредбата на ал.2 от
чл.10 от Договора е предвидено, че когато съгласно законодателството на една от
договарящите страни правото на пенсия възниква без зачитането на
осигурителен етаж, придобит на територията на другата договаряща страна, то
първата договаряща страна отпуска пенсия на основание своя осигурителен стаж
(придобит на нейна територия) и че в
конкретния случай, българският осигурителен стаж на В.К.К. е бил
достатъчен за придобиване на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което същата е отпусната
без сумиране с *** осигурителни периоди, потвърдени oт
компетентната
институция на ***. В тази връзка, административният орган е приел, че искането
за преизчисляване на размера на същата въз основа на придобития осигурителен
стаж на територията на *** се явява неоснователно, тъй като е в разрез с
разпоредбите на Договора между Република България и *** за социална сигурност,
поради което, законосъобразно с обжалваното разпореждане такова изменение не е
било извършено. Предвид изложеното, директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел,
че Разпореждане №***/прот. № ***/*** год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” в ТП на ПОИ - Кърджали е правилно и законосъобразно,
постановено при стриктно спазване на материалния закон и на база наличните
писмени доказателства, с оглед на което следва да бъде потвърдено, поради което
и с решението е отхвърлил жалбата на В.К.К. срещу така издаденото разпореждане,
като неоснователна.
При така установената
фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд –
Кърджали направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери
дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при
спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на
закона. По отношение компетентността на органа, издал административния акт,
предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.98,
ал.1, т.1 от КСО,
ръководителят на пенсионното осигуряване към ТП на НОИ - Кърджали е
териториално и материално компетентен орган, да издава разпореждания за
отпускане, изменяне, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и
възстановяване на пенсиите. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.117,
ал.1, т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания
за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като
в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение
в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по
същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че
оспореният административният акт е издаден от компетентен орган – директора на
ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в
рамките на неговата материална и териториална компетентност, като следва да се
отбележи, че в случая, оспореното решение е издадено при условията на
заместване на титуляра, съгласно приложената по
преписката и приета като доказателство по делото Заповед №*** от *** год.,
издадена от управителя на НОИ/л.11/.
Решението е
издадено в посочения едномесечен срок, при спазване изискванията за писмена
форма и съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно нормата на чл.59,
ал.2 от АПК,
приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с посочени фактически и
правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на
чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт,
административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с
жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2,
б.„а” от КСО.
Така, всъщност,
предмет на спора по същество е материалната законосъобразност на акта, като по
отношение на същата, т.е. по отношение съответствието с приложимите материалноправни норми, съдът намира следното:
Основният
довод, инвокиран в подадената жалба и поддържан в
хода по същество е, че в случая, по отношение на трудовият стаж на жалбодателя, положен в *** ***, е приложима Спогодбата
между НРБ и *** за социалното обезпечаване, а не Договора между Република
България и *** за социална сигурност от 27.02.2009 год. и която Спогодба е била
ратифицирана с Указ №16 на Президиума на НС, обнародван - ДВ, бр.39 от 1960
год., в сила от 01.05.1960 год. и е денонсирана със Закон от Народното
събрание, обнародван – ДВ, бр.63 от 15 юли 2003 год., в сила от 01.01.2004
година.
Към датата на подаване на първоначалното
заявление за отпускане на пенсия - 11.04.2018 год. и съответно
към датата на издаване на първото разпореждане от 22.06.2018 год., за отпускане
на лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя К., е в сила и действа Договорът между Република България и *** за
социална сигурност, ратифициран със Закон от Народното събрание на 10 април
2009 год., обнародван – ДВ, бр.31 от 2009 год., в сила от 20 март 2010 год.,
като този договор действа и към датата на подаване на заявлението от 07.02.2019
год., с което жалбодателят е поискал да му бъде
зачетен допълнително и придобитият преди пенсионирането му стаж в ***, за
периода 01.09.1972 год. - 01.06.1977 год. и 28.11.1977 год. - 20.06.1980 год.
или общо 7 год., 03 мес. и 23 дни, потвърден от
Пенсионния фонд на ***. В случая,
пенсията на жалбодателя е отпусната с първото
разпореждане на пенсионния орган при ТП на НОИ - Кърджали, считано от
18.03.2018 год., т.е. изцяло при действието на договора за социална сигурност, като съдът намира, че при това
положение, е правилен извода на административния орган, че посочената в жалбата
и денонсирана със закон от Народното събрание Спогодба между НРБ и *** за
социалното обезпечаване, не може да служи като правно основание за определяне
на правото на пенсия и изчисляването на нейния размер, а приложими следва да
бъдат разпоредбите на Договора между Република България и *** за социална сигурност.
Съгласно чл.23
от ПЗР на цитирания Договор за
социална сигурност, пенсиите, отпуснати до влизането в сила на този договор
могат да бъдат преразглеждани съгласно разпоредбите на договора, на основание
заявление на лицата, като такова преразглеждане не може да доведе до намаляване
на размера на пенсията, но настоящият случай не попада в обхвата на тази
хипотеза, т.к. пенсията на жалбодателя В.К. е
отпусната много след ратифицирането на договора, респ. след влизането му в
сила. Същевременно, съгласно чл.24 от ПЗР на Договор за
социална сигурност, при определянето на правото на пенсия според този договор
се взема предвид осигурителния/трудов/ стаж, придобит на територията на една от
договарящите страни преди влизането в сила на този договор. Относно приложимото
законодателство, в чл.6.1. от договора е предвидено, че осигурените лица,
спрямо които този договор се прилага, се подчиняват изключително на
законодателството на тази договаряща страна, на територията на страната, на
която извършват трудова дейност, а от това може да се направи извод, че по
отношение размера на пенсията е приложима разпоредбата на чл.70, ал.16 (Доп.
– ДВ, бр.102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от КСО, съгласно която,
при определяне на пенсия по международен договор, по който Република България е
страна, както в случая, или по европейските регламенти за координация на
системите за социална сигурност, се взема предвид осигурителният доход за
осигурителния стаж, придобит по българското законодателство. На следващо място
следва да се посочи, че в чл.10, т.1 от посочения Договор между Република България и *** за
социална сигурност е предвидено, че при определяне правото на пенсия в
съответствие със законодателството на договарящите страни и при превръщане на
пенсионни права в съответствие със законодателството на *** се отчита
осигурителният (трудовият) стаж, придобит на територията на двете договарящи
страни, освен в случаите, когато периодите на този стаж съвпадат по време на
тяхното придобиване, а съгласно чл.10, т.2 от същия Договор между Република
България и *** за социална сигурност, в случаите, когато съгласно
законодателството на една от договарящите страни правото на пенсия възниква и
без зачитането на осигурителния (трудовия) стаж, придобит на територията на
другата договаряща страна, то първата договаряща страна отпуска пенсия на
основание на своя осигурителен (трудов) стаж (придобит на нейна
територия).
В случая, без
придобития в *** *** осигурителен стаж /7 години, 3 месеца и 23 дни/, жалбодателят В.К. е отговарял на условията за придобиване
право на лична пенсия за ОСВ по КСО, при условията на чл.68, ал.3 от същия
кодекс, като пенсията на жалбодателя е отпусната,
пожизнено, считано от 18.03.2018 год., т.е изцяло при действието на Договора за социална сигурност, като осигурителният
стаж на жалбодателя К., положен в Република България,
превърнат към трета категория по реда на чл.104 от КСО, е зачетен в размер на
25 год., 11 мес. и 11 дни. При това положение следва,
че в съответствие с приложимия български материален закон/чл.70, ал.1, ал.13 и
ал.16 от КСО/ при определяне размера на личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст е взет предвид единствено осигурителният доход за осигурителния стаж,
придобит в Република България, като сумирането му с този, придобит от жалбодателя К. в *** ***, е от значение единствено за
разрешаване на въпроса, придобито ли е въобще правото на пенсия, но не и за
определяне на нейния размер. Предвид изложеното, съдът намира, че оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и издадено и в съответствие
с приложимите материалноправни норми, т.е. не е
налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК,
по отношение на същото.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че на 04 март 2019 год., между Република
България и *** е подписан Протокол за изменение на Договора между Република
България и *** за социална сигурност от 27.02.2009
година. Този Протокол за изменение на Договора между Република България и *** за социална сигурност, обаче, е ратифициран
със Закон за ратифициране на Протокола за изменение на Договора между Република България и *** за социална сигурност от 27.02.2009
год., който закон е приет на 03.07.2019 год./Обн.,
ДВ, бр.56 от 16.07.2019 год./. С този Протокол за изменение, чл.24 от ПЗР на
Договора за социална сигурност, на който се основава процесното
решение, е изменен, като същият в изменената си редакция гласи, че „При определяне на право на пенсия и на
обезщетение съгласно този Договор се взема предвид осигурителният стаж,
придобит и преди влизането в сила на Договора.”, т.е. от текста на нормата
е отпаднал изразът „ … на територията на
една от договарящите държави …”, като тълкуването на новата редакция на
тази разпоредба води до извода, че при определяне на правото на пенсия,
съгласно Договора между Република България и ***
за социална сигурност, се взема предвид осигурителният стаж, придобит не само
на територията на една от договарящите държави, а въобще целият осигурителен
стаж, т.е. придобит на територията и на двете държави, преди влизането в сила
на този Договор. Съгласно чл.3 от този Протокол за изменение на Договора между
Република България и *** за социална
сигурност, протоколът подлежи на ратифициране и влиза в сила на 30-я ден след
датата на размяна на ратификационните документи. От това следва, че измененията
на Договора между Република България и ***
за социална сигурност не са били в сила към датата на постановяване на процесното Решение №2153-08-87 от 06.06.2019 год., издадено от
директора на ТП на НОИ - Кърджали, респ. не е била влязла
в сила и новата редакция на нормата на чл.24 от ПЗР на този Договор, а предвид
нормата на чл.142, ал.1 от АПК, съгласно която, съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му, то се отново се налага извода, че оспореното решение от директора на ТП
на НОИ - Кърджали е издадено в
съответствие с приложимите към момента на издаването му материалноправни
разпоредби.
Така, с оглед всички изложени по-горе
съображения, съдът намира, че оспореният в настоящото производство
административен акт е постановен от материално и териториално компетентен
орган, в установената от закона форма и с необходимото съдържание, при спазване
на установените административно-производствени правила, при правилно приложение
на материалния закон, а като такъв се явява и издаден в съответствие с целите
на закона.
Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав намира подадената жалба от В.К.К. от ***, против
Решение №2153-08-87 от 06.06.2019 год., издадено от директора на ТП на НОИ
- Кърджали, с което е отхвърлена жалбата
му против Разпореждане №***/ прот.№*** от *** год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, за
неоснователна и недоказана, поради което и с решението по настоящото дело,
жалбата срещу това решение следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на спора по настоящото дело, съдът не следва да се произнася по
въпроса за деловодните разноски, тъй като такива не са претендирани от
ответника по жалбата, а и реално, такива не са сторени от него в настоящото
производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК,
Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.К.К.,
с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, против Решение №2153-08-87 от
06.06.2019 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като
неоснователна, жалбата му против Разпореждане №***/прот.№***
от *** год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните
по делото.
Решението подлежи на обжалване,
чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/ – дневен срок от
съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: