Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2216
гр. Русе, 30.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД Х-ти
граждански състав в публично заседание на 18.12.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря ШИРИН СЕФЕР
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5375 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявени са
обективно съединени искове за признаване на уволнение за незаконно и отмяната
му, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225 от КТ, които искове са с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т 3 от КТ.
Претенцията
на ищеца се основава на твърдения, че се е намирал в
трудово правоотношение с ответника, че същият го е прекратил със заповед, която
му била връчена на ***г., че това е станало по време на ползване на отпуск за
временна нетрудоспособност, че е уведомен да се яви при работодателя по друг
повод и тогава му била връчена уволнителната заповед, че поради изненадата
забравил да предостави на работодателя болничния лист, а направил това на
следващия ден, че след уволнението е останал без работа и поради това му се
дължи обезщетение, което след уточнение от ищеца се претендира в размер на 2823
лв. за периода от ***г. до приключването на делото, но за не повече от 6
месеца.
Ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете Основава
възраженията си на твърдения, че е налице основанието, на което е прекратил
трудовия договор с ищцата – по чл.71, ал.1 от КТ и поради това ищецът не се
ползва със закрилата по чл.333 от КТ,
съответно обстоятелството дали е бил или не в отпуск по
болест е без значение. Претендира
присъждане на разноски за юриск. възнаграждение.
Съдът, за да се произнесе съобрази
следното:
Не
се спори, че страните са били в трудово правоотношение. Това е видно и от
представените тр. договор №….г. Същият е сключен на 06.02.2019 г. и е по реда
на чл.70 от КТ – „Трудов
договор със срок за изпитване“. Уговореният срок за изпитване е шест месеца в
полза на работодателя и изтича на 06.08.2019 г. Със заповед №***г. трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от ***г. При
това положение е видно, че е било налице прекратителното основание по
чл.71,ал.1 от КТ, т. к. тази законова разпоредба изисква единствено
волеизявление в рамките на договорения срок на страната, в чиято полза е
уговорена опцията за изпитване – „До изтичане на срока за изпитване страната, в
чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие“.
Възражението на ответника за процесуално нарушение поради неспазена закрила при
уволнение, поради това че същото е по време на ползване на разрешен отпуск, е
неоснователно. Съгласно чл.333, ал.1, т.4 от КТ работодателят може да уволни работник
или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск само след предварително
разрешение на инспекцията по труда, но не при всяко уволнение, а само в
случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 (ал.1 на чл.333 от КТ).
Тези случаи се отнасят за уволнение при закриване на част от предприятието или
съкращаване на щата (чл.328, ал. 1, т.2 от КТ); намаляване на
обема на работата(чл.328, ал. 1, т.2 от КТ); липса на качества на работника или служителя за
ефективно изпълнение на работата (чл.328, ал. 1,
т.5 от КТ); промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът
или служителят не отговаря на тях (чл.328, ал. 1, т.11 от КТ); дисциплинарно уволнение (чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ).
Процесното уволнение е друго основание и за същото не се прилага закрилата по
чл.333 от КТ. С оглед на това предявените искове са неоснователни и следва да
се отхвърлят.
На основание чл.78 от КТ ищеца дължи
на ищеца разноски за юриск възнаграждение по делото, което съдът определя в
минимален размер по чл.23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.С.Р., ЕГН:**********
*** против Агенция „Пътна инфраструктура“-София искове - за признаване на
уволнението му по заповед №***г. за незаконно и за отмяната му; за
възстановяване на предишната работа; и за заплащане на обезщетение по чл. 225
от КТ в размер на 2823 лв. за периода
от ***г. до приключването на делото, но за не повече от 6 месеца
ОСЪЖДА Р.С.Р., ЕГН:********** *** да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“-София сумата в размер на 50 лв. – юриск. възнаграждение по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд в двуседмичен срок от 30.12.2019 г.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Районен
съдия: