№ 812
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20231000502175 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №263068/04.10.2022 г. по гр. д. № 3238/2019 г. по описа на
Софийски градски съд, е отхвърлен предявения от А. М. А., ЕГН **********,
против Б. В. Б., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата
от 38 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
изявления в телевизионно предаване „Здравей България“ по Нова ТВ на
*****.2019 г. и телевизионно предаване „Тази сутрин“ по БТВ на
*****.2019г., с които са заявени клеветнически твърдения с приписването на
престъпления и нанесена обида, ведно със законната лихва от *****.2019 г. до
изплащането, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на Б. В. Б. за
сумата 2000 лв. на основание чл. 45 ЗЗД, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от изявления на А. М. А., с които са заявени
клеветнически твърдения с приписването на престъпление, направени в
интервю излъчено на *****.2019 г. по БСТВ. С решение №260590/10.04.2023 г.
по гр. д. № 3238/2019 г. по описа на Софийски градски съд, постановено по
реда на чл. 247 ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
решение от 04.10.2022 г. по гр. д. № 3238/2019 г. по описа на СГС, като
диспозитива да се чете: „ОТХВЪРЛЯ предявения от А. М. А., ЕГН
**********, против Б. В. Б., ЕГН **********, иск с правно основание чл.45
1
ЗЗД за сумата от 38 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от изявления в телевизионно предаване „Здравей България“ по Нова ТВ
на *****.2019г. и телевизионно предаване „Тази сутрин“ по БТВ на
*****.2019 г., с които са заявени клеветнически твърдения с приписването на
престъпления и нанесена обида, ведно със законната лихва от *****.2019 г. до
изплащането, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на Б. В. Б. за
сумата 2000 лв. на основание чл. 45 ЗЗД, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от изявления на А. М. А., с които са заявени
клеветнически твърдения с приписването на престъпление, направени в
интервю излъчено на *****.2019 г. по БСТВ, а за разликата над 2000 лв. до
пълния предявен размер, като неоснователен“.
Посочените решения са обжалвани от А. М. А., действаща чрез
процесуалния си представител, съответно с въззивна жалба от 27.01.2023 г. и
въззивна жалба от 01.06.2023 г.
Във въззивната жалба от 27.01.2023 г. се излагат подробни съображения,
че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
несъответствие със събраните доказателства и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно
е приел, че в разглеждания случай е налице съпричиняване на претърпените от
А. неимуществени вреди и незаконосъобразно въз основа на това е определил
по-нисък размер на обезщетение. Поддържа се, че по делото е недоказано, че
А. е лицето, което е дало процесното интервю по БСТВ гражданският съд.
Заявява в тази насока, че СГС е превратно кредитирал доказателства, от които
не може по категоричен начин да се установи това обстоятелство. Излагат се
доводи за неоснователност на уваженото от съда възражение за прихващане.
Заявява се, СГС не се е съобразил при определяне на размера на дължимото на
А. обезщетение с настъпилите в резултат на процесния деликт, осъществен от
Б. Б., съществени психически травми, принципа за справедливост по смисъла
на чл. 52 ЗЗД и установената съдебна практика. Посочват се, че поради
допуснати съществени процесуални нарушения първоинстанционният съд не
е служебно назначил съдебно-медицинска експертиза, с която да установи
какви увреждания са настъпили в психиката на ищеца и в причинна връзка ли
са същите с действията на ответника, както и не е установил каква е
относителната тежест на въздействие върху широката общественост на
дадените интервюта в единия, и съответно — в другия случай. Моли се
решението да бъде отменено изцяло, а предявеният иск да бъде уважен в
пълния обем за сумата от 38000лв., като и да бъде отхвърлено направеното
възражение за прихващане като неоснователно. Претендира се присъждане на
сторените съдебни разноски.
Във въззивната жалба от 01.06.2023 г. се излагат подробни съображения,
че в случая не се касае за допусната очевидна фактическа грешка, а за
изменение на решението в нарушение на чл. 246 ГПК. Противно на
изложеното от първоинстанционния съд, в първоначалното решение липсва
формиран извод за неоснователност на претенцията за разликата от 2 000 до
2
38 000 лева. Моли се да бъде отменено решението от 10.04.2023 г., като делото
да бъде върнато на първостепенния съд за произнасяне по реда на чл. 250 ГПК
в частта, с която е отхвърлен предявения от А. М. А. против Б. В. Б. иск за
разликата над 2 000 лева до пълния предявен размер от 38 000 лева, при
условията на евентуалност и ако се приеме, че решението е по реда на чл. 250
ГПК да бъде отменено като неправилно.
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство - Б. В. Б., действащ чрез процесуалния си
представител, е депозирал съответно отговори на двете въззивни жалби. В тях
се излагат подробни съображения за тяхната неоснователност, като се моли
първоинстанционното решение, поправено по реда на чл. 247 ГПК, да бъде
изцяло потвърдено. Претендира се присъждане на сторените във въззивното
производство разноски.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД от А. М. А. срещу Б. В. Б.
за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на виновното, противоправно поведение на ответника, както следва:
за сумата 13 000 лв., частично от 25 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от изявленията на ответника в предаването
„Здравей България“, излъчено на *****.2019 г. по Нова ТВ, съставляващи
клевета с приписването на престъпления, ведно със законната лихва от
*****.2019 г. до окончателното изплащане; за сумата от 14 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изявления на
ответника в предаването „Тази сутрин“, излъчено на *****.2019 г. по БТВ,
съставляващи клевета с приписването на престъпления, ведно със законната
лихва от *****.2019 г. до окончателното изплащане; за сумата от 11 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изявленията на
ответника в предаването „Тази сутрин“, излъчено на *****.2019 г. по БТВ,
съставляващи обида, ведно със законната лихва от *****.2019 г. до
изплащането.
3
С отговора на исковата молба ответникът при условията на
евентуалност (в случай, че съдът намери иска за основателен) е предявил
възражение за прихващане съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД с активното му
насрещно вземане в размер на 60 000 лв. за парично обезщетение на
претъпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в засягане доброто
име и достойнството в личен и професионален план чрез излъчено на
*****.2019 г. интервю по БСТВ (Българска свободна телевизия) с служител на
министерството със скрита самоличност, който е бил А. М. А. и заявил, че
присъствал на процесната срещата, потвърдил автентичността на записа и
посочил, че спрямо него и други служители в Министерство на културата от Б.
В. Б. бил упражнен натиск да фалшифицират документи.
От приетите в първоинстанционното и въззивното производство
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Безспорно е между страните и от събраните доказателства се установява
участието на Б. В. Б. в телевизионно предаване „Здравей България“ излъчено
на *****.2019г. по Нова ТВ и в телевизионно предаване „Тази сутрин“
излъчено на *****.2019г. по БТВ, който към този момент е министър на
културата. Поводът за участията и тема на разговор с водещите бил оповестен
от депутата и журналист Е. Й. звукозапис свързан с него, тогава заместник-
министър на културата, касаещ ремонта на Ларгото в гр. София. Не е спорно и
излъчено на същата дата по-късно по БСТВ (Българска свободна телевизия)
интервю на Й. с лице със скрита самоличност, което потвърждава
автентичността на записа и присъствието си на срещата, на която върху
служители на министерството бил оказан натиск за изготвяне на документи с
невярно съдържание във връзка с изпълнението на договора за посочения
ремонт, добили публична известност като „Ало, Б. съм“. И в двете предавания
ответникът отрекъл верността на изнесеното и заявил, че записът е
манипулиран и създаден тенденциозно с цел да бъде рекетиран и
дискредитиран, както и отпреди заплашван. На въпроси от кого посочил, че
това са бившият служител на Министерство на културата А. А., който към
този момент работел в ИА „ОПНОИР“ към МОН, и И. К., който консултирал
и посредничил на изпълнители по европроекти.
В тази връзка в предаването от *****.2019г. по Нова ТВ казал следното:
„То си е като малка организирана престъпна група, те правят същото в
Министерство на образованието“; „Този А. с неговия партньор отвън. Това са
схемаджии, схемаджии и изнудвачи - престъпна група. Единият работи
отвътре в администрацията, другият работи отвън, лобират проекти. Единият
издава информация, другият чрез тази информация през трети клиенти печели
проекти. Това правят тези момчета - шантажират“; по адрес на ищеца
„притежава цяла колекция от записи, които модифицира и с която рекетира“,
„същото се случва в МОН, където след хващането му в схеми там започват
заплахи и рекет“; „предшественикът му на поста В. Р. имал съмнения за това,
че чрез изтичане на информация и подставени лица, партньорът на А. печели
проекти, но такива опасения трудно се доказват“. На въпрос от водещия кога
4
му е казано, че е записан и какво е искано от него отговорил: „Вижте при мене
той действа чрез трети лица“, които му казвали, че А. А. и И. К. се заканвали
„да му разгонят фамилията, ще го унищожат, ще го съсипят“, „това е
перманентно“ - чрез служители на министерството казал „аз този ще го
съсипя“; че „бил заплашван от ищеца чрез други хора поне за 4-5 проекта,
включително за проект в Силистра, който бил „кух“. В края на интервюто
нарекъл посочените лица „престъпници“, „изнудвани“, „манипулират записи,
хора, проекти“.
В предаването на следващия ден *****.2019 г. по БТВ също по адрес на
ищеца казал: „При мен не е идвал директно, когато работеше с мен не се
държеше адекватно, но не е заплашвал. Заплахите почнаха, когато беше
уволнен, през хора директни заплахи - ще те размаже, той те е записвал, ще те
съсипе и т.н.“; ищецът „го заплашвал 3-4 години, но това започнало след
уволнението му от Министерство на културата, където бил *** на Дирекция
„Програми и проекти“; ищецът „се държал с него нагло и непочтително,
застъпвал странни позиции“ и това била причината за уволнението му. На
въпроси дали ищецът е бил уличен в злоупотреби, той ли е лицето от
интервюто с Е. Й. и с какво е бил притискан казал: „Вижте, това е малка,
както разбирам и през образованието, организирана престъпна група, може би
не е малка“, „как ще подозирам, аз го знам, той е А. А.“, „този човек А. А.,
рекетьора, с неговия И. К., с когото отвън рекетират, пукат гуми, заплашват
през трети, през пети лица, събират записи, компилират ги, унижават хората,
мачкат....Този човек е същият човек зад кадъра“, „той е явно саботьор, защо
иска да саботира мен не знам, какво иска да рекетира не знам“, „защитеният
свидетел е този мръсник А. А.“, „това е също този престъпник, е същото
лице“. На въпрос дали се страхува отговорил: “Не, не, аз и сега не изпитвам
страх, това, че някакъв келеш, келеш седи и твърди през разни хора, които
идват при мен и твърди аз ще те съсипя, аз имам твои записи, аз на теб ще ти
видя сметката. Ми виж ми я бе, виж ми я“.
Не е спорно между страните, че ден преди първото предаване на
*****.2019 г. Е. Й. свикала пресконференция, на която пред медиите и
обществеността оповестила посочения запис с твърдение, че разкрива
корупционни практики в Министерство на културата (МК). Казала още, че е
взела интервю със служител от министерството без да разкрие самоличността
му, излъчено същия ден по БСТВ. Записът е направен през 2016 г. и съдържа
разговори на ответника от среща в присъствието на служители на
министерството за съставянето на актове за спиране на строителството, за да
се заличи забавата на фирмата-изпълнител по проекта за ремонт на Ларгото и
по този начин да не се стигне до плащането на неустойка от 700 000 лв.
Като доказателство в първоинстанционното производство е приобщен
на електронен носител видеозаписа от интервюто, чието съдържание е
възпроизведено от вещо лице по приетата от СГС съдебно-техническа
експертиза, намираща се на л. 219 – л. 222 от делото. Видно от интервюто е, че
самоличността на „защитения свидетел“ е прикрита със замъгляване образа и
5
модифициран глас. На поставените от Й. въпроси лицето отговаря, че не е
направило аудиозаписа, но е присъствало на срещата и потвърждава
автентичността му, като го предоставя, за да остави следа от натиска, който ил
оказан за изготвяне и подписване на документи с невярно съдържание. Касае
се за ремонта на Ларгото и конкретно съставянето на допълнителен акт обр.10
за удължаване срока за изпълнение на проекта за период, в който вече е било
работено, същевременно удължава крайния срок за изпълнение. Целта е
ощетяване на държавния бюджет и злоупотреба с европейски средства в полза
на фирмата-строител, като вместо налагане на санкция в размер на 700 000 лв.
за 33 дни закъснение по изпълнението на проекта, да се оправдаят с
документи, за да не се плати тази сума. На въпроси защо служителите на МК
се съгласяват да участват в подобна схема и мотивирани ли са по някакъв
начин лицето отговаря - „защото в противен случай се подлагат на тормоз и
уволнение или просто са налице, намира се подходящ човек, който подписва“
и „както се чува от записа с екскурзии и по всякакви други подходящи
стимули“. На други въпроси заявява, че просрочието по изпълнението е било
констатирано от МРРБ и на по-късен етап се вижда, че глобата от 700 000 лв.
не е удържана от МК, а от своя страна МРРБ е приело новите обстоятелства
възникнали след записа, т.е. документирано и впоследствие прието с новите
документи, които са представени, за да се избегне тази санкция. Казва още, че
този случай не е изолиран и е бил свидетел на други подобни за нередности
при изпълнение на европейски програмни проекти. От самите обяснения на
журналиста Й. става, ясно че процесното интервю е взето от свидетеля с тайна
самоличност след 19.01.2019 г., когато в пощенската си кутия е получила
процесния аудиозапис.
По случая е била извършена проверка от Специализираната
прокуратура- пр.пр. № 202/2019г., приключила с постановление от 11.04.2019
г. за отказ от образуване на наказателно производство за извършено
престъпление по НК (л. 30 - л.52 от делото пред СГС). Видно от
постановлението в рамките на проверката са били събрани и подложени на
анализ множество документи, снети обяснения от голям брой лица, имащи
отношение към случая, извършено експертно изследване на аудиофайла от
записа, предоставен от депутата Е. Й. на флаш памет, както и предоставен от
нея видеозапис от интервюто с „тайния свидетел“. Изводът за липса на
предпоставки за започване на наказателно производство прокурорът
обосновал с обективна невъзможност да се потвърди автентичността на
аудиозаписа по причина, че не е оригинал, а предаденият от Й. е презапис,
направен от нея. В тази връзка е посочено, че липсата на първоначално
направения запис е непреодолима пречка да се установи наличието или
липсата на въздействие, извършени манипулации или обработка, което не
позволява проверка на възпроизведената информация и не изключва
възможността записът да е бил обект на манипулация преди или след
презаписа му от диска, получен от Й., поради което не може да се ползва като
годен източник за установяване на записаните изявления. Посочено е още, че
6
заявеното от „тайния свидетел“ във видеозаписа на интервюто също не може
да бъде проверено, поради това, че Й. не е предоставила данни за
самоличността му и в този смисъл не могат да бъдат кредитирани като
достоверен и обективен източник на информация. На база анализа на
събраните в проверката данни и снетите обяснения от множество лица е било
констатирано, че в хода на изпълнението по договора за ремонта строителните
дейности са били спирани неколкократно по различни причини с
документирането им със съответния акт обр.10 към момента на настъпване на
обстоятелството, което и с оглед други възникнали трудности довело до
промяна в крайната дата за изпълнение. Това от своя страна е лишавало от
смисъл съставянето на други актове за спиране обр.10 със задна дата, а и
данни за издаването на такива документи, с оглед съдържанието на
аудиозаписа, не са били установени. Според постановлението дори и да е
имало забава от изпълнителя, тя е само в рамките на няколко дни, но това не
може да му се вмени в отговорност и не е възникнало предвиденото в
договора основание за търсене на неустойка, защото е приключил
изпълнението преди уговорената крайна дата 20.01.2016 г. и въпреки
отправената своевременно на 30.12.2015 г. покана до възложителя
(Министерство на културата) за подписване на акт обр. 15. Това е било
направено месец по-късно на 25.01.2016 г. поради забава в действията на
служители на министерството. Отчетено е и обстоятелството, че през 2017 г.
Министерство на културата е предявило иск против изпълнителя за неустойка
за забава по договора от 753 796.08лв., отхвърлен с влязло в сила съдебно
решение № 2458/28.12.2017 г. на СГС.
Ищецът А. А. е дал обяснения по проверката на Специализираната
прокуратура, приложени по делото пред СГС на л. 161- л. 165. Дадените от
ищеца обяснения по проверката на Специализираната прокуратура са взети
предвид и коментирани в приложеното постановление от 11.04.2019 г. във
връзка е изясняване обстоятелствата около записа. В него е посочено, че
лицата от записа /Б., Ц., М. и Д.Д./ в своите обяснения са отрекли да е имало
срещи и разговори, на които да са били правени изявления от Б. за изготвяне
на актове за спиране на строителството. Твърдението единствено на ищеца за
обратното не е кредитирано поради констатацията, че не кореспондира е
останалите събрани данни, включително и със самия запис. Допълнително
обясненията му са възприети като вътрешно противоречиви е оглед
действията му през 2016 г. като служител на МК, когато на 02.02.2016г. лично
съгласувал докладна записка, че изпълнението на СМР е приключило в
уговорения срок, а в същото време твърди по-късно през м.03.2016 г. Б. Б.
неправомерно да е указал изготвянето на актове обр.10 за оправдаване забава
в изпълнението.
От фактическа страна не е спорно още, че ищецът А. А. е бил служител
в Министерство на културата, заемал е длъжност *** на Дирекция
„Европейски програми и проекти“. Видно от приетата като доказателство
заповед № РД14-242/12.04.2016 г. на министъра на културата В. Р. служебното
7
му правоотношение е прекратено, считано от 15.04.2016г. на основание чл.
103, ал. 1, т. 1 ЗДСл. (по взаимно съгласие). След това от м.10.2016г. същият е
бил назначен на длъжност в Главна дирекция за европейски програми и
проекти към Министерство на образованието и науката, която малко по-късно
била обособена в Изпълнителна агенция „Оперативна програма наука и
образование за интелигентен растеж“ под шапката на МОН, където от 2018г.
бил държавен експерт в Дирекция „Подбор на проекти и договаряне“. По
делото е безспорно и че служебното правоотношение на ищеца в ИА
„ОПНОИР“ е било прекратено със заповед № РД-10-10/14.03.2019 г. с
наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, впоследствие отменено с
решение № 4861/14.09.2020 г. по адм. д. № 4503/2019 г. на АССГ.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите И. К., А. К., Н. Д., Х. М., К. Г. и Ц. С..
Свидетелят И. К. познава ищеца А. А. от много години, с когото имали
както административни и служебни отношения, така и лични. В показанията
си сочи, че гледал двете предавания на *****.2019 г. и на *****.2019 г.
Възприел ги като клеветнически и безобразни твърдения на двама
администратори на държавна служба, които манипулират и лъжат
общественото мнение и злепоставят ищеца и лично него без да имат
причастие към скандалите. Сочи, че най-вероятно казаното от Б. Б. е
продиктувано от излезлия в медиите аудиозапис, за който било доказано да е
автентичен. Този запис доказва оказан от него натиск върху служители за
изготвяне на документи с невярно съдържание и извършените
закононарушения. Потвърждава, че с ищеца имат регистрирано общо
имущество, но преди скандала са имали инцидентни контакти. Зачестили ги
след това, тъй като било намесено и неговото име. Сочи, че скандалът повлиял
на ищеца зле в здравословно и психично отношение. Направил тежка
хипертонична реакция е високо кръвно налягане, загубил възможност да
говори и бил с надебелен език, което, като лекар с дългогодишна практика,
определя като признаци на начален исхемичен инсулт. Това състояние било
животозастрашаващо, още повече, че има наследствено заболяване, майка му
починала от инсулт, а баща му бил диабетик. Изнесеното в телевизионните
предавания последователно от двамата администратори (ответника и
свидетеля Г.) го сринало, затворил се в себе си, не искал да контактува с
никого и на практика бил отхвърлен от общността. Поради това и поради
последващото му дисциплинарно уволнение не можел да си намери работа по
специалността в държавна или общинска структура. Останал без доходи,
въпреки безспорната му квалификация в областта на европейските проекти и
въпреки отмяната на уволнението.
Свидетелят А. К. е братовчед на ищеца, с когото живеят в едно жилище.
Гледал предаванията по телевизията с изявленията на ответника и бил
шокиран от казаното, защото не познава ищеца като такъв човек. В разговор с
А., последният отрекъл верността на изнесеното. После той се затворил в себе
си и отказал да общува с близки и роднини, спрял да излиза. След медийните
8
атаки страдал от безсъние, спрял да се храни, вдигал кръвно и започнал да пие
лекарства. Свидетелят гледал и предаванията с изявленията на свидетелят Г.,
за които сочи, че също се отразили зле на ищеца. Впоследствие започнал
работа в търговско дружество, но не в областта, в която работил дълги години.
Свидетелите Х. М. и Н. Д. са актьори, а първият председател на Съюза
на артистите в България, които познават ответника в личен и професионален
план. Последният, преди да заеме постовете заместник- министър и после
министър на културата, бил режисьор и работил в областта на театралното
изкуство. И двамата свидетели са запознати със скандала, както и с
направените от ответника изявления по телевизията във връзка с него.
Описват го като разумен, уравновесен и балансиран човек, но след случилото
се е променил. Станал е затворен, емоционално напрегнат, необщителен и
угрижен. Неведнъж отлагал срещи и ангажименти със свидетеля М., защото
го викали на разпити в прокуратурата, което се отразило на работата му като
министър. Наложило се Б. да спре дъщеря си от училище, защото се страхувал
за себе си и семейството. След скандала много приятели и познати от
социалната му среда се отдръпнали от него и отказвали срещи с ответника.
Свидетелят К. Г. е изпълнителен директор на ИА „ОПНОИР“, в която
ищецът А. А. към 2019г. работил. Двамата се познават от 2003 г. или 2004 г. В
показанията си сочи, че с Б. Б. се запознал в сградата на Министерски съвет на
*****.2019г., когато гръмнал скандала с оповестения запис и интервю на Е. Й.
по БСТВ за нередности в Министерство на културата. При проведения
разговор с Б. свидетелят му казал, че е разпознал служителя А. А. и споделил
за случилото се в изпълнителната агенция по отправени към него (свидетеля)
заплахи от този служител и евентуалната му свързаност с И. К.. Конкретно
разказал, че И. К. бил член на комитета за наблюдение като представител на
бизнес организация и на една от срещите използвал определена информация.
Същият ден вечерта свидетелят получил доклад от ***а на Дирекция „Подбор
на проекти и договаряне“ Ц. С., в който изразил съмнение за получаването от
К. на тази информация от подчинения му А. А.. Споделил също, че известно
време преди това ректорът на Софийския университет му казал за осъществен
от И. К. натиск във връзка с проект, изпълняван по оперативна програма.
Описва и случка с рязане гумите на личния му автомобил, която свързвал с
ищеца като последица от подадените срещу него сигнали, както и за среща с
А., на която бил доста нападателен и едва ли не заплашил, че ще срути цялата
агенция. Свидетелят сочи, че същите неща разказал по БТВ в предаването
„Тази сутрин“ на *****.2019 г., но не дава конкретика, тъй като към момента е
ответник по заведено срещу него от А. А. дело за неимуществени вреди във
връзка с телевизионното му участие. Свидетелят изразява убеденост, че
„тайният свидетел“ от интервюто с Е. Й. е ищецът, когото разпознал по
стойката, по изказа, по говора. Твърди, че А. бил разпознат и от други
служители в изпълнителната агенция. Сочи още, че във връзка с тези неща и
впоследствие разразилия се скандал с министъра на културата ищецът бил
дисциплинарно уволнен по решение на дисциплинарния съвет. По отношение
9
И. К. сочи, че го познава от години и като член на комитета по наблюдение е
получавал за проектите такава информация, каквато и останалите членове до
м.11.2018 г., когато поради възникналите съмнения за свързаността му с ищеца
бил заменен. Определя ищеца като много добър експерт и интелигентен
човек, който познава правилата дори по-добре от доста други хора в
агенцията.
Свидетелят Ц. С. е *** на дирекция „Подбор на проекти и договаряне“ в
посочената изпълнителна агенция и пряк ръководител на ищеца от 2017 г.,
когото познава от 2016 г. В показанията си сочи, че през 2017г.-2018г. в
агенцията се провела оценка на проектни предложения за финансиране на
научни центрове, на комисията по която бил председател, а А. А. секретар. На
няколко пъти през 2018 г. възникнали ситуации, които събудили съмнения за
нерегламентирана комуникация с кандидати и бенефициенти, като през лятото
на същата година на среща с изпълнителния директор ректорът на Софийския
университет споделил, че И. К. и А. А. се опитват да оказват натиск към екипа
по проекта на СУ с цел да се ползват услугите на К. за управлението му. След
това разговарял с ищеца и го предупредил, че ако това се повтори ще уведоми
изпълнителния директор. В отговор ищецът казал, че ако нещо се случи с него
ще срути агенцията, както и „това ми е дежа вю от това, което ми се беше
случило в Министерство на културата“. По-късно през м. 11.2018 г. на среща е
комитета за наблюдение по оперативна програма един от членовете И. К.
изнесъл информация от вътрешно-служебен характер, с която са разполагали
само служителите от дирекцията му. Същият ден подготвил и изпратил на
изпълнителния директор доклад за изтичане на информация за финансираните
научни центрове, който обаче не бил придвижен до МОН или други
институции, преди да се уверят, че то се извършва от А. А.. Обсъждали как да
подходят и какви мерки да вземат. Очевидно А. разбрал, че съмненията са
паднали върху него и подал множество сигнали до различни институции за
проблеми с управлението на европейски средства по програмата. В резултат
на това се получило така, че вместо да работят по ограничаване теча на
информация, преминали в режим на обяснения за нещо невярно. Наред е това
ищецът започнал да настройва колеги помежду им за уволнения и срещу
ръководството за дискриминационно отношение, довело до ескалация на
взаимоотношенията в дирекцията. Свидетелят сочи, че непосредствено след
тези събития в края на м.01.2019 г., когато излъчили предаванията с министъра
на културата Б. Б., в които заявил, че е записван през 2016 г. от свои колеги и
назовал имената на А. А. и И. К., първата му мисъл била, че става въпрос за
ищеца. Веднага след това и въз основа изнесеното в медийното пространство
била разпоредена проверка на работата на ищеца в изпълнителната агенция.
При проверката, във връзка с проектно предложение на кандидат по проект,
бил установен конфликт на интереси между А., който отговарял за контрола и
качеството на предложението, и И. К., който участвал в екипа по същото
проектно предложение - двамата притежавали в съсобственост няколко имота.
Това довело до образуване на дисциплинарно производство с последващото
10
освобождаване на ищеца от длъжност. Свидетелят сочи, че познава И. К. от м.
май 2017г., когато се срещнал с него по молба на А. А.. На срещата К. се
представил като консултант по европейски проекти и поискал информация за
конкретен проект, като се интересувал от възможностите за евентуално
консултиране. Сочи още, че заедно с колеги гледали няколко пъти интервюто
на Е. Й. с „тайния свидетел“ и въз основа видяното не е напълно сигурен, но
смята, че това лице е ищецът. Определя последния като добър експерт, много
интелигентен човек, с аналитична подготовка и дългогодишен опит, но
манипулативен в действията си.
Въззивният съд не кредитира свидетелските показания на И. К. в частта
относно автентичността според него на процесния аудиозапис, както и за
оказан от Б. натиск върху служители за изготвяне на документи с невярно
съдържание и извършени закононарушения. В тези части неговите
свидетелски показания са изолирани, не кореспондират с останалите събрани
доказателства, както и същите не се дължат на непосредствени наблюдения на
свидетеля, а на негови субективни предположения. Въззивният съд приема за
достоверни в останалите посочени части показанията на свидетелите, тъй
като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават
се и от останалите събрани по делото доказателства.
Във връзка с показанията на К. Г. се установява, че срещу този свидетел
е предявен от ищеца иск за неимуществени вреди по чл. 45, ал. 1 ЗЗД относно
изказванията му в предаванията „Здравей България“ по Нова ТВ и „Тази
сутрин“ по БТВ на *****.2019г. за обстоятелствата, за които свидетелства в
настоящото производство. По подадената искова молба е образувано гр. д. №
19285/2019 г. по описа на СРС, по което на 19.03.2020 г. е постановено
решение за отхвърляне на иска. При извършената служебна проверка
въззивният съд констатира, че отхвърлителното решение е обжалвано от А. А.,
образувано е в. гр. д. №10916/2020 г. по описа на СГС, делото е обявено за
решаване на 09.11.2021 г., като към момента на приключване на съдебното
дирене в настоящото въззивно производство все още няма обявено решение от
страна на СГС.
Видно е от представеното във въззивното производство решение №
5502/01.09.2023 г. по адм. д. № 1645/2022 г. на АССГ, че А. А. през половината
от периода 01.01.2019 г. – 31.03.2019 г. не е бил на работа в дирекция „Подбор
на проекти и договаряне“ към МОН. Остава неясна причината, поради която
лицето не е работило пред част от този период. Същата най-вероятно е
свързана със скандалите на работното място на А., за които свидетелстват К. Г.
и Ц. С. и които нямат нищо общо с поведението на Б. Б.. При всички
положения ищецът не доказва връзка между отсъствието си от работа през
този период и процесните интервюта.
От приетия във въззивното производство заверен превод на окончателен
доклад на Европейска служба за борба с измамите (ОЛАФ), изготвен на
11
18.12.2000 г. по дело №ОС/2017/0601/А5, относно разследване на
предполагаеми незаконния дейности, засягащи изпълнението на процесния
проект, съфинансиран със средства от Европейския съюз се установява че
службата е установила нередности в хода на изпълнението на проекта, свързан
с реставрацията на Ларгото. След установените нередности, фигурира и
описаната от А. А. – съставяне на документи със задна дата с оглед на
заличаване на забава по отношение на дружеството изпълнител и
спестяването му на уговорена неустойка за забава, за което отговорни според
доклада са Б. Б. и други длъжностни лица от Министерството на културата. В
доклада са описани няколко случаи на нередности, включително процесния, за
които се търди, че може да представляват престъпление по българския НК и
се сочат отговорни лица – министър и съответно заместник министър на
Министерство на културата, както и други служители от това министерство. В
хода на проверката от ОЛАФ, както изрично е посочен в самия доклад,
показания е дал А. А..
От приетата от въззивния съд, като компетентно изготвена, съдебно-
психологическа експертиза се установява, че след излъчване на
телевизионното предаване „Здравей България“ по Нова ТВ на *****.2019 г. и
телевизионно предаване „Тази сутрин“ по МТВ на *****.2019 г. са налице
промени, проявяващи се в психологично неразположение при А. А.. Те се
изразяват в негативни преживявания, които не носят характеристиките на
клинични изяви в тесния смисъл на психиатричното понятие и подобни
преживявания са в нормата за психична дейност. В конкретния случай, при
подекспертния са налице общи симптоми на тревожност като високо
вътрешно напрежение, нервност, психосоматични проблеми, разстроен сън,
постоянни безпокойства и тревоги, от една страна, а от друга - тъжно и
депресивно настроение, ниска самооценка, неувереност и негативни
очаквания. Личността е интровертна, емоционална и преживява житейските
негативи катаклизми по-драматично и с по-висок интензитет, дори и дълго
време, след като са отминали, от което са възможни адаптационни
разстройства. За целият процесен период експертизата не разполага с данни -
анамнестични или по делото, от които да е видно, че подекспертиният е
посещавал специалист (невролог, психиатър, психотерапевт) и е предприел
действия да подпомогне състоянието си с медикаментозна или с подкрепяща
психотерапия. Негативните стресови и други негативни преживявания са били
най-силно изразени през първата половин година след посочените
телевизионни предавания. Тези симптоми не са дезактуализирани към
настоящия момент, видно от високото ниво на субективно възприет стрес,
депресивност, тревожност и негативни очаквания. Спецификата на описания
личностов профил на подекспертния предполага тежко и по-интензивно
реално изживяване на житейските отрицателни събития, дори и дълго време,
след като са отминали. От психодиагностичното интервю, което е провел
експертът с А. А. се установява, че преживеният стрес за процесния период –
първата половина на 2019 г., се дължи както на интервютата на Б. Б., така и на
12
поведение на трети лица - К. Г. и Ц. С. - негови ръководители на работното му
място. В тази насока следва да бъде кредитирано заключението на обсъдената
съдебно-психологическа експертиза.
От приетата от въззивния съд, като компетентно изготвена и неоспорена
от страните, медийно-социологическа експертиза се установява, че по случая
“Аферата Ало, Б. съм“ предаванията "Здравей България” на Нова телевизия и
"Тази сутрин" на bTV имат значително въздействието върху широката
общественост. Тези предавания имат голяма телевизионна аудитория и освен
това влияние върху онлайн медиите и споделянето на информацията в
социалните мрежи. Относителни тежести на въздействието за епизодите от
предаванията "Здравей България" на Нова телевизия и "Тази сутрин" на bTV е
много значителна, заради излъчването по телевизия с национален лиценз,
предаване с висок рейтинг и популярни водещи като В. Н. и А. Х.. За
интервюто, излъчено по БСТВ относителната тежест на въздействието е също
значителна, въпреки излъчването по партийна телевизия с нисък рейтинг
имаме присъствието на известен журналист и политик като Е. Й.. Интервюто
с лице със скрита самоличност предизвиква по-голямо любопитство и
съответно привлича повече внимание към случая. Относителната тежест на
въздействието на интервюто на Е. Й. с мъж със скрита самоличност е голяма и
то става повод за двете предавания с Б. Б..Това интервю представлява
сериозен интерес за широката общественост, тъй като идва след
пресконференция на Й., в която тя обявява, че ще направи разкрития за
корупция и така привлича интереса към себе си. Интервютата със хора със
скрити самоличности имат потенциал да разкрият скрити факти и да
повдигнат въпроси за дейността на публични институции и личности. Този
вид разкрития за корупция в държавната администрация имат значително
въздействие върху общественото мнението и често са част от предизборна
черна пропаганда срещу политически противници. Интервюто на Е. Й. с човек
със скрита самоличност е налично като видеозапис (до 01.05.2024) на Фейсбук
акаунт: „Българска свободна телевизия“ „Народният представител от ПГ на
#БСПзаБългария Е. Й./E. Y. за аферата #АлоБ.съм в ефира на Българска
свободна телевизия!" като има 58 000 гледания, 227 харесвания и 19
коментара. (Последно проверен 01.05.2024). Независимо от разликата в
рейтинга и популярността на Нова, bTV и БСТВ последователното
представяне на пресконференцията на Й. и публикуването на записа,
интервюто с мъжа със скрита самоличност и двете интервюта на Б. в Нова
телевизия и bTV създават един устойчив медиен наратив, който присъства
трайно в медиите. Темата за "Аферата Ало, Б. съм“ в медиите оказва влияние
върху общественото мнение и възприятие за периода от 2019 г. поне до 2021 г.,
но без да се стигне до яснота и развръзка.
При обсъждане на медийно-социологическата експертиза настоящият
съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени (фактически)
изводи, тъй като е отговорено подробно на всички поставени релевантни
въпроси. Ето защо въззивният съд кредитира обсъдената експертиза.
13
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Свободата на словото по чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията на
Република България трябва да бъде упражнявана при съблюдаване на
необходимия баланс с правото на достойнство и добро име на личността,
закрепено в чл. 32, ал. 1 от Конституцията.
Съдебната практика е създала критерии, по които може да се определи
дали изявленията, направени в публичното пространство, са в рамките на
законосъобразното упражняване на свободата на словото. Преценява се дали
изявленията могат да бъдат квалифицирани като обида и клевета; дали те
съдържат неверни твърдения и внушения и дали само предават мнението на
лицето, което прави изявленията. Когато се претендира обезщетение за
неимуществени вреди от изявление, нарушаващо чл. 39, ал. 2 от
Конституцията, гражданският съд съобразява съответно практиката на
наказателния съд за съставите на обидата и клеветата по чл. 146 и чл.147 НК,
при отчитане на спецификите на гражданската отговорност по чл. 45 и чл. 49
ЗЗД. Според практиката по наказателни дела правото на мнение е защитено
само в пределите, в които държавата не е имала право да го ограничи чрез
наказателно преследване - решение № 293 от 24.07.2007 г. на ВКС по н. д. №
988/2006 г., I н. о.
Както се приема в решение № 93 от 22.05.2013 г. на ВКС по н. д. №
163/2013 г., III н. о., при обидата се засяга чувството на лично достойнство и
се цели да бъде изменена обществената му оценка. За да се засегне лицето, то
трябва да възприеме пряко или опосредствено унизителното отнасяне към
него с обидни думи или действия. Обида има и тогава, когато лицето не
присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по радиото и
телевизията, или ги прочете в публикация в пресата или интернет - решение №
159 от 19.06.2015 г. на ВКС по к. н. ч. х. д. № 300/2015 г., I н. о.
Докато обидата представлява негативна оценка на дадено лице,
клеветата се свързва с факт, чието разгласяване води до засягане на честта и
достойнство на пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него –
решение № 347 от 25.09.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 372/2009 г., I н. о.
Разгласените при клеветата факти и обстоятелства са неистински и позорни -
решение № 80 от 9.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 766/1997 г., II н. о. В
практиката на ВКС по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД се приема, че като клевета,
съответно като противоправно действие, следва да се квалифицира
съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено
лице или приписване на престъпление – решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр.
д. № 1251/2012 г. на ВКС, III г. о. В същото решение се приема, че
фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат
проверявани за вярност, като доказателствената тежест е на ответника.
Следователно – дори дадени фактически твърдения и изявления да засягат
личното достойнство на другиго, ако те са верни, не възниква отговорност по
14
чл.45 и чл.49 ЗЗД. Както е прието в решение № 468 от 26.05.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 1868/2008 г., IV г. о., по дефиниция клевета може да има само при
отнасяне на конкретни неверни и позорни факти към определена личност.
Начинът на поднасянето на фактите не може да е основание същите да се
считат за клеветнически, след като те са верни.
Извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва
мнение, своя субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява
право на искания, като например да сигнализира компетентните органи при
закононарушение или престъпление, да търси защита на свои накърнени
права, като реализира предоставени му за тази цел правни възможности и др. -
в този смисъл решение № 70 от 25.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 36/2009 г., I
н. о. Оценъчните твърдения не могат да се проверяват за тяхната вярност, те
могат да ангажират отговорността на автора им само ако засягат
достойнството на личността, т.е. ако съставляват обида - решение № 204 от
12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о., решение № 62 от
6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о. и др.
Публичните изказвания на политиците следва да отговарят на
изискванията за законосъобразно и добросъвестно упражняване на свободата
на словото. Въпреки че политиците не са журналисти, създадената практика
на ВКС (решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г., IV г.
о.; решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о.;
решение № 50040 от 12.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1890/2022 г., II г. о. и
решение № 12 от 6.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 449/2012 г., III г. о.) за
необходимост от предварителна добросъвестна проверка на истинността на
изнесената информация, следва да бъде отнесена и към политиците. Заради
отговорността на осъществяваната от тях дейност, стандартът в
политическото говорене следва да е по-висок и да се приравни на
журналистическия. Изявленията на политиците могат да засегнат честта и
достойнството на другиго, но ако съставляват верни твърдения, те не носят
отговорност за причинени неимуществени вреди. Изказаните от политиците
мнения също трябва да почиват на обективна основа и да не целят
преднамерено уронване на достойнството на другите.
В случая безспорно е съдържанието на изявленията на Б. Б. по адрес на
А. А. в предаванията "Здравей България” на Нова телевизия и "Тази сутрин"
на bTV, съответно излъчени на *****.2019 г. и на *****.2019 г. Поводът за
участията и тема на разговор с водещите бил оповестен от депутата и
журналист Е. Й. звукозапис свързан с него, по врема на който запис е
заместник-министър на културата, касаещ ремонта и реставрацията на
Ларгото в гр. София. И в двете предавания ответникът отрича верността на
изнесеното и заявява, че записът е манипулиран и създаден тенденциозно с
цел да бъде рекетиран и дискредитиран, както и отпреди заплашван. На
въпроси от кого посочил, че това са бившият служител на Министерство на
културата А. А., който към този момент работел в МОН, и И. К., който
консултирал и посредничил на изпълнители по европроекти. По категоричен
15
начин е доказан фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране на
деликтната отговорност на ответника в първоинстанционното производство.
Същият в качеството си на политик, по това време министър на културата, е
отправил публично на *****.2019 г. и *****.2019 г. клеветнически изявления
относно А. А., определящи го като „престъпник“, „изнудвач“, „манипулиращ
записи, хора, проекти“, „участник в организирана престъпна група“. В
първоинстанционното производство се доказва, че източник на част от
изнесената информация е свидетелят К. Г., който преди интервютата е
уведоми Б. за проблемите, които има с А. А. и лично в телевизионни
предавания в този период е изнесъл подобна информация. Това
обстоятелството обаче, не може да изключи отговорността на Б., а само да се
отрази на размера на обезщетението, тъй като по отношение на проблемите,
касаещи работата на А. в Министерството на образованието и изнесените
твърдения в тази връзка, ответникът е повторил, това което знае от К. Г..
Тук е мястото да се напомни, че от събраните по делото доказателства се
установява, че още преди събитията около аферата „Ало, Б. съм“ след
19.01.2019 г, ищецът е имал проблеми в ИА „ОПНОИР“ към МОН, свързани
с работата му по европроекти и взаимоотношенията с външни лица. Тези
проблеми са поставили под съмнение личното и професионалното му
поведение като държавен служител. Става въпрос за познанството и
свързаността му със свидетеля И. К. в условията на конфликт на интереси,
послужило впоследствие като основание за дисциплинарно уволнение. Данни
за изтичане от агенцията на информация към него, за упражнен натиск върху
бенефициенти по определени договори, за непристойно поведение от ищеца
към прекия си ръководител и изпълнителния директор, както и за случаи на
рязане гумите на личния автомобил на един от свидетелите, възприети като
заплахи с предположението да изхождат от ищеца. За тези обстоятелства
имаме изрични свидетелски показания на К. Г. и Ц. С..
Истинността на клеветническите твърдения по отношение на
действията на А. срещу Б. не е доказана от последния, въпреки правилно
разпределената му от първоинстанционния съд доказателствена тежест. По
време на процесното предаване "Тази сутрин" по bTV от *****.2019 г. са
отправени от ответника и обидните квалификации - „мръсник“ и „келеш“ по
отношение на ищеца. Чрез тях се създава впечатление, че ищецът е личност с
описаните негативни качества. Затова така описаните изявления явно и
неправомерно засягат достойнството, честта и доброто име на ищеца, поради
което обосновано и законосъобразно е да бъде ангажирана деликтната
отговорността на ответника.
Обосновано първоинстанционния съд е приел, че изявления на
ответника в телевизионни предавания от *****.2019 г. и *****.2019 г.
покриват признаците на клевета и обида, като за деянията, които са свързани
обективно помежду си и са се осъществили в непродължителен период от
време, обезщетението следва да се определи глобално. В тази насока
настоящият съдебен състав изцяло споделя практиката на ВКС, обективирана
16
в решение № 129/29.06.2015 г. по гр. д. № 7040/2014 г. на ВКС, III г. о.,
решение № 204/12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г. на ВКС, IV г. о. и др. В
случая изявленията са направени в два последователни дни и се отнасят до
едни и същи обстоятелства, по повод на които се твърди да са нарушени
конституционно признатите права на ищеца, поради което при преценката
относно размера на обезщетението съдът следва да се произнесе общо,
отчитайки кумулирания ефект от отделните деяния.
Относно размера на дължимото обезщетение:
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
пострадалия болки и страдания, вследствие на клеветническите и обидни
твърдения, неговата възраст, обществено положение, причинените му
неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите
условия в страната към момента на осъществяване на деликта – началото на
2019 г. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на пострадалия
А. за причинените му от противоправното поведение на делинквента Б.
неимуществени вреди е в размер на 2 000 лв. Заместващо обезщетение в такъв
размер отговаря на действително претъпените болки и страдания. В този
смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на процесния деликт – началото на 2019 г.,
наложилите се морални норми в обществото, самият начин на даване на
гласност на клеветническите и обидни твърдения; респ. съобразно съдебната
практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при
подобни случай, на пострадалия, настоящата съдебна инстанция приема, че
заместващото обезщетение за преживените от ищеца неимуществени вреди
вследствие на осъществения деликт е в размер на сумата от 2 000 лв. При
определяне на този размер настоящият въззивен състав отчита, че повод на
двете интервюта на Б. е поведението и на А., който е свидетелят с тайна
самоличност от излъченото на *****.2019 г. интервю на Е. Й. по БСТВ.
Аргументи, защото въззивният съд приема, че точно той е интервюиран от Й.
ще бъдат изложени по-долу, при разглеждането на възражението за
прихващане. От значение за дължимия размер на обезщетение е и
обстоятелството, че част от клеветническите изявления на Б. преразказват
споделена му информация от К. Г.. Освен това по същото време за тези
твърдения има висяща проверка в Министерството на образованието и според
настоящият съдебен състав страданията на А. се дължат най-вече на
17
проблемите, които той има на работното си място тогава в ИА „ОПНОИР“
към Министерството на образованието, довели до наложено му наказание
„дисциплинарно уволнение“ със заповед № РД-10-10/14.03.2019 г. ,
впоследствие отменено с решение № 4861/14.09.2020 г. по адм. д. №
4503/2019 г. на АССГ. Цялостното поведение на А. в началото на 2019 г. се
дължи именно на скандали, случили се по повод на изпълнението на
служебните задължения на А. в ИА „ОПНОИР“ към Министерството на
образованието. Същият най-вероятно въобще не би дал интервюто на Й., ако
нямаше проблеми в актуалната си тогава работа и това цели да го представи в
светлината на жертва и да измести фокуса на общественото внимание върху
случили се преди близо три години събития. Също така при определяне на
размера на дължимото обезщетение, не може да бъде пренебрегнато
обстоятелството, че пострадалият, въпреки че е човек с по-дълбока
чувствителност, както заключава съдебно-психологическата експертиза, не
доказва интензитет и продължителност на болките и страданията, които да се
отличават с висока степен. Те са в обичайните рамки на увреждането при
подобни деликти. Как беше вече посочено, същият е изживял значителни
болки и страдания, които обаче са свързани с „дисциплинарно уволнение“ от
длъжността, която е заемал в ИА „ОПНОИР“. Нещо повече, въпреки скандали
през 2019 г., в които е участвал А., няма обективни данни по делото, от които
да е видно, че същият е посещавал специалист (невролог, психиатър,
психотерапевт) и е предприел действия да подпомогне състоянието си с
медикаментозна или с подкрепяща психотерапия.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди в резултат от
процесния деликт, възлиза на сумата от 2 000 лева, като над този размер
исковата му претенция обосновано е отхвърлена като неоснователна.
Относно възражението за прихващане на ответника:
С отговора на исковата молба ответникът е предявил евентуално
възражение за прихващане, основаващо се на твърдението, че ищецът е
лицето от излъченото на *****.2019 г. интервю с Е. Й. по БСТВ, като с
изнасянето в него на неверни и позорящи личността му обстоятелства,
приписващи му престъпление, му е причинил неимуществени вреди.
В съдебното производство е безспорно, че с интервюто на Е. Й.,
излъчено на *****.2019 г. по телевизия БСТВ, свързано с оповестения в същия
ден аудиозапис, се отправят изявления за упражнен от Б. Б. натиск върху
служители на Министерство на културата за съставянето на документи с
невярно съдържание с цел прикриване забавата на фирмата-изпълнител по
договора за ремонт на Ларгото и неплащането на неустойка от 700 000 лева,
като по този начин се ощетява държавния бюджет.
Въпреки, че самоличността на далия интервюто не е била разкрита от
Й., както и по извършената проверка от Специализираната прокуратура, от
събраните по делото доказателства може де са направи обоснован извод, че
18
изявленията изхождат от ищеца А. А.. Това лице не отрича, а потвърждава че е
присъствало на процесната среща в кабинета на Б. и твърди, че е чуло
проведените от него разговори. При положение, че останалите посочени като
присъстващи лица отричат въобще да е имало такава среща, няма кой друг
освен А. да е далият интервюто. Показателен в тази насока е моментът, в
който е дадено това интервю – след 19.01.2019 г. и по време, когато точно А.
има значителни проблеми на тогавашното си работно място в друго
министерство, която цели и да го оправдае, представяйки го като жертва.
Освен това същият е разпознат не само от Б., но и от свидетелите Г. и С..
Формалното оспорване на обстоятелството, че не той е лицето със скрита
самоличност противоречи на житейската логика и поражда съмнения в
добросъвестността на поведението на А. по повод на "Аферата Ало, Б. съм“.
Същият години след случилото се през 2016 г. решава да даде гласност на
престъпни според него обстоятелства, с които същият няма как да няма връзка
като *** по това време на дирекция „Програми и проекти“ към Министерство
на културата. Изложените съображения са достатъчни, за да се заключи, че А.
А. е лицето със скрита самоличност от интервюто, излъчено на *****.2019 г.
Публично разпространените тогава изявления за извършено от Б. като
длъжностно лице престъпление, съставлява клеветническо твърдение по негов
адрес, осъществило се в обективната действителност. То не може да се
окачестви като оценъчно съждение, като оценка на факт, нито като изразяване
на мнение или критика по политически или други обществено значими
въпроси. Когато това твърдение е невярно - лицето не е извършило
престъплението, което му е приписано. В тази насока докладът на ОЛАФ
съгласно действащото българско законодателство не може да докаже
извършено престъпление. Ето защо, докладът на който се позовава
въззивника и които възпроизвежда негови показания, нито е влязла в сила
присъда на български съд, нито е решение по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК.
Добросъвестността на А. е предполагала, преди да дава интервюта, в които да
уличава в престъпления и то близо три години след събитията, да сезира
компетентните органи – Министерство на вътрешните работи, Прокуратурата
и т. н. още през 2016 г. И до настоящия момент същият не е сезирал например
Прокуратурата, включително Европейската такава, за престъпленията, които
твърди, че са му станали известни през 2016 г. по повод на изпълняваните от
него тогава служебни задължения като директор на дирекция „Програми и
проекти“ към Министерство на културата. В настоящото производство А. не
доказва по надлежния процесуален ред, че Б. е извършил деянията, които
твърди - упражнен натиск върху служители на Министерство на културата за
съставянето на документи с невярно съдържание с цел прикриване забавата на
фирмата-изпълнител по договора за ремонт на Ларгото и неплащането на
неустойка от 700 000 лева, като по този начин е ощетен държавния бюджет.
Ето защо тези изявления следва да се определят като клеветнически -
опозоряващи доброто име на ответника в обществото, накърняващо честта и
достойнството му, т.е. противоправни по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Поради
19
това публичното разпространяване на такива клеветнически изявления, с
което някому се приписва престъпление, което той не е извършил, излиза
извън границите на добросъвестното упражняване правото на изразяване и
разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл. 39
КРБ и чл. 10 ЕКЗПЧОС.
Изнесените публично фактически твърдения за действия и поведение на
Б. Б., в качеството на заместник-министър на културата, приписващи му
извършването на престъпление, верността на които не е доказана по делото с
надлежни доказателства, му е причинило неимуществени вреди. Техният
размер правилно е определен от първоинстанционния съд на 2000 лева. За
размера на претърпените от нено вреди няма пречка да бъде кредитирани
свидетелските показания на М. и Д.. Последните установяват, че разразилият
се скандал се отразил зле на ответника в личен и професионален план. Той е
станал нервен и избухлив, емоционално напрегнат, необщителен и угрижен.
Приятелите и познатите станали по-резервирани към него и отказвали срещи.
При определяне на размера на дължимото обезщетение се отчита, че
пострадалият не доказва интезитет и продължителност на болките и
страданията, които да се отличават с висока степен. Те са в обичайните рамки
на увреждането при подобни деликти. От значение за дължимия размер на
обезщетение е и обстоятелството, че негативните изживявания не се дължат
единствено от казаното от ответника в интервюто, но са в причинна връзка и с
оповестения преди това от Е. Й. аудиозапис.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение в полза на ответника за причинените му неимуществени вреди в
резултат от процесния деликт, възлиза на сумата от 2 000 лева. За тази сума
основателно е уважено възражението за прихващане (налице са всички
предпоставки на чл. 102, ал. 1 ЗЗД), като предявеният иск е отхвърлен за
сумата от 2000 лева, поради извършеното прихващане.
Неоснователно е възражението на въззивника, че на Б. следва да се
присъди по-нисък размер на обезщетение, тъй като е заемал висш държавен
пост и публично отправените обвинения в престъпление засягат правата му по
чл. 39, ал. 1 КРБ в по-малък интензитет. Действително политиците следва да
имат по-висок праг на търпимост към критика, като това е отразено
обстоятелство при определяне на процесния размер на обезщетение. Но за
сметка на това клеветническите твърдения не касаят негова актуална дейност,
а се отнасят за случая от преди близо три години, който още тогава е бил
известен на А..
Неоснователно е и възражението на въззивника, че на Б. следва да се
присъди по-нисък размер на обезщетение, тъй като предаванията "Здравей
България” на Нова телевизия и "Тази сутрин" на bTV имат значително
въздействието върху широката общественост, за разлика предаването по
Българската свободна телевизия (БСТВ), по което е излъчено интервюто на Й..
На първо място точно от назначената по искане на ищеца медийно-
20
социологическа експертиза се установява, че относителната тежест на
въздействието на интервюто на Е. Й. с мъж със скрита самоличност е голяма.
Същото е налично като видеозапис (до 01.05.2024 г.) на Фейсбук акаунт:
„Българска свободна телевизия“ „Народният представител от ПГ на
#БСПзаБългария Е. Й./E. Y. за аферата #АлоБ.съм в ефира на Българска
свободна телевизия!" като има 58 000 гледания, 227 харесвания и 19
коментара. Ето защо не може да се приеме за установено, че има съществена
разлика при въздействието върху широката общественост при
разпространението на съответно на изявленията на Б. и А.. В тази насока в
писмените бележки на въззивника заключенията на приетата медийно-
социологическа експертиза се представят превратно и едностранно. Освен
това следва да се укаже на въззивника, че степента на медийното отразяване
на клеветнически/обидни изявления е само един от много елементи, които са
от съвкупно значение при определяне на размера на дължимото обезщетение.
Неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба, че при
постановеното решение №260590/10.04.2023 г. по гр. д. № 3238/2019 г. по
описа на Софийски градски съд не се касае за допусната очевидна фактическа
грешка, а за изменение на решението в нарушение на чл. 246 ГПК. От
мотивите на решение №263068/04.10.2022 г., което е поправено
законосъобразно по реда на чл. 247 ГПК, става ясно, че е налице именно
очевидна фактическа грешка относно погасена чрез прихващане част от
исковата претенция за сумата от 2000 лева. За основателността за тази сума на
възражението за прихващане и за неоснователността на исковата претенция
над тази сума до пълния размер СГС е изложил надлежни мотиви в решението
си от 04.10.2022 г., формирал е изрична воля, но е пропуснал да я отрази точно
в диспозитива. Затова първата инстанция е процедирала законосъобразно по
реда на чл. 247 ГПК, постановявайки решение №263068/04.10.2022 г.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението да
бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваямия следва да бъда
присъдени съдени разноски. Същият претендира такива в размер на 200 лева
за заплатен депозит за експертиза и в размер на 6642 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение. За размера на адвокатското възнаграждение от
насрещната страна е направено възражение за прекомерност съгласно чл. 78,
ал. 5 ГПК. Въззивният съд намира, че следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в минималния размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вземайки предвид
решението на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. до дело С-438/22. Въззивното
производство е със сравнително висока фактическа и правна сложност,
21
проведени са пет открити съдебни заседания и от процесуалния представител
на въззиваемия са положени съответните процесуални усилия за неговата
надлежна адвокатска защита. Поради изложените съображения съдът намира,
че следва да присъди адвокатското възнаграждение в размер на 3500 лева.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №263068/04.10.2022 г., поправено по
реда на чл. 247 ГПК с решение №260590/10.04.2023 г., постановени по гр. д.
№ 3238/2019 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК А. М. А.,
ЕГН **********, да заплати на Б. В. Б., ЕГН **********, сумата от 3700 лева,
от която 200 лева - заплатен депозит за изготвяне на експертиза и 3500 лева -
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
пред Софийски апелативен съд.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22