Р Е Ш Е Н И Е
№260191/28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито
заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Т. ХАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 983 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
М.Т.Т. *** искове с правно
основание чл. 50 ЗЗД общо за сумата от 28 149 лв.
В исковата молба се твърди, че на
16.06.2020 г., около 13:20 ч. в гр. ******* на ул. **** ищцата М.Т.Т. пострадала вследствие на спъване/стъпване в неравност,
създадена от счупени/разместени тротоарни плочки, намиращи се пред входа
блока. В резултат от спъването ищцата
паднала на земята и ударила силно дясната си ръка. Била закарана по спешност в
„МБАЛ-Хасково" АД, където била хоспитализирана за периода от 16.06.2020 г. до 21.06.2020 г., където й била
поставена следната диагноза: Открито счупване диеталния
край на дясна лъчева кост (предмишница). Предвид
сериозността на получената от ищцата открита фрактура още в деня на
хоспитализацията й била подложена на оперативна интервенция, при която й е
извършено открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна с поставяне на заключваща плака и семитубуларна
плака и винтов, за които заплатила 2120 лв. Дясната ръка на пострадалата била обездвижена, като й
била поставена гипсова имобилизация. След инцидента ищцата
продължила лечението си в домашни условия, като възстановителният й период
продължава и към настоящия момент. За времето, през което ръката й била
обездвижена, била обгрижвана от нейните близки. От
настъпването на злополуката до настоящия момент изпитвала силни болки, което налагало
постоянно да приема обезболяващи медикаменти. В резултат на преживяната
злополука здравословното състояние на ищцата се влошило, което дало отражение
на психиката й. Вследствие на изживения шок се оплаквала от понижено
настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и
вниманието. Допълнително се тревожела затова, че няма да се възстанови напълно
и до края на дните си ще бъде в тежест на близките си. Във връзка с лечението
си до момента ищцата извършила значителни имуществени разходи на стойност 2 149.00 лв. съгласно Фактура № *** г.
на „МБАЛ-Хасково" АД на стойност 2120
лв. и Фактура № **** г. на „МБАЛ-Хасково" АД на стойност 29 лв. Описаните неимуществени
и имуществени вреди са вследствие на това, че община Димитровград не е
изпълнила задължението си да ремонтира и поддържа конкретният участък от
обществения тротоар. Предвид изложеното се иска ответникът община Димитровград
да й заплати на основание чл. 50 ЗЗД обезщетение за претърпените от злополуката
вреди общо в размер на 28 149 лв., от които 26 000 лв. за
неимуществени вреди и 2149 лв. – за имуществени.
Ответникът община Димитровград чрез пълномощника си
оспорва предявения иск с доводи за недоказаност на твърдения механизъм на
настъпване на злополуката, както и за прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният от М.Т.Т. ***
иск е с правно основание чл. 50 ЗЗД. Отговорността по този текст е обективна и
се ангажира, когато вредите се дължат на свойствата на вещта.
Не е спорно между страните, че на 16.06.2020 г., около
13:20 ч. в гр. ** ищцата М.Т.Т. е паднала на тротоарната
пътека на пред ******", вследствие на което е получила открито счупване на
костите на дясната предмишница в отдалечения им край.
В тази насока е заключението на вещото лице Х*. Е., поред който описаната
фрактура може да се получи при спъване и падане на терена с подпиране на
дясната ръка.
Спорен е въпросът за причините за падането на ищцата –
дали се дължи на повреда на тротоарната настилка или поради загуба на
равновесие. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че причина
за настъпване на въпросната злополука е наличието на неравност на тротоарното
пространство пред входа на блока. В тази насока са показанията на св. В.В. и Е*К.. Св. В.В., който е
очевидец на инцидента и често минава от там, сочи, че в този участък част от
тротоарните плочки са надигнати. От своя страна св. *** К. – дъщеря на ищцата, също
посочва, че в този участък от предблоковото пространство
има надигане и разхлабване на три от плочките, което стеснява мястото за
преминаване. Макар и косвено изложеното от посочените свидетели се потвърждава
от заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза,
според която на 1. 80 м. източно (западно според снимка на л. 59) от вх. А са
налице 3 бр. тротоарни плочки, които контрастират на останалата част от
настилката. Плочките са леко разкривени във вертикално отношение, но не водят
до неравност на настилката. Фугите между тях и връзката им със съседните плочки
не са запълнени с циментов разтвор. Вещото лице сочи, че най – вероятно
посочените плочки са били извадени, а след това отново са поставени на същото
място. Цитираното заключение е показателно за това, че в действителност част от
настилката на въпросния участък е била повредена, макар че не дава отговор в
какво се е изразявал посоченият дефект, нито кога е извършен ремонта – преди
злополуката с ищцата или след нея. Поради това, съпоставено със събраните
гласни доказателства, съдът намира, че във въпросният участък тротоарната
настилка е била повредена вследствие на надигане и разхлабване на три от
плочките, както и че посоченият дефект е станал причина за падането на ищцата.
Околоблоковото пространство е общинска собственост,
чието поддържане е задължение на общината. Като част от обществената
инфраструктура поддръжката на предблоковите
пространства включва привеждането им в подходящо състояние чрез изграждането на
равна и стабилна тротоарна настилка с оглед безопасното и сигурно придвижване
на гражданите. Наличието на неизправност на тротоарната настилка е основание за
ангажиране имуществената отговорност на общината по чл. 50 ЗЗД като собственик
на вещта, когато е довела до причиняване на вреди, както е в настоящия случай.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица на увреждането. Според
чл. 52 ЗЗД неимуществените вреди се определят по справедливост. Според ППВС №
4/1968 г. т. 8 понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а то се
свързва с редица конкретни съществуващи обстоятелства, които следва да се
вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи взависимост
от вида и характера на причинените увреждания, срока за възстановяване,
интензитета и продължителността на болките.
От заключението на в. л. Х.Е. се установява, че
вследствие на инцидента ищцата М.Т.Т. е претърпяла открито счупване на костите на дясната предмишница в отдалечения им край, което е причинило трайно
(за повече от 30 дни) затруднение в движението на дясната ръка. Вещото лице
сочи, че към момента ищцата не е напълно възстановена. Предстои операция за
сваляне на чуждите тела. Налице е оток, болка и ограничени движения в китката.
В устния си доклад вещото лице обяснява, че макар и не толкова остри ищцата все
още чувства болки. Движението на китката е затруднено, но е в състояние да се
обслужва сама и няма нужда от чужда помощ. Но докато не се свали импланта и не се проведе курс на рехабилитация не може да
се приеме, че е напълно възстановена.
Св. Е**К. сочи, че след инцидента майка й отишла да
живее при нея, тъй като не можела сама да се обгрижва.
Около един месец след изписване от болницата била на легло. Вечер не можела да
спи, постоянно се оплаквала от болки в ръката, започнала да вдига кръвно. В
момента поради поставените пластини в китката не може да я свие напълно, не
може да си нареже хляб, да се грижи за домакинската работа.
При тези данни съдът намира, че обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи на 12 000 лв. В тази връзка
съдът съобрази характера на причинените увреждания и трайността на негативните
физически и психически последствия от тях. Вследствие на инцидента ищцата е
получила открито счупване на костите на дясната предмишница
в отдалечения им край, което е наложило постъпването й в болнично заведение, а
след изписването й за период от около един месец е била на легло, през което
време не е могла да се обслужва и е разчитала изцяло на помощта на своите
близки. Периодът на възстановяване е съпътстван с болки в ръката, които и към
настоящия момент не са отшумели. Движението на ръката не е възстановено напълно
към настоящия момент, което й създава затруднения и неудобства ежедневието. На
ищцата й предстои допълнителна операционна интервенция за прехване на
поставените импланти. Посоченият инцидент е оказал
негативни последици в нейната психика, формирал е чувство на тревожност,
безпомощност и обреченост, което се е отразило негативно на качеството й на
живот.
Тъй като ответникът не е релевирал
възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата
съдът не следва да се произнесе за наличието на такова. Разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е диспозитивна, поради което не
може да бъде приложена служебно от
решаващия съд (в т. см. Решение № 1 от 12.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 888/2020
г., II т. о.).
Предявеният иск за имуществени вреди, представляващи
разходи за лечение, в размер на 2149 лв. съгласно представените фактури и
касови бонове следва да се уважи изцяло, тъй като са във връзка с причинените
увреждания. За основателността на иска е без значение кой е осигурил средствата
– ищцата или нейните близки, след като тя е посочена като задължено лице във
фактурите.
Предвид
гореизложеното предявените искове следва да се уважат за сумата от 14 149
лв., от които 12 000 лв. за неимуществени вреди, и 2 149 лв. за
имуществени, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.06.2020
г., като предявеният иск за неимуществени вреди за разликата до 26 000 лв.
следва да се отхвърли като неоснователен.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът община Д**** следва да заплати по сметка
на ОС Хасково
ДТ в размер на 565. 96 лв. съобразно уважената част на предявените искове, както и разноски за
вещи лица в размер на 275 лв.
На
основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът община Димитровград следва да заплати на
пълномощника на ищцата – адв. А.Е.М., адвокатско
възнаграждение в размер на 1145. 36 лв. с ДДС съобразно уважената част на иска.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. и за вещи
лица в размер на 136. 78 лв. съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА община Димитровград да заплати на М.Т.Т. с ЕГН **********
*** на основание чл. 50 ЗЗД сумата от 14
149 лв., от които 12 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, и
2 149 лв. – обезщетение за имуществени вреди от настъпилия на 16.06.2020
инцидент (падане вследствие на неравност на тротоарната настилка) в гр. ****,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2020 г. до
окончателното й изплащане, като искът за неимуществени вреди за разликата до 26 000
лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА община Димитровград да заплати по
сметка на ОС - Хасково ДТ в размер на 565. 96 лв., както и разноски в размер на
275 лв.
ОСЪЖДА община Димитровград да заплати на А.Е.М. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 1145. 36 лв.
ОСЪЖДА М.Т.Т. *** разноски по делото в
размер на 436. 78 лв., от които 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и 136. 78 лв. за вещи лица.
Решението може да бъде обжалвано пред АС - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: