Р Е Ш Е Н И Е
№ 926/19.5.2023г.
Град Пловдив, 19.05.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и шести
април две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Бойка Лулчева, като разгледа
докладваното от съдия Харитева а.н.д. № 666 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АП
Образувано е по
касационна жалба на „Джо 78“ ЕООД срещу решение № 2 от 03.01.2023 г.,
постановено по а.н.д. № 5379 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, с
което е потвърдено наказателно постановление № 16-003326 от 09.09.2022 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Пловдив, с което на основание чл.414, ал.3 КТ на „Джо 78“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Димитър Страшимиров“ № 19, ет.1,
ап.2, представлявано от управителя Е.П.П., е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева за нарушение на чл.63, ал.3 КТ.
Според касатора
обжалваното решение е неправилно поради нарушение и несъответствие с
материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, явна
несправедливост на наложеното наказание. Иска се отменя на обжалваното решение
и на наказателното постановление или връщане на делото за ново разглеждане.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли тя да се остави
без уважение, тъй като изложените в нея твърдения са неоснователни, решението е
правилно, районният съд е обсъдил всички доказателства. Моли да се остави в
сила решението на първата инстанции и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се остави в сила
първоинстанционното решение като правилно, а жалбата е неоснователна.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, засягащи правото на защита на дружеството, а описаното в наказателното
постановление нарушение отговаря напълно на посоченото в АУАН, при съставяне на
АУАН и издаване на наказателното постановление не са нарушени сроковете по
чл.34 ЗАНН. Според районния съд при съставяне на АУАН са спазени изискванията
на чл.40 ЗАНН, като за случая е неприложима хипотезата на чл.40, ал.3 ЗАНН. За
неоснователно е прието възражението за липса на датата на издаване на АУАН и на
датата на неговото връчване на управителя на дружеството. Според районния съд
са налице всички задължителни реквизити по л.42 и чл.57 ЗАНН, изрично са
посочени писмените материали, установяващи извършването на нарушението, точно е
посочена нарушената законова разпоредба, както в АУАН, така и в наказателното
постановление са посочи всички индивидуализиращи нарушението белези.
Законосъобразен според районния съд е изводът на наказващия орган, че с
действията си дружеството е допуснало нарушение на чл.62, ал.3 КТ и че
нарушението е извършено на 14.06.2022 г., първият ден, следващ деня, в който
действието е следвало да бъде извършено, тъй като нарушението е чрез
бездействие. Според районния съд в случая нарушението не се изразява в
неизпълнение на дадено предписание, а в неизпълнение на законова норма и
неспазване на определен от КТ срок, поради което като неоснователно е преценено
възражението, че нарушението е отстранено един ден след издаване на
предписание. Според районния съд в случая е приложена коректната санкционна
норма, а наложената имуществена санкция е в предвидения минимален размер. Като
неоснователно е преценено възражението за наличие на маловажен случай, защото
законодателят изрично е изключил възможността случаи като процесния да се
третират като маловажни с нормата на чл.415в, ал.2 КТ, а отстраняването на
нарушение е сторено над два месеца след извършването му и не по собствена
инициатива на работодателя, а в резултат на активните действия на контролните
органи, като останалите смекчаващи отговорността обстоятелства (че нарушението
е извършено за първи път и дружеството няма установено трайно поведение към
незачитане на обществения ред и закона) са съобрази от наказващия орган при
определяне на наказанието.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
Изводът на районния съд за липса на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство пред наказващия орган е напълно
обоснован и подкрепен от събраните по делото доказателства. Пред настоящата
инстанция не са представени доказателства, които да оборват този извод. Правото
на защита на дружеството-нарушител не е нарушено по никакъв начин,
упълномощеният представител на дружеството е разбрал за какво административно
нарушение ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството, следователно не е налице такова нарушение на процесуалните
правила, което би могло да бъде квалифицирано като съществено и което да е
основание за отмяна на наказателното постановление на това основание.
Както правилно е отбелязал това районният
съд, описанието на нарушение е достатъчно пълно и ясно както в акта за
установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление,
като е налице пълна идентичност между текстовете на двата акта относно
съществените елементи на извършеното нарушение и относно нарушителя. Противно
на поддържаната защитна теза както в АУАН, така и в наказателното постановление
съвсем конкретно, точно и ясно е посочено, че в предвидения 7-дневен срок от прекратяване
на трудовия договор – до 13.06.2022 г. включително, както и до 11.07.2022 г.
(датата на проверката), от страна на работодателя не е изпратено уведомление за
прекратяване на трудовия договор. В този смисъл напълно неоснователни и
недоказани са възраженията за неправилност на изводите на районния съд относно
спазването на изискването за форма, на материалния закон и на процесуалните
правила от страна на наказващия орган.
Не е налице
твърдяното нарушение на чл.28 ЗАНН. В случая е налице специална норма – чл.415в, ал.2 КТ, съгласно която не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.
62, ал. 1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2. В настоящия случай нарушението е по чл.63, ал.3 КТ, попада в приложното поле на специалната норма на чл.415в, ал.2 КТ, която е
императивна и специална по отношение на нормата на чл.28 ЗАНН, чието приложение
се изключва при конкуренцията между двете правни норми с оглед правния принцип Lex
specialis derogat legis generali, съществуващ от римско време и възприет от съвременните правни
системи. В този смисъл районният съд е приложил правилно материалния закон и
изводите му относно невъзможността за приложение на чл.28 ЗАНН се споделят
напълно от настоящата инстанция.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като допустимо, обосновано и правилно. С оглед изход на делото на дружеството не се дължат разноски. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 2
от 03.01.2023 г., постановено по а.н.д. № 5379 по описа на Районен съд Пловдив
за 2022 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.