Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 33
16.03.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав
На шестнадесети март през две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №93 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.463,ал.2 във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№30725/21.10.2019г., подадена по пощата на 18.10.2019г. от „С.О.“ЕООД и Д.П.П. чрез пълномощника им адв.Б.Н. против Решение №1070 от 24.09.2019г., постановено по гр.дело №1833/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено разпределението, изготвено на 14.05.2019г. по изп.дело №20118280401205 по описа на ЧСИ Д. М. с район на действие Окръжен съд-Пловдив, и делото е върнато на ЧСИ М. за извършване на ново разпределение. Жалбоподателите считат обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, без да излагат конкретни оплаквания, и молят то да бъде отменено и спора да се реши по същество, както и да бъдат присъдени направените от тях разноски.
Ответниците по жалбата „Б.Д.“ЕАД и „М.“АД не са депозирали писмен отговор на същата.
Жалбата е подадена по пощата в едноседмичния срок по чл.275,ал.1 във връзка с чл.463,ал.2 от ГПК; изхожда от легитимирани лица – длъжниците; касае обжалваем съдебен акт, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, намира следното:
Видно от приложените материали по изп.дело №20118280401205 по описа на ЧСИ Д. М. е, че то е образувано по молба на взискателя „Б.Д.“ЕАД и приложен към нея изпълнителен лист от 29.06.2011г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.дело №2727/2011г. по описа на Районен съд-Пазарджик, с която е разпоредено длъжниците „С.О.“ЕООД и Д.П.П. солидарно да заплатят дължими по Договор за кредит от 14.08.2008г. главница от 141000 евро, лихва от 30808,91 евро за периода от 16.08.2010г. до 24.06.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2011г. до изплащането й, и разноски по делото от 12935лв. С молбата взискателят е поискал принудителното изпълнение да се насочи спрямо ипотекираните в полза на банката за обезпечаване на вземанията й имоти, за което е представен НА №.. от 14.08.2008г. за учредена договорна ипотека от третото лице „М.“АД върху собствените му магазини №№1, 2, 3, 4 и 5 в гр.П., ул.“А. В.“№60. На длъжника Д.П. е назначен с постановление от 24.04.2012г. на основание чл.47,ал.6 от ГПК особен представител адв.М. с възнаграждение от 4155лв. за сметка на взискателя и внесено от него. Върху имотите е вписана на 17.09.2011г. възбрана. Същите са описани с протокол от 28.05.2012г. и оценени с помощта на вещо лице, за което взискателят е заплатил възнаграждение от 350лв. и такса за описа в размер на 9180лв. Имотите са били изнасяни няколкократно на публични продани, обявени за нестанали, поради липса на наддавателни предложения. С протоколи от 09.12.2013г. за купувач на имотите от проведената за времето от 06.11.2013г. до 06.12.2013г. публична продан е обявен наддавача „М Л П К.“ООД, на който те са възложени с постановление от 11.12.2013г., влязло в сила след обжалването му на 24.10.2014г., за сумата от общо 150500лв., изплатена от купувача. На 28.11.2014г. е изготвено разпределение на постъпилата от проданта сума. С постановление от 16.12.2014г. изпълнителните действия по делото са спрени въз основа на допуснатите с Определение №1714 от 11.08.2014г. по търг.дело №223/2014г. на Окръжен съд-Пловдив по реда на чл.629а от ТЗ обезпечителни мерки. С постановление от 28.06.2018г. изпълнителното дело е възобновено. Постъпило е удостоверение изх.№**********/02.07.2018г. от Община-П., Дирекция „Местни данъци и такси“ за дължимите за имотите данъци и такси за битови отпадъци. Изготвено е ново разпределение от 07.08.2018г. на постъпилата от публичната продан сума. Същото е отменено по жалба на ипотекарния длъжник „М.“АД с влязло в сила на 11.04.2019г. Решение №25 от 04.01.2019г. по в.гр.дело №2527/2018г. на Окръжен съд-Пловдив, с което делото е върнато на ЧСИ за извършване на ново разпределение. След връщане на делото е изискана актуална справка за дължимите за имотите данъци и ТБО. В отговор е постъпило удостоверение изх.№**********/30.04.2019г. от Община-П., Дирекция „Местни данъци и такси“, според което дължимите за имотите данъци с лихви са общо в размер на 1328,62лв., а дължимите за тях ТБО с лихви са общо в размер на 1536,14лв. Изготвено е разпределение от 14.05.2019г. В него са посочени вземанията на взискателя „Б.Д.“ЕАД: 275772,03лв. – главница, 221394,99лв. – законна лихва върху главницата за периода от 27.06.2011г. до 14.05.2019г., 60256,99лв. – мораторна лихва, 12935лв. – съдебно-деловодни разноски, по изпълнителния лист, и 13957,01лв. – разноски по изпълнителното производство, в това число за адвокатски хонорар, хонорар за вещо лице и такса-опис. Посочени са неплатените авансово такси по ТТРЗЧСИ: по т.4 – 28 х 10 или 336лв. с ДДС, по т.5 – 26 х 20 или 624лв. с ДДС, по т.10 – 1 х 15 или 18лв. с ДДС, по т.13 – 1 х 30 или 36лв. с ДДС, по т.26 – 4127,50лв. с ДДС /пропорционално/, и по т.31 – 79,50лв. с ДДС. Посочени са за вземания на Държавата като присъединен по право взискател чрез Община-П. по удостоверение с изх.№**********/10.07.2018г. такива за данък върху недвижимите имоти с лихва от общо 1328,62лв. и за такса битови отпадъци от общо 1536,14лв. По същество от разпределяемата сума от 150500лв. в първи ред по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД са определени за погасяване вземанията за разноски по изпълнението от 13957,01лв. за взискателя „Б.Д.“ЕАД, от 1093,50лв. с ДДС неплатени авансови такси за ЧСИ и 4127,50лв. с ДДС такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Във втори ред като привилегировани по чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД са включени вземанията на държавата за данъци върху имотите от общо 1328,62лв. В трети ред са включени обезпечените с ипотека вземания на взискателя „Б.Д.“ЕАД като ползващи се с привилегията по чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД, погасяващи се частично със сумата от 129993,37лв. Така изготвеното разпределение е предявено на страните на 27.05.2019г.
Ипотекарният длъжник „М.“АД е подал чрез куриер на 30.05.2019г. жалба вх.№8873/03.06.2019г. против разпределението. В нея се поддържа, че от съдържанието му не става ясно какви са вземанията на всеки един от взискателите – главница, лихви и разноски, вида на разноските и техния размер, данъци и пр., какъв е редът за удовлетворяването им с посочване на привилегиите по чл.136 от ЗЗД и каква сума се полага за пълно или частично плащане. Застъпва се да не е ясно как е изчислен коефициента, послужил като база за определяне размера на сумите в отделните редове привилегии. Настоява се, че липсата на изготвена сметка по чл.79,ал.1 от ЗЧСИ е достатъчно основание за незаконосъобразност на разпределението. Изложени са и конкретни оплаквания: неправилно невнесените авансово такси в полза на ЧСИ са включени като вземане в първи ред, тъй като те не се ползват с привилегията на чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД, така, както ако бяха платени от взискателя; разноските не са посочени поотделно по пера, за да се прецени дали те са направени в рамките на изпълнителното производство и дали са свързани с осъществяването на конкретния изпълнителен способ; неправилно вземанията на Община-П. за такса „Битови отпадъци“ са приети като привилегировани по чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД; неправилно е изчислен размера на законната лихва върху главницата от 275772,03лв. за периода от 27.06.2011г. до 14.05.2019г. на 221394,99лв., тъй като същият възлиза на 177804,75лв.; удостоверението с изх.№********** на Община-П., Дирекция „МДТ“ за дължим данък е с дата 10.07.2018г., поради което не е актуално към датата на разпределението; таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е неправилно изчислена, тъй като не е начислена съобразно постъпленията от конкретно приложения изпълнителен способ – публична продан на недвижим имот и не е приспадната таксата за опис по т.20; като вземания на взискателя „Б.Д.С.К“АД са посочени две суми – 12935лв. съдебно-деловодни разноски по ч.гр.дело №2727/2011г. на РС-Пазарджик за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 13940,01лв. за юрисконсултско възнаграждение, като в разпределението е определена за погасяване с привилегия по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД сумата от 12935лв. за юрисконсултско възнаграждение в нарушение на материалния закон и трайно установената съдебна практика и на чл.78,ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ; не е ясно с разпределената на основание чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД сума от 129993,37лв. кое от обезпечените с ипотека вземания се погасява и до какъв размер.
Жалбата е подадена по пощата в тридневния срок по чл.462,ал.2 от ГПК от деня на предявяване на разпределението и изхожда от легитимирано лице – ипотекарния длъжник, който в хипотезата на предприето спрямо ипотекираното имущество принудително изпълнение има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство и разполага с предвидените за длъжника средства за защита срещу процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, поради което жалбата се явява допустима, както и постановеното по нея от окръжния съд и обжалвано решение.
Разпределението, за разлика от обжалване на действията на съдебния изпълнител по чл.435 от ГПК, при което производството се развива с участието на лицата по чл.436,ал.2 от ГПК и на разглеждане подлежат единствено наведените от жалбоподателя основания за незаконосъобразност, се предявява на всички длъжници и на всички взискатели, съгласно чл.462,ал.1 от ГПК, респективно всички те са участници в производството по обжалването му, независимо от кого от тях е подадена жалбата срещу него, при което всеки разполага с процесуалната възможност да изложи становището си по жалбата и разпределението и по този начин да реализира защитата си, като производството се развива по реда на чл.278 от ГПК, по който съдът действа в условията на пълен въззив и се произнася по законосъобразността на разпределението без да е ограничен от оплакванията на страните, съгласно разпоредбата чл.278,ал.2 от ГПК, вменяваща му сам да реши въпроса по жалбата, ако отмени обжалваното решение/разпределение. В този смисъл, независимо, че в жалбата на длъжниците против решението на окръжния съд не са изложени конкретни оплаквания за неправилност, апелативният съд следва да извърши самостоятелна преценка досежно законосъобразността на атакуваното разпределение.
Настоящата инстанция намира в разпределението да са посочени по вид и размер поотделно към датата на изготвянето му вземанията на всеки един от взискателите и редът за тяхното удовлетворяване, съобразно привилегиите по чл.136,ал.1 от ЗЗД, а изготвянето на сметка по чл.79,ал.1 от ЗЧСИ, на липсата на каквато акцентира жалбоподателят, да не е предпоставка за извършване на разпределението, нито да е от значение за неговата законосъобразност, тъй като сметка се изготвя във връзка със събиране на таксите по изпълнението, а таксите са дължими за съответно извършените по изпълнителното дело действия в определения с ТТРЗЧСИ размер и заплащането им се удостоверява с платежни документи. Вземанията за неплатени авансово такси по изпълнението, противно на приетото в обжалваното решение, са конкретизирани в достатъчна степен по вид и размер поотделно, по начин, позволяващ преценка относно съответствието им с извършените действия, за които са начислени като дължими, чрез посочване на сумата и текстовете по ТТРЗЧСИ за реално осъществените, според приложените по изпълнителното дело документи, от ЧСИ действия по изпращане и връчване, изготвяне и предявяване на разпределението, възнаградителна такса върху събраната сума. Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е правилно определена, противно на доводите на ипотекарния длъжник. Тя се определя за целия дълг, възлизащ на 570359,01лв. по изпълнителния лист, но се събира част, съответстваща на събраната сума, като в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси, а от таксата се приспадат всички пропорционални такси, надвишаващи една десета от вземането, а събраната в случая е 9180лв., при което определената такса е съобразена с посочените изисквания на Забележки 1, 4 и 5 към т.26. Относно разноските на взискателя по изпълнението е посочено да са в размер на 13957,01лв., в това число адвокатски хонорар от 4155лв. за назначения на длъжника П. особен представител, хонорар за вещо лице от 350лв. за оценката на имотите и такса-опис от 9180лв., като същият е заплатил и такса от 15лв. за вписване на възбрана, а за останалите са изготвени съответни сметки. Неоснователно е оплакването на ипотекарния длъжник относно определения размер на разноските на взискателя. Направените от него съдебни разноски по изпълнителния лист са от общо 12935лв., включващи 6735лв. за държавна такса и 6200лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съдебният изпълнител не би могъл да коригира размера на тези разноски, а е длъжен да го зачете, така, както е определен с изпълнителното основание и удостоверен в изпълнителния лист като изпълняемо право. Направените в изпълнителното производство разноски, включени в разпределението, са от общо 13957,01лв., като взискателят е заплатил и адвокатски хонорар в размер на 4155лв. за назначения на длъжника Д.П. особен представител, а не се касае за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер да не съответства на предвидения в чл.25,ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ като максимален такъв от 450лв., на какъвто настоява жалбоподателят. Разноските по изпълнението във връзка с осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, се ползват с привилегията на чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД. В тях се включват както заплатените от взискателя, така и неплатените авансово от него, тъй като всички те са за сметка на длъжника, съгласно чл.79,ал.1 от ГПК. Следва да се има предвид, че в случая се разпределя сума от проданта на имоти, които не принадлежат на длъжниците, а са ипотекирани от трето лице за обезпечаване на вземанията спрямо тях. Според чл.174 от ЗЗД, ипотеката обезпечава не само основното вземане, но и акцесорните за лихви, съдебни разноски и разноски по изпълнението, поради което правилно последните са включени като привилегировани вземания.
В разпределението са включени актуалните по размер задължения за данък върху продадените имоти и такса битови отпадъци. В резултат на техническа грешка в него е посочено предходното удостоверение изх.№**********/10.07.2018г. на Община-П., Дирекция „Местни данъци и такси“. Размерът им, обаче, съответства на посочения в удостоверение изх.№**********/30.04.2019г. Противно на поддържаното от ипотекарния длъжник, с разпределението като привилегировано по чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД вземане е определено за погасяване единствено това за данък върху имотите с лихва от 1328,62лв., а не и вземането за ТБО, което безспорно е отделно и самостоятелно и е сред вземанията по чл.136,ал.1,т.6 от ЗЗД.
Неоснователно е оплакването на ипотекарния длъжник за неправилно определяне на вземането на взискателя „Б.Д.“ЕАД за законна лихва върху главницата. Главницата е 275772,03лв., а не 221394,99лв., върху каквато той погрешно е изчислявал законната лихва за процесния период от 27.06.2011г. до 14.05.2019г., съгласно приложеното към жалбата изчисление. Сумата от 221394,99лв. всъщност е правилно определената по размер законна лихва върху главницата.
Остатъкът от 129993,37лв. от разпределяемата сума, отреден за погасяване в третия ред по чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД, е за частично погасяване на обезпечените с ипотека вземания на взискателя „Б.Д.“ЕАД. Действително, както настоява жалбоподателят „М.“АД, тези вземания включват главница, лихви и разноски, каквито ипотеката, съгласно чл.174 от ЗЗД, обезпечава, които са в общ размер, надвишаващ отредената с разпределението сума за погасяването им, без в него да е посочено кое от същите и до какъв размер се погасява. В този случай, обаче, приложение намира правилото на чл.76,ал.2 от ЗЗД и задължителните постановки на Тълкувателно решение №3 от 27.03.2019г. по тълк.дело №3/2017г. на ОСГТК на ВКС, според които най-напред се погасяват разноските, след това лихвите и най-после главницата, а те са посочени поотделно по вид и размер в разпределението при индивидуализацията на вземанията, както следва: главница от 275772,03лв., законна лихва от 221394,99лв., мораторна лихва от 60256,99лв. и съдебно-деловодни разноски от 12935лв. За вземанията за лихви е приложимо правилото на чл.76,ал.1 от ЗЗД за погасяване на най-обременително задължение. Друг би бил изводът в случай, че обезпечените с ипотека вземания не бяха индивидуализирани в разпределението, тъй като тогава би била налице твърдяната от жалбоподателя неяснота досежно това кои от тях и до какъв размер се погасяват с разпределената за целта сума.
Обсъденото обосновава извода за законосъобразност на извършеното разпределение, поради което обжалваното решение на окръжния съд, с което то е отменено, като неправилно следва да се отмени, а разпределението бъде потвърдено.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение №1070 от 24.09.2019г., постановено по гр.дело №1833/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено разпределението, изготвено на 14.05.2019г. по изп.дело №20118280401205 по описа на ЧСИ Д. М. с район на действие Окръжен съд-Пловдив, и делото е върнато на ЧСИ М. за извършване на ново разпределение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА изготвеното на 14.05.2019г. и предявено на страните на 27.05.2019г. разпределение на постъпилата сума от 150500лв. по изп.дело №20118280401205 по описа на ЧСИ Д. М.с район на действие Окръжен съд-Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: