РЕШЕНИЕ
№260435/24.3.2021г.
Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
първи март
Година две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар
Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 4733 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Е.С.С. „ ЕООД представлявано от
П.А.К., в качеството му на
управител , против Наказателно
постановление № 03-011798/ 16.10.2019г. на Директора на Дирекция "Областна
инспекция по труда" - Варна, с което на
„Е.С.С. „ ЕООД е наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 300
лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 415 „в“ ал.1 от КТ.
В жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно, като лаконично се твърди, че
в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон.
В съдебно заседание въззивната
страна, редовно призована, представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв.Н. отново пледира за отмяна на
наказателното постановление като изразява становище, че неправилно срещу
дружеството е бил съставен акт, тъй като дължимото възнаграждение вече е било
изплатено. В условията на алтернативност той формулира искане за намаляване на
размера на наложената санкция , доколкото дължимите на работника възнаграждения
са били изплатени в цялост, а са били издадени актове за всеки забавен месец.
Управителят на дружеството- Пл.К. пък заявява, че са изчаквали цял месец
работника да им предостави банкова сметка, ***дения.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание
се явява упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда, да
потвърди атакуваното наказателно постановление, като излага мотивирано
становище относно размера на санкцията, който е бил съобразен с
обстоятелството, че дължимите възнаграждения са били изплатени едва след
намесата на контролните органи .Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 16.09.2019г. , по повод постъпила
жалба, свързана с неизплащане на трудови възнаграждения в срок , служители на Д“ИТ“-Варна, един от които
св. Д.И., извършили проверка за
спазване на трудовото законодателство от страна на „Е.С.С.
„ ЕООД . От представени в хода на
проверката документи – трудов договор, разчетно –платежна ведомост и др., се установило, че св. Н.Н. бил назначен на
длъжност „ инженер електронни инструменти и прибори „ с Трудов договор № 21 /
29.05.2018г. В договора било предвидено, че срокът на изплащане на договореното
трудово възнаграждение е до края на месеца, следващ месеца за който се отнася
възнаграждението. Св.И. установил още, че трудовото правоотношение между
работника и работодателя било прекратено със Заповед № 12 / 27.08.2019г. При
извършена проверка на представените ведомости станало ясно и че на св.Н. не са
бил изплатени в срок трудовите възнаграждения за м.юни, м.юли и м. август
2019г., както и обезщетението по чл.224 от КТ. На контролните органи било
представено и заверено копие на платежно нареждане от 01.10.2019г., с което на
св.Н. били изплатени трудовите възнаграждения за м.06, 07 и 08.2019г. и копие
от платежно нареждане от 07.10.2019г. за изплащане на обезщетение за
неизползван отпуск за м.08.2019г.За установеното
при проверката св. И. изготвил
протокол № ПР 1931945/09.10.2019г., с който дал и съответните
предписания.
На същата дата -09.10.2019г., св.И.
съставил против „Е.С.С. „ ЕООД акт за установяване на нарушение за това, че в качеството си на работодател
не е изплатил в уговорения срок
уговореното основно трудово възнаграждение за извършена работа през м.август
2019г. на св.Н., назначен на длъжност „ инженер електронни инструменти и прибори“.
Било посочено, че нарушението е извършено на 01.10.2019г. в гр.Варна, към който
момент и място е следвало дължимото трудово възнаграждение на лицето да бъде
изплатено. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.128 т.2 вр. чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ .
При предявяване на акта на упълномощено лице , както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и
депозирани.
Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което наказващият орган приел изцяло описаната в него
фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.128
т.2 вр. чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ.
Било прието, че нарушението е отстранено, поради което и на „Е.С.С. „ ЕООД
била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 300лв.
В хода на съдебното производство бе
разпитан свид. Д.И., чиито показания
съдът кредитира, като дадени безпристрастно, обективно и пълно. От тях се
установи, че нарушението е констатирано при проверка , започнала по сигнал на
работник и въз основа на представените
документи. Св. И. уточни,че
в хода на проверката са били представени доказателства за изплащане на
дължимото възнаграждение, но то , както и обезщетението за неизползван отпуск,
били изплатени със закъснение, поради което и
той приел, че е налице нарушение на КТ. Съдът допусна до разпит и св.Н.Н., който потвърди, че е получил със закъснение дължимото
му трудово възнаграждение, като с оглед организацията на работа в дружеството,
такова закъснение не е било необичайно.
Съдът приобщи представените от
процесуалният представител на наказващият орган писмени доказателства- заверено
копие от Заповед № 12 / 27.08.2019г. за прекратяване на трудовото
правоотношение , което кредитира като относими към спора.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни доказателства и тези по
административно-наказателната преписка,
които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима ,
депозирана в срока и от надлежна страна,
поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление № 03- 011798 /
16.10. 2019г. е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция "
Инспекция по труда" гр.Варна на основание чл.416 ал.5 от КТ .В хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок.И акта, и постановлението са съобразени с нормите
на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат пълно описание на нарушението, датата,
мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата,
които го потвърждават.Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. След предявяване на акта не са
били депозирани възражения, които да са съдържали спорни обстоятелства,
нуждаещи се от разследване. Правото на защита е било реализирано в пълнота с
подаване на жалбата, поради която пък е образувано и настоящото съдебно
производство. Поради това и съдът намира , че в хода на производството не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Правилно административно-наказващия
орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Съгласно
чл. 128 т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Видно от приложения
към преписката трудов договор е, че уговореното трудово възнаграждение
е следвало да се заплаща до края на
месеца, следващ месеца, за който се отнася трудовото възнаграждение. В конкретния казус възнаграждението за
м.август 2019г. е следвало да бъде изплатено на св.Н. до 30.09.2019г., който е
бил работен и присъствен ден. В случая ,видно от приложеното по преписката
копие от платежно нареждане от 01.10.2019г., е че възнаграждението е било
преведено на св.Н. по банков път на 01.10.2019г. , т.е. след изтичане на уговорения
с трудовия договор срок. С оглед съдържанието на платежното нареждане съдът не
споделя възраженията на адв.Н. за това, че е възможно сумата да е била
преведена в срок, но съобразно практиката на банките за плащането на суми след
14.00ч., то да се е отчело на следващия ден. В платежното нареждане изрично е
посочено, че кредитния превод е изпратен на 01.10.2019г. в 16, 31 ч. Поради
това и съдът намира, че безспорно е било
допуснато нарушение на чл.128 т.2 вр. чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ. Съобразно съдържанието на приетите за
нарушени законови разпоредби, съдът намира, че забавеното изплащане на обещетението за неизползван отпуск за м.08.2019г. , не може да бъде включено в
състава на нарушението, в каквато насока са показанията на св.И.. Това е така,
тъй като това обезщетение се дължи на основание чл.224 от КТ, който предвижда,
че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна
година, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Това обезщетение
не се включва в обема на уговореното трудово възнаграждение, което съгласно
трудовия договор се формира от основно месечно трудово възнаграждение и допълнително възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит,
и се дължи на различно законово основание.
Правилно и законосъобразно административно – наказващия
орган е ангажирал отговорността на „Е.С.С. „ ЕООД в качеството му на работодател за нарушение на
чл. 128 т.2 и чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ , чрез налагане на "имуществена
санкция".Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Съобразно представените доказателства наказващият
орган е приел, че нарушението е било отстранено и е приложил санкционната норма на чл.415 „в“
ал.1 от КТ.При определяне размера на наложената санкция обаче не са били взети предвид всички
обстоятелства, свързани с извършено нарушение , а именно че възнаграждението за
м.август е било изплатено с минимално закъснение. Безспорно е, че по време на
проверката е било констатирано забавяне на изплащане на възнаграждение и за
други два месеца, но за тях са били съставени други актове за административни
нарушения. Поради това съдът намира, че
размера на наложената „Имуществена санкция“ следва да бъде намален от
300лв. на 100лв., в минималния предвиден в закона размер, като това наказание е
съответно на допуснатото нарушение и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН.
С оглед
изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.При
определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1
от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от
Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до
120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата
сложност, съдът прецени, че следва да
определи на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. , а в съответствие с правилото на чл. 78а
ал.3 вр. ал.1 от ГПК и да
присъди на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 27лв. ,
пропорционално с изменения размер
на административната санкция
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-011798/
16.10.2019г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" -
Варна, с което на „Е.С.С. „ ЕООД е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на
300 лева, на основание чл. 416
ал.5 вр. чл. 415 „в“ ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА
размера на наложената „Имуществена санкция“ от 300лв. на 100 / сто/ лева.
ОСЪЖДА „Е.С.С. „ ЕООД
– БУЛСТАТ 200 773 141, да заплати на Д „ИТ“-Варна сумата от 27 /
двадесет и седем/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: