О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№…..
гр. Русе, 21.11.2019 г.
Русенският административен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с участието на прокурора РАДОСЛАВ
ГРАДЕВ като
разгледа докладваното от съдията ВЪРБАНОВА административно дело № 434 описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с
чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) във вр. с чл. 19, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите
(ЗНАП) и чл. 17, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по искова молба от 07.05.2019 г., подадена от Г.Й.М. ***, депозирана пред
Русенския районен съд и с направени уточнения по нея в съдебно заседание от
10.09.2019 г., с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
против Национална агенция за приходите, за присъждане на обезщетение в размер
на 9 461,95 лв., в едно със законната лихва от датата на предявяване на
иска, за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни
действия на длъжностно лице от ТД на НАП – Варна, офис Русе при извършване на
публична продан на недвижим имот – гараж, чийто съсобственик е ищеца, като в съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца уточнява, че фактически
твърденията им са за настъпили вреди за ищеца „вследствие на издаденото
постановление за проведената публична продан и възлагането на имота на трето
лице“. Ищецът твърди, че длъжностното лице от НАП – главен инспектор по
приходите М.В. е нарушил свои служебни задължения при провеждане на публичната
продан на процесния имот, като не е уведомил ищеца за назначената продан, както
и като не се е съобразил с направеното му от ищеца предложение да намери
купувач за имота, който да заплати по-висока цена от обявената оценка на имота.
Така се е стигнало до продажба на по-ниска цена на лице, свързано с длъжника по
изпълнителното дело, при което ищецът е бил ощетен. Твърди, че действията на
публичния изпълнител не са съобразени със законовите изисквания и са
целенасочени в негов ущърб.
Ответникът – Национална агенция
за приходите – гр. София, съобразно направеното от ищеца уточнение в съдебно
заседание на 10.09.2019 г., чрез процесуалния си представител по делото,
оспорва предявения иск, на първо място като недопустим. Доколкото ищецът
обосновава претендираните вреди с издаденото от публичния изпълнител
постановление за възлагане на недвижимия имот, счита, че ищецът не е адресат на
този акт и не би могъл да претендира вреди от него. Поддържа още и доводи за
неоснователност на исковата претенция поради липса на доказателства за
незаконосъобразни актове, действия или бездействия от страна на служителя на
НАП, както и поради липса на причинна връзка между посочените от ищеца вреди и
твърдяните действия на длъжностното лице от НАП. Счита, че иска следва да бъде
отхвърлен като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на приложените по делото доказателства съдът приема, за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът
Г.Й.М. е бил собственик на 4,52/25 идеални части от имот с идентификатор
63427.2.2135.4 по КК на гр. Русе (с номер по предходен план – Г-204-Х; гараж 6),
намиращ се в гр. Русе на ул. „6-ти септември“ № 40. М. притежавал имота в
съсобственост с В. Благоев С. до 26.11.2014 г., когато влиза в сила Решение №
12/19.03.2010 г. на Русенския окръжен съд по гр.д. № 84/2006 г., с което гараж
№ 6 е отнет от В. С. в полза на Държавата на основание чл. 28 от Закона за
отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност
(отм.). В изпълнение на това съдебно решение имотът е предаден на НАП за
управление до вземане на решение за предоставянето му на бюджетни организации
или общини за ползване или за продажбата му. В процесния случай е взето решение
на Министерски съвет № 530/17.07.2015 г. (т. 1, б. „а“ вр. Приложение № 1, т.
14) за продажба на процесния гараж.
Междувременно
на 03.12.2014 г. М. е завел иск за делба на същия гараж срещу бившия си
съсобственик В. С.. Делбата е допусната с решение № 551/28.04.2015 г. по гр.д.
№ 6448/2014 г. по описа на РРС и с Решение № 885/01.07.2015 г. по същото дело
имотът е изнесен на публична продан. В изпълнение на това съдебно решение е
образувано изпълнително дело пред държавен съдебен изпълнител. С Решение №
104/23.11.2016 г. по гр.д. № 2884/2016 г. Върховният касационен съд е отменил
влезлите в сила решение № 551/28.04.2015 г. и № 885/01.07.2015 г. постановени
по гр.д. № 6448/2014 г. по описа на РРС.
Със
Заповед № Д-1127/08.08.2016 г. на Директора на ТД на НАП – Варна е разпоредено
да се проведе продажба по реда на чл. 258 от ДОПК на 4,52/25 ид.ч. от гараж,
намиращ се в гр. Русе, ул. „Шести септември“, обозначен под № 6 в гаражна група
Г-204-Х. С писмо от 23.08.2016 г. ищецът е уведомен, че имотът като цяло е
оценен от независим експерт на 12 032,60 лв. като му е дадена възможност
на основание чл. 258, ал. 1 от ДОПК, в 30-дневен срок да заяви писмено дали
желае да изкупи дела на държавата за сумата от 9 857,11 лв. като при
евентуално изразено от М. желание ще му бъде определен нов 30-дневен срок за
заплащане на цената. Изрично е пояснено, че ако не заяви желание за изкупуване
или пък, въпреки изявеното желание, не заплати посочената цена в указания му
срок, частта от имота, притежавана от В. С. ще бъде изнесена на публична
продажба, като М. има право да заяви дали желае имотът да бъде продаден в
цялост. С молба, входирана в ТД на НАП – Варна, офис Русе на 27.09.2016 г.
ищецът е заявил желание да изкупи дела на държавата, заплащайки дължимата сума
на две вноски. На 30.09.2016 г. до М. е изпратено писмо, с което му е определен
30-дневен срок от получаване на писмото (т.е. от 06.10.2016 г.), за да заплати
цената на дела на държавата в процесния гараж. На 12.10.2016 г. при ответника е
постъпила нова молба от ищеца (именована „становище“), с която той се отказва
да изкупи дела на държавата и изразява съгласие целият имот да бъде продаден на
публичен търг, като счита, че може да „издири“ купувач, който да предложи за
гаража „приемлива цена“. Изрично изявление в същия смисъл е направено и с
подаденото от М. уведомление от 14.10.2016 г. В резултат от това със Заповед №
Д-1650/02.11.2016 г. на директора на ТД на НАП – Варна е разпоредено на
21.11.2016 г. от 11:00 часа да се проведе публична продажба чрез търг с тайно
наддаване на отнети в полза на държавата вещи по списък, сред които е и
процесния гараж. За служител, който да проведе публичната продажба, е определен
главен инспектор по приходите М.В.. Същият е изготвил съобщение, с което е
обявил публичната продажба, като съобщението е окачено на табло за обявления в
сградата на НАП – офис Русе, както и на гаражната врата на процесния гараж. За
участие в търга е подадено само едно предложение – от Красимира Мутафова, като
ценовото предложение е в размер на 12 100 лв. Търгът е проведен на обявената
дата и час и за купувач е обявена К.М.за сумата от 12 100 лв. Изготвено е
обявление за резултатите от търга, което е окачено на таблото за обявления в
НАП – офис Русе. С постановление № 144/21.11.2016 г. на директора на ТД на НАП
– Варна недвижимият имот с идентификатор 63427.2.2135.4 (бивш гараж № 6 в
гаражна група Г-204-Х) е възложен на спечелилия търга купувач Красимира
Мутафова. До ищеца е изпратено писмо от 20.01.2017 г., с което същият е
уведомен за извършената публична продан при цена от 12 100 лв. Посочено е,
че на притежаваните от М. идеални части от имота съответства сумата от
2 187,68 лв., която ще му бъде преведена по посочена от него банкова
сметка.
***.02.2017
г. М. оспорил пред директора на ТД на НАП – Варна действията на главен
инспектор по приходите М.В. досежно извършената публична продан на процесния
гараж. С решение № 47/20.02.2017 г. на Директора на ТД на НАП – Варна жалбата
на М. е оставена без разглеждане като недопустима (просрочена). Решението е
било оспорено от М. пред Административен съд – Варна, който с Решение №
1442/01.08.2017 г. е отхвърлил жалбата. Жалбата на М. срещу решението на съда е
оставена без разглеждане с Определение № 10968/19.09.2017 г. по адм.д. №
9445/2017 г. на ВАС, І отд., което пък е оставено в сила с Определение №
12931/27.10.2017 г. по адм.д. № 11888/2017 г. на ВАС, 5-чл. състав. Без
разглеждане е оставена и жалбата на М. срещу определението на петчленния състав
– Определение № 10939/18.09.2018 г. по адм.д. № 10768/2018 г. на ВАС, 7-чл.
състав.
Към
настоящото дело е приобщена и преписка № 3603/2018 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Русе, образувана във връзка с подадена от ищеца жалба с твърдения
за незаконосъобразни действия на служителя на ТД на НАП – Варна М.В. във връзка
с проведената публична продажба на имота, чийто съсобственик е ищецът. След
проведена предварителна проверка по изнесените в жалбата данни, с Постановление
от 19.02.2019 г. прокурор при Окръжна прокуратура – Русе е отказал да образува
досъдебно производство и е прекратил преписката.Постановление на ОП – Русе е
потвърдено с Постановление от 04.04.2019 г. на Апелативна прокуратура – Велико
Търново. Отказът да се образува досъдебно производство е аргументиран с
установените по преписката факти, които са идентични с установените и от
настоящия съд, въз основа на които е изведен извод, че действията на служителя
на НАП М.В. са били съобразени с действащата нормативна уредба, като липсват
данни за превишаване на властта и права, както и за набавяне на облага за себе
си или за другиго или за причиняване на вреда на другиго. Поради липса на данни
и за други престъпления от общ характер, преписката е прекратена на основание
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – липса на извършено престъпление от общ характер.
При
тези данни съдът намира, че предявеният иск е процесуално недопустим, по
следните съображения:
Съгласно
чл. 17, ал. 6 от ДОПК задължените лица имат право на обезщетение за вредите,
причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по
приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им,
като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съответно в чл. 19,
ал. 1 от ЗНАП е регламентирано, че Националната агенция за приходите отговаря
за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове,
действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод
изпълнение на дейността им, като обезщетения за вреди от незаконни актове, действия
или бездействия по ал. 1 може да се иска след тяхната отмяна (чл. 19, ал. 2 от ЗНАП). В чл. 19, ал. 3 от ЗНАП е предвидено, че отговорността на агенцията
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се
реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ.
Като
съобрази фактическите обстоятелства, на които се основава спорното право и
формулираният петитум, включително направеното уточнение от ищеца в съдебно
заседание на 10.09.2019 г. (виж протокол от с.з. на л. 18-19), съдът приема, че
предявената от Г.М. искова претенция се основава на твърдения за претърпени от
ищеца имуществени вреди, вследствие на издаден от длъжностни лица на ответника
(провеждащия продажбата главен инспектор по приходите и директора на ТД на НАП
– Варна) незаконосъобразен акт – постановление за възлагане на имот на трето
лице след проведена публична продажба, както и от незаконосъобразни действия на
главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, офис Руси – М.В. в хода на
проведената публична продажба. В този смисъл искът следва да бъде квалифициран
като иск по чл. 19, ал. 1 от ЗНАП и чл. 17, ал. 6 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ.
При
прилагането на посочената по-горе нормативна регламентация следва извода, че за
да възникне правото да се търси обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
във вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗНАП и чл. 17, ал. 6 от ДОПК, е необходимо искът да
е предявен след отмяната на незаконосъобразния акт, действие или бездействие на
орган (служител) на НАП по съответния ред. Отклонение от този принцип е
въведено с нормата на чл. 19, ал. 2, изр. второ от ЗНАП (респ. чл. 204, ал. 2,
ал. 3 и ал. 4 от АПК), които допускат в случаите, в които се твърди, че вредите
са настъпили от незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни
лица на ответника, тази незаконосъобразност да бъде установена в производството
по обезщетяване.
Така
законът е въвел като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на иск
за обезщетяване на вреди причинени от държавата, за които се твърди, че са
настъпили вследствие на незаконосъобразен административен акт, този акт да бъде
предварително отменен по надлежния ред. В случая твърденията на ищеца са, че
вредите които претендира са настъпили вследствие на издаденото постановление за
възлагане по чл. 253 от ДОПК като в същото време изрично заявява, че не е
оспорвал това постановление и по делото няма данни същото да е отменено. Като
съобрази, че такова оспорване не би могло да се реализира към настоящия момент
и по правилата на чл. 204, ал. 2 на АПК, съдът счита, че в случая процесуалната
предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК за предварителна отмяна на
административния акт, от чиято незаконосъобразност се твърди, че са настъпили
вредите, не е изпълнена. Предявеният иск, в частта, в която се твърди, че
вредите произтичат от незаконосъобразно издадено постановление за възлагане на
недвижимия имот – гараж след извършена публична продан се явява процесуално
недопустим.
Наред
с изявлението на процесуалния представител на ищеца, че в настоящото
производство се твърдят настъпили вреди от издаденото постановление за
възлагане, в хода на цялото съдебно производство се поддържат и доводи, че
вредите са следствие от незаконосъобразни действия на длъжностно лице на
ответника. Съдът намира, че и в тази част искът е недопустим за разглеждане. По
силата на чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действията следва да
бъде преценявана в производството по обезщетяване. Съгласно константната
съдебна практика, нормата обхваща незаконосъобразните фактически действия на
административен орган или длъжностно лице, с оглед на това, че правните
действия на административните органи представляват административни актове по
смисъла на чл. 21 от АПК и за тях важи правилото на чл. 204, ал. 1 от АПК.
Действията
на публичния изпълнител (както какъвто действа органът по приходите в процесния
случай) при и по повод изпълнение на неговата функция са правни действия, тъй
като за всяко едно от тях се съставя съответен протокол и е предвиден способ за
защита по административен ред. Наличието на производство по отмяна на тези
действия, предхождащо депозирането на иск по смисъла на чл. 204, ал.1 от АПК,
както вече се посочи, е задължително условие за неговата допустимост. В
конкретния случай такава отмяна не е налице, като възможността за оспорване на
действията на органа по приходите е преклудирана, видно от приложените по
делото и цитирани по-горе решения на Административен съд – Варна и Върховния
административен съд – 3-, 5- и 7-членен състав. Така е налице недопустимост и
на претенция за обезщетяване на настъпили вреди в резултат на предприети от
органа по приходите действия в хода на извършваната публична продажба на
процесния гараж. Тези действия не са надлежно оспорени, както беше описано
по-горе и не са отменени по какъвто и да е предвиден в закона ред.
Предявеният
иск, в цялост, се явява процесуално недопустим и исковата молба следва да бъде
върната, съответно образуваното съдебно производство по делото - прекратено.
Водим
от горното и на основание чл. 130 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба, подадена от Г.Й.М. ***,
с която е предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗНАП и чл. 17, ал. 6
от ДОПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Национална агенция за приходите –
гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 9 461,95 лв. за
претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на издадено постановление за
проведената публична продан и възлагането на имота на трето лице и на
незаконосъобразни действия на длъжностно лице от ТД на НАП – Варна, офис Русе
при извършване на публична продан на недвижим имот – гараж, чийто съсобственик
е ищеца.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 434/ 2019 г. по описа на Административен съд – Русе.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: