РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Девня, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120100858 по описа за 2021 година
Предмет на разглеждане в настоящото производство е искова
претенция с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 59 от
ЗЗД, предявена от С. Й. Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез проц.
представител – адв. А. А. от АК – Варна срещу ЕТ В., ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от В. Н. В. за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца
сумата от 5 430 лева, представляващи обезщетение за ползване без правно
основание на 181 дка земеделска земя, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производство по ч.
гр. дело №658/2021 г. по описа на РС - Девня.
Първоначално претенцията на ищеца е обхващала всички суми, за
които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по посоченото ч. гр. дело по описа на РС - Девня, като с влязло в
сила Определение № 102/14.02.2022 г. производството по делото е прекратено
частично досежно претенцията на ищеца, че ответникът му дължи сумата от 6
000 лева, представляваща дължима наемна цена за ползване на земеделска
земя - 200 дка по 30 лева на декар за стопанската 2019 - 2020 г. по Договор за
наем от 28.07.2015 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в производство по ч. гр. дело
№658/2021 г. по описа на РС - Девня, както и досежно предявения в
1
условията на евентуалност осъдителен иск срещу ответника за заплащане на
същата сума в размер на 6 000 лева, представляваща обезщетение за ползване
без правно основание на 200 дка земеделска земя за стопанската 2019 г. - 2020
г., поради недопустимост.
Прекратено е частично производството и по отношение на
предявения от ЕТ В. насрещен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД
срещу ищеца С. Й. Х. с искане за осъждането му да заплати на ЕТ В. сумата
от 15 216 лева, получена от него без основание по единадесет договора за
наем на земеделска земя от 215 г. до 2019 г. – с влязло в сила Определение
№770/25.11.2022 г.
Така предмет на делото е иска, предявен от С. Й. Х. срещу ЕТ В. с
правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД за сумата
5 430 лева, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на
ищеца в резултат на ползвани от него 181 дка собствени на ищеца земеделски
земи, без да има правно основание за тяхното ползване.
Ищецът основава тази си искова претенция на следните фактически
твърдения, изложени в исковата молба и няколко уточняващи молби към
нея:
Твърди, че по силата на сключени с ответника договори за наем на
земеделска земя, находяща се в землището на ***, в продължение на 4
стопански години ответникът е ползвал негови собствени земеделски земи
през времето от 2015 г. до 2019 г., за които е заплатил дължимия му наем
изцяло. Сочи, че през стопанската 2019 г. - 2020 г. ответникът ЕТ В. също е
ползвал общо 381 дка негова собствена земеделска земя, находяща се в
същото землище, но без да е имал сключен договор между тях за това, т.е. без
правно основание. /По отношение на ползвани 200 дка земеделска земя
производството по делото е прекратено частично с горецитираното
определение № 102/14.02.2022 г./ Ищецът твърди също така в исковата молба
и уточняващите молби към нея, че за стопанската 2019 г. - 2020 г. ответникът
ЕТ В. е участвал в комасация на земеделски площи с неговите собствени
земеделски земи, респ. обработвал е земята, но не му е заплатил дължимата за
това цена с твърдението, че годината била „нулева“. Сочи също така, че на
други наемодатели/арендодатели ответникът е заплатил дължимото – по 30
лева на декар земеделска земя. Предвид изложеното ищецът счита, че
ответникът му дължи наемна цена в размер на от по 30 лева /колкото е
заплатил на останалите наемодатели/ за декар обработвана от него без правно
основание земеделска земя, или за 181 дка му дължи сумата от 5 430 лева,
поради което заявил пред РС - Девня искане за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на
това в ДРС било образувано ч. гр. дело № 658/2021 г., по което била издадена
2
Заповед № 430/11.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК за сумата от 11 430 лева неизплатено задължение за ползване на
земеделска земя - общо за 381 дка по 30 лева на декар, дължими за
стопанската 2019 г. - 2020 г., от които 200 дка. по договор за наем на
земеделска земя от 30.07.2015 г. и 181 дка, ползвани без правно основание.
При подадено от ответника възражение срещу заповедта, на ищеца били
дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането си по
съдебен ред, поради което за него възникнал правен интерес от предявяване
на настоящия установителен иск, който съдът е преценил за частично
допустим.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който искът се оспорва като недопустим и неоснователен.
Ответникът излага в отговора си, че е сключил с ищеца общо 11 бр. договори
за наем на земеделски земи през периода от 2015 г. до 2019 г., по силата на
които е обработвал собствени на ищеца земеделски земи. Твърди, че отделно
от това, по устна договорка между страните е обработвал и допълнителни
площи собствена на ищеца земеделска земя. Сочи, че е изпълнил точно
задължението си по договорите за наем и е платил договорената в тях наемна
цена, като е превел на ищеца по банков път сума в общ размер на 60 749 лева
в периода от 04.10.2016 г. до 12.02.2020 г. с шест отделни платежни
документа, които представя като доказателства и описва в хронологична
последователност. Твърди също така, че дори е надплатил дължимата на
ищеца наемна цена със сумата от 15 216 лева. Описва хронологично как се е
случило това чрез различните плащания в отделните години. Излага, че през
стопанската 2019 г. - 2020 г. е обработвал общо 384, 841 дка собствени на
ищеца зем. земи, за които дължимия наем е бил 11 545, 23 лева. Тази
стопанска година обаче се оказала неплодородна, видно от Протокол №АР-
07-24-2/ 28.05.2020 г. и Протокол ШАР-07-24-1/ 27.05.2020 г. за щети от
неблагоприятни климатични условия - засушаване, издаден от Комисия при
ОСМ - Суворово при ОД „Земеделие” - Варна съгласно който реколтата му е
била унищожена почти изцяло, в някои площи до 80%, а в други до 98%.
Поради тази причина през тази стопанска година той не е успял да заплати
наем на ищеца, но сторил това през предходните години, когато е предплатил
дължимата му цена за ползване на собствените му зем. земи. С оглед на това
счита претенцията на ищеца за неоснователна и моли да бъде отхвърлена
изцяло.
В с.з., ищецът се представлява от проц. си представител, който
поддържа исковата претенцията и моли за нейното уважаване, както и за
присъждане на направените по делото разноски. Представя писмена защита.
Ответникът, чрез проц. си представител – адв. К. К. моли за
3
отхвърляне на иска като недоказан и също претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства по отделно и в
съвкупност, съдът приема следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от представените
нотариални актове, че ищецът е собственик на процесните имоти – 181 дка
земеделска земя, находяща се в различни местности в землището на гр.
Девня, обл. Варна. Не е налице спор между страните също, че през исковия
период – стопанската 2019 – 2020 г. ответникът е ползвал собствените на
ищеца земеделски земи като земеделски производител и е получавал добиви
от същия. Още в отговора на исковата молба ответникът заявява, че през
стопанската 2019 - 2020 г. е обработвал общо 384, 841 дка земеделски земи,
собственост на ищеца по силата на 11 бр. договори за наем на земеделска
земя, сключени между тях. Този факт се потвърждава и от представеното
становище от ОСЗ Суворово, офис Девня изх. № ПО – 09 – 231 -1/05.04.2021
г., съгласно което със заявление №34/26.07.2019 г. ответникът е заявил за
участие в масиви за ползване /комасация/ за стопанската 2019 – 2020 г. общо
381 дка, собствени на ищеца земеделски земи съгласно представения пред
ОСЗ Суворово опис.
Спора по делото се свежда до това имало ли е сключен валиден
договор за наем между страните, доколкото ищецът основава претенцията си
на твърдението си, заявено още в заповедното производство, че през
стопанската 2019 – 2020 г. ответникът е ползвал 181 дка негови собствени
зем. земи без правно основание и съответно се е обогатил от това, а той
/ищецът/ е обеднял със сумата от по 30 лева на декар ползвана без правно
основание земеделска земя.
Така предявения иск намира своето правно основание в нормата на
чл. 59 ал. 1 от ЗЗД, съгласно която обогатилият се без основание за сметка на
другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Общия фактически състав на неоснователното обогатяване по
чл. 59 ал. 1 от ЗЗД включва следните елементи, които следва да са
едновременно налице: обедняване на ищеца, респ. обогатяване на ответника,
като обогатяването е неоснователно и е за сметка на другиго /в случая ищеца/
ищеца, причинна връзка между двете и невъзможност ищеца да се защити с
друг иск. В тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването
на ответника, както и причинната връзка между тях, а в тежест на ответника е
да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова.
В настоящия случай убеждението на ищеца, че ответникът е
обработвал без правно основание собствените му 181 дка земеделска земя
произтича от твърдението му /изложено както в заявлението по чл. 410 от
4
ГПК, така и в уточняващите молби/, че сключените между тях договори са
нищожни на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД поради неспазване на изискуемата
от закона форма за валидност след изменението на чл. 4б от ЗСПЗЗ /ДВ бр.42
от 22.05.2018 г./ Ищецът твърди, че между него и ответника са сключени 5 бр.
договори за наем през 2015 г., които след влизането в сила на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ
бр. 42 от 22.05.2018 г./ не са били заверени нотариално и вписани в СВ - както
изисква разпоредбата на чл. 4б от ЗСПЗЗ в новата й редакция, в сила от
22.05.2018 г. В отговор ответникът представя 11 бр. наемни договора,
сключени между него и ищеца на следните дати: 27.06.2015 г., 27.07.2015 г.,
28.07.2015 г., 28.07.2015 г., 30.07.2015 г. /два договора/, 13.07.2016 г.,
23.07.2019 г., 24.07.2019 г., 26.07.2019 г. и 27.07.2019 г. Седем от тези
договори са сключени преди изменението на чл. 4б от ЗСПЗЗ от 2018 г. /по
отношение на тях това изменение е неприложимо, тъй като то няма обратна
сила, т.е. не се е изисквало през 2015 г. и 2016 г. нотариално удостоверяване
на подписите на страните по договора и тяхното вписване в съответната
служба по вписванията по местонахождението на имотите. Разпоредбата на §
10 ЗСПЗЗ не придава обратно действие на чл. 4б от ЗСПЗЗ и не променя
формата за валидност на договорите за наем, вече сключени преди
приемането на тези текстове, а единствено регламентира заличаване на
вписването на договора, което не е елемент от фактическия състав за неговото
сключване/. Четири от представените от ответника договори за наем на
земеделска земя са сключени с ищецът през 2019 г., т.е. след изменението на
чл. 4б от ЗСПЗЗ /ДВ бр.42 от 22.05.2018 г./.
Видно от приетите като доказателства 11 бр. договори за наем е, че
общо обработваните от ответника земеделски земи, собственост на ищеца,
предоставени за ползване на ответника с така сключените договори възлизат
на 379, 106 дка. Извън договорите, които ищецът представя първоначално с
исковата молба, ответникът е представил още шест договора за наем на
земеделски земи, сключени с ищеца за общо предоставени му за ползване от
ищеца 179, 234 дка земеделска земя. Така всички притежавани от ищеца
земеделски земи /по негови твърдения 381 дка, по изчисления на съда 378,
981 дка/ са били обработвани от ответника въз основа на сключени с ищеца
договори за наем през годините 2015 г. – 2019 г. Т. е. ответникът е обработвал
цялата земеделска земя на ищеца въз основа на сключените с него договори
за наем, а не без правно основание както твърди ищецът. Доколко сключените
между страните договори са действителни или не, с продължен срок съгласно
клаузата по чл. 19 от същите или не, потвърдени с декларация по реда на §10
от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр. 42 от 22.05.2018 г./ или не, е въпрос, който е
извън компетенциите на настоящия съд предвид наличието на арбитражна
клауза в договорите, за което настоящия съд вече се е произнасял. Т.е. дали
5
сключените между страните договори обвързват страните с договорените в
тях клаузи е въпрос, който настоящия съд не е компетентен да прецени.
Категорично обаче по делото не е налице първата от предпоставките за
уважаване на предявения иск с правно основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД,
доколкото ответникът не е ползвал имотите на ищеца без основание, а го е
ползвал на основание сключените с ищеца договори за наем на дати:
27.06.2015 г., 27.07.2015 г., 28.07.2015 г., 28.07.2015 г., 30.07.2015 г. /два
договора/, 13.07.2016 г., 23.07.2019 г., 24.07.2019 г., 26.07.2019 г. и 27.07.2019
г. Именно предвид наличието на договорни отношения между страните
исковата молба бе оставяна няколко пъти без движение с указания ищецът да
уточни правното основание на своята претенция. При настоятелното му
твърдение, че всичките му собствени земи са били обработвани /ползвани от
ответника/ без правно основание, на първо място в производството ищецът
следваше да докаже основанието на своята претенция, а именно, че
ответникът се е обогатил за негова сметка без основание, което не беше
сторено в настоящото производство.
Предвид изложеното, съдът намира предявеният иск за установяване
дължимост на сумата от 5 430 лева, представляващи обезщетение за ползване
без правно основание на 181 дка земеделска земя, с която сума ответникът се
е обогатил, а ищецът е обеднял за недоказан.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ответникът има право на
присъждане на разноски. Искането е направено своевременно, представен е
списък по чл. 80 от ГПК. По делото е приет договор за правна защита и
съдействие в доказателство за заплатен адвокатски хонорар в размер от 1 800
лева с ДДС.
Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно и съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото счита, че следва да
присъди по - нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не
по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата, на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК. С аргумент от разпоредбата
на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
одвокатските възнаграждения минималното възнаграждение следва да е в
размер на 1 343 лева. Или на ответника следва да се присъдят разноски в общ
размер на 100 лева депозит за в.л. и 1 343 лева за възнаграждение на адвокат –
общо разноски в размер на 1 443 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявеният от С. Й. Х., ЕГН:
**********, с адрес: *** срещу ЕТ В., ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от В. Н. В. иск с правно основание чл. 422
вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 5 430
лева, представляващи обезщетение за ползване без правно основание на 181
дка земеделска земя, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в производство по ч. гр. дело
№658/2021 г. по описа на РС - Девня.
ОСЪЖДА С. Й. Х., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
ЕТ В., ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** сумата от 1 443 лева
/хиляда четиристотин четиридесет и три лв., 00 ст./, представляваща
направени по делото съдебно - деловодни разноски, от които 1 343 лева
адвокатско възнаграждение и 100 лева депозит за възнаграждение на вещо
лице, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7