РЕШЕНИЕ
№ 356
гр. Пловдив, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20235300500106 по описа за 2023 година
-ти
Обжалвано е решение № 3314/14.10.2022г. на Пловдивския районен съд, ХV
гр. с., постановено по гр. д. №7222/21г., с което се отхвърля предявените от Н. М. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***** против „Бултир“ ООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. *****, искове с правно основание чл. 150 във вр. с чл. 262, ал.
1, т. 2 и т. 3 КТ, с които се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата следните
суми: 4760,42 лева – дължимо възнаграждение за 20 дни при 8 часов работен ден
положен извънреден труд на национални празници в периода 01.05.2018 г. – 20.03.2021
г. вкл. и 7470 лева – дължимо възнаграждение за 83 дни по 6 часа на ден положен
извънреден труд в периода 01.05.2018 г. – 20.03.2021 г. вкл., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на предявяване на исковата молба – 29.04.2021 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Жалбоподателят Н. М. К., ЕГН ********** моли съда да отмени решението на
районния съд и постанови друго, с което уважи предявените искове. Прави възражение
за прекомерност на разноските на другата страна.
Въззиваемата страна „Бултир“ ООД, ЕИК ***** счита жалбата за неоснователна.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, че Н. М. К. е работила по трудов договор за периода от 10.01.2017г.
до 18.05.2021г., като е заемала длъжността „*****“ до 23.04.2019г., а от тази дата е
била „*****“ до 18.05.2021г., когато трудовите правоотношения са прекратени по реда
на чл. 326, ал.1 от КТ – с предизвестие от служителя.
Ищцата, тук жалбоподател, твърди, че през процесния период 01.05.2018г. –
20.03.2021г. е полагала извънреден труд на национални празници в размер на **** лв.
1
за 20 дни при осем часов работен ден и извънреден труд извън националните празници
през 83 дни по шест часа на ден в размер на 7 470лв., които не са ú заплатени, поради
което е предявил искове да бъде осъден работодателя ú да заплати посочените суми.
При изготвянето на доклада по реда на чл. 146 от ГПК правилно районният съд
е разпределил доказателствената тежест върху ищцата да установи полагането на
извънреден труд, както и че не сочи доказателства за това на кои дати и колко часа е
полаган извънреден труд и за размера на трудовото възнаграждение за извънредния
труд.
За установяване обстоятелството полаган ли е извънреден труд са разпитани
свидетелките М., Ч. и Б.. Първите две свидетелки установяват, че са реализирали
съвместни мероприятия с Н. М. К., като са се съобразявали с нейната заетост, понеже
тя е работила два пъти в месеца в събота до 13.30 часа и затова са се събирали в
съботите, в които е почивала.
Свидетелката Б., която е служител при работодателя, сочи че има случаи, когато
се е налагало да се работи в съботни дни и на български национални празници, като си
спомня конкретен случай през 2022г., когато се е работило в съботен ден.
Така дадените показания обаче не са годни да установят кога Н. К. е полагала
извънреден труд, нито да се отдели работата на национални празници от извънредния
труд извън националните празници.
Доколкото искането на Н. К. да се представят данни от „Йетел България“ ЕАД
за проведените разговори от служебния телефон с абонати извън България е
оттеглено от нейния пълномощник в откритото съдебно заседание проведено на
13.09.2022г., исковете остават недоказани и затова следва да се отхвърлят.
От приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза също не може да
се извлекат доказателства за основателността на предявените искове, тъй като то не
установява работодателят да е отразил извънреден труд, положен от въззивницата, а
единствено показва размерите на дължимите възнаграждения, ако се приеме, че
исковете са доказани по основание.
Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил исковете, районният
съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото жабоподателката следва да заплати на въззиваемата
страна разноски в размер на 1 300лв., което е под минимума, предвиден в нормата на
чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
което прави възражението за прекомерност на разноските на насрещната страна
неоснователно.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3314/14.10.2022г. на Пловдивския районен съд,
-ти
ХV гр. с., постановено по гр. д. №7222/21г.
ОСЪЖДА Н. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** да заплати на „Бултир“
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** сумата 1 300 (хиляда
и триста) лева разноски направени във въззивното разглеждане на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3