Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 11.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме
Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря М.Митова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №11045
по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.01.2020
год., постановено по гр.дело №66386/2018 год. по описа на СРС, ГО, 171 с-в, поправено
с решение от 13.07.2020 год., е признато за установено по предявения по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от Н.Б.Н. срещу „Ч.Е.Б.“ АД иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от 471.32 лв. – получена при липса на правно
основание като стойност /коригирана/ на електрическа енергия за имот, находящ
се в гр.София, ж.к.“********, абонатен №**********, по фактура №********** от
08.06.2017 год., за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №29013/2018 год. по описа на СРС, ГО, 62
с-в и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски по делото в размер на 325 лв., както и направените
разноски в заповедното производство в размер на 325 лв.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ответника трето
лице-помагач „Ч.Р.Б.“ АД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника
„Ч.Е.Б.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил
приел, че ответникът не бил предвидил в Общите условия ред за уведомяване на клиента за извършване
на корекция на сметка съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Такъв ред бил предвиден
в чл. 17, ал. 2 от Общите условия и уведомление било изпратено, видно от
приетото по делото писмо от 09.06.2017 год., което било получено лично от ищеца.
Следвало да се има предвид Решение № 124 от 18.06.2019 год. на ВКС по
гр.дело № 2991/2018 год., III г.о., ГК, в
което било прието, че дори да
е налице подобно нарушение, то не можело да служи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установявало по съдебен ред.
Според ВКС в случая след влизане в
сила на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ били приети Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на
ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год. В тях се съдържала подробна
регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя
само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или непълно неотчитане
на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на
потребителя /Решение № 115 от 20.09.2017 год. на ВКС по т.дело № 1156/2016 год.,
ІІ т. о., ТК/. Поради това трябвало да се приложат разпоредбите на чл. 48 до чл.
51 ПИКЕЕ, които били действали през исковия период от 21.12.2016 год. до
20.03.2017 гад. и са били отменени едва с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр. 97
от 2018 год. Дори да била налице непълнота в тези разпоредби, тя следвало да
бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК
гарантирала равни права на страните при спорове за грешно отчитане на
изразходваната електроенергия и тези гаранции били достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не можело да се
позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за
да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия,
а били длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните
по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода
на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите
условия, следвало да се изхожда и при преценката какви са последиците от
допуснатото нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ако в общите условия в
противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не бил предвиден ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение било пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията. Нарушението обаче не можело да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установявало по съдебен ред.
СРС бил формирал неправилни правни
изводи, без да държи сметка за категорично установеното по делото, че ищецът
неправомерно бил ползвал електрическа енергия, която не се измервала от средството
за търговско измерване, поради нерегламентирана намеса във вътрешната му
измервателна система, като това било установено от независима държавна
лаборатория, която била издала констативен протокол №800 от 30.05.2017 год. и било
потвърдено от заключението на вещото лице по допусната и изслушана
съдебно-техническа експертиза. Чрез последното бил установен и размера на
ползваната, но неотчетена електрическа енергия за допустимия срок по чл. 48,
ал. 1 ПИККЕ. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а искът –
отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата Н.Б.Н. счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Поддържа,
че спорният въпрос по делото бил дали общите условия на дружеството отговарят
на изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ. В случая било безспорно, че представените по делото общи условия на
ответника били приети преди законодателното изменение и след това не били
изменяни. Ответното дружество било представило и се позовавало на общите си
условия от 2010 год., за които, обаче, липсвали данни да са били публикувани по
съответния ред, т.е. да са породили действие по отношение на потребителите и в
частност на ищеца. В действащите към момента на проверката общи условия на
ответника не бил предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстоящата
корекция на сметките. В тази връзка следвало да се имат предвид Решение №
111/17.07.2015 год. на ВКС по т.дело № 1650/2014 год., І т. о., ТК и Решение №
173/16.12.2015 год. на ВКС по т.дело № 3262/2014 год., ІІ т. о., ТК. След като
ответникът, чиято била тежестта в процеса, не бил доказал да е променил
съобразно изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ общите си условия, следвало да
се приеме, че е налице неизпълнение на законовото му задължение, а предвидената
в закона процедура не е завършена, оттам – правото на ответника да коригира
сметките на клиентите не се е породило. Реализирането на двете условия било
предвидено от законодателя като вид гаранция за защита правата на потребителя,
който следвало да е уведомен, че ще се извърши съответна проверка на средството
за търговско измерване от доставчика, доколкото в резултат на тази проверка, за
него може да възникнат неблагоприятни задължения. Освен това, съгласно чл. 120,
ал. 1 ЗЕ, средствата за търговско измерване били собствени на оператора на
електропреносната мрежа /"Ч.Р.Б." АД/ и по правило потребителят нямал
достъп до тях. Поради това доставчикът на електрическа енергия – лицензиант бил
длъжен да осигурява, освен надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на
потребителите, също и измерване и отчитане на електрическата енергия чрез
монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и
назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните
средства. При осъществяването на тези дейности доставчикът на електрическа
енергия трябвало да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира
качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия. Той имал задължение
да осигури правилното и коректно функциониране на средството за търговско
измерване и да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването
на електрическа енергия. Ако операторът не бил изпълнил задълженията по
проверка годността на средствата за търговско измерване и поддръжката им, които
са му възложени със закона, това неизпълнение не би могло да се вмени във вина
на потребителя. Следователно действащите Общи условия на ответника не съдържали
клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента, че ще се извърши
проверка, която може да приключи с корекция на сметката му при констатирани
несъответствия в средството за търговско измерване при отчитането на ползваната
електрическа енергия. В чл. 17, ал. 2 от общите условия, на която клауза се
позовавал ответникът, било предвидено единствено, че в случаите на корекции на
сметките по ал. 1 на чл. 17 от ОУ, доставчикът изготвя справка на дължимите
суми и е длъжен в 7-дневен срок за уведоми потребителя за сумите. Почти същото
било предвидено и в чл. 18. Ред не бил предвиден и в чл. 49, ал. 2 от общите
условия. Ответникът следвало да предприеме действия за съответното изменение на
общите условия, каквото не установявал, а и не твърдял да е направил. А щом
предвидената в закона процедура не била завършена, то и правото на ответника да
коригира сметките на клиентите не се било породило. При това положение
ирелевантно за спора било дали в случая ищецът действително бил уведомен за
извършената корекция. Освен това не били налице основания за ангажиране на
обективната отговорност на потребителите. По силата на законовата делегация в
приетите правила /ПИКЕЕ/ можело да се създават само норми, уреждащи
изчерпателно посочената в закона материя. Законодателят, в чл. 83, ал. 1, т. 6,
вр. с ал. 2 ЗЕ, бил делегирал право на ДКЕВР /към онзи момент/ само да приеме
правила, в които да се уреди въпроса, буквално: "за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия",
т.е. да се уредят единствено начините на извършване на проверката на средствата
за търговско измерване на електрическата енергия, но не и следващите тази
констатация действия. Следователно в ЗЕ било предвидено Правилата, изработени
от ДКЕВР, единствено да уреждат процедурата при констатирано неотчитане или
неточно отчитане на електрическа енергия, но не било предвидено, чрез тях да се
променя характера на договорната отговорност при неизпълнение. Обективната
отговорност в договорните отношения била изключение от общото правило, че отговорността
за страните е само за виновно неизпълнение на задълженията им. Поради това
обективният характер на отговорността следвало да се предвиди изрично от
законодателя, а не да се извежда чрез тълкуването на акт с по-ниска степен от
закон. С нормата на чл. 48 ПИКЕЕ /действително действаща през процесния период,
а понастоящем отменена изцяло/ се надхвърляли рамките на определената законова
делегация, като се въвеждали правила за създаване на корекции, чрез въвеждане
на фикция за потребена електрическа енергия за минал период от време, без
действителната консумация да бъде установена. Още повече, че с отмяната и на чл. 47 ПИКЕЕ, считано от 14.02.2017 год., към
релевантния момент на проверката не били налице правила, регламентиращи реда за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Несъстоятелен в тази връзка бил поддържаният от жалбоподателя
довод, че проверката била извършена на основание клаузи от общите условия на "Ч.Р.Б."
АД. Законодателят, в разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр.
2 ЗЕ, ясно бил предвидил, че редът за установяване на нарушенията следва да
бъде уреден с подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ, а към извършване на процесната
проверка правила относно този ред липсвали, предвид отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ. След
като такива правила липсвали, то не можело да се приеме, че след 14.02.2017 год.
била изпълнена законовата делегация, а следователно не можело да бъде
ангажирана и обективната отговорност на потребителя. Претендира и присъждането
на направените разноски по делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната
жалба
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното:
Предявен е за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.
Установено е по
делото въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, а и е
безспорно във въззивното производство, че страните са обвързани от облигационно
правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия – чл. 98а ЗЕ, както
и че в процесния недвижим имот, чийто собственик е ищецът, е била доставяна
електрическа енергия от страна на ответника.
Основният спорен между
страните въпрос е свързан с дължимостта на процесната сума – 471.32 лв., която
е била начислена от ответното дружество с фактура №********** от 08.06.2017
год., като корекция на сметки въз основа на констативен протокол №1016055 от
05.01.2017 год.
С нормата на чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ /в редакция след изменението с ДВ,
бр.54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, на ДКЕВР /със сегашно наименование
КЕВР/ е делегирано правомощието по приемане на подзаконов нормативен акт –
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, включително и
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. В изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 5 и чл. 83,
ал. 2 ЗЕ, от ДКЕВР са приети ПИКЕЕ, които са в сила от 16.11.2013 год.
Неоснователно е
възражението на ищеца, че нормите на ПИКЕЕ са създадени извън законовата
делегация по чл. 83 ЗЕ. С изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6
вр. с чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012
год./, е въведена законова делегация за ДКЕВР да приеме правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. По силата на
законова делегация е предоставена възможност ДКЕВР да приеме правила, по силата
на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по
който тази електрическа енергия ще се коригира /виж Решение № 111 от 17.07.2015
год. на ВКС по т.дело № 1650/2014 год., І т. о., ТК/. ДКЕВР е приела такива
правила на 14.10.2013 год., обнародвани в ДВ на 12.11.2013 год. и влезли в сила
на 16.11.2013 год. и те имат характера на нормативен административен акт по
смисъла на раздел ІІІ, Глава пета от АПК, тъй като се приемат на основание чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същите имат задължителен характер на всички адресати, за
които се отнасят.
С решение №12897
от 01.12.2015 год. по адм.дело № 9462/2014 год. на ВАС и окончателно решение №
1500 от 06.02.2017 год. по адм.дело № 2385/2016 год. на петчленен състав на ВАС
– ДВ, бр. 15 от 2017 год., в сила от 14.02.2017 год., са отменени разпоредби на
ПИКЕЕ, в т.ч. разпоредбата на чл. 47, с изключение на нормите на чл. 48, 49, 50
и 51, които са приложими в частност /според изричната разпоредба на чл. 195,
ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение – посочените норми са били отменени едва с
Решение № 2315 от 2018 год. на ВАС – ДВ, бр. 97 от 2018 год., в сила от
23.11.2018 год./.
Същевременно в
неотменената разпоредба на чл. 48 ПИКЕЕ е предвидено законово основание
крайният снабдител /доставчикът/, каквото несъмнено качество има ответното
дружество, едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електрическа енергия. Разпоредбите на чл. 48 – 51 ПИКЕ уреждат
различни случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството
електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, като в корекционната
процедурата са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но
неотчетената или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на
изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да възстанови
настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед уредените
начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия,
отчитаща и обективната невъзможност в определени случаи за реално измерване на
потребеното количество електрическа енергия, крайният снабдител /доставчик/ е
освободен от задължението да докаже реално потребеното количество електрическа
енергия. Потребителят има право да оспори установените по предвидения в ЗЕ и
ПИКЕЕ ред данни и да ангажира доказателства за установяване на по-малко
потребено количество електрическа енергия с оглед на намиращите се в съответния
обект електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на ползването им. За
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от крайния
снабдител по един от предвидените в раздел ІХ от ПИКЕЕ начини е достатъчно да
бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на
електрическа енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура.
Крайният снабдител не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при
доказано неточно отчитане на електромера и извършено преизчисление на сметката
му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
/в сила от 17.07.2012 год./ и след влизане в сила на ПИКЕЕ /в сила от
16.11.2013 год./ – виж Решение № 115 от 20.09.2017 год. на ВКС по т.дело №
1156/2016 год., ІІ т. о., ТК.
Следователно
въззивният съд приема, че при наличието на законова възможност за корекция на
сметките и въведени обективни правила, по които са се извърши същата,
начислената корекционна сума се дължи при доказване осъществяването на някоя от
хипотезите, установени в чл. 48 ПИКЕЕ.
Към момента на
извършване на процесната проверка в процесния имот нормата на чл. 47 ПИКЕЕ все
още не е била отменена, т.е. съществувала е регламентация в самите правила
относно реда за изготвяне на констативен протокол и изискванията, на които той трябва
да отговаря. Отделно от това и за пълнота следва да се отбележи, че в решение №
124 от 18.06.2019 год. на ВКС по гр.дело № 2991/2018 год., ІІІ г. о., ГК, е
прието, че празнота в нормативната уредба, т.е. при действието само на чл. 48 –
чл. 51 ПИКЕЕ, не може да се отрази върху законоустановената възможност за
извършване на корекция – предвид правилото на чл. 183 ЗЗД /в т.ч. обвързващите
страните общи условия/ и на общия принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на
страните по спорове за грешно отчитане на изразходвана електрическа енергия и
тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето
защо гражданските съдилища не могат да се позоват на липсата на предварителни
процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на
реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по
съществото на спора въз основа на събраните доказателства по делото. От това
предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по
корекция на сметки, предвидена в Общите условия, следва да се изхожда и при
преценката какви са последиците от допуснато нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6
ЗЕ. Ако в Общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е
предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки,
това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението
си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание
да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по
съдебен ред. Така даденото разрешение се споделя от настоящият съдебен състав
/като съдията-докладчик отстъпва от становището си, изразявано в предходни
съдебни актове, поставени във връзка със спорове за дължимостта/недължимостта
на коригирана стойност на електрическа енергия по реда на чл. 48 ПИКЕЕ/.
При това
положение СГС намира, че с оглед последователността на действията, посочени в
чл. 47 ПИКЕЕ, операторът следва първо да потърси клиента, за да присъства на
проверката. Изпълнението на това задължение е доказано по делото въз основа на
събраните гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелите В.А.Х.и С.Г.С.,
които при преценката им /в т.ч. по реда на чл. 172 ГПК, доколкото вторият от
посочените свидетели е служител на „Ч.Р.Б.“ АД/ подлежат на кредитиране като
ясни, последователни и неопровергани от останалия доказателствен материал по
делото/. Представеният по делото констативен протокол №1016055 от 05.01.2017
год. е подписан от представители на „Ч.Р.Б.“ АД и двама свидетели, които не са
служители на посоченото дружество, както и на ответното дружество, като от
същия е видно, че при извършената проверка е установено, че е нарушена пломбата
на капачката на клемния блок на електромера; нарушени са пломбите и
холограмните стикери на големия капак на електромера, като последният е
демонтиран и подлежи на предаване за извършване на метрологична експертиза,
като е монтиран нов електромер. Следователно протоколът е съставен в
съответствие с изискванията на ПИКЕЕ, поради което и следва да се приеме, че
процесното средство за търговско измерване е свалено именно от обекта на ищеца
и че същото е измервало потребената от нея електрическа енергия. Ангажирани са
и доказателства, от които е видно, че протоколът е бил изпратен на ищеца с
препоръчано писмо с обратна разписка и е бил получен от него на 16.06.2017 год.
Установено е също
така, че демонтираното средство за търговско измерване е било изпратено в БИМ и
за извършената там метрологична експертиза е съставен констативен протокол №800
от 30.05.2017 год., от който е видно, че е осъществен достъп до вътрешността на
електромера; датчиците за регистриране отварянето на капака на електромера са
чупени; щифтовете за прикрепване на електронната платка към основата са ленени;
във вътрешността на електромера към електрическата схема допълнително е
присъединено устройство, което се състои от две електронни платки, реле и
проводник, служещ за антена, като има изменение на електрическата схема, което
не съответства на одобрения тип.
Констатациите в
горепосочения протокол са потвърдени от заключението по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране. От последното се
установява, че е налице изменение на електрическата схема на средството за
търговско измерване, което съответно води до частично неизмерване на ползваното
количество електрическа енергия. Въззивният съд приема за доказано въз основа
на заключението по съдебно-техническата експертиза, че корекцията в
представеното по делото предложение за корекция на сметка /което не се спори,
че е било връчено на ищеца/ за период от 90 дни е извършена правилно, при
спазване на методиката по чл. 48, ал. 1, т. 1, б. “б“ ПИКЕЕ, като е
остойностена на 471.32 лв., съобразно действащите за периода цени на
електрическата енергия.
Следователно
доказано е осъществяването на фактическия състав, пораждащ правото на ответника
да коригира сметката на ищцата при неточно отчитане на потребената електрическа
енергия. В този смисъл въззивният съд приема, че ищецът не се легитимира като
кредитор на вземане по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за процесната сума, поради
което релевираната претенция се явява неоснователна.
Изводите на
въззивния съд не съвпадат с тези на СРС. Ето защо обжалваното решение следва да
бъде изцяло отменено, а предявеният иск – отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1
НЗПП ищецът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ответника/ направените
разноски в първоинстанционното производство за възнаграждение за вещо лице в
размер на 200 лв. и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, както и направените разноски във въззивното производство за
държавна такса в размер на 25 лв. и сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решението от 30.01.2020 год.,
постановено по гр.дело №66386/2018 год. по описа на СРС, ГО, 171 с-в, поправено
с решение от 13.07.2020 год., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК от Н.Б.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***,
БенчМарк Бизнес Център, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ГПК
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 471.32 лв.,
представляваща получена без основание коригирана стойност на електрическа
енергия за имот, находящ се в гр.София, ж.к.“********, абонатен №**********, по
фактура №********** от 08.06.2017 год., начислена на основание констативен
протокол №1016055 от 05.01.2017 год., за която сума е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №29013/2018 год.
по описа на СРС, ГО, 62 с-в.
ОСЪЖДА Н.Б.Н. с ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, БенчМарк Бизнес Център, на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК направените разноски в първоинстанционното
производство за възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв. и сумата от 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски
във въззивното производство за държавна такса в размер на 25 лв. и сумата от
100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника трето
лице-помагач „Ч.Р.Б.“ АД.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/