Р Е Ш Е Н И Е

16.06.2020г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД на двадесет и шести май

Шести наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

 

Секретар: Петя Антова

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 407 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         С наказателно постановление №18-0940-000560 от 03.08.2018г. ***на РУ-*** към О.н.М. *** е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП; чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП; чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП; чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП; чл.181, т.1 от ЗДвП на Д.К.Д. ***, административни наказания – глоба в размер на 10 лв., глоба в размер на 10лв, глоба в размер на 50лв., глоба в размер на 10лв., глоба в размер на 50лв и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 6 точки.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Д.К.Д., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител - адв. П., който изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление  не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание  за отмяна на процесното наказателно постановление. Навежда фактически доводи, че жалбоподателят Д. не е управлявал автомобила и полицейските служители са извършили проверка на спряно МПС, управлявано от друго лице и то не на път отворен за обществено ползване. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

         За въззиваемата страна О.н.М. ***, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия Д Бл. № 0358942 от 18.07.2018г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 18.07.2018г. около 11:15 часа на Път III 3402, на около 500 метра от с.***посока гр.***, жалбоподателят Д. е управлявал лек автомобил ***  с рег. № *** и е извършил следното: не е представил СУМС и контролен талон към него; не е представил свидетелство за регистрация на МПС, част II. Автомобилът не е представен на ГТП. Без поставен обезопасителен колан по време на движение.

Горните обстоятелства се установяват единствено от показанията на свидетеля Б.П.С.. От показанията на актосъставителя Т.В.П. и от показанията на свидетелите А.И.И. и Н.В. Д. се установява, че органите за контрол и регулиране на движението не са възприели непосредствено жалбоподателя Д. да управлява лек автомобил ***  с рег. № *** и не са го спрели на пътя с.***- гр.***. Свидетелите са категорични, че лек автомобил ***  с рег. № *** е бил паркиран до шибарен кран на яз.“***“, където в продължение на един час се извършвали ремонтни работи по крана. От показанията на свидетелите А.И.И. и Н.В. Д. се установява, че жалбоподателят не е управлявал микробуса ***  с рег. № ***, а е управлявал друго МПС – джип. Според показанията на свидетелите А.И.И. и Н.В. Д. микробусът ***  с рег. № *** е бил управляван от свидетеля Н. Д.. Свидетелите А.И.И. и Н.В. Д. са категорични, че жалбоподателят Д. *** да извика полицейските служители. Според жалбоподателя Д. за аварията на крана на язовира същият е уведомил РУ-*** и е очаквал пристигането на полицейски служители, които да окажат съдействие. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя Т.В.П. и показанията на свидетелите А.И.И. и Н.В. Д., тъй като същите са последователно и логически изложени, взаимно си кореспондират и съответстват на обясненията на жалбоподателя Д.. Съдът кредитира напълно показанията актосъставителя Т.В.П. и показанията на свидетелите А.И.И. и Н.В. Д., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях паркиране на микробус ***  с рег. № *** до шибарен кран на яз.“***“ и управление на микробуса от свидетеля Д.. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Б.П.С., тъй като показанията му се опровергават по категоричен начин от показанията на актосъставителя П. и свидетелите И.и Д.. В тази насока са и извършените от съда очни ставки между свидетеля С. от една страна и от друга – всеки един от свидетелите И.и Д.. Освен това от показанията на свидетеля С. се установява, че той многократно е санкционирал жалбоподателя Д. за управление на МПС без поставен предпазен колан, което сочи  наличието на мотив да набеди жалбоподателя Д. в нарушение, което не е извършил.

При така приетото за установено от фактическа страна незаконосъобразно и необосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят Д.К.Д. е извършил нарушения по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, по чл.137А ал.1 от ЗДвП, по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и по чл.147 ал.1 от ЗДвП  и незаконосъобразно му е наложил административни наказания на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП; чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП; чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП; чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП; чл.181, т.1 от ЗДвП. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Видно от показанията на свидетелите А.И.И. и Н.В. Д., и от показанията на актосъставителя Т.В.П.  микробусът ***  с рег. № *** е бил паркиран до шибарен кран на яз.“***“ и не се е управлявал от жалбоподателя Д.. Следва да се има предвид и че съгласно задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г. - понятието "управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение. На база на горното, съдът счита, че в конкретния случай на посочената дата и място жалбоподателят Д. не е управлявал автомобила, по смисъла на закона и не е бил негов "водач", поради което и е негоден субект на нарушенията по  чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, по чл.137А ал.1 от ЗДвП, по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и по чл.147 ал.1 от ЗДвП. За нарушенията по чл. чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП,  по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и по чл.147 ал.1 от ЗДвП е следвало да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на водача на автомобила – свидетелят Н.В. Д..

За пълнота следва да се обсъди и възражението, че черният път до язовира не е път отворен за обществено ползване. Съдът счита това възражение за неоснователно. По принцип законът говори за пътища, отворени за обществено ползване, което на практика означава всички пътища, а не само пътищата от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗДвП, този закон урежда правилата за движение, задължителни за участниците в него по пътищата, отворени за обществено ползване. Съгласно чл.2, ал.1 от същия закон, отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението, като съгласно ал.2 на същия член всеки има право да се движи по тези пътища, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва установените правила за движение в този закон. За да е налице яснота по отношение какво законът има предвид за „път”, е посочено, че по смисъла на §6, т.1, от ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Тоест по смисъла на това тълкуване под „път” не може да се приема за разбиране, че са само тези, посочени в нормата на чл.3, ал.1 от Закона за пътищата. Законът за движение по пътищата тълкува по-широкото приложно поле на думата „път”, именно затова това е посочено в цитирания параграф. Следователно, по смисъла на закона в този обхват попадат и всички т.нар. черни пътища, чакълирани и други, или това е всяка земна площ или съоръжение, което може да се приеме, че е предназначено, че може да се използва от пътни превозни средства и пешеходци, което несъмнено е и цитираната складова база. Не може да се приеме за логично тълкуването на изложените доводи в жалбата, че, след като жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство по черен път, той не следва да носи административнонаказателна отговорност по ЗДвП, тъй като това не било път, отворен за обществено ползване. Многобройна е съдебната практика, а и е категорична в тази насока, че при управление на МПС, независимо дали на асфалтирана, чакълирана или друга земна повърхност, водачът носи своята наказателна, респ. административнонаказателна отговорност. Противното би означавало, че, ако един водач на моторно превозно средство, реализира ПТП на този черен път и пострадалият е получил средна или тежка повреда, то тогава водачът на моторно превозно средство не следва да носи наказателна отговорност. Такава правна логика би била абсурдна. Съдът счита, че напротив, водачът на всяко едно моторно превозно средство следва да понася своята административнонаказателна отговорност, независимо от това дали го управлява по асфалтиран път, чакълиран път, затревена площ и други. Именно затова в цитирания по-горе параграф под „път” е посочено „всяка земна площ или съоръжение”. Следователно за съда е безспорно, че свидетелят Н.В. Д. е управлявал моторното превозно средство на път, който е отворен за обществено ползване и попада в обхвата на приложението на Закона за движението пътищата.

Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП; чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП; чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП; чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП; чл.181, т.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно и необосновано

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-0940-000560 от 03.08.2018г.  на ***на РУ-*** към О.н.М. ***, с което е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП; чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП; чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП; чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП; чл.181, т.1 от ЗДвП на Д.К.Д. ***, административни наказания – глоба в размер на 10 лв., глоба в размер на 10лв, глоба в размер на 50лв., глоба в размер на 10лв., глоба в размер на 50лв и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 6 точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: