№ 1
гр. П., 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на дванадесети декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20231230200497 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. В. С., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Д.“ № 28, бл. Б,
против Наказателно постановление № 23-0314-000351 от 19.06.2023 г., издадено от
Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 1000
/хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 /дванадесет/ месеца. На
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 12 /десет/ контролни
точки.
В жалбата се ангажират твърдения за неправилност и незаконосъобразност на наказателното
постановлението, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Твърди, че фактическата обстановка възпроизведена в АУАН и впоследствие в НП, не
отговаря на действителната такава. В тази насока се иска се от съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло атакуваното Наказателно постановление № 23-0314-000351 от
19.06.2023 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен от него
защитник, който поддържа депозираната жалба и моли съда да отмени процесното
наказателно постановление.
Административно наказващият орган – Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., редовно призован
не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната преписка
е инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и
1
потвърждаването му.
Районна прокуратура – Б., ТО – П., не изпраща представител и не взема становище по
делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведени
съдебни заседания на 03.10.2023 г., на 07.11.2023 г. и на 12.12.2023 г., разпитани бяха
свидетелите К. З. З. /актосъставител/ и Т. И. Х. /свидетел по акта/.
След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, съдът прие следната фактическа обстановка:
На 02.01.2023 г. в 22:10 ч. в гр. П., по ул. „Ц. Б. 3“ в посока към бензиностанция „ОМВ“ в
района на хотел „Б.“, жалбоподателят С. В. С. е управлявал лек автомобил „О. З.“ с рег. №
***, собственост на „В. В. Е. И. К.“ЕООД, с. К.. Водачът отказал да бъде изпробван с
техническо средство Дрегер „Алкотест 7510“, за което му бил съставен АУАН серия GA №
831753/02.01.2023 г. , с който му е вменено нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за това,
че на 02.01.2023 г. в 22,10 часа в град П., по ул.“Ц. Б. ІІІ“ в посока към Бензиностанция
„ОМВ“ в района на хотел „Б.“ управлява лек автомобил „О. З.“ с рег.№ ***, собственост на
„Е. В. И. К.“ЕООД село К. и като водач на същото е отказал проверка с техническо средство
за установяване употребаата на алкохол в кръвта, не изпълнява предписание за изследване с
доказателствен анализатор и за мдицинско изследване и вземане на биологични проби за
химично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му. Издаден е талон за медицинско изследване № 134635. Същият е дал кръв. На 09.01.2023
г. е получена химическа експертиза, с която е установено, че водачът управлява МПС под
въздействието на алкохол - /1,35/ промила алкохол в кръвта, установено по надлежния ред с
протокол за химическа експертиза № 6 от 04.01.2023 г. Издаден е АУАН серия GA №
831755/09.01.2023 г. за това че на 02.01.2023 година в 22,10 часа в град П., по ул.“Ц. Б. ІІІ“ в
посока към Бензиностанция „ОМВ“ в района на хотел „Б.“ управлява лек автомобил „О. З.“
с рег.№ ***, собственост на „Е. В. И. К.“ЕООД село К. управлява МПС под въздейтвието на
алкохол 1,35 промила в кръвта, установено по надлежния ред с протокол за Химическа
експертиза №6 от 04.01.2023 г., с което виновно е нарушил чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП – водач,
управляващ МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по
надлежния ред. Акта е връчен срещу подпис на нарушителя и по същия не са постъпили
възражения.
Въз основан на АУАН серия GA № 831755/09.01.2023 г. , с Постановление на прокурор от
РП – Б., ТО – П. е образувано досъдебно производство (ДП) № 314 ЗМ-19/2023 г. по описа
на РУ-П.. На 10.01.2023 година по досъдебното производство са проведени разпити на
трима свидетели – полицейски служители, имащи отношение към констатиране на деянието.
С постановление от 13.01.2023 година по ДП е назначена химическа експертиза за
определяне съдържанието на етилов алкохол в представената за изследване кръв на
нарушителя. На 23.01.2023 година по делото е постъпил Протокол за химическа екпертиза
№28/20.01.2023 година, от която е видно, че в кръвната проба, иззета от лицето С. В. С. се
доказва етилов алкохол с количество 1,25 промила. С постановление от 14.02.2023 година по
2
досъдебното производство, С. В. С. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343б
ал.1 от НК за това, че на 02.01.2023 година , около 22,10 часа в град П., по л.“Ц. Б. ІІІ“, в
района на хотел „Б.“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „О.“,
модел „З.“ с регистрационен номер ***, собственост на „Е. В. ЕС И. К.“ЕООД с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,25 на хиляда, установено
по надлежния ред, съгласно Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на
употребата за алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози с протокол за
химическа експертиза №28/20.01.2023 г. на експерт-химик при НТЛ – ОД МВР Б..
Постановлението за привличане на обвиняем е предявено на 23.02.2023 година и в
съответствие с разпоредбите на НПК веднага след това е проведен разпит на обвиняемия С.,
в който същият оспорва резултатът на химическата екпертиза и изявява желание за
извършване на повторна такава в друга лаборатория. Въз основа стореното оспорване е
назначена и извършена повторна химическа експертиза в специализиран Токсикохимична
лаборатория към ВМА – гр.С., съгласно заключението на която (датирано на 06.04.2023
година) при извършените изследвания на контролната кръвна проба, взета от лицето С. В.
С. е установено наличие на етилов алкохол в концентрация 1,14 g/L към момента на
вземане на биологичната проба, т.е. медицинския преглед. Самостоятелно, определената
концентрация ан алкохол (етанол) в кръвта, съгласно степените на алкохолно
повлияване/интоксикация на Дубовски (2006), се отнасят към фаза на Еуфория,
характеризираща се с лека еуфория; разговорливост; повишена самоувереност; намалени
задръжки; отслабено внимание, преценка и контрол; известно сензорно-моторно
повлияване; забавен обработване на информацията; загуба на ефективност при тестове за
реакция.
На 10.05.2023 година, разследването е предявено на защитника на С.. И делото е изпратено
от разследващия полицай, водещ досъдебното производство на РП – Б., ТО- П..
С постановление от 09.06.2023 година на наблюдаващия прокурор е прекратено
наказателното производство поДП №314-ЗМ-19/2023 г. по описа на РУ – П., проведено
срещу С. В. С. за това, че на 02.01.2023 година , около 22,10 часа в град П., по л.“Ц. Б. ІІІ“,
в района на хотел „Б.“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „О.“,
модел „З.“ с регистрационен номер ***, собственост на „Е. В. ЕС И. К.“ЕООД с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,25 на хиляда, установено
по надлежния ред, съгласно Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на
употребата за алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози с протокол за
химическа експертиза №28/20.01.2023 г. на експерт-химик при НТЛ – ОД МВР Б. –
престъпление по чл.343б ал.1 от НК, тъй като с оглед събраните в хода на разследването
доказателства е установено, че в конкретния случай деянието му не съставлява
престъпление. Със същия акт прокурорът постановява след влизане в сила на
постановлението, препис от същото, ведно с материалите по преписката да се изпратят на
Началника на РУ на МВР – П., за преценка и налагане на административно наказание на С.
С. по реда на ЗДвП.
3
С оглед процедурата по обжалване, постановлението е сведено до знанието на Началника
на РУ на МВР – П. на 13.06.2023 г. и на С. С. по пощата с обратна разписка на 15.06.2023
година. И е влязло в законна сила на 23.06.2023 година.
На 19.06.2023 година е издадено атакуваното в настоящето производство НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0314-000351/19.06.2023 г. на Началник РУ в ОД на МВР-Б., РУ-
П., с което на жалбоподателя е наложена следната санкция- По чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП -
Глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за това, че
С. В. С., на 02.01.2023 г., в 22.10 часа, в град П., по улица „Ц. Б. ІІІ“ в посока към
бензиностанция „ОМВ“ в района на хотел „Б.“ управлява лек автомобил „О. З.“ с рег.№ ***,
собственост на „Е. В. И. К.“ЕООД село К..Водачът отказва да бъде изпробван с техническо
средство Дрегер Алкотест 7510 и му е съставен АУАН серия АУАН серия GA №
831753/02.01.2023 г.. На водачът е издаден талон за медицинско изследване номер 134635.
Водачът дава кръв за медицинско изследване. На 09.01.2023 г. е получена химическа
екпертиза, с която е установено, че водачът управлява МПС под въздействието на алкохол
1,35 промила в кръвта, установено по надлежния ред с протокол за химическа екпертиза №6
от 04.01.2023 г., при което АУАН серия GA № 831753/02.01.2023 г. е анулиран и преиздаден
с АУАН серия GA № 831755/09.01.2023 г., при което за акта е издадена мотивирана
резолюция и е образувано ДП №314-ЗМ-19/2023 г по описа на РУ – П.. По описаното ДП
има изготвена химическа експертиза, която е отчела 1,25 промила, след което по ДП е
изготвен повторен анализ на кръвната проба, която е отчела 1,14 промила. Деянието е
квалифицирано от АНО като нарушение на чл5 ал.3.т.1 от ЗДвП – управлява МПС, трамвай
или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително.
Наказателното постановление е връчено срещу подпис на нарушителя на 26.06.2023 година
и е обжалвано пред съда чрез АНО по реда на чл.59 и сл. ЗАНН с жалба вх.№ УРИ-314-
0007272/28.06.2023 година.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят К. З. З. и
свидетелят по съставянето на акта Т. И. Х..
В показанията си свидетелят К. З. установява, че съставил АУАН, против жалбоподателя С.,
за това че отказал проверка с техническо средство, като в последствие след получаване на
химическата експертиза и на базата на резултатите от нея, съставил АУАН за управление на
МПС след употреба на алкохол.
Свидетелят Т. И. Х. заявява, че е свидетел при констатиране на нарушението и при
съставяне на АУАН на жалбоподателя. Изнася идентична обстановка с изложеното от
актосъставителя З..
Горната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
писмени доказателства, подробно описани в протоколи от проведени съдебни заседания на
03.10.2023 г., на 07.11.2023 г. и на 12.12.2023 г., и от показанията на свидетелите К. З. З. и Т.
И. Х., които съдът кредитира като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.
4
Не се установи по делото дали АУАН серия GA № 831753/02.01.2023 г. е бил анулиран, но
този факт е ирелевантен по делото, предвид обстоятелството, че видно от съдържанието му,
същият касае повдигане на административно обвинение за различно административно
нарушение (по чл.174 ал.3 ЗДвП).
Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото
писмени доказателства приети от съда на основание чл. 283 от НПК във вр. с чл. 84 от
ЗАНН. По делото не е налице противоречив доказателствен материал, поради което съдът
не дължи подробен анализ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на
обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 26.06.2023 г. и е
обжалвано на 28.06.2023 г.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП,
същият дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от материално компетентно лице по
смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ
компетентността му - Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл.
34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл.
57, ал. 1 ЗАНН, поради което последното е съобразено с изискванията на процесуалния
закон.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването на НП - неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.
57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. От прочита на санкционния акт е видно, че с изискуемата се от
закона конкретика са посочени времето, мястото, механизмът на твърдяното нарушение и
обстоятелствата, при които е намерило проявление в обективната действителност, а с това
правото на защита на привлеченото към отговорност лице е гарантирано в пълна степен.
Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с
постановление от 12.06.2023 г. на прокурор от РП- Б., ТО- П. е постановено прекратяване на
досъдебно производство и е изпратена преписката на РУ – П. при ОДМВР Б. за преценка
наличието на предпоставки за ангажиране на административнонаказателна отговорност.
Посочената разпоредба въвежда изключение от императивното изискване преписката да се
образува със съставянето на АУАН, единствено когато производството е прекратено от съда
или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган. В случая приложена е първата хипотеза на чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН. От събраните по делото доказателства се установява, че в хода на образуваното
наказателно производство санкционираното с НП лице е привлечено в качеството на
5
обвиняем. Привлеченият към административнонаказателна отговорност е имал качеството
на лице, спрямо което е образувано наказателно производство и на което се търси
отговорност за престъпно деяние. Безспорно, при прекратяването на наказателното
производство, когато нарушителят вече е бил обвиняемо лице, не е необходимо да се издава
акт за установено административно нарушение на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, тъй като
възбуденото наказателно преследване се трансформира в административно. При тази
законова хипотеза се облекчава правното положение на дееца, като от евентуалното
реализиране на наказателна отговорност му се налага наказание за административно
нарушение.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност и като основен
процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение към АУАН
са въведени точно определени изисквания на закона, а именно - да е съставен в писмена
форма и да съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Законодателят е въвел тези
формални изисквания не само защото чрез съставянето на акт се установява
административно нарушение, но и поради факта, че актът има и функцията на официално
обвинение в извършване на правонарушение. По силата на закона всяко лице има право да
узнае какво е административнонаказателното обвинение, повдигнато спрямо него, за да
организира защитата си адекватно още в началния етап на административнонаказателното
производство.
Само лице, срещу което е повдигнато и предявено обвинение, е имало възможност да се
запознае с фактите и обстоятелствата и да се защитава срещу тях. За всяко друго лице,
независимо дали е участвало в наказателното производство в друго процесуално качество,
не може да се приложи разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност за деяние, с фактите по което се запознава за
първи път с издаденото наказателно постановление. В хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН,
функцията на АУАН се изпълнява от прокурорските актове. Липсата по делото на
доказателства за връчването на постановлението за прекратяване на наказателното
производство би било неизпълнение на задължението по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съответно
представлява процесуално нарушение от категорията на съществените.Това е така, защото
след връчването му за жалбоподателя е налице процесуална възможност да противопостави
възраженията си в срока по чл.44 от ЗАНН, които административно-наказващия орган
следва да съобрази при ангажиране на административно-наказателната отговорност с
налагане на административна санкция. В обобщение, нормата на чл. 36, ал. 2, предложение
второ от ЗАНН, не може да се тълкува разширително и изключенията касаят само
хипотезите, в които лицето е било субект на наказателно преследване, в това му качество то
е имало право и възможност да участва в производството по установяване на нарушението,
в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези случаи е допустимо да се
образува административнонаказателно производство без съставен АУАН и то при условие,
че съставите на наказателната и административнонаказателната отговорност са
напълно идентични и съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския акт,
6
от който да разбере в какво е обвинено. Неспазването на гаранциите за съответна на
обвинението защита, е винаги основание за отмяна на НП. Несъставянето на АУАН с оглед
разгледаните му функции и значението му на правен акт, с който се повдига и предявява
обвинение в извършване на административно нарушение, пряко негативно рефлектира
върху правото на защита на наказаното лице.
В конкретния случай по преписката са налични АУАН серия GA № 831753/02.01.2023 г. и
АУАН серия GA № 831755/09.01.2023 г., които се споменават в процесното НП. Макар и
описанието на извършеното нарушение в тези актове не е идентично с описанието в
прокурорското постановление и в описаното в НП, които касаят управление от
жалбоподателя на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1,14 промила (първият касае
нарушение, квалифицирано като такова по чл.174 ал.3 от ЗДвП, а вторият е за нарушение
на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП касае управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от
1,35 промила (над 1,2 на хиляда)), настоящият съдебен състав счита, че е нарушено правото
на защита на жалбоподателя поради обстоятелството, че към момента на издаване на
атакуваното НП – 19.06.2023 г не е било налице влязло в сила постановление на прокурора
за прекратяване на воденото срещу него наказателното производство. Макар и връчено,
същото е подлежало на обжалване и е влязло в сила в по-късен момент – на 23.06.2023
година. В хода на досъдебното производство , обвинението не е било конкретизирано и
макар, че материалите от разследването са били сведени до упълномощеният от него
защитник, т.е. същият да е знаел фактите досежно действителната концентрация на
алкохола в кръвта му, не е получил конкретизирано обвинение. Такова е следвало да бъде
сторено с един нов АУАН след приключване на наказателното производство, предвид
обстоятелството че съставите на наказателната и административно наказателната
отговорност се различават именно по степента на концентрация на установения алкохола в
кръвта. Това е така, защото до налагане на административната санкция въззивникът не е
получил стабилен акт, с който да му бъде повдигнато конкретизирано обвинение и това е
рефлектирало спрямо върху правото му на защита.
Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че описаното в постановлението за
прекратяване на наказателното производство от прокурора и описаната фактическа
обстановка по НП, макар и да съответстват на разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, без
съставяне на нов АУАН с оглед разгледаните му функции, не би могло да се осигури
правото на защита на жалбоподателя, включващо в себе си и правото да разбере в какво
точно е обвинен в конкретика.
Отделно от това, постановленето на прокурора за прекратяване на наказателното
производство е връчено по пощата на въззиваемия на 15.06.2023 г. и срокът да упражни
правото си на възражение по чл.44 ал.1 от ЗАНН не е изтекъл към датата на издаване на
наказателното постановление, което пряко рефлектира на правото му на защита.
Освен това съдът счита, че в случая е нарушена забрана за повторно съдене и наказване на
едно и също лице за същото деяние - принципа „ne bis in idem“, закрепен в разпоредбата на
чл.4 на параграф 1 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и
7
основните свободи, приложим пряко в националното ни законодателство по силата на чл.5
ал.4 от Конституцията на Република България. Правният принцип non bis in idem е
прокламиран в наказателното право и застъпен като безусловно основание за прекратяване
на наказателното производство с разпоредбата на чл.24 ал.1 т.6 от НПК, повеляваща, че
наказателното производство се прекратява, когато спрямо същото лице, за същото
престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда,
постановление на прокурор, респективно влязло в сила определение или разпореждане за
прекратяване на делото. Това правило е намерило своето отражение и в производствата,
развиващи се по ЗАНН, когато дадено лице е заплашено да бъде наказано два пъти за едно и
също административно нарушение. В настоящия казус, атакуваното НП е постановено въз
основа на невлязло в сила постановлене за прекратяване на наказателното производство, т.е.
при условията на висящ наказателен процес за същото деяние, което е недопустимо.
Според Тълкувателно решение № 3 /22.12.2015 г. на Общото събрание на Наказателна
колегия на ВКС при един сравнителен преглед на понятията „престъпление“ и
„административно нарушение“ се установява, че и двете представляват деяние - действие
или бездействие, общественоопасно, противоправно и извършено виновно. Разликата е в
това, че престъплението е наказуемо с наказание, налагано по съдебен ред, докато
административното нарушение е наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Тази разлика произтича от разликите им в степените на обществена
опасност. Във всички случаи на първо място трябва да е налице деяние – външно проявена
постъпка, акт на външно изразено поведение на човека, съзнателен волев акт. Това деяние
ще представлява обективната страна на престъплението, неговите обективно-правни белези.
Наблягайки именно върху фактите като отправна точка на преценката за наличието на idem,
Съдът на ЕС е акцентирал, че престъплението (нарушението) следва да се разглежда като
съвкупност от конкретни фактически обстоятелства, които се отнасят до един и същ
извършител и са неразделно свързани помежду си във времето и в пространството. Налице
ще е idem, когато един фактически състав на противоправно поведение бъде санкционирано
повече от веднъж. Според СЕС отправната точка за преценка на понятието „същото деяние“
е „конкретното незаконно поведение“, „идентичността на фактическите актове“ (ТР №
3/22.12.2015 г.) Приложението на правилото non bis in idem не бива да се изключва заради
различия в правната квалификация на едно и също деяние или с оглед критерия „тъждество
на защитения правен интерес“, който може и да не е еднакъв. Правната квалификация на
деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem. Водещо е значението на
фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на
конкретното осъществено от дееца поведение. Преценката за idem изисква във всеки
отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се
изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при
осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето
поведението на дееца. Престъплението, като деяние с по-висока степен на обществена
опасност в сравнение с административното нарушение, поглъща фактическия състав на
административното нарушение. В аспекта на правилото „non bis in idem“, отговорът на
8
въпроса дали е допустимо деецът да носи отделно наказателна и административно
наказателна отговорност за деяние, с което се нарушават едновременно наказателна и
административно наказателна норма, логически се предпоставя от застъпеното в практиката
на ЕСПЧ становище за понятието „idem“ - че сама по себе си разликата в защитения обект
не предотвратява действието на принципа. Отправна точка при определянето на
тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на инкриминираното поведение.
Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото му
съдържание, без оглед на неговата квалификация и на класификацията му като
„престъпление“ или „административно нарушение“.
В настоящия случай сме изправени именно пред едно и също деяние – управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта и във висящото към момента на определяне на
административната санкция наказателно производство. В изпълнение на закона, но и на
изрично дадените указания от прокурора, същият е следвало да направи преценка за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на въззивника едва след
влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Несъобразявайки се с това, административно наказващия орган е постановил
преждевременно един незаконосъобразен акт за налагане на административна санкция в
нарушение на процесуалните правила.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че в хода на административно-
наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до нарушаване на правата на защита на привлеченото към административна
отговорност лице, като всяко от тях се явява
абсолютна процесуална предпоставка за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
С оглед изричното изявление на процесуалния представител на въззиваемата страна, че не
се претендират деловодни разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0314-000351 от 19.06.2023 г., издадено от
Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., с което на С. В. С., ЕГН-********** от град П., ул.“Д.“
№28, бл.Б за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
е наложена Глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
12 /дванадесет/ месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б. в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10