№ 33
гр. Русе, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря М.Й.С.
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20214520100407 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД
Ищцата Н. Д. М. от гр.Русе, чрез пълномощника си адв.С.К. от РАК е
предявила срещу ответника “Пресгрупа Утро“ ЕООД с ЕИК:*********,
представлявано от управителя Милена Дякова иск с правно основание чл.49
от ЗЗД. Претендира сумата от 7000,00 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
деликта – 28.01.2016г. до окончателното плащане, както и разноски по
делото.
Твърди, че „Пресгрупа Утро“ ЕООД е издател на русенския вестник
„Утро“, където в бр.** от 28.01.2016г., в нарушение разпоредби на Закона за
защита на личните данни, ответникът публикувал статия, касаеща ищцата и
нейният малолетен син. Поддържа, че материалът, озаглавен: „Наказание
„забележка“ изправи пред съда училищен директор“, излязъл по повод
обжалване пред Административен съд – Русе на издадена от директора на
СОУЕЕ „Св.Константин – Кирил Философ“ заповед за налагане наказание на
детето на ищцата М.М. - по това време ученик в седми клас на училището.
Статията била оповестена на първа страница на вестника и поместена с
пълния си текст в раздел „Общество“ на пета страница, като издателят
1
вмъкнал факсимиле на изявление, отправено предния ден до вестника от
ищцата Н.М..
Твърди се, че изявлението е направено, след като ищцата била
потърсена в работно време на служебния й телефон в ***** – Русе от
представител на вестника – Н.П., като журналистът поискал обяснение за
подадената жалба. В разговора, ищцата била уведомена, че ще последва
публикация. С изявлението си до вестника, ищцата Н.М. изразила
становището си и изрично заявила, че се противопоставя на публикуване във
вестника на лични данни – нейни и на малолетното й дете. Въпреки това,
ответникът публикувал факсимиле на изявлението й, в което ясно се виждали
имената и адреса й, респективно адреса на малолетното дете.
Ищцата твърди, че с действията си „Пресгрупа Утро“ ЕООД нарушило
редица норми на ЗЗЛД, с оглед което била сезирана Комисията за ЗЛД и
образувана преписка №***/2016г. Комисията установила нарушение
разпоредбите на закона от страна на вестника, но при неправилна материална
квалификация. Решението й било обжалвано, както от ищцата Н.М., така и от
вестника. Образуваното съдебно производство достигнало касационна
инстанция. С влязло в сила Решение №***/22.07.2019г. по АД №***/2018г.
ВАС, 5-то отделение приел, че ответното дружество е извършило нарушения
по чл.2, ал.2, т.1, т.3 и т.5 (отм. ДВ, бр.17 от 2019г.) на ЗЗДЛ, които се
изразяват в: „публикуването на достатъчно лични данни, които дават
възможност да се индивидуализира личността на детето и неговата
майка, чрез посочване на училището, класа, в който учи, което е индиция
за възрастта му, двете имена и професията на майката, като отделно
при публикуване на писмото й е видим подписът й“.
Въз основа изнесените обстоятелства, ищцата приема, че след като е
налице установено от съд противоправно деяние, за ответника се поражда
гражданскоправна отговорност да обезщети причинените му вреди.
Развива пространни правни съображения, досежно приложение
разпоредбата на чл.49 ЗЗД, като поддържа, че ответникът е търговско
дружество, юридическо лице, което отговаря по реда на чл.49 ЗЗД, тъй като
деянието е извършено от лица при изпълнението на работа, която им е
възложена от ответника. Счита, че в този случай отговорността на
дружеството е обективна и няма нужда да се изследва въпроса кои точно
2
работници и служители са лично отговорни за увредата.
Твърди, че според съдебната практика - т.З на ППВС № 17/18.11.1963 г.
на ВС "определящо за отговорността по чл.49 от ЗЗД е обстоятелството кое
предприятие осъществява контрол и организация върху дейността или
работата, от която са произтекли вредите" - така се сочи и в определение
№*** от 16.05.2018 г. по гр.д.№***/2018 г. на ВКС, 3-о гр. отд. В друг акт на
ВКС- определение №*** от 02.02.2016 г. по гр.д.№***/2015 г. на ВКС, 4-о гр.
отд. -се сочи, че "отговорността почл. 49 ЗЗД е за чужди виновни
противоправни действия. Тя възниква когато има причинени вреди при или по
повод изпълнение на възложената работа. Не е необходимо при иск с правно
основание чл.49 да бъдат установени конкретните изпълнители на работата."
Твърди, че в настоящия случай може дори да се установят лично отговорните
лица, т.к. в статията е посочен автор, а в края на съответния брой на вестника
са изписани отговорен редактор, водещ на броя, главен редактор.
Ищцата твърди, че е засегната както като родител, така и заради
професията и длъжността й към него момент - **** и говорител на същата.
Твърди, че непосредствено след публикуването на статията, с която по
недвусмислен начин била разкрита нейната и на сина й самоличност в
контекста на невярно описан конфликт в училище, по телефона започнали да
й се обаждат непрекъснато (в работно и извън работно време) журналисти от
различни медии, които се интересували от допълнителна информация във
връзка с поведението на сина й и нейната реакция. Счита, че тези журналисти
вече имали формирано в резултат на статията негативно отношение към
описаната проява на нейния син, както и към действията й по завеждане на
административното дело, което според тях било насочено срещу авторитета
на училището.
Ищцата твърди, че в продължение на месеци била подложена на
непрестанен тормоз, тъй като, от една страна, като говорител на *** била
задължена да общува служебно с медиите, а от друга, трябвало да отговаря на
въпроси, свързани с личната й сфера по повод на заведеното
административно дело. Обаждали се журналисти от телевизионни канали,
които й предлагали участия в предавания, в които различни специалисти
(учители, представители на Инспектората по образование, отдел „ЗД" и др.)
да обсъждат поведението на сина й и нейното разбиране за отношенията
3
„учител-ученик". Независимо от обстоятелството, че ищцата категорично
отказвала участие в такива срещи, статията предизвикала изключително
голямо обществено недоволство срещу нея, в качеството й на родител и **,
тъй като била представила заведеното административно дело, като конфликт
родител-учител, въпреки че директорът на училището, чиито действия били
обжалвани, действал само като административен орган.
Ищцата твърди, че превратното представяне в статията на несъгласието
й с един административен акт като проявено неуважение към педагозите
допълнително предизвикало множество обществени обсъждания по радиото и
допълнителни статии в медии, в които се представяли негативни спрямо
поведението й позиции на учители и училищни директори, като по този начин
бил уронен професионалния й и родителски авторитет.
Твърди, че в друга статия на вестник "Утро" от 16 *** 2016г.,
озаглавена "Съд спря наказание на ученик заради дрога" (отнасяща се до
случай в ***) се правило препратка към заведеното от ищцата дело, като е
описано, че наказанието на сина й е наложено "заради счупен чин при
пълната с опасности екстремна игра „паркур", като информацията отново
изцяло била невярна. В тази връзка и предвид случилото се в *** било
цитирано изявление на директора на училището, който заявил пред вестника:
"Родителите с всички сили бранят чадото си от наказание. И в тази
пламенна отбрана предпочитат да забравят, че наказанието за
провинения е онзи механизъм, който дава възможност на малките или
по-пораснали деца да проумеят грешката си, а като запомнят
наказанието - най-вече дискомфорта и срама от него, да не повтарят
това, заради което ги е сполетяло. В момента родителите на днешните
ученици са онези, които раснаха в условията на разпад на ценности,
стойности и морал, във времето, когато внезапно всичко стана
позволено, а робуващите на етика и правила бяха осмени и наречени
жалки и смешни неудачници. На такива родители трудно може да се
обясни, че усещането за всепозволеност, което те създават у децата си,
ще доведе до нервен срие и депресия, когато те се изправят пред първия
проблем, в който няма да го има шанса за привилегировано разрешаване".
Ищцата твърди, че предвид предходното разкриване на самоличността
й и невярно представените факти, тази статия, макар и издадена по друг
4
повод, косвено продължила негативното въздействие върху нея и малолетния
й син. Счита, че по този начин с поредица от материали в-к "Утро" упорито и
умишлено наложил и затвърдил тезата, че синът й е виновен, за което трябва
да понесе срама на наказанието, наложено чрез медийни и обществени дебати
и че като ** в *** Н.М. се възползвала от служебното си положение, за да
издейства „привилегировано разрешаване" и безнаказаност. Това
компрометирало съществено, както положението й на юрист, чиято **ска
функция е свързана пряко със защита на правата на децата, така и
родителския й капацитет, като била представена поред обществото като човек
без стойности и морал, с неадекватна правна и родителска преценка и
незачитащ авторитети.
Ищцата твърди, че публикациите предизвикали множество негативни
реакции сред нейни близки и познати, които се доверили на информацията
във вестника и осъдили поведението й. Твътрди, че значителна част от
колегите й *** се дистанцирали от нея, като приели, че реакцията й била
неподходяща, предвид хулиганската проява на сина й, и несъответстваща на
високия пост, който заема.
Твърди, че много нейни колеги – *** недвусмислено заявили, че с
действията си ищцата била засегнала престижа на съдебната власт, като дори
административният ръководител *** предложил временно да я замести във
функцията на говорител на ОП-Русе, докато „интересът на медиите
утихне “. Твърди, че поведението на ***те и това на административния
ръговодител на Русенска окръжна прокуратура, недвусмислено й показали, че
макар и косвено институцията, в която работи, се чувства в риск от медийния
интерес към нея.
Ищцата твърди, че освен в печатното издание, в-к "Утро" публикувал
въпросната статия и в електронен вариант от 26 януари 2016г., като бил
осигурен достъп на читателите до коментари. Това провокирало вълна от
обществено недоволство на напълно непознати лица, които открито
отправяли заплахи към малолетното дете на ищцата, когото вместо да накаже
и набие се била втурнала да защитава с процесуални хватки. Твърди, че
имало много обидни, груби квалификации и агресивни коментари и въпреки,
че голяма част от тях били насочени към малолетно дете, в-к „Утро" ги
премахнал едва година по-късно след като вече ищцата била завела дело по
5
ЗЗЛД и изрично била посочила това обстоятелство.
Твърди, че негативните коментари на страницата на статията във
вестника травмирали изключително много нейния син, който активно четял
всичко изписано за него и майка си и започна да се страхува за безопасността
си. Наложило се да бъде изпращан и посрещан от училище, което
допълнително усложнило семейния график на ищцата и създало
допълнителни неудобства и притеснения. Ищцата твърди, че синът й загубил
веселостта си, станал плах и затворен в себе си, прекъснал голяма част от
контактите си и активните си спортни занимания, започнал да се притеснява
от нови запознанства.
Н.М. твърди, че тази продължителна умишлена фалшива кампания на в-
к „Утро", в чиято статия единствената достоверна информация били личните
им данни, предизвикала изключително тежки последици за нея и семейството
й. Поддържа, че в рамките на около година, се налагало непрестанно да
опровергава написаното, както и да защитава малолетното си дете от
мръсотията, която била изсипана върху него единствено поради
обстоятелството, че е **. Твърди, че това породило сериозен стрес на
работното й място и невъзможност да се концентрира в служебните си
задължения, тъй като по един безскрупулен и арогантен начин била засегната
интимната й сфера и връзката й с детето и това непрестанно ангажирало
мислите и енергията й.
Н.М. твърди, че живеела и работела в постоянен дискомфорт, а към
огромния стрес, произтичащ от естеството на работата й като **, се прибавил
и стресът от невярната информация, разпространението на личните й данни и
публичните атаки, на които ежедневно била подложена с малолетното си
дете. Твърди, че постоянно усещала неодобрението и упреците на колегите си
и околните, както и уязвимостта на сина си, когото не можела да защити, като
дори имало изказани квалификации, че след като не може да възпитава детето
си, няма как като ** да изисква от другите да спазват правила.
Твърди, че започнала да изпитва съмнение в силата на правните
аргументи, което накърнило самочувствието и увереността й на юрист.
Твърди, че всяка справка в интернет по името й препращала към статията и
коментарите във вестник "Утро" и това я правело уязвима в работата и обект
на непрестанни нападки и иронични обсъждания.
6
Н.М. твърди, че засягането й в професионалната сфера продължило във
времето. Като пример сочи, че на 13.06.2017г. когато следвало да се проведе
заседание по административното дело в АССГ, административният
ръководител *** я уведомил, че по телефона с него се била свързала г-жа
Милена Дякова - управител на "Пресгрупа Утро" ЕООД и поискала той да й
повлияе да оттегля жалбата си срещу вестника по ЗЗЛД, тъй като в
противен случай това щяло да се отрази на отношенията между
вестника и ОП-Русе, чийто говорител продължавала да бъде тя. Твърди, че
това бил поредният опит за упражняване на натиск, чрез статията и нейните
вторични последици върху служебното й качество на ** и говорител в
противовес на задълженията й на родител и защитник на мои и на детето ми
интереси от изключително лично естество. Поддържа, че това я разстроило и
затвърдило постоянния й дискомфорт, стрес и усещане за безизходица, тъй
като защитата на накърнените им права създавала потенциален риск за
функциите й в професионален аспект. Твърди, че по-късно разбрала, че в
подобен дух Милена Дякова е говорила на адвокатите на ищцата в
коридорите на съда – „че не знаели какво е да съдиш вестник и че това ще
има последствия“.
Н.М. твърди, че изпитвала страдание, не само в професионален план, но
и най-вече като човек и като майка, тъй като околните се държали с нея
осъдително, не разбирали позицията й и обсъждали в негативен аспект
родителските й качества. Твърди, че й се обаждали колеги и познати от други
градове, които били прочели статията и били изненадани, че в ситуация като
описаната се била противопоставила на наложеното на сина й наказание.
Поддържа, че изпитвала постоянно чувство на срам, на неудобство, на
безпомощност, тъй като не можела да заличи написаното и неговите
последици.
Твърди, че при всеки контакт с нови хора се оказвало, че те вече са
запознати със статията и проявявали към нея недоверие и предубеждение,
както и че много от познатите й я съветвали да оттегли подадената жалба по
административното дело.
Ищцата Н.М. твърди, че разпространението на личните данни засегнало
усещането й за сигурност и създало у нея непрестанно чувство за
безпокойство. Твърди, че публикуването на адреса, на който живее нейното
7
семейство, ги поставило в реален риск, тъй като по същото време в ОП-Русе
имало постъпил сигнал, засягащ нея и детето й, за подготвяно убийство.
Счита, че дори и само в качеството си на **, подобна информация я прави
изключително уязвима от евентуално отмъщение на лица, срещу които е
водила наказателни производства.
Твърди, че публикуването на личния й подпис създало предпоставки за
злоупотреби с нейна собственост, както и риск от съставянето на фалшиви
документи от нейно име като физическо лице или **.
Твърди, че представените в статията данни за емоционалното й
състояние описано като – „разстроена от факта, че наказанието може да бъде
вписано в досието на сина ми и това да повлияе при кандидатстване“ и
тяхното обсъждане във вестника също компрометирали по недопустим начин
интимна сфера от живота й, а именно – нейни притеснения и опасения като
родител.
Н.М. твърди, че статията на вестник „Утро" била публикувана и на
официалния сайт на СОУЕЕ, където и до днес имало анотация, което довело
до разпространението й не само сред ученици, родители и педагогически
състав от училището, но и до външни лица. Поддържа, че в резултат на това
във Фейсбук била създадена група „Да защитим авторитета на СОУЕЕ" ,
в която ученици, родители, учители и външни лица обсъждали поведението
на детето й и нейната неправилна родителска реакция. Твърди, че учители,
които изобщо не са преподавали на сина й, заемали изключително негативна
позиция спрямо нея и детето й и се изказвали с упреци и нападки срещу всеки
ученик свидетел на случилото се, който се опитвал да го защити. Твърди, че в
страницата дори имало активни призиви за саморазправа и линч над детето й
като единствена възпитателна мярка, която би могла да му повлияе.
Поддържа, че всичко това създало у нея изключителен стрес, страх и
безпокойство, още повече предвид реакцията на ангажираните с правата на
децата институции (Инспекторат по образованието-Русе, ДА"ЗД" и отдел
"Закрила на детето"), които я съветвали, че най-правилното решение за
потушаване на създалата се ситуация е да измести детето си в друго училище.
Твърди, че случилото се накърнило съществено увереността й , че може да
защити интересите и интегритета на детето си, чрез силата на правото и я
направило несигурна и притеснена майка, която обмисля да изневери на
8
собствените си принципи и призвание на юрист, за да се опита да върне
спокойствието и сигурността на детето си.
Ищцата Н.М. твърди, че въздействието на статията нарушило баланса
на ценности, които винаги изповядвала, като подложило на риск най-
същественото за нея като майка - детето й. Предизвикало състояние, което е
равносилно на разпад на личните й човешки ценности и тези, които като ** и
юрист била длъжна да брани.
Твърди, че въпреки изчерпването на хартиения вариант на вестника в
деня на издаването му, електронният му вариант продължил да съществува
самостоятелно, като по този начин давал възможност на всички незапознати
да добият негативно впечатление за нея като професионалист и родител. Този
електронен вариант на статията бил премахнат години по-късно едва след
решение на Върховния административен съд по делото по ЗЗЛД, но дотогава
последиците му продължавали да действат.
Твърди, че през септември 2017г. със семейството си напуснала
България, като една от причините за окончателното й решение била свързана
именно с негативната обществена реакция в резултат на статията на вестник
„Утро" и желанието да предостави на сина си здравословна и безопасна среда
за образование и живот. Поддържа, че след запознаването й с българи -
колеги в чужбина се оказало, че те са правили проучване за нея и са
попаднали на статията на вестник „Утро", като по този начин
притеснителните за нея обстоятелства я сполетели с нова сила и продължили
с уронването на личната и професионалната й чест и достойнство,
включително и зад граница.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Пресгрупа Утро“
ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.“Константин Иречек“№6, представлявано от управителя Милена Дякова да
й заплати сумата 7000 лева – обезщетение за причинени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2016г.
до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – „Пресгрупа Утро“ ЕООД е
депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно
неоснователността на ищцовите претенции. Счита, че ищцовата страна прави
неправилна интерпретация на извършено нарушение на разпоредбите на
9
ЗЗЛД и установеното такова с Решение на КЗЛД. Оспорва изложените в
исковата молба факти и обстоятелства, като твърди, че голяма част от тях са
неотносими към спора.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон,
прие за установено от фактическа страна, следното:
По делото няма спор и се установява от приложения оригинален
екземпляр по делото на бр.** на вестник „Утро“ от 28.01.2016г, че е
публикувана статия, озаглавена: „Наказание „забележка“ изправи пред съда
училищен директор“, в която, без да се споменават имената на участвалите в
произшествието ученици, е описано случилото се в СОУ за европейски езици
„Св.Константин – Кирил Философ“, но се сочи, че тези ученици са от 7-ми
клас и са санкционирани за провинението си с наказание „забележка“.
Установява се, че материалът запознава читателите с реакцията на
майката на един от учениците към наказанието на детето й, чрез обжалване
заповедта за налагането му пред административен съд. Поместено е
факсимиле на писмо до редакцията, в което ясно е заявено искането на
ищцата Н.М. за запазване личните й данни (имена и месторабота). Изразено е
категоричното й несъгласие за разгласяване данни за детето й, на което е
наложено наказание „забележка“.
Писмото било оповестено, ведно с имената и адреса на подателя.
Приложени са коментари, свързани с публикацията, съдържащи негативни
отзиви за ищцата и нейното дете, от които е видно, че на читателите е станала
известна професията на ищцата Н.М..
Наложеното на детето М.М. наказание „забележка“ е отменено с
Решение *******г., постановено по административно дело №***/2015г. по
описа на Административен съд – Русе.
Видно от Решение №***/16 от 05.01.2017г., КЗЛД обявила жалба с рег.
№***/23.03.2016г. подадена от Н. Д. М. – в лично качество и в качеството й
на законен представител на М.К.М. срещу „Пресгрупа Утро“ ЕООД и СОУ за
европейски езици „Св.Константин-Кирил Философ“, за основателно по
отношение на ответника и на основание чл.38, ал.2 и чл.42, ал.9 от Закона за
10
защита на личните данни, наложила на „Пресгрупа Утро“ ЕООД
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева,
затова, че в качеството си на администратор на лични данни дружеството
обработило личните данни на Н. Д. М. и сина й – М.К.М., в нарушение на
чл.23, ал.1 от ЗЗЛД.
По жалба на ищцата Н.М. срещу Решение №***/16 от 05.01.2017г. на
КЗЛД е образувано дело №***/2017г. в Административен съд – София –град.
Съдът се е произнесъл с Решение №***/17.11.2017г., с което отхвърлил
жалбата като неоснователна. С влязло в сила съдебно решение
№***/22.07.2019г., постановено по АД №***/2018г., ВАС, 5-то отделение
отменил решение №***/17.11.2017г. по АД №***/2017г. на Административен
съд – София - град, в частта, в която е отхвърлена жалбата на Н.М. и К.М.,
срещу решение №***/05.01.2017г. на КЗЛД, в частта, с която е обявила жалба
с рег.№***/23.03.2016г. на Н.М. за основателна по отношение на „Пресгрупа
Утро“ ЕООД за извършено нарушение по чл.23, ал.1 ЗЗЛД и на основание
чл.38, ал.2 и чл.42, ал.9 ЗЗДЛ е наложила на „Пресгрупа Утро“ ЕООД
административно наказание – имуществена санкция, за това, че в качеството
си на администратор на лични данни е обработило личните данни на Н.М. и
сина й в нарушение на чл.23 ЗЗДЛ и върнал административната преписка на
Комисията за ново произнасяне, при съобразяване с указанията, дадени в
мотивите на решението.
Съдът оставил в сила Решение №***/17.11.2017г. по АД №***/2017г. на
Административен съд – София, в частта, в която е отхвърлена жалбата на
Н.М. срещу решение №***/05.01.2017г. на КЗЛД, в частта, с която е обявила
жалбата на Н.М. за неоснователна по отношение СОУЕЕ. В мотивите на
съдебния акт се сочи, че „Пресгрупа Утро“ ЕООД не е предприело адекватни
технически мерки да заличи адреса на жалбоподателката (ищца по делото ) и
е допуснало публикуването на достатъчно лични данни, които дават
възможност да се индивидуализират личността на детето и неговата майка.
ВАС приема, че тези обстоятелства не са обсъдени от Комисията в решението
й в контекста на разпоредбата на чл.2, ал.2, т.1, т.3 и т.5 ЗЗЛД и неправилно е
възприет извод, че извършеното нарушение осъществява фактическия състав
на чл.23, ал.1 ЗЗЛД.
След връщане на административната преписка, КЗЛД провела редовно
11
заседание на 11.06.2020г. и след обсъждане фактите и обстоятелствата,
изнесени в административното производство обявила жалба рег.
№***/23.03.2016г. подадена от Н. Д. М. и М.К.М. за основателна по
отношение „Пресгрупа Утро“ ЕООД за извършване неправомерно
обработване на личните данни на жалбоподателите чрез разпространението и
съхранението им в нарушение на чл.2, ал.2, т.3 и т.5 от ЗЗДЛ (отм.). Издала
задължително предписание за заличаване в три дневен срок от влизане на
решението в сила, на личните данни на Н. Д. М. и М.К.М., включително и от
архива на електронния вариант на вестник „Утро“, достъпен в Интернет,
както и за представяне пред Комисията на неоспорими доказателства за
предприетите действия в изпълнение на даденото предписание – Решение
№***/16 от 16.11.2020г.
В изпълнение на дадените от КЗЛД предписания, на 06.01.2021г.
ответникът
уведомил Комисията, че е изпълнил указанията. Срещу последното решение
на КЗЛД е постъпила жалба от ищцата Н.М. и детето й М.М., въз основа
която в Административен съд – Русе е образувано административно дело
№***/2020г., приключило с Решение №14/29.03.2021г. Съдът приел за
основателни възраженията на жалбоподателите относно неправилното
приложение на материалния закон, отменил решението на Комисията и
върнал преписка за ново произнасяне в отменената част, при съобразяване
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
решението, касаещи разпоредбата на чл.2, ал.2, т.1, т.3 и т.5 ЗЗДЛ (отм.).
По делото са ангажирани доказателства, от които се установява, че през
2014г. лица, които изтърпявали наказания по постановени присъди в Затвора
–гр. Белене, имали намерение да избягат от затвора, „за да отмъстят“ на
Н.М. – ** от ОП – Русе, като „отвлекат и затрият нея и семейството й“
(удостоверение №3691/11.10.2021г. по описа на РОП).
Доказателства за претърпените от ищцата Н.М. неимуществени вреди
се съдържат в показанията на Д.К. и Надежда Петрова М..
От показанията на св.Д.К., колега на ищцата се установява, че през
последните години е била в един кабинет с нея. Установява, че е присъствала
в кабинета, когато журналист от вестник „Утро“ Н.П. се обадила на Н.М..
Установява, че първият въпрос, който задала ищцата на журналиста Н.П. бил
12
защо й се обаждат на служебния телефон по лични въпроси, тъй като се
оказало, че я търсят в лично качество, като майка на детето М.М..
Свидетелката твърди, че чула как ищцата изрично заявила на журналиста, че
не желае да бъдат публикувани лични данни – нейни и на детето й.
Установява, че ищцата преживяла много тежко събитията със нейния син в
училището и последващите реакции от публикацията във вестник „Утро“.
Установява, че статията била публикувана и в електронен вариант, в който
заваляли обидни реплики и коментари. Детето било изкарано като изверг, а
майка му като психично болна. Имало коментари от типа на „Заради такива
малоумници държавата ни няма да прокопса“, „заради такива родители
образованието няма да го има“. Имало и клетви, че тази безнаказаност, към
която се стреми ще й бъде върната.
Св.К. установява, че всичко това се е отразило изключително негативно
на ищцата. Тя била разтревожена за отражението на тези коментари и на
статията върху нейния имидж, като **, като родител както и върху самото
дете. Установява, че малко след това статията била възпроизведена в още
един сайт „No-comment.bg“, копирана и възпроизведена, където също
заваляли подобни коментари. Установява, че в последствие от ищцата узнала,
че във Фейсбук групата на училището по европейски езици тази статия е
публикувана и след нейното публикуване е сформирана нова група във
Фейсбук, която се е казвала „Да подкрепим авторитета на училището“, където
са се обединили учители и ученици и е имало обидни коментари, както по
отношение на детето, така и по отношение на неговата майка.
Св. К. твърди, че до всичко това се е стигнало, тъй като изложените в
статията факти не били верни, а и от друга страна било наблегнато, че ищцата
е ** и в това си качество едва ли не е безнаказана.
Св. К. установява, че ищцата Н.М. към този момент заемала длъжността
говорител на ***, в което си качество тя отговаряла за комуникацията с
медиите. След публикуването на статията във в-к „Утро“ започнали да я
търсят не само в служебен аспект, а и в личен такъв, а именно да търсят
информация по въпроса за статията. Установява, че това станало достояние и
на всички *** в гр.Русе, като част от тях се дистанцирали от ищцата,
доверявайки се на изложеното в статията. Колегите им *** я упреквали за
нейната позиция, че иска да оневини сина си въпреки неговата безспорна вина
13
за извършеното нарушение, като имало подмятания и за нисък родителски
капацитет. Свидетелката установява, че всичко това много е наранявало
ищцата и тя дори започнала да се съмнява в собствените си качества като
родител. Задавали и въпроси дали постъпва правилно и дали не трябва да
оттегли жалбата си, за да приключи всичко това.
Св.К. описва случай, в който административния ръководител ***
предложил на ищцата да я отстрани временно от поста говорител на ***, „ …
за да не предизвиква такъв медиен интерес …“. Установява, че Н.М. се
разстроила от този факт, защото до този момент не е имала проблем в
комуникацията си с медиите и защото административния ръководител не я
бил защитил.
Св.К. описва и втори случай, в който след завеждане на друго дело в
Административен съд Русе се провел нов разговор между ищцата и
административния ръководител ***, който я уведомил, че управителят на
вестник „Утро“ Милена Дякова се е свързала с него да окаже въздействие
на Надежда М. да оттегли жалбата си от Комисията за защита на личните
данни. Свидетелката установява, че и втория разговор с *** се е отразил
негативно на ищцата Н.М., тъй като и бил оказан „ … един своего рода
натиск…“ и то от административния ръководител „…за да не се влоши
взаимодействието между вестника и *** като институции…“.
Св.К. установява, че в този период ищцата била много притеснена, тъй
като няколко месеца по-рано от службите бил подаден сигнал, че се подготвя
убийството й от неин подсъдим. Имало образувана преписка в *** и известно
време се преценявало дали на Надежда М. и семейството й трябва да бъде
оказана защита.
От показанията на св.К. се установява, че ищцата и към настоящия
момент е разстроена от създалата се ситуация, тъй като делата продължават.
Установява, че преди описаните случаи тя била добър и слънчев човек, със
страхотно чувство за хумор. След възникване на проблема със сина й се
затворила в себе си, искала да приложи всички законови възможности да
защити сина си и да докаже че това, което е публикувано в статията, не е
вярно. Станала неконцентрирана за един период от време, по причина
воденето на няколко дела.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Д.К.. Това е така, тъй като
14
същите са последователни, логични, без вътрешни противоречия и
кореспондират със събрания доказателствен материал по делото.
От показанията на св.Н.П.М., близка приятелка на ищцата се
установява, че знае за инцидента с детето Максим на ищцата, за който се
оказало, че не е участвал и изнесената в медиите информация е невярна.
Свидетелката установява, че лично ищцата й разказала за случая и как
поискала записите от училището от които се било установило, че детето й не
е участвало в чупене на чин, за което му е наложено административно
наказание „забележка“. Установява, че лично видяла и прочела статията във
вестник „Утро“, където в центъра на статията била публикувана молбата на
Н.М. до редакцията, с която моли да не се публикуват личните данни, имало
трите й имена с адреса и подписа й. Установява, че всичко това било
отпечатано на голям формат, на цялата страница на вестника и имало нейни
лични данни.
Св. М. установява, че била ужасена и възмутена от съдържанието на
статията, което било невярно и тенденциозно. Установява, че коментарите
под електронното издание били „ … каквато е майката, такъв е и сина…“,
„… така се възпитават разсипници…“ Установява, че подобни коментари
имало и в сайта „No-comment.bg“, а статията от вестник „Утро“ била
публикувана в сайта на училището, където също била изсипана лавина от
злоба и обиди за нещо, което не е вярно.
Св. М. установява, че след публикуване на статията детето Максим
било шокирано. То се усъмнило в правотата на майка си и в собствената си
правота. Детето тренирало стрелба с лък, където било много изявено но
спряло да ходи на тренировки, защото приятелите му и треньора му го
коментирали, било злепоставено и изложено пред обществото. Свидетелката
установява, че промените с детето се отразили изключително негативно на
ищцата. Самата тя като човек била подложена на обиди, а като майка виждала
страданието на детето си и нямала възможност да го защити и да го предпази
от това.
Свидетелката установява, че след статията в училището направили
подписка срещу детето Максим, която била публикувана и в сайта на
училището, както и позиционирана на входа на самото училище. Установява,
че след това ищцата започнала да се терзае, споделяла тревогите си за детето
15
и своята безпомощност да му помогне. Установява, че ищцата и споделила в
един от разговорите, че във връзка с работата й получила заплаха за убийство,
което силно я притеснявало, тъй като в статията бил публикуван адреса й.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.М.. Това е така, тъй като
същите са последователни, логични, без вътрешни противоречия и
кореспондират със събрания доказателствен материал по делото.
От доказателства по делото се установява, че през 2017г. Семейството
на ищцата се установило да живее в чужбина, но и там, българите, с които
контактували узнали за статията и се наложило отново да се обяснява цялата
ситуация.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание
чл.49 от ЗЗД. /Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/.
За да е основателна претенция за присъждане на обезщетение на
основание чл.49 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установяването
на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт -
противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна
връзка, с което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране
на отговорността на възложителя - възлагането на работата на съответните
длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването
на работата. Касае се до правопораждащи факти, чието доказване е в тежест
на ищеца при условията на пълно и главно доказване./ Определение № 1442
от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД
следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно
деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и
възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на
вредите при и по повод извършването на работата. Липсата дори и на една от
така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.
Докато вината се предполага до доказване на противното и това
доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия
16
състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на
ищеца.
При преценка дали е противоправно поведението на едно лице, от
значение е и признаването на абсолютните права, визирани в глава втора от
Конституцията на Република България: правото на живот, правото на лична
свобода, неприкосновеност на личния живот и др. Абсолютните права
обезпечават защита срещу всеки. Когато деянието нарушава абсолютно право
на едно лице, например правото на неприкосновеност на личността,
неприкосновеността на личния живот и др., деянието е противоправно.
В практиката на ВКС е прието, че противоправността се изразява в
такова поведение (действие или бездействие) на дееца, което засяга чужди
субективни права, а причинната връзка е необходимо, закономерно следствие
на конкретното деяние с вредоносен резултат. ВКС сочи, че противоправно
поведение по смисъла на чл.45 от ЗЗД е всяко действие или бездействие,
обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената обща
законова забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено
имуществено или неимуществено благо на друго лице. Всяка негативна
промяна в психическото състояние на човека (отрицателно емоционално
изживяване, душевно страдание) представлява имуществена вреда по смисъла
на чл.52, вр. чл.45 от ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.32, ал.1 от КРБ личният живот на
гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна
намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата
чест, достойнство и добро име. Елемент от правото на неприкосновеност на
личния живот е правото на защита на личните данни (в този смисъл Решение
№13/14.09.2021г. по гражданско дело №4896/2019г. на ВКС, ІV г.о.).
Дефиниция на понятието „лични данни“ е дадена в чл.4, т.1 от Регламент (ЕС)
№2016/679 на ЕП и Съвета: „всяка информация, свързана с идентифицирано
физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано;
физическо лице, което може да бъдe идентифицирано е лице, което може да
бъде идентифицирано пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор
като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн
идентификатор или по един или повече признаци, специфични за
физическата, физиологическата, генетичната, психическата, умствената,
17
икономическата, културната или социална идентичност на това физическо
лице“. За да бъде законосъобразно, личните данни следва да бъдат
обработвани въз основа съгласието на съответния субект на данни или на
друго легитимно основание, и „само и доколкото е приложимо поне едно от
предвидените“ в чл.6 от Регламента условия, нито от които не е изпълнено.
В случая КЗЛД е установила, че „Пресгрупа Утро“ ЕООД е извършила
неправомерно обработване личните данни на ищцата и неното дете, чрез
разпространението и съхранението им в нарушение разпоредбите на чл.2, ал.2
от ЗЗЛД.
Безспорно установено е неправомерно деяние осъществено от
журналист на ответното дружество при изнасяне информация относно
инцидент настъпил през м.ноември 2015г. в СОУЕЕ – гр.Русе.
Безспорно установено е, че в статия във в-к „Утро" - бр.** от 28.01.2016
г., озаглавена „Наказание „забележка" изправи пред съда училищен
директор", публикувана както в хартиен, така и в електронен вариант,
неправомерно са разпространени множество лични данни данни на ищцата,
което довело до категоричното й идентифициране сред изключително широк
кръг лица в рамките на родния й град, страната, извън нея и в интернет-
пространството.
Разпространението на личните данни на ищцата е обхванало значителен
период от време – около пет години, като статията в електронния й вариант
била премахната едва след изрично разпореждане от Върховния
административен съд (адм. дело ***/2018г. по описа на ВАС), а не по
инициатива на ответника „Пресгрупа Утро" ЕООД.
Съгласно практиката на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на
човека от съществено значение са обемът и целта, с оглед на които личните
данни на физическо лице са разпространени. Следователно неправомерното
разпространение не е обвързано само с факта на разгласяването на данни за
личността, но и с техния обем, с контекста, в който това разгласяване е
направено, и с целите, които се преследват с него. Поради това статията е
предизвикала сериозни и различни по своята тежест, сила и интензитет
първични и вторични посегателства върху ищцата, които следва да бъдат
отчетени при преценката относно вида на причинените неимуществени вреди
и съответно да се вземат предвид при определяне на размера на
18
претендираното обезщетение.
Анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства сочи,
че в статията са разпространени двете имена на ищцата и професията й на
юрист, което с оглед на обстоятелството, че същата е била публична личност
и говорител на *****-Русе, автоматично е разкрило и конкретното й
длъжностно качество и месторабота - ** в *****-Русе. Установен е адресът,
на който живее ищцата, личният й подпис, училището и класа, в който учи
детето й М.К.М., неговата възраст.
Съдът изрично отбелязва, че личните данни на ищцата и нейното дете
са публично разпространени от ответника в контекста на висящо пред
Административен съд Русе административно производство, по което ищцата,
в качеството си на законен представител на малолетния си син обжалвала
наложено му от директора на СОУ за европейски езици „Св. Константин-
Кирил Философ"-Русе административно наказание „забележка" за допуснато
нарушение на учебната дисциплина - т.е в хода на висящо административно-
наказателно по същността си производство, водено срещу дете/ученик.
Към момента на разгласяването на данните от ответника детето на
ищцата е било малолетно, следователно закриляно както от разпоредбата на
чл.11а от ЗЗДетето („Сведения и данни за дете не се разгласяват без
съгласието на неговите родители", така и от специалната разпоредба на чл.16,
ал.1 от ЗЗДет.(„Всички сведения, получени в административни или съдебни
производства, засягащи детето, не могат да бъдат разгласявани без съгласието
на родителите [...], а ако детето е навършило 10-годишна възраст - и без
негово съгласие").
Предвид наличието на изрична законова забрана за разкриването на
лични данни на дете, чиято самоличност се установява, чрез посочване на
семейната му принадлежност и произход, за разпространението на личните
данни на ищцата също е действала такава забрана. Доколкото данните на
ищцата не са разпространени във връзка със служебна дейност, тяхното
публикуване е било недопустимо, тъй като води до съществено накърняване
на личния й живот и този на нейното дете. В тази връзка съдът подчертава, че
в конкретния случай произтеклите за ищцата Н.М. вреди имат двойствен
характер и са в резултат както на злепоставянето й в лично качество, като
родител, ** и юрист, така и пряко в резултат на страданията, претърпени от
19
детето й, поради нарушаване на неговите права.
Текстът на статията описва проява, за която се твърди, че е
осъществена от детето на ищцата, заедно с други негови съученици, но техни
и на родителите им лични данни не са посочени. Това дава основание на съда
да формулира извод за неравно третиране (дискриминация) от страна на
ответника на ищцата и нейното дете. От събраните в хода на гражданското
дело доказателства по категоричен начин се установява, че приписаното на
детето на ищцата в статията участие в играта „паркур" в междучасие в
училище, свързана с прескачане на чинове и довела до счупване на чин, е
абсолютно невярно, като в подкрепа на това са показанията на св.К. и св.М.,
както и данните от приключилото административно производство, в хода на
което наложеното на М.М. наказание е отменено. Следователно описаното в
статията публикувана от ответника се явява клеветническо спрямо ищцата и
нейното дете.
В статията е описано, че подаването на административна жалба от
родител на ученик (поради малолетието му) срещу административен акт на
директор във връзка с наложено наказание в училище е прецедент, като
изрично е акцентирано върху обстоятелството, че ищцата е юрист. В хода на
административното дело по безспорен начин е доказано, че обжалване от
страна на юрист на наложено наказание на детето му не е прецедент дори и в
гр.Русе, следователно наведеното в статията твърдение относно това
обстоятелство се явява невярно.
В статията се акцентира на тезата, че заради проявата си, детето на
ищцата трябва да понесе наказанието и срама от него, поради „доказано
нарушение на дисциплината", както и че „прецедентът от сваляне на
това най-ниско възможно наказание със сигурност ще укрепи
увереността на учениците да са невинни по презумпция". Т.е. според
отразеното в статията спрямо детето на ищцата не важи презумпцията за
невиновност. Безспорно това безумно твърдение на автора на статията е
оказало пряко отражение върху ищцата, компрометирайки я. Това е така, тъй
като е създало впечатление у читателите, че ищцата Н.М. в качеството си на
** защитава доказани нарушители, а като родител възпитава сина си в
безнаказаност.
Нещо повече, в статията е застъпена позицията, че завеждането на
20
подобно административно дело „няма как да не подкопае авторитета на
педагозите". Това твърдение е невярно и манипулативно. Това е така, тъй като
в конкретния случай не става въпрос за акт на учител/преподавател, а за
административен акт, издаден от орган, какъвто е директора на СОУ „Св.
Константин-Кирил Философ". С това твърдение статията публикувана от
ответника въвежда умишлено изкуствено противопоставяне между ищцата,
като родител и юрист и учителите в СОУ „Св. Константин-Кирил Философ".
В статията е наведено твърдение, че подобни прояви, като опасната
екстремна игра „паркур“, чупене на чинове са характерни за „съвременни
деца, които не е никак лесно да накараш да спортуват". По отношение на
детето М.М. написаното се явява невярно, тъй като от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че то е
било активен спортист с множество отличия. Злепоставянето на детето М.М.,
води косвено и до злепоставяне на ищцата, тъй като подкопава авторитета й
на родител и създава усещане за неглижиране на неговите интереси и
занимания и извънкласни форми на ангажираност.
В статията е прокарана тезата, че ищцата като юрист използва
процедурни хватки, за да издейства безнаказаност за сина си във връзка с
наложеното му наказание. Изложеното твърдение е също невярно, тъй като от
материалите по приключилото административно производство и от
показанията на разпитаните свидетели се установява по категоричен начин, че
предмет на обжалване е извършването на самото нарушение по същество.
Това твърдение има пряко отражение върху злепоставянето на ищцата Н.М.
като родител, юрист и **.
Изложения по този начин текст и контекст на процесната статия, с
която са разпространени множество лични данни на ищцата, разкрива
няколко съществени особености:
- В разрез на Конституцията и с поетите от България ангажименти по
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и с
Конвенцията на ООН за правата на детето със статията спрямо ищцата и
нейното дете е осъществена тежка дискриминация. Това е така, тъй като
личните им данни не просто са разпространени с дискриминационна цел, но
и реално тази цел е постигната и е осъществена дискриминация.
- Спрямо детето на ищцата в статията е налице неравно третиране в
21
сравнение с други лица и деца в сходно положение (участващите в инцидента
негови съученици (също малолетни), чиито лични данни не са разкрити;
всички останали лица/деца, за които презумпцията за невиновност важи;
всички останали деца, за които е спазена забраната за разгласяване данни от
административно производство; всички останали деца, за които е съобразено
изразеното несъгласие на родителите им за разгласяване на лични данни;
всички малолетни, чиито родители са юристи и са обжалвали пред съд
наложените им административни наказания, но това не е било отразено в
пресата с личните им данни.
- Спрямо ищцата Н.М. личните данни са разпространени, за да се
разкрие самоличността на малолетния й син, въпреки действащата законова
забрана, и за да бъде тя компрометирана, като родител и юрист под претекст,
че неправомерно защитава доказан нарушител. Безспорно това неравно
третиране е направено поради служебното качество на ищцата към момента
на публикуването на статията - ** и говорител на ***** – гр.Русе. Според
съда именно това е обстоятелството, провокирало журналистическия интерес,
но дори да е бил налице обществен интерес във връзка с оповестяването на
информация относно обжалването на наказания от ученици, той е
второстепенен спрямо висшия интерес на детето и не може да оправдае
разгласяването на компрометиращи данни за личността на дете и на негов
родител, който защитава законоустановените му права.
- Текстът на статията съдържаща конкретни лични данни е груба проява
на умишлено нарушение на изискването за поверителност и
конфиденциалност на информацията, засягаща дете, посегателство върху
личния и семейния живот на ищцата, нарушаване на личната
неприкосновеност на детето й, несъобразяване с принципа за висшия интерес
на детето, целенасочена репресия и уронване на личната му и семейна чест и
достойнство, представяне на неверни данни с цел злепоставянето му,
незачитане на презумпцията за невиновност спрямо него, опит за оказване на
въздействие върху изхода на административното дело чрез манипулативни и
най-вече неверни твърдения и пълното му игнориране като личност - носител
на права.
- Текстът на статията е проява на умишлено и целенасочено
злепоставяне на ищцата Н.М., като родител и юрист с безспорно изградено
22
име и авторитет; посегателство върху личния и семейния й живот;
нарушаване на личната й неприкосновеност (включително и физическа),
несъобразяване с мнението й на родител, целенасочена репресия и уронване
на личната й семейна чест и достойнство, представяне на неверни данни с цел
злепоставянето й, опит за оказване на въздействие върху изхода на
административното дело, чрез манипулативни и неверни твърдения и
пълното игнориране на ищцата като родител, упражняващ
законоустановените права на своето дете.
Съдът счита, че всяко едно от изброените по-горе посегателства
представлява тежка форма на насилие спрямо ищцата и налага обезщетяване.
Безспорно това насилие е засегнало ищцата в лично качество като човек,
родител и професионалист (юрист, **), но едновременно с това и в
качеството й на майка, която страда от дискриминацията, унижението,
тормоза и насилието, упражнено спрямо малолетното й дете в резултат на
статията.
Съдът приема, че по отношение на ищцата са налице и вторични
посегателства, породени от публикуваната статия, с която са разпространени
огромен по обем нейни и на детето й лични данни. Това е така, тъй като
статията е публикувана и в електронен вариант с възможност за коментари
под нея, чието наличие е продължило в интернет пространството около пет
години - до ноември 2020г.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
статията е предизвикала голям негативен обществен отзвук спрямо ищцата
Н.М. и нейното дете. В електронния си вариант статията била отворена за
коментари, голяма част от които били крайно негативни и агресивни, както
към ищцата, така и към детето и са се отразиха пагубно на крехката му детска
психика, на достойнството му и предизвикали у него чувство на малоценност
и вредност. Едновременно с това провокираните в резултат на статията
негативни коментари са засегнали в значителна степен личната
професионална чест и достойнство, изграденото име и авторитет на ищцата,
подкопали са качеството й на родител, възпитаващ в ценности.
По делото са налице доказателства, че съдържанието на статията е
възпроизведено и в други сайтове, където спрямо ищцата и сина й били
отправяни множество обиди, закани и призиви за саморазправа, както и
23
призиви детето й да бъде отстранено от училище, за организиране на протест
в защита на директорката и др.. Това обстоятелство създало у ищцата
постоянно чувство на безпокойство, изолираност и безпомощност да защити
себе си и детето си.
По делото са налице доказателства, че през месец *** 2016г. в друга
статия на вестник „Утро", озаглавена „Съд спря наказание на ученик заради
дрога" във връзка с наказан ученик в у-ще „Фридрих Шилер" е направена
препратка към статията, засягаща ищцата и нейното дете, като е повторена
фактологията за счупения чин при пълната с опасности екстремна игра
„паркур“. Безспорно това за пореден път е довело до злепоставяне на ищцата
Н.М. и детето й с акцентиране върху обстоятелството, че то е виновно. Нещо
повече, за пореден път в статията за у-ще „Фридрих Шилер" нямало никакви
лични данни за учениците, на които е било наложено наказание заради дрога,
и техните родители, обжалвали наказанията. Следователно оказало се, че
според публикацията обществената опасност и общественият интерес,
налагащи разкриването на лични данни на дете и негов родител, са по-големи
в случай на прескачане на чин, отколкото на притежание или употреба на
наркотици. Посоченото е поредната проява на дискриминация спрямо
ищцата, прокарана от вестник „Утро" и явяваща се пряка последица на
статията от 28.01.2016г. В поредната статия изрично е подчертано, че ищцата
е негоден родител, като е прокарана тезата, „ …че родителите, които
обжалват наказанията на децата си са без ценности и морал и
възпитават у тях усещане за всепозволеност и привилегировано
отношение, дори когато са виновни…“.
От доказателствата по делото се установява, че статията на в-к "Утро",
свързана с ищцата е публикувана на официалната фейсбук страница (с логото
на училището) на СОУЕЕ, както и на Ученическия съвет към него и станала
достояние на всички учители, родители и ученици, а и на външни лица и
предизвикала множество негативни коментари със скандални мнения за
ищцата и сина й. В следствие на това ищцата била подложена на публичен
линч, като родител и като **, а срещу синът й имало призиви за
саморазправа.
От събраните по делото доказателства се установява, че процесната
публикувана от ответника статия предизвикала създаването на Фейсбук група
24
„Нека защитим авторитета на СОУЕЕ", в която се обсъждало описаното в
статията -с изричното й цитиране, както и в негативен план действията на
ищцата и проявата на нейното дете във връзка със заведеното
административно дело. В тази група имало коментари на други хора, които
познават ищцата и семейството и лично, вкл. и магистрати *** и полицейски
служители, с които ищцата работела. Имало и множество негативни
коментари от учители в СОУЕЕ, които свободно и в разрез с всякаква
професионална етика обсъждали в негативен аспект ищцата и детето й, като
изразявали възмущението си от тяхното поведение. Безспорно коментарите,
включително и от учители са затвърдили убеждението сред обществото, че с
поведението си ищцата руши авторитета и постиженията на цялото училище
и злепоставя учителите, както и неправилният начин, по който ищцата
възпитава сина си - с липса на ценности и морал.
От доказателствата по делото се установява, че от лятото на 2015г. във
връзка с работата на ищцата като ** в ***** за нея и детето й имало сигнал за
подготвяно убийство от лице, което беше осъдено за извършено убийство и
по това време било в затвора. След като в статията бил публикуван адресът
на ищцата, животът й се превърна в постоянен стрес и притеснение, тъй като
евентуалното осъществяване на тези закани придобило реални измерения.
В резултат на статията и предвид публикуването на адреса ищцата
престанала да се чувства защитена в собствения си дом. Единствената й
мечта била да напусне град Русе и България, което осъществила през 2017г.,
за да осигури спокоен и безопасен живот на сина си.
Изразеното в статията негативно отношение към ищцата като човек,
родител и ** и невярното представяне на сина й като хулиган обезценило
всичките й постижения в личен и професионален план и я демотивирало.
Породил се сериозен стрес на работното й място и невъзможност да се
концентрира в служебните си задължения, тъй като по един безскрупулен и
арогантен начин била засегната интимната й сфера и връзката майка-дете и
това непрестанно ангажирало мислите и енергията на ищцата. Н.М. живеела
и работела в постоянен дискомфорт, а към огромния стрес от естеството на
работата й като **, се прибавил и стресът от невярната информация,
разпространението на личните й данни и публичните атаки, на които
ежедневно била подложена.
25
Страдала от неодобрението и упреците на колегите си *** и околните,
като непрестанно се притеснявала заради уязвимостта на детето си, което не
може да защити.
Станала уязвима в работата си и обект на непрестанни нападки и
иронични обсъждания. Изпитвала огромно страдание и като майка, тъй като
околните се държали с нея осъдително, не разбирали позицията й и
обсъждали в негативен аспект родителските й качества.
Изпитвала постоянно чувство на срам и неудобство, както и на
безпомощност, тъй като не можела да заличи написаното и неговите
последици.
Загубила веселостта си, станала затворена и трудно осъществявала нови
контакти.
Притеснявала се за собствеността си, тъй като можело да се съставят
фалшиви документи от нейно име, предвид публикуването на подписа й в
статията.
В резултат на статията и проявеният към ищцата прекомерен
журналистически интерес в качеството й на **, адм. ръководител ***, вместо
да я защити, предложил временно да изпълнява функциите й на говорител,
въпреки, че до момента Н.М. ги упражнявала безупречно. Нещо повече, на
два пъти, според показанията на св.К. адм. ръководител *** провел разговор с
ищцата, като темата била образуваното от нея административно дело в
Русенски административен съд, с което по косвен път бил осъществен
недопустим натиск, засягащ както личната, така и професионалната
сфера на ищцата Н.М.. Безспорно поведението на адм. ръководител и
колегите й *** е причинило огромна болка на ищцата. Причинило е у ищцата
страдание и срам, като се отразило съществено на нейното име, чест и
достойнство, лични и семейни ценности, личен живот, професионални
постижения и предизвикало постоянно чувство на отчуждение, изолираност,
притеснение, тревожност, безпокойство и страх. Провокирало недоверие към
правните аргументи, разпад на ценности, невъзможни избори, разочарование
от липсата на справедливост и достойно отношение към децата/хората.
Отразило се на цялостния светоглед на ищцата и предизвикало отказ от
всякакви изяви, затвореност, ранимост, желание за напускане на страната,
като единствен начин, за да се почувства детето й защитено и предпазено, и
26
да се намалят последствията от публичното й компрометиране, провокирано
единствено и само заради служебното й качество на **.
Изложеното дава основания на съда да формулира извод, че
публикуваната от ответника статия, чрез посочените по-горе първични и
вторични посегателства върху ищцата е засегнала всичките й изконни
човешки права - неприкосновеност на личния живот; неприкосновеност на
личността; забрана за насилие; злепоставяне; и всякаква форма на унизително
отношение; забрана за дискриминация, неотменимо право на достойнство и
ценност; закрила; забрана за публичност и стигматизация; задължение за
избягване на всякакъв риск за способността на детето да получи достъп до
образование и сигурност; неприкосновеност на жилището.
Безспорно процесната статия е унищожила доброто й име на ** с
дългогодишна безупречна кариера и авторитет и е игнорирало ищцата, като
достойно човешко същество. Предизвикало е обществен линч срещу ищцата и
е променило по необратим начин житейският й път.
С оглед изложеното съдът намира, че по делото категорично са
установени елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД за ангажиране
гаранционно-обезпечителната отговорност на „Пресгрупа Утро“ ЕООД,
предвид противоправното поведение на служител на дружеството.
Установено е наличието на претърпени неимуществени вреди от ищцата
и причинна връзка между деянието и вредите.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се
за тях обезщетение, което възмездява отрицателните емоционални
преживявания, понесени от увредения се определя на принципа на
справедливостта. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е
абстрактно. Свързано е с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда при
определяне размера на обезщетението: вида и характера на увреждането;
претърпените страдания; периода, през който са търпени; жизнения стандарт
в страната, като при последния критерий се изхожда от принципната позиция,
че присъждането на парично обезщетение има за цел да репарира (доколкото
е възможно) действително понесените от увредения страдания и неудобства.
Съобразявайки страданията, емоционалните изживявания и
неудобствата, които ищцата е търпяла в един значително продължителен
27
период от време съдът счита, че сумата 20 000,00 лева е справедливо
обезщетение за причинените неимуществени вреди. Определянето на по-
малък размер на обезщетението от посочения не би съответствал на
изискванията за морал и справедливост, същевременно обаче ищцата
претендира обезщетение в размер на 7000,00 лева. В тази обстановка и
предвид липсата на законова възможност съда да се произнася по
непретендиран, по-висок размер на обезщетение, то претенцията за сумата от
7000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди – болки и страдания на ищцата се явява доказана по основание и размер
и следва да бъде уважена в пълен размер.
Искът за обезщетяване вреди от непозволено увреждане е паричен по
своя характер. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението за
компенсаторни лихви възниква от момента на увреждащото действие.
Акцесорната претенция се явява основателна и върху главницата 7000,00 лева
следва да се присъди законна лихва, считано от 28.01.2016г. – датата на
деликта до окончателното й изплащане.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски, съразмерно с уважената част от иска. От
представения списък по чл.80 от ГПК е видно, че разноските на ищцата
възлизат на 1151,00 лева за заплатени държавни такси и възнаграждение за
процесуално представителство, които следва да бъдат присъдени в тежест на
ответника.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПРЕСГРУПА УТРО“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на
управление: гр.Русе, ул.“Константин Иречек“№6, представлявано от
управителя Милена Дякова да заплати на Н. Д. М. с ЕГН:********** сумата
от 7000,00 лева, представляващо обезщетение за причинени неимуществени
28
вреди, претърпени вследствие публикация в бр.** на вестник „Утро“ от
28.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на деликта - 28.01.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
1151,00 лева за направени разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
29