Решение по дело №1338/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по жалба на А. Ш. З.-наследник на починалия в хода на делото жалбоподател А. Ш. З.,от [населено място], ***, чрез адвокат Г. Г., с адрес: [населено място], ***, ***, против Заповед № РД-09-170/27.05.2024 г. на кмета на община Сопот, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж състоящ се от „Постройка допълващо застрояване“ с площ 32.30 кв.м. и „Плътна ограда“ с дължина 4.90 м, намиращ се в ПИ с идентификатор 00480.501.182 по КККР на [населено място].

По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменена процесната заповед като незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.Оспорват се изцяло фактическите констатации на органа и се поддържа,че постройката е изпълнена преди 1987г. и следва да бъде определена като търпим строеж съгласно § 16,ал.1 от ПР на ЗУТ и § 127,ал 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ,като това обстоятелство не е съобразено при издаване на процесната заповед.Представя писмени бележки и претендира разноски по делото.

Ответникът – Кмет на Община Сопот , чрез процесуалния си представител по пълномощие, счита жалбата за неоснователна, а оспорения акт – за правилен и законосъобразен. Представя писмена защита и претендира присъждане на разноски.

Административен съд Пловдив,Първо отделение,І състав, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК от надлежна страна, адресат на индивидуален административен акт, имаща право и интерес от обжалването.

Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С оспорената заповед на основание чл.225а, ал.1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж,състоящ се от: „Постройка допълващо застрояване” с площ 32,30 кв.м. и „Плътна ограда“ с дължина 4,90 м., намиращ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 00480.501.182 по КККР на [населено място].

Строежът следва да бъде премахнат от собственика му: А. Ш. З. с адрес: [населено място], ***.

Жалбата по настоящото производство е подадена от А. Ш. З.,който в хода на делото е починал и на негово място с Определение на съда № 10173 от 22.11.2024г.като страна-жалбоподател е конституиран сина му А. Ш. З. ,като същият е заявил ,че желае да встъпи в правата на баща си и да продължи производството по делото.

Заповедта е издадена след извършена проверка от служители по строителството в община Сопот след подаден сигнал от А. А.,които са съставили Констативен акт /КА/ № 3 от 05.10.2022 г.

Установено е при проверката ,че в имот с КИ: 00480.501.182, находящ се в [населено място], ***, има незаконен строеж, извършен от А. Ш. З.. състоящ се от: „Постройка допълващо застрояване“ с площ 32,30 кв.м. - изпълнени са основите, стени от тухлена зидария и покрив дървена конструкция, покрит с керемиди, и „Плътна ограда“ с дължина 4,90 м. - изпълнени са основи и колони от стоманобетон и стена от тухлена зидария.

Строежът е определен като VI /шеста / категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ.

Констатирано е ,че същият е изпълнен без проектно становище на инженер-конструктор и без разрешение на строеж в нарушение на чл. 147, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 7 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

Установено е от КККР на [населено място], че имотът е собственост на А. Ш. З. по силата на Нотариален акт № 168, том 2, дело 584 от 21.09.1979 г., издаден от PC – Карлово и е прието,че същият е собственик и на строежа по силата на приращението (чл. 92 от Закона за собствеността), поради липса на документи, удостоверяващи наличие на права на други лица.Относно собствеността спор по делото няма.

КА е редовно връчен на З.и от същият е постъпило възражение.

Последвало е издаването на процесната Заповед № РД-09-170/27.05.2024 г. на кмета на община Сопот, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж състоящ се от „Постройка допълващо застрояване“ с площ 32.30 кв.м. и „Плътна ограда“ с дължина 4.90 м, намиращ се в ПИ с идентификатор 00480.501.182 по КККР на [населено място].Административният орган се е позовал на констатациите ,залегнали в КА № 3 от 05.10.2022 г. В мотивите на заповедта е посочено,че :“Изграденият строеж се състои от: „Постройка допълващо застрояване“ с площ 32,30 кв.м. - изпълнени са основите, стени от тухлена зидария и покрив дървена конструкция, покрит с керемиди, и „Плътна ограда“ с дължина 4,90 м. - изпълнени са основи и колони от стоманобетон и стена от тухлена зидария. Постройката допълващо застрояване и Плътната ограда са елементи на една цялостна завършена конструкция. Видно от вложените материали, строежът е масивен, поради което е неприложим чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ. А плътната ограда, която е част от същия, е с височина 1,80 м, от което следва, че е неприложима и т. 11 от ал. 1 на чл. 151 от ЗУТ.

Прието е,че са нарушени разпоредбите на чл. 147, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 7 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, поради липсата на необходимите строителни книжа за изпълнения строеж.

По делото е приета административната преписка .Относно годината на извършване на строежа е налице признание от жалбоподателя,че строителството е извършено през 2019 г.

В съдебно заседание е изслушана свидетелката С. М.,чиито родители живеят в съседство с имота на жалбоподателя.Същата установява,че до 2022г. оградата между двата имота е била една мрежа,а след това е построена масивна ограда ,около 2 метра и на нея има някакви стаи,обзаведени и гараж,където съседите се събирали и купонясвали.Оградата и тези стаи били построени без строителни разрешения ,като на възраженията на родителите на свидетелката , отговорът бил,че ще си правят каквото искат.Съдът кредитира показанията на свидетелката като непосредствени,непротиворечиви и в синхрон със събраните по делото доказателства.

За изясняване на делото от фактическа и правна страна ,е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза,която съдът изцяло кредитира като компетентно и обективно изготвена,неоспорена от страните.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт с оглед препращането от чл. 213 от ЗУТ, по см. чл. 168, ал.1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – кмета на община Сопот и след спазване на процедурата по чл.225а ЗУТ. Процесният строеж е шеста категория, за които строежи компетентен орган да издаде заповед за премахването им, в случаите, когато се касае за незаконен строеж, е именно кметът на общината.

Видно е,че оспорената заповед е издадена въз основа на констатациите в Констативен акт № 3/05.10.2022г.

Процесната заповед е издадена и в предвидената от закона писмена форма.

Не е спорен въпроса,че за осъщественото строителство липсва строително разрешение.

Основният спорен въпрос по делото е дали обектът е търпим строеж и дали постройката на допълващо застрояване попада в хипотезата на чл.151,ал.1,т.3 от ЗУТ/ оранжерии с площ до 200 кв. м, леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни/,а плътната ограда с височина 1,80 м. попада в хипотезата на чл.151,ал.1,т.11 от ЗУТ / леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките на поземления имот/,за които не се изисква разрешение за строеж.

Отговорите на тези въпроси се извличат от заключението на вещото лице Р..

Описаният в обжалваната заповед процесен строеж всъщност представлява два отделни строежа - сграда от допълващото застрояване и плътна ограда по странична регулационна граница. И двата обекта са допустими за разрешаване по реда на чл.147 от ЗУТ. Сградата представлява допълващо застрояване и попада в разпоредбата на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ. Процесната ограда е плътна, разположена по регулационна граница на УПИ, изцяло плътна с височина 1,77м и попада в реда за разрешаване на плътни огради по чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ. Както процесната сграда, така и процесната плътна ограда представляват строежи, за които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж.И за двата строежа се изисква разрешение за строеж,което в процесния случай не е налично.

Вещото лице установява технически данни за сградата: застроена площ - 32,38 кв.м.;височина на строежа до стрехите - 2,10м от север и 2,50м от юг

Относно плътна ограда по южната регулационна граница на УПИ е констатирано следното:оградата е разположена по южната граница на имота и дължината й започва от уличната регулация от изток и завършва до стената на сградата от допълващото застрояване от запад. За построяването на оградата са използвани бетонови тухли, укрепени с две колони - една в началото от изток до улицата и една в средата на общата дължина на оградата. Общата височина на оградата е 1,77м от нивото на бетоновата площадка, изпълнена в дворното място. В тази височина се включват: 40см. бетонов цокъл в долната част, 135см зидария от бетонови тухли и 5см бетонова шапка върху зидарията. Дължината на плътната ограда е 5,33м.Технически данни за оградата: дължина - 5,33м височина - 1,77м.

Процесната постройка не е със селскостопанско предназначение. В нея не се съхранява продукция, добита от селскостопанска дейност или стопански инвентар за обработка на земеделска земя. Постройката не се ползва и за отглеждане на животни. Начинът на ползване на сградата не предполага стопанска дейност на собствениците. Постройката е предназначена за спомагателна сграда към основната жилищна сграда в имота, в която се съхраняват домакински вещи, мебели и строителни материали.

Процесната сграда представлява допълващо застрояване по смисъла на чл.41 от ЗУТ и по начина на ползване може да бъде определена като спомагателна постройка към сградата на основното застрояване. Тя е разположена по две имотни граници - от юг и запад, които са и странични регулационни граници на УПИ - от юг и запад, тъй като урегулираният поземлен имот е ъглов. Сградата не попада в разпоредбата на чл.44 от ЗУТ, тъй като не е със селскостопанско предназначение, предполагащо съхранение на продукция от обработка на земеделска земя или отглеждане на животни. Сградата не е от вида на постройките по чл.46 от ЗУТ, определени като второстепенни постройки на допълващото застрояване - летни кухни, леки постройки за отоплителни материали и временни тоалетни.

Или,в обобщение,противно на твърденията на жалбоподателя,процесните строежи са незаконно построени.

По въпроса дали са търпими строежи,отговорът е отрицателен.

С обнародването на ЗУТ в ДВ, бр.1 от 02.01.2001г. е в сила §16 от ПР на ЗУТ и се въвеждат понятията "допустим" и "търпим" строеж относно строежи, изградени без строителни книжа в определени от закона времеви периоди. Възможностите за обявяване на строеж в режим на търпимост са предвидени в ЗУТ и неколкократните му изменения и допълнения.

Законът с всички негови изменения и допълнения съдържа две разпоредби, касаещи режим на търпимост - §16, ал.1 от ПР на ЗУТ за строежи, изградени до 07.04.1987г. /в сила от 02.01.2001г.-ДВ, бр.1 от 02.01.2001г./ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ за строежи, изградени без строителни книжа преди 31.03.2001г. /в сила от 26.11.2012г. - обн. ДВ, бр.82/26.10.2012г./.

”Търпими строежи” - Строежи, за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.

•§16, ал.1 от ПР на ЗУТ за строежи, изградени до 07.04.1987г. /в сила от 02.01.2001г,-ДВ, бр.1 от 2001г./, които са "допустими” и могат да бъдат определени като 'Търпим строеж”. Разпоредбата дава легално определение на понятието "търпим строеж". На това основание може да бъде издадено Удостоверение за търпимост;

•§127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, обн. ДВ, бр.82/26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г. за строежи, изградени без строителни книжа преди 31.03.2001г., които са "допустими" и могат да бъдат определени като *Търпим строеж”. На това основание може да бъде издадено Удостоверение за търпимост.

От признанието на жалбоподателя,процесните строежи са осъществени през 2019г.,а не както се твърди в жалбата преди 1987г.,т.е. не попадат във времевия диапазон на двата посочени по-горе законови текста.

Относно допустимостта на строежа по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ в редакцията му към момента на издаване на обжалваната заповед следва да се отбележи следното. С разположението си - на две странични регулационни граници, процесната сграда би била допустима за разрешаване по реда на ЗУТ само при наличие на заварени или новопредвидени постройки в съседните урегулирани поземлени имоти или плътни огради от юг и запад. На място не се установяват такива постройки и огради. В действащия застроителен план не са предвидени постройки на общите граници между процесния имот и съседните имоти. Процесната постройка не е допустима по ЗУТ.

При така установеното ,съдът намира ,че в настоящия случай се касае за строеж/строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ може да бъде извършен само ,ако е разрешен. При липса на разрешение, той подлежи на премахване (чл. 225 и чл. 225а от ЗУТ) по реда на чл. 225а от ЗУТ.Ето защо ,съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна ,като жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото ,жалбоподателят следва да заплати на ответника сторените разноски по производството в размер на 1000 лева-заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страна .

Водим от горното, Административен съд Пловдив,Първо отделение,І състав

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Ш. З. от [населено място], ***, чрез адвокат Г. Г., с адрес: [населено място], ***, против Заповед № РД-09-170/27.05.2024 г. на кмета на община Сопот.

ОСЪЖДА А. Ш. З. от [населено място], ***, чрез адвокат Г. Г., с адрес: [населено място], *** да заплати на община Сопот разноски по делото в размер на 1000/хиляда/лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.