№…………/ .07.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 17.07.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Терзийска
в.ч.т.д. № 1078 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 274 от ГПК и сл. е образувано по частна
жалба вх. № при ВРС 12738/19.02.2019 г. на Д.Т., чрез процесуален представител
адв. Милена Колева Димитрова против Разпореждане № 3452/23.01.2019 г. на ВРС по
гр.д. № 7703/2017 г., с което е върната въззивна частна жалба вх. №
83392/17.12.2018 г. на ответника Д.Т..
Жалбоподателят счита атакуваното разпореждане за недопустимо, евентуално
неправилно, тъй като според него преди да върне жалбата /вероятно става въпрос
за въззивната такава против постановеното решение по
делото/, ВРС не е изпълнил задължението си служебно да се произнесе относно
неравноправните клаузи в договора за потребителски кредит. Желае от настоящата
инстанция да се произнесе по неравноправност на клаузи от този договор, предмет
на делото и решението. Моли за отмяна на разпореждането и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор
от „Юробанк България“ АД, с който изразява становище
за недопустимост на депозираната частна жалва като подадена след изтичането на
срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Като допълнение излага твърдения, че жалбата е
и неоснователна, тъй като дадените указания с Разпореждане № 3452/23.01.2019 г.
по гр. дело № 7703/2017 г. по описа на ВРС не са били изпълнени в срок, което
съгласно чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК е основание за връщане на въззивната
жалба. Сочи, че оплакванията за непроизнасянето на решаващия съд относно
неравноправни клаузи са възражения по същество на спора и са извън предмета на
частното производство. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното
разпореждане с присъждане на разноски.
Жалбата е депозирана
в срок, доколкото препис от обжалваното разпореждане е връчен на жалбоподателя
на 08.02.2019 г., а същата е подадена по пощата с клеймо от 15.02.2019 г. Частната
жалба изхожда от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес
от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните
съображения:
Производството по делото пред
ВРС е образувано по предявени от „Юробанк България“
АД, ЕИК ********* срещу Д.Т.Т. ***, установителни искове за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 2246.35 лв.,
главница, ведно със законна лихва, считано от депозиране на заявлението –
20.07.2016 г. до изплащането, сумата 366.62 лв., договорна лихва за периода
20.12.2014 г. – 08.07.2016 г. и сумата 87.39 лв., наказателна лихва за периода
20.12.2014 г. – 08.7.2016 г., всички дължими по Договор за потребителски кредит
№ FL718265/20.01.2014
г., за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 8492/2016 г.,
на ВРС, XI
с.
С постановеното Решение №
4962/28.11.2017 г. по гр.д. № 7703/2017 г. по описа на ВРС искът е уважен в
цялост.
Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. №
75379/22.12.2017 г. от адв. Милена Димитрова в качеството й на процесуален
представител на ответника и настоящ частен жалбоподател.
С разпореждане № 56503/22.12.2017 г. на въззивника
са дадени указания за отстраняване на нередовности по жалбата, а именно –
представяне на доказателства за внасяне на държавна такса в размер на 94.93
лв., по сметка на ВОС.
В указания срок е депозирана писмена молба вх. №
4461/19.012018 г., с която е направено искане за удължаване на срока за внасяне
на определената държавна такса. С разпореждане № 2981/22.01.2018 г., срокът е
удължен с една седмица, считано от изтичане на първоначалния.
В границите на удължения срок е постъпила молба вх.
№ 5826/25.01.2018 г., с която е отправено искане за освобождаване на въззивника
от заплащане на определената държавна такса за въззивно обжалване.
С разпореждане № 3894/26.01.2018 г., съдът е указал
на въззивника в едноседмичен срок да представи декларация по см. на чл. 83 ГПК,
както и е дал указания относно нейното съдържание.
Следва отново молба за удължаване на срок,
неизпълнение на указанията в същия, молба за нов подходящ срок и т.н.
Постановено е Определение № 2152/21.02.2018 г., с
което искането за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване е
оставено без уважение, потвърдено с Определение № 1254/10.04.2018 г. по ч.т.д.
№ 467/2018 г. по описа на ВОС.
След влизане в сила на определението
администриращият съд отново е дал указания за внасяне на дължимата държавна
такса, които не са изпълнени.
С оглед неизпълнението в срок на дадените указания
за заплащане на държавната такса, въззивната жалба с вх. № 75379/21.12.2017 г.
е върната с разпореждане № 18885/17.05.2018 г., което е обжалвано с частна
жалба № 39253/11.06.2018 г., по която е поискано освобождаване от държавна
такса с молба вх. № 44029/28.06.2018 г., която е оставена без разглеждане от
първата инстанция, но това разпореждане с № 25711/02.07.2018 г., е отменено с
акт на ВОС по ч.т.д. № 1169/2018 г. № 2711/03.08.2018 г.
След връщане на делото във ВРС с указания съдът да
се произнесе по новата молба за освобождаване от държавна такса, ВРС с
разпореждане № 33135/21.08.2019 г. е дал указания по молба вх. №
44029/28.06.2018 г., включително за представяне на декларация за семейно и
имуществено отношение.
Поради поредна молба за удължаване на срок, съдът
служебно е изискал справки от съответните служби, за да установи сам факта на
имотното състояние на длъжника.
С определение № 11090/03.10.2018г. съдът, след като
е преценил имущественото състояние на въззивника съотнесено към дължимата държавна такса, е отхвърлил отново
искането на ответника за освобождаване от задължението му заплащане на държавна
такса. Определението е съобщено на страната чрез процесуален представител на
10.10.2018 г., респективно като необжалвано е влязло
в сила на 17.10.2018 г.
На 29.10.2018 г. ВРС, предвид влязлото в сила
определение по чл. 83 ал.2 от ГПК, е изпълнил и другите указания на ВОС, дадени
по ч.т.д. № 1169/2018 г., а именно за администриране на частна жалба вх. №
39253/11.06.2018 г., подадена срещу разпореждането за връщане на въззивна жалба като е изискал държавна такса в размер на
15.00 лева.
Следва молба вх. № 75240/15.11.2018 г. за
удължаване на срок, която е уважена, но указанията не са изпълнени, поради
което и частната жалба е върната с Разпореждане № 46612/26.11.2018 г.
Срещу разпореждането за връщане Д.Т. е подал частна
жалба вх. № 83392/17.12.2018 г, което оставена без движение с Разпореждане №
50646/21.12.2018 г. и на жалбоподателя са дадени указания за заплащане на
държавна такса в размер на 15 лева, в едноседмичен срок от връчване на
съобщението. Препис от акта на съда е връчен на процесуалния представител на
страната на 04.01.2019 г. В рамките на указания срок е постъпила молба вх. №
2466/ 11.01.2019 г., с която е формулирано искане за продължаването му. С
разпореждане от 15.01.2019 г. срокът за отстраняване на нередовностите е
продължен с една седмица, считано от изтичането на първоначалния, т.е. от 11.01.2019
г.
В рамките на установения срок, изтекъл на 18.01.2019
г. нередовностите по жалбата не са отстранени, поради
което и на основание чл. 278, ал. 4 вр. чл. 286, ал.
1, т. 2 от ГПК същата подлежи на връщане.
В контекста на изложеното, постановявайки обжалваното
Разпореждане № 3452/23.01.2019г. за връщане на частна жалба 83392/17.12.2018 г.,
администриращият съд е постановил валиден, допустим и правилен
съдебен акт, който подлежи на потвърждаване.
Ирелевантни
са възраженията на жалбоподателя относно задължението на съда за служебно
произнасяне по отношение на съществуването
на неравноправни клаузи в договора, тъй като този въпрос касае основателността
на предявените искове и въззивната жалба и е неотносимо към редовността и основателността на подадената
частна жалба и последвалото, следствие на неизпълнението на дадените указания,
нейно връщане.
С оглед процесуалното поведение на страната, която
многократно не е изпълнявала задължението си за заплащане на държавната такса
по подадените от нея жалби, частната жалба, предмет на разглеждане в настоящото
производство е изпратена по компетентност на ВОС без да бъде заплатена
дължимата държавна такса по нея. На основание чл. 77 от ГПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати такса в размер на 15 лева за образуване на
частното производство по делото. На насрещната страна не се следват разноски,
тъй като не са представени доказателства за извършването на такива.
Водим от горното, съставът на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане №
3452/23.01.2019 г. на ВРС по гр.д. № 7703/2017 г., с което е върната въззивна
частна жалба вх. № 83392/17.12.2018г., подадена от Д.Т.Т..
ОСЪЖДА
Д.Т.Т., ЕГН **********,***, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Варна сумата от 15 /петнадесет/ лева,
представляваща държавна такса за настоящото производство, за която страната е
останала задължена, на осн. чл. 77 от ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.