Мотиви към присъда № 105/12.12.2018 г. по НДЧХ №1338/2017 г. по описа  на Районен съд гр. Дупница

            И.М.П., с ЕГН **********о***,  е предявил частна тъжба срещу подсъдимия К.В.К., с ЕГН ********** ***, и настоящ адрес *** за престъпление по чл. 130 ал.1 от НК за това, че на 04.05.2017г., около 12:00ч., в овощна градина, находяща се в м. „П. ***, собственост на пострадалия И.М.П., е нанесъл удари с юмрук в областта на лявата му буза, вследствие на което П. е паднал на лявото си рамо, по което подсъдимия К. го е изритал с крак, в резултат на което му е нанесъл лека телесна повреда с разстройство на здравето, изразяваща се в разкъсно-контузни рани в лявата част на лицето и главата и контузия на лявото рамо с палпаторна болка - престъпление по чл. 130, ал. 1, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Срещу подсъдимия К.В.К. е предявен в настоящото производство граждански иск от тъжителката И.М.П. за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 130, ал.1 от НК в размер на 5 000 (пет хиляди) лв., ведно със законнота лихва и деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

В с.з. обвинението спрямо подсъдимия К.В.К. се поддържа от тъжителя. Същият чрез своя повереник счита, че то е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което моли съда да му наложи съобразно предвиденото в закона за това престъпление наказание, а гражданският иск да бъде уважен изцяло.

Подсъдимият К.В.К.  не е дал обяснения по делото, тъй като производството е водено в негово отсъствие. Неговият защитник счита, че няма преки доказателства срещу  подсъдимия доказващи неговата вина, фактическата обстановка описана в тъжбата не отговаряла на действителната, поради което моли да бъде постановена оправдателна присъда. Като алтернатива, счита в случай, че съдът установи че налице доказана вина, да  бъдо взето предвид, че между страните е имало пререкание и в тази връзка  моли гражданския иск да бъде уважен по справедливост.  

     От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

   Подсъдимият К.В.К. е роден на *** ***, с ЕГН **********,***, и настоящ адрес ***. Подсъдимият К. е работел като кравар при Н. Малинов, който притежава ферма в с. Блажиево, в която отглеждал телета, крави и биволи. Тъжителят И.П. е земеделски стопанин, живущ *** и притежава и овощна градина в м. „П. дол”. През последните няколко години и конкретно през 2017г. неколкократно животните на Малинов са навлизали в неговата овощна градина и са извършвали унищожаване на трайните насаждания през пролетта. П. е подавал жалби до компетентните органи, които чрез действията си не са успели да предотвратят набезите на домашни животни в посевите и овощните градини на пострадалите граждани. Ета защо тъжителят като добросъсвестне стопанин и вложил много грижи за създаването на овщната градина се чувствал длъжен да прояви лична отговорност към собствеността си, да я съхрани, като на 04.05.2017г., пристигайки в овощната градина около обяд, за да пръска дръвчетата, за пореден път е забелязал, че стадото на Малинов е започнало пак да унищожава овощните дръвчета. Тъжителят се е опитал да изкара животните, като е забелязал пастира К. с жена, която също е пастир при Н. Малинов. Помолил е К. и жената да изкарат животните от неговия имот, но вместо това К. е казал, че ще си продължи напред и няма да се връща. Тоава тъжителят с тоягата се е опитал да прогони животните, като неочаквано за него подсъдимия К. го  ударил с юмрук в областта на бузата. От този удар тъжителя П. паднал и си ударил главата. Докато се опитвал да се изправи е последвал ритник от страна на подсъдмия К. в лявото рамо на П., след което подсъдмия К. и жената веднага са подкарали стадото към съседния имот. Съвземайки се след известно време тъжителя установил, че не може да движи лявата си ръка от ритника, нанесен от подсъдимия, рамото му е отекло и посиняло, имало е и нараняване, като раната е кървяла. Тъжителят, следз инцидента, е подал жалба и полицията, а преди това е подавал жалби в Община гр. Бобошево, за което е съставен констативен протокол. От Районна прокуратура – Дупница е издадено постановление за отказ да се образува ДП, като е възприето, че причинени травми касаят лека телесна повреда и е дала указания на потърпевшия да потърси правата си, като заведе дело от частен характер.

Непосредствено след инцидента след като тъжителя се прибрал в дома си, където бил неговия син- св. Илчо П. заедно с  негов приятел- св. Евтим Евтимов, тъжителя И.П. подробно е обяснил какво точно се е случило, какви травми е получил. Налице са косвени доказателства, чрез показанията на тези свидетелите, които дават показания относно техни непосредствени впечатления, които веднага след инцидента визуално са установили състоянието на тъжителя и от неговия разказ установяват фактическата обстановка, ведно с писмените доказателства по делото – медицинско свидетелство, което отразява констатациите на лекаря, който го е прегледал веднага след инцидента, както и съдебно-медицинската експертиза изготвена от д-р П., в която експерта установява, че получените наранявания са получени най-вероятно по начина, описан от тъжителя, а именно че описаните травматични увреждания биха могли да бъдат получени при удари с твърди тъпи предмети (при удар с юмрук)  и/или падане върху такива (падане на земята и и удар с крак). Вещото лице е посочило, че възстановяването ще бъде пълно за период от около две –три седмици, през който период лицето би търпяло болки и страдания, с постепенно затихващ интезитет.

Съдът напълно кредитира заключението на СМЕ като обективно и безпристрастно, като кредитира и  писмените доказателства по делото, тъй като същите  са непротиворечиви по между си и кореспондират с приетата от съда за установена фактическа обстановка.

    Описаната фактическа обстановка се установи по безспорен начин от показанията на свидетелите Илчо П. и Евтим Евтимов, кредитирани изцяло от съда СМЕ; писмо от Община гр. Бобошево, ведно с приложени постъпили жалби както от тъжителя ( на 06.04.2017 г. и на 11.05.2017 г.), така и от  друг пострадал граждани, ведно със съставен констативен протокол на 16.05.2017, в който е описана установената фактическа обстановка досежно овощната градина на тъжителя, като е направен и фотоалбум, прикрепен към констативния протокол, видно от който действително са нанесени  поражения на овощни дръвчета; справка за съдимост и преписка вх. № 1753/17. По описа на Районна прокуратура гр. Дупница всички така описани писмени материали, приобщени към доказателствата по делото.

От правна страна:

След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият К.   е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 130 ал. 1 от НК, тъй като  на 04.05.2017г., около 12:00ч., в овощна градина, находяща се в м. „П. ***, собственост на пострадалия И.М.П., е нанесъл удари с юмрук в областта на лявата му буза, вследствие на което П. е паднал на лявото си рамо, по което подсъдимия К. го е изритал с крак, в резултат на което му е нанесъл лека телесна повреда с разстройство на здравето, изразяваща се в разкъсно-контузни рани в лявата част на лицето и главата и контузия на лявото рамо с палпаторна болка - престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено както авторството на деянието, така и вида на причинената телесна повреда. Безспорно причиненото телесно увреждане на тъжителя представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК и същата е причинена от подсъдимия, като съдът се съобрази с Постановление № 3/27.09.1979 г. на Пленума на ВС на РБългария, като възприе, че в случая е налице увреждане на организма, което е довело до болестно сътояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. В случая се касае за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата част на организма или тъканите. В трайната  съдебна практика е прието, че  насиняването на части от тялото представлява имено такава лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Това мотивира съдът да осъди подсъдимият К. по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 130 ал.1 от НК. От обективна страна са засегнати обществените отношения, които охраняват здравето и телесната неприкосновеност на гражданите.

   Съдът не споделя становището на защитника на подсъдимия, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин. На първо място е фактът, че свидетелите П. и Евтимов, непосредствено след инцидента лично са възприели състоянието на частния тъжител. Същият веднага реагирал да защитит правата си по съдебен ред, като освен, че жтишъл на преглед при лекар и депозирал жалба в РПУ гр. Дупница. За разлика от тези доказателства, подсъдимия не ангажира други такива, които да изведат друг извод. Предвид горното съдът намира, че събраните по делото и кредитирани от съда доказателства в своята съвкупност са достатъчни да мотивират извод за доказаност и съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние.

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо     лице.

 Изпълнителното деяние е осъществено чрез  действие - посегателство срещу телесната неприкосновеност на друго лице, довело до причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се във причиняване на болка и страдание, непопадащи в хипотезите на чл.128 и чл.129 от НК.

От субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл, подсъдимият К. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, нанасяйки целенасочен удар с юмрук и ритник с крак, с които е причинил падането на тъжителя и леки телесни повреди с разстройство на здравето, изразяващи се в разкъсно-контузни рани в лявата част на лицето и главата и контузия в лявото рамо с палпаторна болка, и е желаел тяхното настъпване. Безспорно свадата е иницирана от обстоятелството, че К. като пакстир не е съумял да опази стадото да не навлиза в овощната градина на тъжителя, който по случайност е бил там и подканил подсъдмия да изкара стадото от неговата градина, за да не нанасяг щети живитните на разцъфналите плодни дървета. Вместо да изпълни задърлженията си като пастир подсъдимия К. започнал саморазправа със собственика на овощната градина, като нанесал удар с юмрук и ритник на тъжителя. Този начин за разрешаване на възникнал спор закона е определил като престъпен и е предвидил съответна наказателна отговорност.

По вида и начина на определяне на наказанието:

 Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимия.

 Отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство няма.

  Причините за извършване на деянието са незачитане на обществения ред и правото на телесна неприкосновеност на гражданите.

  Съдът, след като съобрази обществената опасност на деянието и тази на дееца, баланса между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, при условията на съгл. чл. 54 от НК, прецени, че се налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК, по отношение на подсъдимият, същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, от деянието не са настъпили имуществени вреди, за последното се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до две години или пробация, не са налице отрицателните предпоставки на чл.78а, ал.7 от НК, като следва подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание “Глоба”. Като взе предвид възрастта, семейно и финансово състояние на подсъдимия, както и баланса между смекчаващите и отегчаващи  вината обстоятелства, чистото му съдебно минало съдът определи размера на имуществената санкция- “Глоба” на 1 000 (хиляда) лева. Съдът определи наказанието в минималния размер, тъй като предвид възрастта на подсъдимия и чистото му съдебно минало, приема, че се касае за инцидентна проява на противоправно поведение, обявено за наказуемо по смисъла на НК и приема, че това наказание, ведно с проведеното срещу него съдебно производство ще окажат нужното възпитателно, поправително и възпиращо въздействие и ще изпълнят целите и на генералната превенция.

Относно предявения граждански иск:

Досежно  предявения граждански иск, РС гр. Дупница съобрази следното: съдът намира, че в  резултат на процесното противоправно деяние и в причинна връзка с поведението на подсъдимия, пострадалия е претърпял лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, като са му причинени болки и страдания, за които трудно би било да се намери равностоен паричен еквивалент.

Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които  са причинили вредата чрез своите виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на  причинна връзка между противоправното и виновното поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се установи от изложеното по- горе. По силата на чл. 45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пострадалият е претърпял неимуществени вреди, които са неизмерими с пари и затова размерът на следващото се от тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Понятието „справедливост”  по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, обаче, е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се имаха предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни фактори са  характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото му положение, възстановителния период, през който е търпяла болките и страданията. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките и страданията, понесени от увредения вследствие на увреждането, която фактическа обстановка бе констатирана по несъмнен начин по-горе. В случая съдът се съобрази с непродължителния оздравителен процес, причинените и болки и страдания. Правилното прилагане на Закона изисква за неимуществените вреди да бъде обезщетяван пострадалия, след като се установи, че действително е претърпял такива вреди, което, с оглед на гореизложеното, се установи недвусмислено по делото. Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и в случая обхваща безспорно И.М.П..

С оглед на тези обстоятелства главният иск, предявен към К.В.К., да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на гореописаното  престъпление, се явява доказан по основание. Съобразно установеното по делото, по справедливост съдът  присъди сумата от  2 000 (две хиляда) лв., ведно със законнната лихва за посочената телесна повреда, като  отхвърли искът за разликата до 5 000 (пет хиляди) лева, поради прекомерност на претенцията. Основателен и доказан е акцесорния иск, като съдът осъди подсъдимия  К., да заплати върху уважената размер на иск и законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.05.2017 год., до окончателното изплащане на цялата сума.

По разноските:

  Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия К.В.К. да заплати на тъжителя И.М.П. направените по делото разноски в общ размер на 614лв. (шестстотин и четиринадесет лева), както и 80лв. (осемдесет лева), които следва да внесе по сметка на Районен съд – Дупница, представляващи 4 % държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск.

 По горните съображения съдът постанови присъдата си.

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: