МОТИВИ към Присъда №244/13.09.2010
г., постановена по НОХД №411/2010 г. по
описа на ОКРЪЖЕН СЪД гр.СТАРА ЗАГОРА
Повдигнато е обвинение от Окръжна прокуратура гр.Стара
Загора против подсъдимия С.П.Ж. затова, че:
- на 20.01.2010г. в гр.Стара Загора отнел чужди движими вещи – 1
бр. дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 23,20 лева, 1 бр. калъфче за
документи на стойност 9,60 лева, 1 бр. дамски портфейл от естествена кожа на
стойност 14,40 лева, 1 бр. дамски чадър на стойност 2 лева, 1 бр. лична карта и
2 бр. дебитни карти на „Райфайзен” и ПИБ
на стойност 0 лева, сумата от 13 лева и 6 бр. секретни ключа за
обикновени брави на стойност 15 лева, всичко на обща стойност 77,20 лева от
владението на Д.П.З., ЕГН **********, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – престъпление по
чл.198 ал.1 от НК;
- на 20.01.2010 г. в
гр. Стара Загора използвал платежен инструмент – дебитна карта на Първа
инвестиционна банка без съгласието на титуляра Я.Е.П., ЕГН ********** и
изтеглил сумата от 130 лева - престъплението по чл.249 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.
Стара Загора поддържа така повдигнатото обвинение. Предлага, тъй като производството
е проведено при условията на съкратено съдебно следствие, на основание чл.373
ал.2 от НПК да се определи наказанието с прилагане разпоредбата на чл.58а от НК
– под определения от закона минимум, а именно да бъде
наложено на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок малко под
предвидения за това престъпление минимум, което да изтърпи ефективно. Предвид,
че се касае за две деяния предлага да се наложи на подсъдимия едно общо
наказание, а именно най-тежкото, което за изтърпи ефективно.
Защитникът на подсъдимия Ж., адв.П.П.,
моли съда да вземе предвид самопризнанията на неговия подзащитен и да наложи
справедливо наказание на същия за двете извършени деяния, като на основание
чл.23 от НК да му наложи едно общо наказание, най-тежкото, което да бъде под
минимума, предвиден в закона за извършеното престъпление по чл.198 от НК, с
оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК.
По повдигнатото обвинение подсъдимият Ж. заявява, че изцяло признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не желае да се
събират доказателства относно тези обстоятелства и изцяло се признава за
виновен, като дава обяснения и прави
пълни самопризнания, които бяха изслушани от съда.
Подсъдимият в последната си дума моли съда за налагане на минимално наказание „лишаване от свобода” при по-лек режим на
изтърпяване.
Съдът, като прецени събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, приобщени по реда на чл.372, ал.1 от НПК, които се подкрепят от самопризнанията на подсъдимия, становищата и
доводите на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.П.Ж. е роден на ****** , българин, български
гражданин, живущ ***, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН
**********.
Подсъдимият С.П.Ж.
е осъждан за тежки умишлени престъпления, видно от наличната по делото справка
за съдимост, като последно с Присъда от 03.06.2009 г. по нохд №775/09 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, в сила от
19.06.2009 г., е признат за виновен за извършено през периода 19.11.2008 г. –
27.12.2008 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28,
ал.1, вр. чл.26 от НК и на това основание вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му е
наложено наказание 10 месеца „лишаване от свобода”. На осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК е кумулирано така
определеното наказание с наказанието по нохд №506/2009 г. на Районен съд гр.Стара Загора и е определено едно общо наказание десет месеца „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим.
На 20.01.2010 г. пострадалата свидетелка Д.П.З., след приключване на работното й
време, след 17,00 часа, решила да се прибере пеш до дома си, находящ се в гр. Стара Загора,
кв. „К” № ****. Вървейки пеш св. З.
***, където изведнъж неочаквано за нея била нападната от непознато лице – подсъдимия С.П.Ж., който със сила
се опитал да издърпа дамската й чанта, която държала за дръжките. Въпреки
положените усилия от страна на свидетелката З. да задържи дамската си чанта, тя не успяла, и подсъдимият Ж. с упражнената от
него сила успял да я отнеме и побягнал от местопрестъплението. Инстинктивно свидетелката З. се опитала да догони
подсъдимия Ж.,
но не го настигнала, и за случилото се уведомила органите на МВР. Тъй като в
дамската чанта на свидетелката З., освен личните й документи и други вещи, се намирали
и 2 бр. дебитни карти на „Райфайзенбанк” и „Първа инвестиционна банка” с ПИН
код за последната с титуляр майка й - свидетелката Я.Е.П., прибирайки се в дома си около 18,20 часа,
сигнализирала двете банки да бъдат блокирани дебитните карти.
Няколко дни по-късно свидетелката З., заедно със своята майка, отишли в клон на ПИБ – гр.Стара
Загора с молба да бъде издадена нова дебитна карта на свидетелката П. и на място
установили, че непосредствено след грабежа в 17,57 часа и 18,03 часа са били
извършени две поредни транзакции и била изтеглена общо сумата от 130 лева.
Стойността на отнетите от подсъдимия Ж. вещи, съгласно заключението на съдебнооценителната
експертиза по делото, възлиза на общо 77,20 лева, както следва: 1 бр. дамска чанта от
изкуствена кожа на стойност 23,20 лева, 1 бр. калъфче за документи на стойност
9,60 лева, 1 бр. дамски портфейл от естествена кожа на стойност 14,40 лева, 1 бр.
дамски чадър на стойност 2 лева, 1 бр. лична карта и 2 бр. дебитни карти на
„Райфайзен” и ПИБ на стойност 0 лева,
сумата от 13 лева и 6 бр. секретни ключа за обикновени брави на стойност 15
лева.
В хода на досъдебното производство свидетелката З. е разпознала подсъдимия Ж. като автор на
извършеното спрямо нея престъпление, тъй като по време на извършването му е
имала достатъчно време да огледа и запамети външните му белези.
По описания
начин, с деянието си подсъдимият Ж. е
осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъплението по чл.198 ал.1 от НК – на 20.01.2010г. в гр.Стара Загора отнел чужди движими вещи – 1
бр. дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 23,20 лева, 1 бр. калъфче за
документи на стойност 9,60 лева, 1 бр. дамски портфейл от естествена кожа на
стойност 14,40 лева, 1 бр. дамски чадър на стойност 2 лева, 1 бр. лична карта и
2 бр. дебитни карти на „Райфайзен” и ПИБ
на стойност 0 лева, сумата от 13 лева и 6 бр. секретни ключа за
обикновени брави на стойност 15 лева, всичко на обща стойност 77,20 лева от
владението на Д.П.З., ЕГН **********, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и престъплението по
чл.249 ал.1 от НК – на 20.01.2010 г. в гр. Стара Загора използвал платежен
инструмент – дебитна карта на Първа инвестиционна банка, без съгласието на
титуляра Я.Е.П., ЕГН ********** и изтеглил сумата от 130 лева.
Деянията са
извършени умишлено, при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Обвинението се
доказва от показанията на свидетелите Д.З. –л.26-27, л.30, П.М. -л.25-26, Я.П. - л.33-34, протокол
за разпознаване на лица и предмети – л.31-32, съдебнооценителна експертиза – л.
36-39, справка за съдимост-л.43-46, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние – л.47 и карта на обвиняемо лице.
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ:
Подсъдимият С.П.Ж. е осъществил състава на чл.198 ал.1 от НК, който предвижда наказние „лишаване от свобода” от три до десет години.
Поради това, че по делото бе проведено съкратено
съдебно следствие при хипотезата на чл.372 ал.4 вр. чл.371, т.2 НПК, съдът е
длъжен на основание чл.373 ал.2 НПК да определи наказание на подсъдимия при
условията на чл.58а
ал.1 от НК.
Подсъдимият е
осъществил и състава на чл.249 ал.1 от НК, който предвижда наказние „лишаване
от свобода” от две до осем години, като съдът може да наложи и кумулативно
предвиденото наказание „глоба”. Поради това, че по делото бе проведено съкратено съдебно следствие при
хипотезата на чл.372 ал.4 вр. чл.371, т.2 НПК, съдът е длъжен на основание
чл.373 ал.2 НПК да определи наказание на подсъдимия при условията на чл.58а ал.1 от НК.
Съдът счете, че следва наказанието на подс. Ж. да бъде определено при баланс на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, т.е. около средния размер, предвиден в чл.198,
ал.1 НК и в чл.249, ал.1 НК, като всяко едно от наказанията следва да бъде
намалено с една трета. При обсъждане на смекчаващите
вината обстоятелства съдът отчете като такива процесуалното поведение на
подсъдимия, критичното отношение към извъшеното деяние. Като отегчаващи вината
обстоятелства бяха отчетени съдебното му минало и трайно изградените му
престъпни навици.
По изложените съображения
за престъплението по чл.198 ал.1 НК, съдът
осъди подсъдимия С.П.Ж. на “лишаване от
свобода” за срок от две години.
За престъплението по чл.249 ал.1 от НК, съдът осъди
подсъдимия С.П.Ж. на „лишаване от свобода” за срок от една година.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия С.П.Ж.
общо наказание „лишаване от свобода” за срок
от две години, което наказание следва да изтърпи при първоначален
„строг” режим в Затворническо общежитие от „закрит” тип, съгласно чл.61 т.2 вр.
чл.60 ал.1 от ЗИНЗС. С така наложеното наказание на подсъдимия съдът счете, че
ще бъдат постигнати целите на индивидуалната и генерална превенция.
Съдът, на основание
чл.55 ал.3 от НК, не наложи на
подсъдимия П. по-лекото наказание „глоба”, предвидено в разпоредбата на чл.249
ал.1 от НК.
Съдът осъди подсъдимия С.П.Ж. да заплати по сметка на Окръжен съд гр.Стара Загора направените по
делото разноски в размер на 80.00 лева.
Причините за извършване на
престъпното деяние са стремеж за облагодетелстване по
неправомерен начин, ниско правосъзнание и утвърдените трайни престъпни
навици на подсъдимия.
Мотивиран от горните
съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: