O П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
20.04.2017 г.
В името на народа
Административен съд - Монтана, административен състав по чл.191, ал.2 от АПК, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Мария Ницова
Момчил Таралански
Производството е по реда на чл.190 Административно процесуален кодекс АПК/ .
Постъпила е жалба от жалбата от „Кадиев и Кадиев” АД, с посочен адрес за кореспонденция гр.София, ул.Йордан Хаджиконстантинов” № 97, представлявано от П.П. - пълномощник, с която се иска „ обявяване нищожността на чл.16, т.5, б.”а”, „б” и „в” от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на община Берковица/ изм. с решение № 19 от протокол № 2 от 18.11.2011г./. В жалбата е формулирано искане за спиране на обжалваните текстове, предвид разпоредбата на чл.190, ал.1 АПК, че оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго, без да са изложени доводи и мотиви да това искане. Няма данни оспорваните разпоредби да причинят значителни вреди за дружеството.
Съдът, след като обсъди представените по делото доказателства и становището на страните намира искането за спиране действието на оспорената разпоредба на процесната наредба за неоснователно, по следните съображения:
Съгласно чл. 190, ал. 1 от АПК, оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. В съответствие с чл. 166, ал. 4 от АПК, приложима съгласно разпоредбата на чл. 196 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизане в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Спиране на изпълнението на административен акт като вид обезпечение при обжалване има за цел да предотврати осъществяването на незаконосъобразни действия, разпоредени с оспорения акт.
Възможността съдът да упражни правомощието си по чл. 190, ал. 1 от АПК (да спре действието на оспорения подзаконов нормативен акт) съгласно препращащата норма на чл. 196 във вр. с чл. 166, ал. 4 от АПК е обвързана с преценка за наличието на обстоятелствата по чл. 166, ал.2 от АПК – възможността да настъпят значителни или трудно поправими вреди за оспорващия, респективно за останалите адресати на акта. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искане за спиране действието на подзаконов нормативен акт, преценява дали действието му може да причини такива вреди на адресата, които да бъдат противопоставими на презумирания с чл. 190, ал. 1 от АПК обществен интерес от приетия подзаконов нормативен акт.
В конкретния случай в жалбата липсват каквито и да е твърдения за евентуални вреди, които действието на оспорения подзаконов нормативен акт в оспорената си част (определяне на таксата за битови отпадъци) би причинило на жалбоподателя. Не са приложени доказателства, от които да се установи, че изпълнението на наредбата на ОбС Берковица би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на лицата, чиито права и интереси са накърнени от издаването й. За съдът не съществува процесуално задължение да предполага, че хипотетично на адресата на акта биха могли да му се причинят вреди от неговото предварително изпълнение, нито какви по вид и характер са тези вреди и от какви факти същите биха могли да възникнат. Ето защо до влизането в законна сила на оспорената разпоредба от Наредбата, съдът приема, че от предварителното изпълнение на подзаконовия нормативен акт за дружеството - жалбоподател няма да настъпят непоправими вреди и последици, които да засегнат чувствително неговите законни права и интереси. При липсата на писмени доказателства в тази насока, съдът следва да приеме при прилагане на правилата за доказателствена тежест в процеса, че от предварителното изпълнение на акта, на жалбоподателя няма да бъдат нарушени значително защитими и значими правни интереси, противопоставими на интересите на община Берковица. След като искането за спиране на изпълнението на оспорената разпоредба от Наредбата не е подкрепено с убедителни писмени доказателства, настоящата съдебна инстанция формира извод за неговата неоснователност, в който смисъл постановява и съдебния си акт.
Предвид горизложеното и на основание чл. 190, ал.1 АПК във вр. 166 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от „Кадиев и Кадиев” АД, с посочен адрес за кореспонденция гр.София, ул.Йордан Хаджиконстантинов” № 97, представлявано от П.П. - пълномощник за спиране на действието на оспорените разпоредби - чл.16, т.5, б.”а”, „б” и „в” от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на община Берковица.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред ВАС на Р. България.
Председател:
Членове: