РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. ХАСКОВО, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Д. А. А.-С.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500596 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .
С Решение № 125 от 29.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1113/2024 г.
РС Димитровград е приел за установено, че съществува вземане на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, с ЕИК
********* по спрямо П. С. И., ЕГН **********, *** за сумата от 8 312,11лв.
(осем хиляди триста и дванадесет лева и единадесет стотинки), от които: 5
000,00лв., представляваща част от останалата несъдебна главница в размер на
29 245,92лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.03.24 г. до
окончателното изплащане;1 686,68лв., договорна лихва за периода от
25.04.2021 г. до 19.01.2024г./дата на получено уведомление за предсрочна
изискуемост/; 1 625,43лв., лихва за забава /дължима за претендираната
главница/, за периода от 25.04.2021 г. до 20.03.24 г. и разноски от 166.24 лева,
за които е издадена Заповед № 220/21.03.2024 г. по ч.гр.д. № 450/2024 г. по
описа на РС Димитровград за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК.
1
Съдът е осъдил П. С. И. да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД
направените по делото разноски в размер на 1866.24 лева.
С Определение № 764/16.06.2025 г., постановено по гр.д. № 1113/2024 г.
РС Димитровград е изменил Решение № 125 от 29.04.2025 г. в частта на
разноските, като е осъдил П. С. И. да заплати на ЕОС МАТРИКС” ЕООД
направените по делото разноски в общ размер на 2342,48 лева / допълнително
сумата от 476.24 лв. – 1866.24+ 476.24 = 2342,48 лв./
Недоволен от постановеното Решение № 125/29.04.2025 г. е останал
особеният представител адв. М. К., който обжалва в срок. Твърди,че
обжалваното решение е неправилно, поради неговата необоснованост и
неправилно приложение на материалния закон. Съдът изпълнил формално
служебното си задължение да обсъди и се произнесе за наличието или липсата
на неравноправни клаузи в договора. Още с депозирането на отговора за
нищожност на сключения договор за кредит поради противоречие със закона
и добрите нрави. В случай, че съдът е обсъдил задълбочено направените
възражения за нищожност то би стигнал до извод, различен от направения,че
този договор е действителен. При обявяването на кредита за нищожен
длъжникът следвало да заплати само чистата сума по кредита,без лихви,
разноски и др.
Неправилно съдът приел,че са изпълнени изискванията за обявяване на
договора за предсрочно изискуем, както и че е неоснователно направеното
възражение за погасяване на вземането по давност. Оспорва твърдението на
ищеца,че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като твърди,че в
тази връзка липсват представени по делото доказателства. Нотариалната
покана не била връчена лично на длъжника и в случая / за връчване на
нотариална покана/ чл.46 от ГПК не намирал приложение.
Счита,че е основателно направеното от длъжника възражение за
погасяване на вземането по давност. Вноските за главница от 25.07.2017 г. до
25.03.2019 г. били погасени по давност, поради изтекъл пет годишен
давностен срок. Вноските за договорна, респ. законна лихва, считано от
25.07.2017 г. до 03.2021 г. били погасени по давност, поради изтичане на
кратката три годишна погасителна вноска за вземане за лихви.
Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
решението на РС Димитровград и постанови друго по същество, с което да
2
приеме за установено,че процесният договор за кредит е изцяло нищожен и че
ответникът дължи за заплащане сума, представляваща чистата стойност на
кредита, без лихви и разноски. Моли да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. Папазова, пълномощник на
въззиваемия „ ЕОС Матрикс“ ЕООД гр. София, с който оспорва подадената
въззивна жалба. Моли да бъде потвърдено решението на РС Димитровград .
Твърди,че сключеният договор за потребителски кредит е действителен.
Твърди още,че вземането не е погасено по давност, т.като предвидената
давност започвала да тече от 19.01.2024 г., когато кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем и към датата на подаване на заявлението – 20.03.2024 г.
този срок не е изтекъл. Моли да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на
оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на
чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е основателна макар и не по изложените в нея съображения.
Постановеното от РС Димитровград решение е недопустимо, поради което
следва да бъде обезсилено и делото върнато на РС Димитровград за
разглеждане от друг състав на съда. Независимо,че няма постъпила въззивна
жалба против Определение № 764/16.06.2025 г., постановено по гр.д. №
1113/2024 г. , с което съдът е изменил Решение № 125 от 29.04.2025 г. в частта
на разноските, като е осъдил П. С. И. да заплати на ЕОС МАТРИКС” ЕООД
направените по делото разноски в общ размер на 2342,48 лева, доколкото
същото е неразделна част от Решение № 125/29.04.2025 г., то също следва да
бъде обезсилено.
Районен съд Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК, предявен от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, гр. София да бъде прието
за установено по отношение на П. С. И. от ***, че съществува в полза на
ищеца задължение за сумата от 8 312,11лв.(осем хиляди триста и дванадесет
лева и единадесет стотинки), от които: 5 000,00лв., представляваща част от
останалата несъдебна главница в размер на 29 245,92лв., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 20.03.24 г. до окончателното изплащане;1
3
686,68лв., договорна лихва за периода от 25.04.2021 г. до 19.01.2024г./дата на
получено уведомление за предсрочна изискуемост/; 1 625,43лв., лихва за
забава /дължима за претендираната главница/, за периода от 25.04.2021 г. до
20.03.24 г. и разноски от 166.24 лева, за които е издадена Заповед №
220/21.03.2024 г. по ч.гр.д. № 450/2024 г. по описа на РС Димитровград за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. К., особен представител на
ответника П. И., с който исковата претенция е оспорена. Изрично в писмения
отговор особеният представител е направил възражения за нередовност на
исковата молба/л.120/, раздел I, поради противоречия в обстоятелствената
част на исковата молба, непредставяне на доказателства за постъпило
възражение по чл.414 от ГПК, което да мотивира правния интерес на ищеца от
предявяване на иск по чл.422 от ГПК, неяснота относно начина на формиране
на главницата, от къде черпи правата си за договорна лихва и за лихва за
забава за един и същи период, от кой момент е връчено уведомление за
извършена цесия и уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита. Изрично е направено възражение за погасяване по давност на
претендираните лихва и главница.
С разпореждане № 1752/10.12.2024 г. съдът е оставил без движение
исковата молба и дал указания на ищеца да „ коригира исковата молба,
съобразно наведените оспорвания в писмен отговор“.
С молба вх. 10758/20.12.2024 г. ищецът е депозирал същата искова
молба. Съдът е приел,че страната е отстранила нередовностите и е разгледала
спора по същество, което е неправилно. На първо място съдът е дал неясни
указания и на следващо – ищецът не е пояснил исковата молба, а е депозирал
отново същата искова молба.
По делото е представен договор за цесия от 25.06.2019 г., сключен
между „ОББ“ АД гр. София и „ Еос Матрикс“ ЕООД гр. София, в
приложението към което е посочено задължението на ответника П. С. И. / по
договор за потребителски кредит и по договор за кредитна карта / . Налице е
неяснота в исковата молба кога е връчено уведомлението на длъжника за
извършената цесия, т.като ищецът твърди,че това е станало на 19.01.2024 г.,
когато е връчено и уведомление по чл.60 от ЗКИ, които са връчени от ЧСИ
Н.Кавакова и са получени от майката на длъжника. Такова уведомление по
4
делото не се намира. На стр. 25- 28 се съдържат уведомления от 16.10.2020 г.,
изхождащи от цесионера, но същите касаят договора за кредитна карта от
26.02.2015 г. / писмо л.28/, а не настоящия договор за потребителски кредит
№***/26.02.2015 г., сключен между страните. На стр. 29 се съдържа заверка на
ЧСИ от 22.01.2024 г., че покана за доброволно изпълнение и уведомление по
чл.60 ал.2 от ЗКИ е връчено на основание чл.47 ал.5 от ГПК и същото следва
да се счита връчено на 19.01.2024 г. , а не както ищецът твърди,че същото е
получено от майката на длъжника, за което ,както се посочи няма
доказателства. Т.е няма представени доказателства, както за връчване на
уведомление за извършената цесия на длъжника, така и за обявяването на
кредита за предсрочно изискуем. В същото време ищецът се е легитимирал
като кредитор на длъжника по ч.гр.д. № 1570/2021 г. по описа на РС
Димитровград, по което е издадена Заповед за изпълнение № 550/2021 г. и
изп.лист № 26/18.01.2022 г. / л.80/. Изясняването на тези въпроси е от
съществено значение, както за защитата на ответника, така и относно
активната легитимация на ищеца като кредитор на ответника. От съществено
значение е изясняването на въпроса и обявена ли е и кога предсрочната
изискуемост на кредита, което е от значение за преценката на направеното
възражение за погасяване на вземането по давност.
В исковата молба е неясен въпросът относно формирането на главницата
от 5000 лв., претендирана като част от останалата несъдебна главница в
размер на 29 245,92 лв., основанието на което се претендира договорна лихва
и лихва за забава върху главницата за един и същи период – 25.04.2021 г. до
19.01.2024 г. / датата на получаване на уведомление за предсрочна
изискуемост/, първата и от 25.04.2021 г. до 20.03.2024 г. / датата на подаване
на заявление по чл.410 от ГПК/- втората. Ищецът следва да посочи как е
формирал размера на главница от 5000 лв. и за кой период се отнася,
претендират се падежирали до момента вноски и от кога до кога или се
позовава на предсрочна изискуемост на кредита . Това се налага, както за
установяване на размера на задължението към съответния момент, така и с
оглед на направеното възражение за давност и преценка неговата
основателност, съгласно даденото разрешение в ТР № 3/21.11.2024 г. на ВКС
по т.д. № 3/2023 г. на ОСГТК.
В исковата молба се твърди,че ответникът е погасил част от
задължението си, но не посочва изрично от кой момент е преустановено
5
плащането. Твърди,че е останала неплатена главница 31 343,24 лв. и
договорна лихва 5 635,80 лв. / не е посочен период/.
По ч.гр.д. № 1570/2021 г. по описа на РС Димитровград е издадена
Заповед за изпълнение № 550/2021 г. и изп.лист № 26/18.01.2022 г. на ищеца „
Еос Матрикс“ ЕООД за сумите 2097.32 лв.частично предявена главница за
вноски с настъпил падеж за периода от 25.12.2016 г. до 25.06.2017 г. вкл.;
договорна лихва в размер на 769,43 лв. – частично претендирана лихва за
вноски с настъпил падеж за периода от 25.12.2018 г. до 25.06.2019 г. вкл.
падежирали вноски; лихва за забава 525.49 лв. за претендирана главница за
периода от 25.12.2018 г. до датата на подаване на заявлението 07.10.2021 г. до
изплащане на задължението и направените разноски. Доколкото по това
ч.гр.д. кредиторът е претендирал частично заплащане на главница и договорна
лихва за посочените периоди, в исковата молба се претендира 5000
лв.,частично от останалата несъдебна главница от 29 245.92 лв. / 31 343,24 –
2097.32 лв., за която се твърди,че е платена по образуваното изпълнително
дело след издаване на цитираната по-горе заповед, остатъкът е 29 245.92 лв./
логично възниква въпросът претендираната сега сума от 5000 лв. обхваща ли
периода от 25.12.2016 г. до 25.06.2017 г. и как се отнася претендираната
главница към този период и след това? Отговор на този въпрос не се намира и
в заключението на ВЛ. Претендираната договорна лихва също е предявена
като частична „за вноски с настъпил падеж за периода от 25.12.2018 г. до
25.06.2019 г. вкл. падежирали вноски“ . Ето защо след връщане на делото
съдът следва да остави без движение исковата молба и даде ясни и точни
указания на ищеца да посочи как е формирана претендираната частично
главница от 5000 лв., за кой период се отнася, претендираната договорна лихва
и върху коя главница, от къде черпи правата си за договорна лихва и за лихва
за забава за един и същи период, кога е връчено уведомление за извършена
цесия и уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и да
представи в тази връзка доказателства.
Направеното възражение за нередовност на исковата молба, касаещо
противоречия в обстоятелствената част на исковата молба относно това
постъпило ли е възражение е неоснователно. Действително неправилно в
исковата молба ищецът е посочил,че правният му интерес от предявяването на
иска с правно основание чл.422 от ГПК е породен от постъпилото възражение
6
от длъжника по чл.414 от ГПК, каквото възражение няма. Видно от
приложеното частно гр.д. № 450/2025 г. е,че заповедта е връчена по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът с разпореждане № 738/30.05.2024 г. е
указал на заявителя ,че може да предяви иск в едномесечен срок.
Съобщението е връчено на 04.06.2024 г., а исковата молба е подадена на
04.07.2024 г., т.е в законоустановения срок.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 125 от 29.04.2025 г. на РС Димитровград,
постановено по гр.д. № 1113/2024 г. по описа на съда.
ОБЕЗСИЛВА Определение № 764/16.06.2025 г. на РС Димитровград,
постановено по гр.д. № 1113/2024 г., с което е изменил Решение № 125 от
29.04.2025 г. в частта на разноските, като е осъдил П. С. И. да заплати на ЕОС
МАТРИКС” ЕООД направените по делото разноски в общ размер на 2342,48
лв.
ВРЪЩА делото на РС Димитровград за ново разглеждане, от друг
състав на съда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7