Определение по дело №1742/2021 на Софийски градски съд

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

Гр. София,   12 май  2022 г.

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО отделение, ІІІ В състав  в публично съдебно заседание  на дванадесети май две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:

 

Председател:	НИКОЛАЙ ДИМОВ
Членове:	ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
	ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

Секретар	ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА
Прокурор

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въззивно гр.д.  №  1742 по описа за 2021 г.

 

На именното повикване в 15.30 часа се явиха:

 

При спазване разпоредбите на чл. 142 ГПК от списъка за призоваване на лицата за днешното съдебно заседание:

 

ВЪЗЗИВНИКЪТ В.Г.В. – редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Т. с пълномощно по делото.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА З. „Б.И.“ АД - редовно призована, не се представлява.

 

Адв. Т. - Моля да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ, с оглед редовната процедура по призоваване на страните за днешното съдебно заседание, намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, предвид на което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го ДОКЛАДВА.

 

ДОКЛАДВА постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство В.Г.В., с която е посочено, че се обжалва Решение № 459036 от 26.07.2018г., постановено по гр.д. № 46190 по описа за 2016 г. на СРС, ІІ Г.О., 52-ри състав, в частта, в която първоинстанционният съд  е отхвърлил иска с правно основание  чл.432, ал. от КЗ за разликата над 100 лв. до пълния предявен размер от 4165 лв., обезщетение за имуществени вреди, както и в частта, в която първоинстанционният съд  е отхвърлил иска с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ за разликата над 300 лв. до пълния предявен размер от 8000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП, както и в частта на неприсъдените в цялост разноски.

Във въззивната жалба са изложени подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части, като крайните изводи на СРС са обосновани при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, както и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Във въззивната жалба няма заявени доказателствени искания.

 Нямам подаден писмен отговор от въззиваемата страна З. „Б.И.“ АД.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА и постъпила въззивна жалба от ищеца - В.Г.В., с която се обжалва Решение №149809 от 14.07.2020 г., постановено по гр.д. № 46190 по описа за 2016 г. на СРС, ІІ Г.О., 52-ри състав, с което е допълнено Решение №459036  от 26.07.2018г.. В постъпилата въззивна жалба е посочено, че се обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен искът по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над 100 лв. до пълния предявен размер от 4165 лв., обезщетение за имуществени вреди, както и в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ за разликата над 300 лв. до пълния предявен размер от 8000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от датата на процесното ПТП, както и в частта на неприсъдените разноски. В постъпилата въззивна жалба са преповторени доводите, изложени в първата въззивна жалба. Няма заявени доказателствени искания.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпил писмен отговор от въззиваемата страна – ответник в производството - З. „Б.И.“ АД, в който се взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ищеца срещу Решение №149809 от 14.07.2020 г., постановено по гр.д. № 46190 по описа за 2016 г. на СРС, ІІ Г.О., 52-ри състав, по изложени съображения. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли съда да постанови съдебен акт, с който да го потвърди.

 

Адв. Т. – Уточнявам, че с първата подадена жалба от името на доверителя ми обжалвам Решение №459036 от 26.07.2018 г. в частта, в която са отхвърлени предявените частични искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, а именно:  за разликата над присъдената сума от 300 лв., обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 8000 лв., който иск е предявен като частичен иск от общ заявен размер от 15 000 лв., както и за разликата над присъдената сума от 100 лв., обезщетение за имуществени вреди до пълния предявен размер от 4 165 лв.. От друга страна намирам да посоча, че в постановеното Решение №459036 от 26.07.2018 г., което сме обжалвали с подадената от нас първа жалба, няма отхвърлителен диспозитив за разликата над уважената сума от 100 лв. до пълния претендиран от нас размер, а именно: 4165 лв.. На следващо място намирам да посоча, че в постановеното Решение №459036 от 26.07.2018 г. съдът не се е съобразил с допуснатото изменение на исковете, направено в последното съдебно заседание, което е проведено на 04.10.2017 г., и погрешно в диспозитива е отхвърлил втория предявен от нас иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над 300 лв., като е посочил пълен предявен размер 1500 лв. като частичен от 15 000 лв., а не се е съобразил с допуснатото изменение на този иск, а именно, че същият е предявен за сумата от  8000 лв. като частичен от 15 000 лв.. В този смисъл твърдя, че съдът е следвало да допълни своя съдебен акт като постанови решение по чл.250 от ГПК, с което да допълни диспозитива на Решение №459036 от 26.07.2018 г. като отхвърли предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над уважените размери до действително предявените размери с оглед допуснатото от съда в съдебно заседание на 04.10.2017г. изменение на исковете.

На следващо място искам да посоча, че действително от името на доверителя ми сме подали втора жалба срещу Решение №149809 от 14.07.2020 г., което е постановено по реда на чл.250 от ГПК, но в така постановеният съдебен акт съдът отново не се е произнесъл в диспозитива по цялото ни искане, а именно: няма отхвърлителни диспозитиви за отхвърляне на предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над уважените размери до действително предявените размери с оглед допуснатото от съда в съдебно заседание на 04.10.2017г. изменение на исковете.

По тези съображения МОЛЯ съда да върне делото обратно на СРС, който да проведе производство по реда на чл.250 от ГПК като постанови съдебен акт, с който се произнесе по цялото ни искане, т.е. да постанови решение, в което се съдържа отхвърлителни диспозитиви за отхвърляне на предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над уважените размери до действително предявените размери при съобразяване с допуснатото в съдебно заседание на 04.10.2017г. изменение на размера на предявените исковете.

 

СЪДЪТ, след съвещание, намира следното:

СГС е бил сезиран с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство В.Г.В., с която е посочено, че се обжалва Решение № 459036 от 26.07.2018г., постановено по гр.д. № 46190 по описа за 2016 г. на СРС, ІІ Г.О., 52-ри състав, в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.432, ал. от КЗ за разликата над 100 лв. до пълния предявен размер от 4165 лв., обезщетение за имуществени вреди, както и в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ за разликата над 300 лв. до пълния предявен размер от 8000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП.

От друга страна въззивният съд констатира, че в обжалваното Решение № 459036 от 26.07.2018г. няма постановени такива отхвърлителни диспозитиви, които се обжалват с подадената въззивна жалба. Поради този факт СГС е постановил определение от 10.04.2019 г., постановено по в.гр.д. №4371/2019 г. по описа на СГС, Г.О., ІІ -А състав, с което е върнато делото на Председателя на 52-ри състав, СРС, Г.О., за провеждане на производство по реда на чл. 250 от ГПК по допълване на Решение № 459036 от 26.07.2017 г.. Първоинстанционният съд обаче с постановения от него съдебен акт -  Решение №149809 от 14.07.2020 г., не е изпълнил дадени задължителни указания от СГС, а именно да допълни Решение № 459036 от 26.07.2017 г. като постанови отхвърлителни диспозитиви за отхвърляне на предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над уважените размери до действително предявените размери при съобразяване с допуснатото в съдебно заседание на 04.10.2017г. изменение на размера на предявените исковете.

С оглед на така изложените констатации и доколкото липсата на произнасяне по цялото искане, т.е. до пълните размери на предявените искове, може да бъде отстранено единствено от първоинстанционния съд в производство по реда на чл.250 от ГПК, и при съобразяване със становището на въззивника-ищец, изразено в днешното съдебно заседание чрез процесуален представител адв.Т., настоящият съдебен състав намира, че производството по делото следва се прекрати, делото да се върне обратно на СРС, който да проведе производство по реда на чл. 250 от ГПК, като постанови съдебен акт – решение, с което се произнесе по цялото искане на ищеца по отношение на двата предявени иска. СРС следва да допълни постановеното от него Решение № 459036 от 26.07.2017 г., като постанови отхвърлителни диспозитиви за отхвърляне на предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над уважените размери до действително предявените размери при съобразяване с допуснатото в съдебно заседание на 04.10.2017г. изменение на размера на предявените исковете. След постановяването на съдебен акт в горния смисъл и надлежното му съобщаване на страните, респективно изтичане на срока за обжалването му, делото следва да се върне обратно на СГС за произнасяне по въззивните жалби, с които е сезиран.

 

Воден от горното СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. №1742 от 2021 г. по описа на СГС, ГО, ІІІ В въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, ІІ Г.О., 52-ри състав, за провеждане на производство по реда на чл. 250 от ГПК при съобразяване с мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                       2.

                      

 

 

СЕКРЕТАР: