№ 4967
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110158488 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по предявен Т. Д. П. срещу Е. Т. М. осъдителен иск за
осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на противоправно
поведение на ответница, изразяващо се в подадена тъжба за клевета срещу ищца.
В исковата молба се твърди, че пред РС-Перник било образувано нчхд 168/2022 г. по
тъжба на Е. Т. М. срещу Т. Д. П., в която били изложени твърдения, че ищецът обижда и
клевети ответницата. Сочи, че на първа инстанция бил осъден за обида и клевета, но на
втора инстанция бил оправдан за клевета от Окръжен съд - Перник. Твърди, че конфликтът
между страните по делото е по повод образуваната по сигнал на ищеца и разпределена на
ответницата в качеството й на прокурор при СРП пр.пр. № 50394/20 г. Твърди, че с
подаването на тъжба срещу ищеца ответницата е искала да преустанови гражданската му
активност и подаването на сигнали от негов име, „да го смаже“ и да предизвика
„гражданската му смърт“, притеснявал се за изхода по делото, многократно ходил до Перник
да чете делото и да се подготвя, загубил „нелегалната си работа“, търпял морални болки от
поведението на ответницата, която го „преследва, затова че посочва грешките“ й, търпи и
морални болки, като вижда, че ответницата „работи“ срещу него, а не „не си мърда пръста
да работи професионално на работното си място“, гордостта му била съсипана, защото
загубил много средства да пътува до Перник и да изпраща писма, а не можел да си признае,
че бил беден човек. Ответницата не следвало да го преследва за клевета, защото изложените
от него в писмени вид позорни и вулгарни твърдения по пр.пр. 50393/2020 г. били истина и
това било неговото лично мнение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Е. Т. М.,
подаден чрез адв. Г. Г.. В отговора се оспорва основателността на иска. Ответницата оспорва
изложената от ищеца фактическа обстановка, като твърди, че с присъдата на въззивната
инстанция ищецът е признат за виновен, като съдът е приел, че квалификацията на
1
противоправното поведение на ищеца - подсъдим по посочените дела осъществява
престъплението обида по л. 146, ал.1 и чл. 148, ал. 2 НК и не е оправдан за неговото
поведение. Сочи, че липсва съставомерно поведение на ответницата. Оспорва
основателността на претенцията на ищеца и като сочи, че не са представени никакви
доказателства и не са изложени никакви твърдения относно отделните елементи на
фактическия състав на непозовленото увреждане. Оспорва размера на предявения иск. Иска
се отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание, проведено на 25.11.2024 г., ищецът не се явява и не
изпраща представител.
Ответницата се представлява от адв. Г., която поддържа неоснователността на иска и
претендира разноски. Представя писмена защита в подкрепа на доводите си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 17.06.2021 г. пред Софийски районен съд е подадена тъжба от Е. Т. М. срещу Т. Д.
П.. В тъжбата се съдържат оплаквания и е поискано от съда да признае ищецът в
настоящото производство за виновен за това, в периода от 19.01.2021 г. до 29.03.2021 г. в
****, с две деяния , които осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от субективна и обективна страна продължение на
предшестващите, е казал нещо унизително за честта и достойнството на Е. Т. М. – ответница
в настоящото производство, а именно в писмена жалба с вх. № 50394/М 331/20 г.,
депозирана до Софийска градска прокуратура /СГП/ чрез Софийска районна прокуратура
/СРП/, по пр.пр. 50394/2020 г. по описа на СРП, входирана на 19.01.2021 г. в регистратурата
на СРП казал нещо унизително за честта и достойнството на Е. Т.ива М., а именно, че
последната е **** и *********************, в писмена молба с вх. № 50394/М 331/20 г.,
депозирана до СГП чрез СРП по пр.пр. 50394/2020 г. по описа на СРП, входирана на
29.03.2021г . в регистратурата на СРП казал нещо унизително за честта и достойнството на
Е. Т. М., а именно *************, като обидата е нанесена публично, в качеството й на
длъжностно лице като прокурор в СРП и е разпространена по друг начин чрез писмена
жалба и писмена молба, с което е осъществил състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т.
1, т. 2, прел. второ и т3., предл. първо във вр. чл. 146, ал. 1 НК във вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Поискано е от съда да признае Т. П. /ищец в настоящото производство/ за виновен за това, в
периода от 19.01.2021 г. до 29.03.2021 г. в ****, с две деяния, които осъществяват състава на
едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
субективна и обективна страна продължение на предшестващите е разгласил позорни
обстоятелства за Е. М. / ответница в настоящото дело/, а именно в писмена жалба с вх. №
50394/М 331/20 г., депозирана до Софийска градска прокуратура чрез Софийска районна
прокуратура, по пр.пр. 50394/2020 г. по описа на СРП, входирана на 19.012021 г. в
регистратурата на СРП разгласил позорни обстоятелства за Е. Т. М., а именно че последната
е **** и *********************, в писмена молба с вх. № 50394/М 331/20 г., депозирана до
СГП чрез СРП по пр.пр. 50394/2020 г. по описа на СРП, входирана на 29.03.2021 г. в
регистратурата на СРП разгласил позорни обстоятелства за Е. Т. М., а именно
*************, като клеветата е извършена публично, на длъжностно лице като
прокуратура в СРП и е разпространена по друг начин чрез писмена жалба и писмена молба,
с което е осъществил състава на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. а ал. 1, т. 1, т. 2предл.
второ и т. 3, предл. първо във вр. чл. 147, ал. 1 НК във вр. чл. 26, ал. 1 НК. С тъжбата е
предявен и граждански иск за осъждането на Т. П. /ищец в настоящото производство/ да
заплати на Е. М./ ответница в настоящото производство/ сума в размер на 2 000 лв., ведно
със законната лихва от извършване на деянието до окончателното изплащане на вземането.
С разпореждане № 284/10.01.2022 г., постановено по образуваното нчхд № 8709/2021 г.
2
по описа на СРС, 105 с-в производството е прекратено и изпратено на Върховния
касационен съд на основание чл. 43, т. 2 НПК за определяне на друг равен по степен съд,
който да разгледа производството със страна прокурор при СРП. С определение № 8 от
28.01.2022 г., постановено по к.ч.д. № 36/2022 г. по описа на ВКС, II н.о. прекратено нчхд №
8709/2021 г. по описа на СРС е изпратено по подсъдност на Районен съд-Перник.
Въз основа на подадената тъжба и определението на ВКС е образувано е нчхд 168/2022
г. по описа на РС-Перник и е постановена Присъда № 43 от 18.10.2022 г., с която
подсъдимият Т. П. /ищец в настоящото производство/ е признат за виновен за това, че в
периода от 19.01.2021 г. до 29.03.2021 г. в ****, при условията на продължавано
престъпление е казал нещо унизително за честта и достойнството на Е. Т. М., както следва в
писмена жалба с вх. № 50394/М 331/20 г., депозирана до Софийска градска прокуратура чрез
Софийска районна прокуратура, по пр.пр. 50394/2020 г. по описа на СРП, входирана на
19.01.2021 г. в регистратурата на СРП, казал нещо унизително за честта и достойнството на
Е. Т. М., а именно, че последната е **** и *********************, в писмена молба с вх. №
50394/М 331/2020 г., депозирана до СГП чрез СРП по пр.пр. 50394/2020 г. по описа на СРП,
входирана на 29.03.2021г . в регистратурата на СРП казал нещо унизително за честта и
достойнството на Е. Т. М., а именно *************, като обидата е нанесена публично, на
длъжностно лице - прокурор в СРП при и по повод изпълнение на службата му, е и е
разпространена по друг начин чрез писмена жалба и писмена молба, депозирани до СГП
чрез СРП по пр.пр. № 50394/2020 г. по описа на СРП, за което престъпление на основание
чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2 и т. 3, предл. 1 вр. чл. 146, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.
54, вр. чл. 57, ал. 2 НК е осъден на глоба в размер на 5 000 лв. и обществено порицание,
което да се изпълни чрез обявяване диспозитива на присъдата на таблото за съобщения в
Столична община, район И., по местоживеене на подсъдимия, за срок от 1 месец. Признат е
за виновен и че в периода от 19.01.2021 г. до 29.03.2021 г. в **** в условията на
продължавано престъпление е разгласил позорни обстоятелства за Е. М. /ответница в
настоящото дело/, а именно в писмена жалба с вх. № 50394/М 331/20 г., депозирана до
Софийска градска прокуратура чрез Софийска районна прокуратура, по пр.пр. 50394/2020 г.
по описа на СРП, входирана на 19.01.2021 г. в регистратурата на СРП разгласил позорни
обстоятелства за Е. М. - че е **** и *********************, в писмена молба с вх. №
50394/М 331/20 г., депозирана до СГП чрез СРП по пр.пр. 50394/2020 г. по описа на СРП,
входирана на 29.03.2021 г . в регистратурата на СРП разгласил позорни обстоятелства за Е.
Т. М., а именно *************, като клеветата е извършена публично, спрямо длъжностно
лице прокурор в СРП при и по повод изпълнение на службата му и е разпространена по
друг начин чрез писмена жалба и писмена молба, депозирани до СГП чрез СРП по пр.пр. №
50394/2020 г. по описа на СРП, за което престъпление на основание чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т.
1, т. 2 предл. 2 и т. 3, предл. 1 във вр. чл. 147, ал. 1 НК във вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл 54, вр. чл.
57, ал. 2 НК е осъден на глоба в размер на 7 000 лв. и обществено порицание, което да се
изпълни чрез обявяване диспозитива на присъдата на таблото за съобщения в Столична
община, район И., по местоживеене на подсъдимия, за срок от 1 месец. На основание чл. 23,
ал. 1 НК е определено и наложено едно общо най-тежко наказание за престъпленията, а
именно глоба в размер на 7 000 лв. На основание чл. 23, ал. 2 НК вр. ал. 1 НК към
определеното общо най-тежко наказание е присъединено наказанието „Обществено
порицание“, като е постановено същото да се изпълни чрез обявяване диспозитива на
присъдата на таблото за съобщения в Столична община, район И. по местоживеене на
подсъдимия за срок от един месец. Подсъдимият Т. П. е осъден да заплати на гражданския
ищец Е. М. сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за причинени в резултат на
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2 предл. 2 и т. 3, предл. 1 във вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 НК неимуществени вреди ведно със законната лихва от 29.03.2021 г. до
окончателното изплащане. Подсъдимият Т. П. е осъден да заплати на гражданския ищец Е.
М. сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за причинени в резултат на
престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. 1, т. 1, т. , предл. 2 и т. 3, предл. 1 във вр. чл. 147, ал. 1
вр. чл. 26, ал. 1 НК неимуществени вреди ведно със законната лихва от 29.03.2021 г. до
окончателното изплащане. Подсъдимият е осъден да заплати в полза на бюджета на
3
съдебната власт по сметка на РС-Перник сумата от 50 лв.- държавна такса за гражданския
иск, а в полза на частния тъжител и граждански ищец сумата от 612 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Срещу пъвроинстанционната присъда е подадена жалба от подсъдимия и е образувано
внчх 436/2022 г. по описа на Окръжен съд-Перник. С Присъда № 12 от 26.04.2023 г.,
постановена по внчх № 436/2022 г. по описа на ОС-Перник е отменена Присъда № 43 от
18.10.2022 г., постановено по нчхд № 168/2022 г. по описа на Районен съд – Перник в частта,
в която подсъдимият Т. Д. П. е признат за виновен за това, че в периода от 19.01.2021 г. до
29.03.2021 г. в гр. София в условията на продължавано престъпление разгласил позорни
обстоятелства за Е. М. и му е наложено наказание глоба в размер на 7 000 лв. и „Обществено
порицание“, като го оправдава изцяло по обвинението по чл. 148, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 1, т.
2, предл. 2 и т. 3, предл. 1 във вр.чл. 147, ал.1 във вр. чл. 26, ал. 1 НК. Отменена е присъдата
в частта, в която на подсъдимия Т. Д. Пвалов е определено и наложено на основание чл. 23,
ал. 1 НК едно общо най-тежко наказание и в частта, с която е към определеното най-тежко
наказание е присъединено наказанието „Обществено порицание“. Отменена е присъдата в
частта, с която Т. П. е осъден да заплати на частния тъжител Е. М. сумата от 1 000 лв.,
представлявща претендирано обезщетение за причинени в резултат на престъплението по
чл. 148, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2 и т. 3, предл. 1 във вр.чл. 147, ал.1 във вр. чл. 26,
ал. 1 НК неимуществени вреди като неоснователен., както и присъдата в частта, с която е
осъден да заплати по сметка на РС-Перник държавна такса в размер на 50 лв. Осъден е
подсъдимият Т. П. да заплати на Е. М. сумата от 600 лв., представляваща адвокатски
хонорар във въззивното производство.
Изложените обстоятелства се приемат за установени от приложеното по настоящото
дело нчхд № 168/2022 по описа на РС-Перник и приложенията му.
По делото е приета като писмено доказателство справка от Министерство на
вътрешните работи, Столична дирекция на вътрешните работи, от която се установява, че
заведените материали по повод молби и жалби, подадени в 08 РУ – СДВР от Т. Д. П. в
периода от 2012 г. до 2016 г. са общо 25. Прието е писмо от МВР, СДВР, адресисрано до друг
състав на съда по друго дело, в което се съдържат данни за 75 подадени жалби, молби и
преписки, свързани с Т. П.. Прието като доказателство по делото е писмо от МВР,СДВР,
адресирано до Т. П. във връзка с негово предложение за правоприлагане, в което е изявено
поздравление за активната гражданска позиция на ищеца. От тези документи се установява,
че ищецът защитава гражданската си позиция и редовно упражнява правото си на жалби,
сигнали и становища.
Останалите писмени документи, представени от ищеца – касови бележки и билети за
влак нямат отношение по делото, доколкото се претендират неимуществени вреди.
Приети като доказателства са писмени изявления от ищеца, адресирани до
ръководството на СРП на вниманието на ответницата или адресирани до ответницата чрез
процесуалния й представител, в които се съдържат изявления на ищеца относно
професионализма и личността на ответницата.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката А. Б. Д. –
колега и приятелка на ответницата, които съдът намира за обективно и безпристрастно
дадени, въз основа на личните и непоредствени впечатления на свидетелката и ги кредитира
с доверие. От показанията й се установява, че двете с ответницата били прокурори в СРП и
работили в един и същи кабинет от повече от 10 години. Освен това са и приятелки и я
познава като достоен, честолюбив човек, но им много чувствителен човек. Свидетелката
дава показания за случай, в който СРП била сезирана с жалба на ищеца в настоящото
производство и тази жалба била разпределена на колегата й М.. Спомня си, че колегата й
прекратила производството след извършена проверка в изпълнение на служебните си
задължения. Тогава отказът на прокурор М. бил обжалван от ищеца в настоящото
производство, като в жалбата се съдържали груби и нелични обиди към личността й.
Свидетелката дава показания, че като прокурори били свикнали на обидни квалификации в
професионално качество, но досега не знаела срещу прокурор М. да е имало толкова лични
4
обиди. Е. М. лично й споделила за обидното съдържание на жалбата и свидетелката я
прочела. Сочи, че поради цветущия и обиден език на изявленията на Т. П., същите станали
достояние на широк кръг от служители в СРП, дори се появил слух в деловодството за
лични отношения между Т. П. и колегата ги. Спомня си, че колегите започнали да съветват
Е. М. да подаде жалба, тъй като това се налагало и за защита на професионалната й чест.
Ответницата дълго се колебаела дали да подаде тъжба, като се надаявала всичко да отмине и
да се забрави, но ищецът продължавал да подава изявления в прокуратурата и до нея чрез
адвокатката й. Разказва как дори при преценка на законосъобразнаостта на отказа за
образуване на наказателно производство, в акта на прокурор от СГП се съдържало
становище, че Е. М. следва да защити правата си. Спомня си, че Е. М. приемала лично
приказките и насмешките в Прокуратурата, макар те да били адресирани до жалбоподателя.
Сочи, че тя трудно преживявала нападките и насмешките на Т. П., засягала се и че колегите
й се забавляват с цинизма на П..
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите. Уважаването му е обусловено от установяването при условията на пълно и
главно доказване от страна на ищеца, че ответникът с конкретните си противоправни
действия – подаването на частна тъжба, му е причинил неимуществени вреди и какви точно,
причинно-следствената връзка между поведението на ответника и причинените
неимуществени вреди, както и конкретния размер на неимуществените вреди.
По делото се установи, а и не се спори, че ответницата Е. М. е подала частна тъжба
срещу ищеца Т. П.. Основателността на претенцията е обусловена на първо място от
отговора на въпроса дали това нейно действие в противоправно.
Съгласно чл. 45 от Конституцията на Република България /КРБ/ гражданите имат
право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. По силата на чл. 56, изр. 1
КРБ всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови
права или законни интереси, като съгласно чл. 117, ал. 1 КРБ, тази защита може да бъде
осъществена и по съдебен ред. Защитата на правата или интересите на гражданите по
съдебен ред може да бъде осъществявана както по гражданскоправен или
административноправен ред, така и по наказателноправен такъв – чрез предвидените в НК и
в други закони престъпни състави, отнасящи се до засягането на правата или интересите.
Рамките, в които правото може да бъде упражнено, са определени в чл. 57, ал. 2 КРБ,
съгласно който не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то
накърнява права или законни интереси на други, както и в разпоредбите на чл. 39, ал. 2 и чл.
41, ал. 1 КРБ, съгласно които предвидените с тях права не могат да бъдат използвани за
накърняване на правата и доброто име на други лица, за призоваване към насилствена
промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към
разпалване на вражда или към насилие над личността, както и да бъдат насочени срещу
националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Освен това
упражняването на правата е ограничено и с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗЗД, съгласно която
лицата са длъжни да се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси, като не
могат да ги упражняват в противоречие с интересите на обществото. Трайно и
безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че използването на правото от носителя
му не по предназначението му, извън така очертаните рамки и в нарушение на установените
в посочените разпоредби забрани, представлява злоупотреба с правото и води до
неправомерно упражняване на същото. Тази злоупотреба с правото обуславя
противоправността на действието на носителя на правото и възможността от същия да бъде
търсена отговорност за причинени при упражняването на правото вреди на трети лица.
Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и
противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато
право.
В случая за упражняването на процесуалното право на тъжба от страна на Е. Т. М.
5
срещу Т. Д. П. не може да се търси гражданска отговорност за вреди, тъй като липсва
противоправност. Този извод не се променя от обстоятелството, че с окончателната присъда
ищецът /тогава подъсдим/ е бил оправдан за вмененото му с тъжбата обвинение за клевета
от ответницата /тогава частен тъжител/. Когато едно частно лице предяви неоснователен иск
пред съд, или подаде неоснователна тъжба, то не носи отговорност по чл. 45 от ЗЗД за
причинените на другата страна неудобства, притеснения и душевни страдания. Това е така,
тъй като искането за защита на накърнени права представлява една правомерна дейност,
която е конституционно гарантирана, а отговорността за причинени вреди по чл. 45 от ЗЗД се
поражда само при виновно противоправно поведение на причинителя на вредата. Тук
паралел между разпоредбите на чл. 45 от ЗЗД и чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ не може да се прави,
тъй като ЗОДОВ е специален закон, който изхожда от идеята, че държавните и общински
органи и служби, както и органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда следва
да действат законосъобразно при осъществяване на административна дейност, както и при
дейностите по чл. 2 от ЗОДОВ. Затова Прокуратурата носи имуществена отговорност при
повдигнато незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление, но такава
отговорност не носи частното лице, ако наказателното производство, образувано по
негова тъжба, бъде прекратено или приключи с оправдателна присъда. В случая безспорно
ответницата макар и прокурор по професия, подавайки частна тъжба е действала в лично
качество. Прокуратурата от друга страна има задължението да действа законосъобразно - т.
е. да повдига само основателни обвинения, докато такова задължение не съществува за
частните лица, независимо от това дали притежават юридическо образование. Да се въведе и
спрямо тях такова изискване би означавало да се ограничи конституционно гарантираното
им право на защита на накърнените права, тъй като предварително, преди съдът да се е
произнесъл, те не биха могли да знаят дали претенцията им е основателна. В същия смисъл е
и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 86 от 29.01.2010 г. по гр. д. №
92/2009 г. на III ГО на ВКС, с което е обобщено, че поначало действията по сезиране на
държавни органи, са признати и гарантирани от Конституцията, поради което за такива
действия не може да се носи гражданска отговорност за обезщетение за вреди. В този
смисъл са още решение № 1347/18.12.2008 г. по гр. д. № 5006/2007 г. на ВКС, ІІ г.
о., решение № 758/11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение №
245/05.11.2014 г. по гр. д. № 1734/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 53/04.04.2018 г. по гр.
д. № 1913/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др.
Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го
упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално
право поначало е правомерно, не е изначално изключена възможността за злоупотреба с
право. Злоупотребата с правото обаче не е равнозначна на вината, поради което и не се
предполага по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Тъй като злоупотребата с право има отношение
към противоправността на действието, трябва да бъде доказана, наред с причинната връзка
и вредите, от лицето което претендира обезщетение за претърпени вреди, т. е. доказването на
недобросъвестността е в тежест на пострадалия – ищец в настоящото производство, така
както е разпределена доказателствената тежест с определението за насрочване на делото.
Гражданска отговорност може да се търси от автора на тъжбата, ако той е действал с ясното
съзнание, че липсва основание за наказателна отговорност на другата страна. В тежест на
ищеца обаче е да установи по категоричен начин наличието на злоупотреба с право. В
случая липсват такива доказателства. Напротив от събраните гласни доказателства се
установяват обстоятелствата, че Е. Т.ва М. се е чувствала обидена и дълбоко засегната от
изявленията на Т. Д. П., същевременно те са станали достояние на колегите й и ситуацията е
била обект на присмех, което тя очевидно е възприела като клевета, подавайки тъжба в този
смисъл. Липсват каквито и да било индиции, че чрез подаването на тъжбата ищцата е
целила да въздейства на гражданската активност и доблест на ищеца, а от показанията на
разпитаната свидетелка се установи, че единствено е искала да защити личната си и
професионална чест. Още повече, че от показанията на свидетелката, а и от приложените по
делото документи става ясно, че първото обидно изявление на ищеца е отправено на
19.01.2021 г., а тъжбата е била подадена едва през юни 2021 г., т.е. тъжителката е обмисляла
6
дали да упражни правото си на защита. Ищецът Т. Д. П. от своя страна не представи никакви
доказателства, които при условията на пълно, пряко и главно доказване да установяват
намерение на ответницата превратно да упражни правото си на тъжба и да засегне личната
му сфера.
При съобразяване на изложеното съдът намира, че по делото не се събраха
доказателства обосноваващи наличие на първия елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно – противоправно поведение, поради което и липсва
основание да се разглежда наличието на останалите елементи.
Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че ищецът не е представил никакви
доказателства относно претърпени неимуществени вреди.
Ето защо съдът намира, че така предявената претенция е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответната страна има право
на право на разноски. Приложен е списък на разноските и договор за правна помощ.
Претендират се 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 50 лв. – депозит за
свидетел. Съдът констатира, че липсват доказателства по делото за заплатен депозит за
свидетел, поради което и разноски за този депозит не следва да се присъждат.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес в
**************************** срещу Е. Т. М., ЕГН **********, с адрес
****************************** с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждането на Е. Т. М.
да заплати на Т. Д. П. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди вследствие на противоправно поведение на Е. Т. М., изразяващо
се в подадена тъжба, по която е образувано нчхд 168/2022 г. по описа на Районен съд –
Перник.
ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес в **************************** да
заплати на Е. Т. М., ЕГН **********, с адрес ****************************** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 800 лв. съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7