Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Нова Загора, 29.06.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
НЕНОВА АНД № 90 по описа за
Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № F507291/10.10.2019
г. на Заместник директор на Териториална дирекция на НАП гр. Бургас,
упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 год. на Изпълнителния директор
на Националната агенция за приходите, с което на „ЕТ „Теди-
С жалбата се поддържа, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. При издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя и били абсолютно отменително основание. Сочи се, че наказателното постановление не съдържа всички задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на ЗАНН и било издадено извън преклузивния срок, визиран в чл. 52 ал.1 от ЗАНН.
Твърди се, че при съставяне на Акта за установяване на административното нарушение и при издаване на обжалваното НП били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като НП било издадено в явно противоречие с процесуалното изискване на чл. 57 ал.1 т.7 и т. 6, вр. чл. 18 ЗАНН и чл. 53 от ЗАНН.
В жалбата се сочи, че в случая се касае за маловажен случай на административно нарушение.
При издаване на НП, АНО подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние. На следващо място се сочи, че при определяне на наказанието АНО следва да извърши преценка на обстоятелствата по чл. 27 ал.2 от ЗАНН, както и на съразмерността на наложената санкция с тежестта на нарушението и обществената опасност на дееца, както и да изложи мотиви, защо приема или не приема наличието на маловажен случай. В настоящият случай такава преценка изобщо не била извършена от АНО. Сочи се че са налице основанията по чл. 28 ЗАНН и наказващият орган бил длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Сочи се, че минималният размер на предвидената санкция за този вид нарушения – имуществена санкция от 3 000 лева се явява несъразмерно тежка за конкретния случай.
Претендира се отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно, незаконосъобразно и необосновано
За санкционираното юридическо лице, редовно призовано, в съдебно заседание в качеството му на законен представител на същото се явява собственика М. Г., и в качеството му на процесуален представител по пълномощие адвокат от АК Сливен, чрез когото в хода на делото по същество се поддържа жалбата срещу обжалваното наказателно постановление и на основанията изложени в нея.
Въззиваемата страна ТД на НАП Бургас, не изпраща законен представител по делото. В съдебно заседание се явява юрк. Д., който пледира да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно, тъй като не са допуснати процесуални нарушения при издаване и при съставяне на акта и наказателното постановление.
Районна прокуратура Нова Загора, уведомена за съдебно заседание, не изпраща представител.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок и изхожда от лице, което е било санкционирано, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
На 09.09.2019 г., свидетелят П.Н.М.– старши инспектор по приходи при ТД на НАП Сливен, заедно със свой колега – М.С.И., извършили проверка в офиса на ЕТ „Теди-99-ММ-Минка Георгиева” с Булстат *********, находящ се на адрес: гр. нова Загора, ул. „14-ти януари” № 75, за което бил съставен протокол за извършена проверка с № № П-02002019057745/09.09.2019 г. При извършената проверка се установило, че в офиса на ЕТ „ТГеди-99-ММ-Минка Георгиева”, лицето М.Г. в качеството си на представляващ на ЕТ „Теди-99-ММ-Минка Георгиева” е приела 70 лева в брой от Х. П. Х. с ЕГН **********, в качеството си на представляващ на „Присида 3-НЗ” с ЕИК ********* на 20.08.2019 г. – представляващи месечна такса за обслужване на счетоводство. Паричните средства са предоставени в офиса, находящ се в гр. Нова Загора, ул. „14-ти януари”№ 75. При извършена проверка в информационния масив на НАП се установило, че към 09.09.2019 г. на адрес гр. Нова Загора, ул. „14 януари” 75, ЕТ „Теди-99-ММ-Минка Георгиева” с ЕИК по Булстат: ********* няма регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, а е получило парични средства в брой от клиент в размер на 70 лева. На деня на проверката бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F507291/09.09.2019 г. от св. П.М., който е връчен на управителя на санкционираното лице, за нарушение на чл. 118 ал.4 т.1 от ЗДДС, във вр. с чл. 7 ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Видно от делото от същата дата изхожда и възражение от М. П.Г., в качеството й на управител на ЕТ „Теди-99-ММ-Минка Георгиева, с което заявява, че за сумата от 70 лева е издадена фактура и същата е внесена с вносна бележка по сметка на фирмата.
Административно-наказващият орган въз основа на така съставения АУАН и след като възприел същата фактическа обстановка, тази отразена в акта, намерил, че „ЕТ „Теди-99-ММ-Минка Георгиева”, представлявано от М. Г., последната е приела 70 лева в брой от Х. П. Х. с ЕГН ********** в качеството си на представляващ на „Присида 3-НЗ” с ЕИК ********* на 20.08.2019 г. – представляващи месечна такса за обслужване на счетоводство. При извършена проверка в информационния масив на НАП се установило, че към 09.09.2019 г. на адрес в гр. Нова Загора, ул „14 януари” 75, ЕТ „Теди-99-ММ-Минка Георгиева” няма регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация ФУ, а е получило парични средства в брой от клиент в размер на 70 лева, с което е нарушен чл. 118, ал. 4, т.1 от ЗДДС, във връзка с чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, поради което на основание чл. 185 ал.2 от ЗДДС наложил на ЕТ „ „Теди-99 ММ-Минка Георгиева” имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
Така изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа събраните по делото писмени и гласни доказателства: показанията на свидетелите – П.Н.М. и М.С.И., чиито показания съдът кредитира като последователни и непротиворечиви, съответстващи на писмените доказателства по делото: заверено копие от Наказателно постановление № f507291/10.10.2019 г. на ТД на НАП гр. Бургас; заверено копие от разписка за връчване на НП; заверено копие от акт за установяване на административно нарушение № F507291 от дата 09.09.2019 г. на П. Н. М. – ст. Инспектор по приходите в НАП при ТД гр. Бургас офис Сливен;заверено копие от възражение от М.П. Г.; заверено копие от регистрирани данни за ФУ/ИАСУТД ; заверено копие от протокол № П-03002019057745-073-001/09.09.2019 г.
При така установеното по делото от фактическа страна, съдът намира, че в производството по издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които представляват основания за отмяна на същото като незаконосъобразно.
Съгласно нормата на чл.52, ал.4 ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо извършва разследване на спорните обстоятелства.
При
съставянето на АУАН и при издаване на обжалваното НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като НП е издадено в явно противоречие с
процесуалното изискване на чл. 57, ал.1,т.7 и т.6, вр. чл. 18 ЗАНН и чл. 53 ЗАНН.
Видно от констативно съобразителната част
на НП, така и в АУАН, изложените факти и обстоятелства, навеждат и сочат на
осъществени два, различни фактически
състава на административни нарушения, т.е.
визирани са две самостоятелни нарушения, във връзка с регистрирането на
продажби/услуги и отчитането на приходи. От една страна, твърди се че в обекта
не е имало монтирано и въведено в експлоатация и регистрирано, както и свързано
с дистанционна връзка с НАП фискално устройство, а от друга, че за
извършено плащане в брой, респ. получена на 20.08.2019г. сума в размер на
70лв.- представляваща месечна такса за обслужване на счетоводството на „Присида
3- НЗ“ не е издаден фискален бон от ЕКАПФ, нито ръчна касова бележка – от
кочан.
Липсата на свързано с НАП фискално
устройство, представлява нарушение по чл.7, ал.1 от ал.1 от Наредба Н – 18/06г
на МФ /за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез
фискални устройства/, която разпоредба предвижда изрично задължение –„да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността в обекта/, субект на което задължение са
лицата по чл.3 – всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в или от
търговски обект. Посоченото изискване кореспондира с предписанието
на чл.118,ал.4,т.3 от ЗДДС.
Отделно, в чл.7,ал.2 от Наредбата е
установена и пряка забрана – да не се допуска извършване на продажба на стоки и
услуги от лицата, без функциониращи ФУ, освен в случаите посочени в
наредбата- като изключения. Докато, неиздаването на касов бон
е нарушение на чл.3, ал.1 от същата Наредба, която норма изисква,
съответно установява задължението за всяко лице да регистрира и отчита
извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, като единствените изключения са
изрично указани – лимитативно изброени в нормата. Аналогично правно
предписание съдържа и разпоредбата на чл. 118, ал.1 от ЗДДС, съгласно
която всяко регистрирано или нерегистрирано лице по този закон е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Т.е. последната и
чл.3,ал.1 от Наредбата са идентични и касаят задълженията на лицата да
отчитат извършените доставки или продажби, чрез издаването на фискален бон.
Според съдържанието на АУАН и НП цифрово
са посочени за нарушени разпоредбите на чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/06 на МФ
и чл. 118, ал.4 от ЗДДС, а словестно е посочено и нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба № Н- 18/06г на МФ. Същевременно наложеното наказание е само едно
– имуществена санкция, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, в размер на 3000лв.
Така описаните нарушения /цифрово и/или словестно/, всъщност са самостоятелно
уредени от законодателя, с различни правни квалификации и всяко от тях
поотделно осъществява различен, отделен административно – наказателен състав и
се санкционира на различно основание – съотв. по чл.185, ал.1 ЗДДС, която
е приложима за хипотезите на неиздаден документ по чл.118, ал.1 ЗДДС, наказуеми
с глоба – за ФЛ /от 100 до 500лв/ и съотв. за ЮЛ и ЕТ – имуществена санкция в
размер от 500 до 2000лв. В отделна разпоредба, а именно тази по чл.185,ал.2 ЗДДС и извън случаите на ал.1, за нарушенията по чл.118 или нормативен акт по
неговото прилагане, са предвидени др. различни наказания, в частност за ЮЛ и ЕТ
това е имуществена санкция в размер от 3000лв до 5000лв, а когато
нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат санкциите по ал.1.
При това положение и при наличие на две
различни нарушения, за нарушителя /жалбоподател в настоящото производство не
става ясно, за което от двете е наложено наказанието и изобщо – каква е
действителната воля на наказващия орган и за кое от двете нарушения същия
е санкциониран от наказващия орган, дали
в качеството на едноличен търговец – за това, че не е издала фискален бон за
извършена счетоводна услуга, платена в брой или за това, че в офиса не е било монтирано,
въведено в експлоатация фискално устройство, регистрирано и с изградена
дистанционна връзка с НАП. Последното е недопустимо и в пряко
противоречие, както с общата императивна разпоредба на чл.18 от ЗАНН, така и
със специалните процесуални правила, произтичащи от този закон, поради което
във всички случаи, представлява особено съществено процесуално нарушение. И
това е така, по две съображения, първо защото, при това съдържание на НП,
очевидно и за самия АНО е останало неясно конкретното извършено деяние и
неговата изпълнителна форма, и в крайна сметка, за какво точно нарушение е
упражнил санкционната си власт, респ. ангажирал отговорността на нарушителя. В
случая, той е приел за осъществено единствено нарушение по чл.185, ал.2 ЗДДС и
наложил предвидената в него санкция, приложима за хипотези на неиздадена касова
бележка, но пък наред с това възпроизвеждайки в пълен обем и всички останали
фактически констатации, обективирани АУАН – липса на монтирано и свързано с НАП
в дистанционна връзка ФУ, както и установеното нарушение да води до
неотразяване на приходи от страна на ЕТ. Още повече, с оглед налична
процесуалната възможност, а и негово задължение като наказващ орган, да
прецизира фактите и административно- наказателното обвинение, както и да даде
правилна правна квалификация на нарушението, което обаче не е сторил.
Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция счита че АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е упражнил правомощията си, съотв. и не е изпълнил своето задължение, в съответствие с чл. 53 ЗАНН, а като последица от това е издал НП, в пряк разрез с чл. 57,т.6 ЗАНН – да посочи нарушените разпоредби, като квалифицира точно нарушението, свързвайки неспазените законови правила с относимия, съответстващ им санкционен състав. Вмененият за осъществен административно- наказателен състав /чл.185, ал.2 ЗДДС/ санкционира именно бездействието по отношение монтажа, въвеждането в експлоатация и използването на регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД, респ. нарушаването на забраната да не се извършват продажби на стоки и услуги без функциониращо ЕКАПФ, в разрез с предписанията и изискванията на Наредба Н-18/06г –нормативен акт по прилагането на чл.118 ЗДДС, вкл. и във формата на допустителство, докато в отделна санкционна норма – ал.1 на чл. 185 ЗДДС е предвидено наказание за неизпълнението на задължението за издаване касова бележка от ФУ, чрез която се регистрират и отчитат доставките/продажбите в търговските обекти. И тъй като в НП съдържими са и тези фактически констатации, обвързано е било приложението и на последния цитиран санкционен административно-наказателен състав. При това положение налице е неяснота на факти и приложим закон, което е съществено и разкрива, че НП не съответства на изискването за форма по чл.57,ал.1,т.6 и т.7 ЗАНН, доколкото изведената правна квалификация не кореспондира изцяло и е в противоречие с изложените фактически твърдения. Последното, същевременно сочи липса на мотиви, доколкото прави абсолютна неясна волята на АНО, защо е наложил определеното наказание. Подобен порок е несъвместим с правният ефект и природа на санкционният акт, който е правораздавателен по характера си, а и със съдържание в минимум на реквизити, регламентиран изрично в процесуалния закон, като реквизитът по т.6 на чл.57 не предполага посочване на произволна законова разпоредба, а на такава относима към описаното нарушение, така и за т.7 от с.норма. Освен това, в резултат на не прецизната правна квалификация на деянието е налице неяснота по отношение на нарушението за което е санкциониран жалбоподателя, което пък от своя страна води до накърняване правото му на защита в процеса и възпрепятства организирането на адекватната такава и е самостоятелно основание за отмяна на порочното наказателно постановление.
От друга страна съдът намира, че в конкретния случай се касае за маловажен случай на административно нарушение. Настоящият състав счита, че при издаване на НП административно наказващият орган е подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние. При определяне на наказанието наказващият орган следва да извърши преценка на обстоятелствата по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН, както и на съразмерността на наложената санкция с тежестта на нарушението и обществената опасност на дееца. В конкретния случай такава преценка не е извършена от административнонаказващия орган. В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Съгласно чл.93, т.9 ДР НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Целта на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Няма доказателства ЕТ да е санкциониран за други нарушения, свързани с данъчната и фискална дисциплина. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че нарушението е извършвано и преди това. Самият наказващ орган е приел, че се касае за първо нарушение. Горното води до извода , че се касае за инцидентен случай. Минималният размер на предвидената санкция за този вид нарушения – имуществена санкция в размер на 3000 лева се явява несъразмерно тежка, съобразно конкретния случай.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл атакуваното НП, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № F507291/10.10.2019 год. на Заместник директор на Териториална дирекция на НАП гр. Бургас, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 год. на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с което на ЕТ „Теди-99 ММ-Минка Георгиева” с БУЛСТАТ *********, с адрес на управление: гр. Нова Загора, ул. „Васил Левски” № 44 ет.2 ап.4, представлявано от М. П.Г. с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение по чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл. 118 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност, като незаконосъобразно
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Сливен по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: