РЕШЕНИЕ
№ 85 11.03.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II
състав
На единадесети февруари две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар: Катерина Маджова
като разгледа докладваното от мл. съдия Христова
в.гр.д. №1004 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на М.Т.П. ***, чрез процесуалния му
представител, адв. С.С. ***, против Решение №1554/14.11.2019
г., постановено по гр.дело №140/2019 г. по описа на РС Стара Загора.
С жалбата първоинстанционното
решение се оспорва изцяло, като постановено
в нарушение на процесуалните правила, при липса на преценка на доказателствата
и фактите в тяхната цялост и взаимовръзка.
В подадената въззивна жалба се
излагат доводи, че в производството пред районния съд е
останало недоказано твърдението на ответника, че процесният запис на заповед е
издаден за обезпечаване на задължението му като учредител на право на строеж да
снабдява строителя с необходимите книжа. Счита, че от показанията на разпитания
по делото свидетел се установява наличието на задължение на ответника спрямо
него в размер на исковата сума, произтичащо от сключен между страните договор
за заем, като единственият съставен документ във връзка с това правоотношение е
процесният запис на заповед. Твърди, че записът съществува реално и подписът е
поставен от ответника, сега въззиваем.
В законоустановения двуседмичен
срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна, К.К.Н.,
е подала отговор на въззивната
жалба, в
който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият
оспорва получаването на процесната сума и сочи, че ищецът не е доказал
сключването на договор за заем, респективно – предаване на сумата. Излага
становище, че записът на заповед не може да бъде ценен като разписка за
получаване на посочената в него сума, тъй като не съдържа изявление в този
смисъл.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, моли атакуваното съдебно решение да бъде
отменено и да бъде постановено ново, с което въззиваемият да бъде осъден да му
заплати сумата от 15000 лева. Развива съображения, че по отношение на процесния
запис на заповед не съществува спор, че е подписан от въззиваемия, като е
останало недоказана твърдяната от последния обезпечителна цел на записа по
отношение на договор за строителство между страните. Моли за присъждане на
направените разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата
страна, чрез процесуалния си представител, по същество моли решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Моли за присъждане направените
разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК, фактура и отчет по банкова сметка ***.
ОС Стара Загора, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение №1554/14.11.2019 г. по
гр.д. №140/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора, първоинстанционният
съд e отхвърлил предявения от М.Т.П. против К.К.Н.
иск за заплащане на сумата в размер на 15000 лева, представляваща главница по
запис на заповед, издаден на 21.10.2015 г., с падеж 01.05.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.12.2018
г. до изплащането ѝ, и е осъден М.П. да заплати на К.Н. направените по
делото разноски в размер на 1176 лева.
С исковата молба е предявен установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 535 от ТЗ, впоследствие изменен
в осъдителен иск за заплащане на сумата по записа на заповед. Ищецът е твърдял,
че процесната сума от 15000 лева реално е дал на посочената в документа дата, а
ответникът не я е върнал. В съдебно заседание пред районния съд по реда на чл.
176 от ГПК ищецът е заявил на зададен му от ответника въпрос, че е предоставил
сумата от 15000 лева в брой в заем, като единственият документ за това бил
записът на заповед.
В отговора на исковата молба
ответникът е твърдял, че записът на заповед е издаден от него с цел
обезпечаване на изпълнение от негова страна като учредител на право на строеж.
Изложил е, че архитектурният план и разрешението за строеж били издадени на
името на съсобствениците на недвижимия имот, в който ще се изгражда сградата.
Така, за да не се препятства работата по строителството и с цел всеки един от
съсобствениците да участва активно при подписване на необходимите документи,
издавани в хода на строителния процес, по искане на строителя той издал
процесния запис на заповед.
Районният съд е отхвърлил така
предявения иск, като е приел, че никоя от страните по делото не е доказала въведеното
от нея каузално правоотношение: ищецът – по договор за заем, предоставен на
ответника и обезпечен с подписания запис на заповед; ответникът – по договор за
учредяване на права на строеж, задължението му по който като
учредител на право на строеж да снабдява строителя с необходимите книжа е обезпечено с подписания запис на заповед.
След като взе предвид направените с
въззивната жалба възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Въззивната жалба е редовна и
процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен
интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на
разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за
валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд
намира, че обжалваното решение е валидно – постановено е от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Решението е допустимо
– съдът е разгледал предявения иск при наличие на предпоставки за възникване и
упражняване на правото на иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи,
становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства,
настоящият състав намира следното:
Предявеният пред районния съд иск е
с правно основание чл. 535 от ТЗ.
Няма спор между страните, това се
установи и от писмените доказателства по делото, че въззиваемият
Н. като издател на запис на заповед е поел неотменимо и безусловно задължение
срещу представяне на документа, без предявяване за плащане и без протест, да
заплати на въззивника П. сумата от 15000 лева на
падеж 01.05.2016 г. и място на плащане гр. Стара Загора.
Установява се също, че въззиваемият Н. и други физически лица, като съсобственици
на недвижим имот, са си учредили взаимно право на строеж, и са учредили право
на строеж на търговско дружество (Рони-09 ЕООД), чийто управител е въззивникът П.. По делото са приети писмени доказателства,
относими към това правоотношение, сред които и нотариално заверени пълномощни,
съгласно които учредителите на правото на строеж, сред които и въззиваемият Н., са упълномощили дружеството с управител П.
да подава искания, подписва и получава документи и представлява
упълномощителите пред съответните учреждения във връзка с проектирането,
строителството, надзора и въвеждането в експлоатация на сградата.
Всяка от страните по делото е
въвела каузално правоотношение във връзка със записа на заповед.
За доказване от страна на ищеца на
твърдяно заемно правоотношение, обезпечено със записа на заповед, е изслушан
свидетелят И., в чиито показания се говори за наличие на дълг у въззиваемия Н. към въззивника П.
в размер на 15000 лева. Свидетелят е посочил, че не му е известно основанието
на това парично задължение, както и че не е присъствал на предаването на
паричната сума. Това е мотивирало и районния съд да приеме за недоказано
сключването на договор за заем и предаването на сумата от 15000 лева от ищеца
на ответника.
За доказване от страна на ответника
на твърдяната обезпечителна функция спрямо задълженията му по договора за
учредяване на право на строеж са приети писмени доказателства – договор за
учредяване на право на строеж, разрешение за строеж и удостоверение за
въвеждане в експлоатация. В подкрепа на становището си ответникът е твърдял, че
и други съсобственици са подписали запис на заповед за обезпечаване на
изпълнение на задълженията си по договора за учредяване на право на строеж, но
не е ангажирал доказателства в тази посока. Това, както и наличието на
упълномощаване, по силата на което строителят е могъл сам да извърши всички
необходими действия, е мотивирало районния съд да приеме за недоказано
твърдяното от ответника каузално правоотношение.
Въззивният съд споделя тези изводи,
като следва още да посочи, че за установяване на договор на стойност, по-голяма
от 5000 лева, свидетелските показания въобще са недопустими съгласно императивната
разпоредба на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. В случая не е налице и предвиденото
в чл. 164, ал. 2 от ГПК съгласие на насрещната страна, доколкото в отговора на
исковата молба ответникът изрично се е противопоставил на това доказателствено
искане.
При извод за недоказаност на
въведените от страните каузални правоотношения неправилен се явява решаващият
извод на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковата претенция.
Съгласно приетото в т.17 от ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, предмет на делото по предявен
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК в хипотеза на издадена
заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането
по редовен от външна страна менителничен ефект. Ищецът-кредитор доказва
вземането си, основано на записа на заповед, като при липса на релативно
възражение, към която се приравнява и общото възражение на ответника за
безпаричност на ценната книга, вкл. в случаите на разкрита в исковата молба
обезпечителна функция на менителничния ефект, ищецът-поемател не е длъжен да доказва възникване и
съществуване на вземане по каузално правоотношение. При заявено от ответника-издател
на ефекта относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането по
записа на заповед, същият следва да докаже фактите, на които основава
възражението си, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК. В този случай, ако кредиторът-поемател
сочи друго каузално правоотношение, по повод или във връзка с което, според
него, е издаден записът на заповед /в исковата молба или с оглед отговора на
ответника на исковата молба/, ищецът носи тежестта на доказване на
обстоятелствата, на които основава твърденията си. Недоказването и от двете
насрещни страни на поддържаните от тях различни конкретни каузални
правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед, няма за
последица погасяване/несъществуване на вземането по менителничния ефект, тъй
като при неоснователност на релативното възражение на ответника ищецът не дължи
доказване на възникване/съществуване на каузално правоотношение, по повод на
което е издадена ценната книга, така както не дължи установяването му в
хипотеза на липса на относително възражение от ответника (Решение
№38/07.04.2015 г. по т.д. №1008/2014 г., I ТО на ВКС; Решение №248/23.01.2015 г. по т.д.
№3437/2013 г., I ТО на ВКС). Ищецът носи тежестта да установи само
редовен от външна страна запис на заповед. Интерес, но не и задължение, от
установяване на каузална причина за издаване записа на заповед, ищецът би имал
само с цел преодоляване защитата на ответника, в случай че същият би твърдял и
доказвал различна от действителната каузална причина за издаване на
менителничния ефект. За посочването на кауза, но недоказването ѝ, ищецът
не би могъл да се санкционира с отхвърляне на иска, основан на абстрактната
правна сделка, независимо от защитата на ответника.
Процесният запис на заповед е
редовен от външна страна менителничен ефект, съдържащ всички изискуеми реквизити
съгласно чл. 535 от ТЗ. Вземането на ищеца произтича от него като абстрактна
сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. При неуспешно
релативно възражение от страна на ответника и редовност на документа предявеният
осъдителен иск за заплащане на сумата от 15000 лева по записа на заповед се
явява основателен и доказан, атакуваното съдебно решение следва да бъде
отменено, а осъдителният иск – уважен изцяло, със законните последици от това.
При този изход на правния спор,
предмет на настоящото въззивно производство, ответникът трябва да заплати на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 273 от ГПК сумата от 1790
лева, представляваща сбор на разноските пред двете инстанции, както следва: заплатената
пред първата инстанция държавна такса в размер на 600 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 490 лева (съобразно договора за правна защита и
съдействие, намиращ се на л. 6 по делото пред РС, служещ като разписка за
плащане на сумата), заплатена държавна такса за въззивното
разглеждане на делото в размер на 300 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева (съобразно договора за правна защита и съдействие, намиращ се на л.
7 по настоящото дело).
Ето защо предвид изложеното, ОС
Стара Загора
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №1554/14.11.2019 г., постановено по гр.дело
№140/2019 г. по описа на РС Стара Загора, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.К.Н., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА М.Т.П., ЕГН **********,***,
сумата от 15000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска в
съда (28.12.2018 г.) до окончателното ѝ изплащане, на основание запис на заповед
от 21.10.2015 г., както и сумата от 1790 лева, разноски за двете инстанции.
УВЕДОМЯВА задълженото лице, че може да
плати по посочената банкова сметка
***, IBAN ***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба
при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.