Р Е Ш Е Н И E
№ 198
03.05.2016 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на деветнадесети
април две хиляди и шестнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана
Кметска
като разгледа докладваното от съдия
Д.Динкова
гр.дело номер 289 по описа за 2016 година.
Производството е образувано по повод исковата молба на
Г.Р.Х. от гр.Велико Търново, ул.“А.М.“ №*, чрез адв.Недялкова, против „Черноморски фар“ ЕАД със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Милин камък“ №9, с ЕИК *********,
представлявано от Димитър Николов, за
установяване по отношение на ответника, че „Черноморски фар“ ЕАД е
нарушило авторските права на ищеца върху кръстословица при публикацията ѝ в брой
147(6798) от 04.08.2014 год. и в брой 197(6848) от 14.10.2014 год. на в-к
„Черноморски фар“.
В исковата молба се твърди, че ищецът е автор на
кръстословици, а ответникът търговско дружество „Черноморски фар" ЕАД
издава вестник „Черноморски фар" - регионален ежедневник за град Бургас.
Заявява се, че в брой 147(6798) от 04.08.2014 год. и в брой 197(6848) от
14.10.2014 год. на вестник „Черноморски фар" е било публикувано авторско
произведение на ответника – кръстословица, без негово знание и съгласие. Ищецът
твърди, че при публикуването на кръстословицата е бил премахнат надписа „© 2011 Галин Харизанов *****@****.******“,
обозначаващ неговото авторство. Заявява се от ищеца, че кръстословиците му
представляван обект на авторско право и съгласно чл.3 ал.1 от ЗАПСП се ползват
от закрилата на закона. Твърди се, че авторското право е нарушено чрез следните
действия: използване на негово произведение без разрешението му в нарушение на
чл.18 ал.1 от ЗАПСП и премахване на надписа, обозначаващ авторството му, в
нарушение на чл.15 ал.1 т.4 от с.з. Като доказателство, че именно той е автор
на процесната кръстословица, ищецът посочва брой 35(5942) от 21.02.2011 год. на
същия вестник, където кръстословицата е публикувана. Позовава се на чл.6 от
закона, според който до доказване на противното за автор на произведението се
смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за
това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него
и/или техните опаковки. Заявява, че в първоначалната публикация е бил поставен
надписа „© 2011 Галин Харизанов *****@****.******“,
доказващ авторството му. Счита за безспорно, че кръстословицата в брой
147(6798) и брой 197(6848) е идентична с тази, публикувана в брой 35(5942) от
21.02.2011 год., т.е. това е едно и също произведение.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил
сключен договор от 01.10.2012 год. за използване на авторски произведения на
ищеца. Заявява се, че в края на 2013 год. ищецът престанал да предоставя свои
произведения на ответника поради неизпълнение на негови задължения по договора.
Въпреки това, след този момент ответникът продължил да публикува негови
произведения повторно и дори трети път.
Моли да бъде постановено решение, с което да се приеме
за установено, че ответникът е нарушил авторските му права при публикации на
кръстословица в брой 147(6798) и брой 197(6848) от 2014 година, както и да му
се присъдят направените съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който претенцията се оспорва като недопустима и неоснователна.
Заявява се, че искът е недопустим, тъй като предметът
на спора не е обект на авторското право. Заявява се, че кръстословицата е
резултат на произволна подредба от компютърна програма на думи, съдържащи се в
база данни.
Не се оспорва фактът, наведен от ищеца, а именно, че в
посочените броеве на вестника е публикувана процесната кръстословица. Заявява
се, че договорът, представен от ищеца, е неотносим, тъй като е сключен след
датата на първото публикуване на произведението.
По съществото на иска се заявява, че кръстословицата
не е обект на авторското право. Ответникът счита, че не е налице нарушение на
чл.18 ал.1 от ЗАПСП поради разпоредбата на чл.36 ал.5 от с.з. Счита, че не е
налице и нарушение на чл.15 ал.1 т.4 от ЗАПСП, тъй като искането следва да бъде
направено преди използване на произведението, а не след това.
В съдебното заседание ищецът не се явява и не се представлява, чрез писмена молба
от упълномощения адвокат поддържа претенцията си и взема становище по доводите
на насрещната страна.
В съдебно заседание ответникът поддържа доводите,
изложени в отговора му.
Предвид извършените
от страните процесуални действия, представените доказателства и като съобрази закона,
съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявената претенция от Г.Р.Х. против “Черноморски
фар“ АД има своето правно основание в чл.95 ал.1 т.2, вр.чл.18 и чл.15 ал.1 т.4
от ЗАПСП, за установяване на нарушение на авторското право на ищеца.
Не се спори между страните, че
ответникът издава вестник „Черноморски фар“ – регионален ежедневник за
гр.Бургас, както и че на 21.02.2011 год. в брой 35 (5942) и в броеве 147(6798)
от 04.08.2014 год. и 197(6848) от 14.10.2014 год. е била публикувана една и
съща кръстословица, като при публикацията през 2011 год. в долния десен ъгъл на
кръстословицата е бил поставен надпис „© 2011
Галин Харизанов *****@****.******“.
Спори се между страните дали
произведението на ищеца е обект на авторското право и поради това се ползва от
защита по ЗАПСП.
В текста на чл.3 ал.1 от ЗАПСП се
съдържа легално определение на обектите на авторското право - всяко
произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на
творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е
обективна форма, като в т.1 до 10, както и в ал.2 е извършено неизчерпателно
изброяване на отделните проявни форми на авторски произведения. Съществените
признаци, които придават качеството на обект на авторското право на едно
произведение, са обективна проявна форма в областта на литературата, изкуството
и науката, която е резултат от творческа дейност на автора.
Произведението, чиято защита се търси по
реда на ЗАПСП, не попада сред примерно изброените обекти на авторското право.
Видно е от представения договор на л.7 от делото, че на 01.10.2012 год. между страните
е бил сключен писмен договор за използване на авторски произведения, с който
авторът – ищецът е предоставил на издателя – ответника срещу заплащане по 5
кръстословици с определен размер на седмица за публикуване в издавания от
последния вестник. Тук следва да се посочи, че твърдението на ответника в
писмената му защита относно неучастието му в договора е несъстоятелно – през
2012 год. „Черноморски фар“ ЕАД с ЕИК ********* е встъпило във формални
договорни отношения с ищеца. От твърденията на страните също така става ясно,
че и преди този формален договор те са били в отношения, породени от неформален
договор за използване на авторски произведения – ищецът твърди и ответникът
признава, че същата кръстословица е била публикувана във в-к „Черноморски фар“ на 21.02.2011 год. със съгласието на автора ѝ. Макар,
че договорът от 01.10.2012 год. пряко е неотносим към трите процесни
публикации, косвено той е съществен правен акт за отношенията между страните,
тъй като с подписването му ответникът е признал, че кръстословиците са предмет
на авторското право и последното принадлежи на техния автор. Самият договор
напълно припокрива белезите на договора по чл.36 от ЗАПСП, което подкрепя
изводите на съда за признание на авторските права на ищеца върху съставените от
него кръстословици. Очевидно е, че с подписването на договора ответникът се е
съгласил, че кръстословицата е произведение, което е резултат на творческа
дейност, дори то да не може да бъде причислено изцяло и само към литературата,
изкуството или науката. За съставянето на такова произведение са необходими
познания, умения и талант в определена област, а именно да бъдат обединени и
подредени думи така, че да се получи енигматична игра, ребус. Дори и да
съществуват компютърни програми или помагала, каквото е представеното от
„Черноморски фар“ЕАД, това не означава, че ищецът ги е ползвал и не е
осъществил творческа дейност за съставянето на процесната кръстословица.
Отказът на ищеца да се яви и да отговори на поставените му въпроси не е
абсолютно доказателство и не задължава съда да приеме, че кръстословицата не е
резултат от творчески процес, след като ответникът е признал със сключването на
договора, че тя е обект на авторското право. Като последен аргумент в подкрепа
на извода на съда, че ответникът е признал качеството на кръстословицата на
авторско произведение, е публикуваният от него надпис в долния десен край на
карето в броя от 21.02.2011 год. - „© 2011
Галин Харизанов *****@****.******“. Според §1 от
ПР на ЗАПСП, носителят на авторското право, закриляно от този закон, може
да постави на подходящо място върху екземплярите от произведението латинската
буква "C", заградена в кръгче, пред своето име или наименование и
годината на разгласяването. С предоставената от закона възможност на автора
ответникът изцяло се е съобразил и е публикувал надписа по §1 от ПР на ЗАПСП.
Поради установеното от закона
предположение в чл.6, следва да се приеме, че ищецът е автор на процесната
кръстословица, а и неговото авторство не се оспорва от ответника в отговора на
исковата молба, а едва в писмените бележки след настъпване на процесуалната
преклузия.
ЗАПСП разграничава съдържанието на
авторското право на отделни компоненти – неимуществени и имуществени права.
Според чл.18 ал.1 от закона авторът има изключителното право да използва
създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица,
а според чл.15 ал.1 т.4 - да иска името
му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани
по съответния начин при всяко използване на произведението.
След като няма спор, че първото
публикуване на произведението през 2011 год. е било извършено със съгласието на
автора и въз основа на неформален договор, който може да бъде само такъв за
отстъпване на неизключителни права (по арг.на противното от чл.36 ал.4), следва
да се приложи презумпцията на чл.36 ал.5 от ЗАПСП като се приеме, че правото да
се използва произведението е било отстъпено за срок от три години. Не е ясна
датата на сключване на неформалния договор, ето защо следва да се приеме, че
срокът е започнал да тече от първата публикация – 21.02.2011 год. и
следователно е изтекъл на 21.02.2014 год. Последващите публикации на
кръстословицата са извършени извън срока и без съгласието на автора, поради
което се налага извода, че ответникът е нарушил правото му по чл.18 ал.1 от ЗАПСП,
а също и правото му по чл.15 ал.1 т.4 от с.з., понеже е премахнал името му и
авторския му знак от произведението.
Ищецът, като носител на авторското
право, може да иска от съда установяване факта на нарушението по чл.95 ал.1 т.1
от ЗАПСП. Доколкото се установиха нарушения по чл.18 ал.1 и по чл.15 ал.1 т.4
от закона, претенцията е основателна и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора следва да бъдат
присъдени направените от ищеца разноски по делото в общ размер от 530 лв.
Мотивиран от така изложените съображения Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по претенцията на Г.Р.Х. от гр.Велико Търново, ул.“А.М.“
№9, чрез адв.Недялкова, против „Черноморски фар“ ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Милин камък“ №9, с ЕИК *********, представлявано от
Димитър Николов, че ответникът „Черноморски фар“ ЕАД с ЕИК ********* е нарушил
авторските права на ищеца Г.Р.Х. върху кръстословица при публикацията ѝ в брой 147(6798) от 04.08.2014
год. и в брой 197(6848) от 14.10.2014 год. на в-к „Черноморски фар“.
ОСЪЖДА „Черноморски фар“ ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Милин камък“ №9, с ЕИК *********, представлявано от
Димитър Николов, да заплати на Г.Р.Х. от гр.Велико Търново, ул.“А.М.“ №*, с ЕГН **********
направените по делото разноски в общ размер от 530 лв. /петстотин и тридесет/,
включващи заплатена държавна такса и възнаграждение на адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски
апелативен съд в двуседмичен срок от днес – 03.05.2016 год.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: