Р Е
Ш Е Н И Е №65
гр.Кюстендил, 29.07.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на първи юли
през две хиляди и двадесета година,
в състав
Председател:МИРОСЛАВ
НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря Вергиния Бараклийска
като разгледа
докладваното от съдия Братанова НЧХД
№ 232
по описа за 2020 г. на
КнОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част III, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда № 10 на Кюстендилския районен съд от 02.03.2020г. по
НЧХД № 1287/2019 г. на КнРС подсъдимият Г. С. А. е признат за виновен в това,
че на 28.07.2020 г. в гр. Кюстендил е причинил на Т.С.Б. разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК, представляващо лека телесна
повреда, с разстройство на здравето, с което е извършил престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. На основание на чл.54, ал.1 от НК му наложено наказание „пробация” със
пробационни мерки по чл.42, ал.2, т.1 и т.2 НК- „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” с периодичност на срещите два пъти седмично за
срок от 6 месеца и „Задължителни
срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца. Отделно от
това А. е признат за виновен и в извършване на престъпление по чл.146, ал.1 НК- в това, че то същото време и
място е отправил към същото лице обидни думи, унизителни за честта и
достйнството й, като му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000
лева. КнРС е приложил и разпоредбата на
чл.23 , ал.1 и 23 от НК, като към по- тежкото наказание пробация е
присъединил и наказанието „глоба“ в размер на 1 000 лева.
Със същата присъда подсъдимият А. е осъден да заплати на частната тъжителка Б.
сума в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
последната неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането за престъплението по чл.130,
ал.1 от НК, както и сума също в размер на 500 лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди за престъплението по
чл.146, ал.1 НК. С присъдата А. е осъден да заплати и разноските по
делото, както и следуемата се държавна такса върху уважения размер на исковете.
Присъдата се обжалва
от защитник на подс.А.- адв.Л.В. с искане присъдата да бъде отменена и се
постанови нова, оправдателна присъда, както и да се отхвърлят предявените
граждански искове. Развиват се доводи за необоснованост на присъдата и липса на
доказателства, установяващи авторството на деянието.
Пред окръжния съд
въззиваемата страна по жалбата Т.С.Б.
чрез повереника си адв.В. оспорва жалбата на подсъдимия и иска присъдата на ДнРС да бъде потвърдена.
Защитникът на подс.А.-
адв.В. поддържа жалбата и иска същата да бъде уважена.
Подсъдимият Г.С.А.
твърди, че е невинен и иска да бъде оправдан.
Кюстендилският
окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен
материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност и като
съобрази релевираните в жалбите оплаквания, доводите и възраженията на
страните, счита, че въззивната жалба е предявена от надлежна страна и в срока по чл.319, ал.1 НПК. Разгледана по
същество КнОС намери, че въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
От фактическа страна
решаващият съд е приел за установено следното:
Въззиваемата страна Б. е сестра на подс. А., който живее на
адрес ***. На същият адрес живее и тяхната майка св. Д.. Отношенията между тях
и подс. А. не били обтегнати по повод имуществени спорове. На 28.07.2019г. часа
Б. отишла да посети майка си в дома й. Двете се намирали в дворното място на
имота към 10,00 часа. Това било забелязано от подс. А., който отишъл при тях с
искане да напуснат двора, тъй като правата върху тази част от имота му били
дарени преди време. Започнал спор в тази връзка и подс. А. започнал да дърпа
майка си. Б. му направила забележка да престане, но подс. А. й нанесъл няколко
удара с шамари в областта на главата и лицето й. При възникналия спор и
физическа разпра подс. А. отправил към тъжителката и следните думи „боклук”,
„ти имаше любовници, когато работеше в Завод Велбъжд” и „***********”. Тези
думи били възприети от св. А.Д- вуйчо на страните, намиращ в жилище си на II-ри на къщата и наблюдаващ
случващото се през отворен прозорец оттам.
От назначената по делото
СМЕ се установява, че на Б. са причинени следните травматични увреждания: *****************************************,
представяващо ************** /**************/ на *************************** по
ръбовете на разкъсването и малък кръвоизлив около него. Травматичните
увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и
за пълното възстановяване при благоприятно протичащ възстановителен процес
(като в случая) около 20-25 дни.
За да стигне до описаната
фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал всички доказателства,
необходими за правилно решаване на делото.
Направил е анализ на събрания по
делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно,
така и в съвкупност. Провел е пълен и подробен разпит на св. Д. Д., Н., приел е посочената СМЕ, дал е
възможност на подсъдимия А. да даде
обяснения. ДнРС подробно е обсъдил показанията на свидетелите Д. и Д., които предават лични възприятия от протеклите
събития на инкриминираната дата и приел въз основа на задълбочен анализ на същите, че е установен по категоричен и безспорен начин механизма на получаване на телесните увреждания на пострадалата.
Показанията на посочените свидетели са последователни и идентични и по
отношение на съдържанието на отправените от подс. А. към Б. думи. Тези
свидетели са очевидци, предават преки възприятия относно начина на протичане на
случая и са взаимнопотвърждаващи се. Няма основания за отхвърлянето им, като
КнОС изцяло се солидаризира с доводите на КнРС относно причините за
кредитирането им. Този съд не е пренебрегнал и пок. на св.Ников, който сочи, че
бил на гости на подсъдимия, не отрича, че между страните е възникнал спор, но
отрича да са изречени думи от вида на инкриминираните и за липса на
съприкосновение между тъжителката и подсъдимия. В тази насока са изложени
убедителни доводи относно отхвърлянето им, като КнРС е посочил и причините, поради които не ги е възприел. Следва да се
подчертае, че обясненията на подс. А. следва да се приемат за достоверни в
частите им, в които не отрича за наличие на среща между него, Б. и св. Д.
и в този аспект тези обяснения, имащи двояк характер, обосновано следва
да се разглеждат като на пряко годно доказателствено средство по см. на
чл.115 НПК. Доколкото в останалата им част, в която отрича за нанесени
удари на сестра и за отправените думи
към нея, същите се опровергават от пок. на
св. Д. и Д. и следва да се разглеждат като израз на
защитна му позиция.
КнРС не е
пренебрегнал и представената по делото СМЕ и медицинска
документация, като е съпоставил свидетелските показания с тези
доказателствени средства. Те представляват косвено доказателствено средство, но
са и пряк доказателствен източник за част от обстоятелствата от предмета на
доказване, свързани с обективните травматични увреждания на пострадалата. Тези доказателства са
кредитирани и въз основа на тях е приет за установен механизма на
причиняване на телесните увреждания по отношение на тъжителката.
При мотивиране на вътрешното си убеждение КнРС е посочил причините,
поради които приема показанията на горепосочените свидетели, в коя част и защо,
като е изложил и мотивите за това- в тази насока е спазил изискванията на разп.
на чл. 305, ал.3 НПК и не е допуснал нарушение на чл.14 НПК. Несъстоятелна е
тезата на защитата за недоказаност на обвинението срещу подс.А.. В случая са налице обективни следи за упражнено
насилие, които са обективирани по надлежния ред в писменото доказателство по
делото- медицинско свидетелство,
издадено на 29.07.2019 г. Отделно от това са налице двама очевидци, всеки от
които е възприел различна част от събитията- св. Д. е видяла начина на нанясено на увреждането и
е чула част от отправените думи, а св. Д. е възприел момента на нанесените удари и
реакцията на пострадалата, както и естеството на отправените към нея изрази.
Внимателната преценка на тези показания, съпоставена с посочената СМЕ относно
вида, начина и механизма на уврежданията по подсъдимия и пострадалия водят до
извода, че за доказаност на обвинението спрямо подс. А.. По тези съображения
КнОС не се се съгласява с доводите на въззивния жалбоподател, че липсват доказателства за нанасяне на лека телесна повреда от подсъдимия на пострадалата, както и за
отправените обидни думи. Изводите на КнРС за
доказаност на обвинението се споделят изцяло от настоящата инстанция и с настоящите си мотиви КнОС дава
отговор на въззивната жалба на подс.А. и отхвърля доводите му като неоснователни.
В заключение- изводите на КнРС за доказаност на обвинението са
обосновани, почиват на вярна интепретация на доказателствения материал и са
законосъобразни.
ДнРС
е изложил и аргументирани доводи относно деянието по чл. 130 НК от обективна и
субективна страна, които не се налага да бъдат преповтаряни. От обективна страна на датата 28.07.2019 г. подс.А. е причинил на
пострадалата Темунежка С.Б. временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, имащо характер на лека телесна повреда с разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 НК и довели до болка и страдание. От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл- подсъдимият е съзнавал, че нанася увреждания на пострадалия, в това число
и от характера на получените, но независимо от това е сторил всичко възможно за
постигане на крайния резултат.
Отделно от това
подс. А. е осъществил от обективна страна и състава на престъплението по чл.146, ал.1 НК, като по същото време и място
е отправил спрямо Б. посочените по- горе
думи, които са
унизителни по своя характер. Николова. Налице е формата на обида чрез
отправяне на думи, които по своето естество съдържа отрицателна оценка и мнение
за пострадалата. Тя е осъществена в нейно
присъствие, възприета е от нея и от присъстващите лица. Извършеното
действие съдържа съзнателно, целенасочено унижаване на чувството за лично
достойнство на пострадалата и противоречи на добрите нрави, респ. са засегнали честта
и достойнството й. Посочените дейния са осъществени при пряк умисъл, като изтъкнатите в тази
насока доводи са законосъборазни и изцяло се споделят от настоящата инстанция.
При определяне на наказанието КнРС е съобразил всички обстоятелства, обуславящи степента на
обществена опасност на деянието и дееца, както и целите на
наказателната репресия по чл. 36 от НК.
Степента на обществена опасност на
деянието по чл.130, ал.1 НК е относително висока. Засегнати са обществени отношения,
свързани със телесната неприкосновеност на личността, като непосредствен обект
на засягане са обществените отношения, свързани с телесната цялост на същата.
Престъплението е включено в глава ІІ НК- „Престъпления против личността”, раздел І НК. По идентичен начин е относително висока е степента на
обществена опасност на деянието по
чл.146 от НК, доколкото са засегнати честта и достойнството на
личността.
Степента на обществена
опасност на подс. Г.А. е виска, доколкото същият е неосъждан. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете чистото му съдебно минало и действията му в
светлината на влошените му взаимоотношения
с пострадалата. При определяне на
наказанието КнРС правилно е определил наказание на А.в по втората алтернатива
на чл.130, ал.1 НК- а именно „пробация“, а за престъплението по чл.146, ал.1 НК- глоба в размер на
1 000 лева. Институтът на чл.78А от НК спрямо подсъдимия не може да
бъде наложен с оглед ограничението на чл.78а, ал.7 НК- налице са множество престъпления. Наказанието „пробация” би било адекватно
и съответно на степента на обществена опасност на деянието по чл.130 от НК, а за това по чл.146 наказанието глоба в посочения размер. При разрешаването на въпроса за наказанието
съдът следва да постигне баланс между
посочените в чл.36 от НК цели- поправянето и превъзпитанието на осъдения и общо
превантивната функция на наказанието. Надценяването на специалната превенция
винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим. Нейните
цели винаги се постигат чрез
индивидуална превенция, а не с абстрактна и несъобразена с конкретния деец и
деяние строгост и тежест на наказанието. В този аспект КОС счита, че спрямо подсъдимия именно наказанието „пробация” ще
доведе до осъществяване на
специалната превенция, към кожето правилно по реда на
чл.23, ал.3 НК е било присъединено и наказанието „глоба“.
На осн. чл.42А от НК КнРС е определил следните пробационни мерки: по чл.42А,
ал.2 т.1 НК- „задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от 6 месеца” с периодичност не по- малко от два пъти
седмично; по чл.42А, ал.1, т.2 от НК- „задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 6 месеца”. КнОС счита, че така определения срок
на пробационните мерки е достатъчен, за да доведе до превантивния ефект на
наказателната репресия
и в този аспект наложеното наказание е съобразено с тежестта на
престъплението и следва да бъде потвърдено като справедливо.
Вследствие причиненото от деянията на подс.А. увреждане и отправената
обида, тъжителката Д. е понесла
неимуществени вреди, за репарирането на които е предявила два граждански
иска в размер на по 500 лева за всеки от
тях. Безспорно в случая са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, като Д.
като пострадала несъмнено е от кръга на лицата, имащи въможност да
търсят обезщетение за неимуществените вреди, причинени от престъплението, респ.
подсъдимият е длъжен да репарира виновно причинените й вреди. Пострадалатат
е претърпяла леко телесно увреждане,
което е нарушило нейния телесен интегритет и неприкосновеност; причинени са й
вреди от неимуществен характер, които се
изразяват в понесените болки и страдания
за един период в рамките на около две седмици. За този период от време е изпитвала неудобства, които се изразяват в понесените болки и неудобства от битово естество, в
затруднения и ограничения в общуването,
изпитвала и болки и страдания. Същевременно вследствие отправените й обидни
думи, същата безспорно е била с наранена
психика, засегнато е било чувството й на себеуважение и лично достойнство. Присъдените обезщетения
в пълния претендиран размер на по 500 лева за всеки от тях са справедливи по
см. на чл.52 ЗЗД, поради което присъдата
следва да се потвърди и в гражданската й част.
По
тези съображения присъдата на Кюстендилския районен съд следва да се потвърди
като правилна, обоснована и законосъобразна.
Водим
от гореизложеното и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334 т.6 НПК вр. чл.338 НПК,
окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10/02.03.2020 г., постановена от Кюстендилския районен съд по НЧХД № 1287/2019 г. по
описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.