№ 52
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110210597 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Г.Б. С. против Наказателно постановление (НП)
№ 42-0001426/08.06.2021г., издадено от Директор на РДАА” – гр. София, с което на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр. за нарушение на чл.89, т. 1 от Наредба №
33/03.11.1999г. на МТ е наложено административно наказание “глоба ” в размер на 2000
лева.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Сочи, че описаната в НП фактическа
обстановка не отговаря на обективната истина, доколкото превозвачът разполага с лиценз на
общността, а задължение на водача е единствено да представи такъв пред контролните
органи при осъществяване превоз на товари. Моли за съдебен акт в тази насока
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от
упълномощен процесуален представител – адв. Г., която поддържа жалбата и пледира за
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не се явява, не се представлява. В
придружително писмо, с което съдът е сезиран за жалбата изразява становище, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно мотивната част на наказателното постановление на 12.05.2021г. около 12:40 часа,
в гр. София, Околовръстен път Бояна , с посока на движение кв. Драгалевци, като водач на
товарен автомобил марка Мерцедес , модел /МОДЕЛ/, собственост на фирма /ФИРМА/
жалбоподателят извършвал обществен превоз на товари от кв. Княжево до кв. Враждебна,
като в момента на проверката бил с товар / битови отпадъци/ и се установило следното
нарушение : водачът управлява товарен автомобил категория N 3 с рег. № /№/, като е
момента на проверката е без издадено удостоверение за обществен превоз на товари в
Република България или Лиценз на Общността.
Нарушението било констатирано от св. И.С. – на длъжност инспектор в РД”АА” – София,
който подвел описаните факти под нормата на чл. 89, т. 1 от Наредба № 33/03.11.1999г. на
МТ и съставил против Г.Б. С. АУАН № 29075/12.05.2021г., препис от който бил връчен на
нарушителя на същата дата и подписан без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения от страна на нарушителя.
При издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган е
възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на
административно нарушение .
Въз основа на така съставения АУАН, било издадено и обжалваното Наказателно
постановление (НП) № 42-0001426/08.06.2021г., издадено от Директор на РДАА” – гр.
София, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр. за нарушение на чл.89, т. 1 от
Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ е наложено административно наказание “глоба ” в
размер на 2000 лева.
Словесното описание на нарушението в акта и наказателното постановление съвпадат по
признаци.
Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитания актосъставител И.С.. Показанията на
св. С. съдът кредитира относно обстоятелствата свързани със съставяне на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
2
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че и АУАН и НП са издадени
от лица притежаващи материална компетентност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя от формална страна.
При извършената служебна проверка съдът констатири пороци в АУАН и
наказателното постановление, които са самостоятелно основание за отмяна на атакувания
санкционен акт без разглеждане на спора по същество.
И в АУАН и в НП е налице разминаване между словесната и цифровата квалификация на
нарушението, доколкото в описанието на нарушението се твърди, че водачът управлява
МПС, като към момента на проверката е без издадено удостоверение за обществен превоз на
товари в Република България или Лиценз на Общността. Съгласно разпоредбата на чл. 89, т.
1 от Наредба № 33/03.11.1999г на МТ „По време на работа водачът представя при
поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за
движението по пътищата и следните документи: 1. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2018 г.)
удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на територията
на Република България за всяко от превозните средства, с които се извършва превозът (при
превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза). От така посочената
конструкция на обвинението не става ясно дали водачът не разполага с посочените
документи, за да ги представи пред контролните органи, с кой от двата документа
респективно не разполага или дали превозвачът не разполага с издаден Лиценз. Подобни
неясни препятстват както санкционираното лице да разбере обвинението и да организира
защитата си, така и съдът да извърши проверка по правилното приложение на материалния
закон.
На самостоятелно основание съдът констатира, че е налице и неправилно приложение на
санкционната разпоредба на чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвПр. , която намира приложение по
3
отношение на водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му.
В конкретния случай неясната конструкция на обвинение е препятствала и АНО да приложи
правилно санцкционната разпоредба , а именно на чл. 93, ал. 3 от ЗАвПр. , съгласно която се
санкционира водач на МПС който не представи цитираните документи. В този смисъл, щом
на АНО не е станало ясно какво е нарушението, то същия не е изпълнил задължението си да
провери акта за неговата законосъобразност и обоснованост и неправилно е приложил
закона.
Констатираните съществени нарушения на процесуалните правила са съществени и
неотстраними, като са опорочили производството по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло.
По отношение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски съдът намира
следното:
С измененията на ЗАНН, публикувани в ДВ бр. 94/2019г. в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН е предвидена възможността в съдебните производства по ал. 1 страните да
претендират присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В конкретния случай предвид изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1
АПК /съгласно която - когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ/, в тежест на въззиваемата страна
следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360,00 лева.
Така мотивиран и на основание и чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 42-0001426/08.06.2021г., издадено от
Директор на РДАА” – гр. София, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр. за
нарушение на чл.89, т. 1 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ е наложено административно
наказание “глоба ” в размер на 2000 лева.
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН ОСЪЖДА РД“АА“- София да възстанови от бюджета на
4
ИА“АА“ на жалбоподателя Г.Б. С. ЕГН: ********** сумата от 360,00 лева ,
представляващи направени от последния разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5