№ 324
гр. Варна, 21.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. Ив. Денев
СъдебниТ.ка Н. Узунова
заседатели:Марияна В. Н.
при участието на секретаря Галина Г. Славова
и прокурора Ж. Ем. Е.
Сложи за разглеждане докладваното от Д. Ив. Денев Наказателно дело от общ
характер № 20243100201009 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ И. Ж. И., редовно призован, се явява лично и с адв.
П. Н., редовно упълномощен отпреди.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ:
М. Р. А., редовно призован, явява се лично и с адв. М. Я. от АК –
Добрич, редовно упълномощен.
Д. Т. А., редовно призована, не се явява представлява се от адв. М. Я. от
АК – Добрич, редовно упълномощен.
Т. М. Р., редовно призован, явява се лично, и с адв. Р. Г. от АК - Добрич,
редовно упълномощен от преди.
Х. К. Д., редовно призована, се явява. Представлява се от адв. П. И.,
редовно упълномощена отпреди.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
Й. Н. Й., нередовно призован /призовката върната в цялост с
отбелязване от длъжностното лице, че на адреса не е открит никой/, не се
явява.
Д. С. А., редовно призована, не се явява.
Т. Х. Д., нередовно призован /призовката върната в цялост, с
1
отбелязване от длъжностното лице, че по данни на майката на свидетеля,
същият се намира в Англия/, не се явява.
Т. Д. Й., води се от органите на РД „Охрана“- Варна.
Б. М. В., редовно призован, се явява.
К. И. К. се явява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. В. Б., редовно призована, се явява.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
На основание чл. 273 от НПК свидетелите се отстраняват от съдебната
зала.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да промените реда на съдебното следствие и да
бъде разпитано първо вещото лице.
АДВ. Я.: Нямам възражения.
АДВ. Г.: Не възразявам.
АДВ. И.: Не възразявам.
АДВ. Н.: Не възразявам.
СЪДЪТ, със съгласието на страните променя хода на съдебното
следствие, като ПРИСТЪПВА към изслушване заключението на вещото
лице Р. В. Б. преди изслушване на свидетелите.
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на
вещо лице Р. В. Б., изготвила съдебнопсихиатричната експертиза от
2
24.03.2024г. / лист 191-197 в том 1 от ДП № 167/2023г. по описа на РУП-
Провадия/.
Сне се самоличността на вещото лице Р. В. Б.- *******, без родство със
страните. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 НК.
Обещава да даде заключение по съвест и знание.
ВЕЩО ЛИЦЕ Б.: Притежавам две специалности- „Психиатрия“ и
„Съдебна психиатрия“. Поддържам заключението, което съм представила.
Нямам какво да добавя.
На въпроси на прокурора:
Според мен подсъдимият няма диагноза епилепсия, тъй като диагнозата
се поставя при стационарни условия в неврологично отделение, след като се
направи ЕЕГ, скенер и др. изследвания. Ако има психотично усложнение,
тогава ние, психиатрите, го лекуваме. По време на престоя в дневния
стационар не са регистрирани епилептични припадъци. Когато го
освидетелствах в ареста той не приемаше лекарства и не бяха също
регистрирани епилептични припадъци. Много са несигурни анамнестичните
данни- лекуван от някой лекар, той починал, не му зная името и т.н. Не се
поставя така тази диагноза, която е много сериозна по принцип. В конкретния
случай не считам, че има такава диагноза.
На въпроси на адв. Я.:
След като се постави диагноза епилепсия при стационарни условия,
лечението продължава амбулаторно, като лекарства се изписван от невролог
всеки месец безплатно. Тези лекарства могат да се закупят и от аптеката, но
някой трябва да напише рецепта. Антиконвулсивните лекарства без рецепта не
може да се закупят. И преди не можеше, и сега не може.
При лекарствения препарат диазепам е най- сложно закупуването му от
аптека, защото той е със специален начин на отпускане, преди беше с т.нар.
„зелена рецепта“, а сега е онлайн. Никой аптекар не продава без рецепта. Ако
лекарството е изписано, ще има следа в електронната система.
На въпроси на адв. Н.:
Подобни прояви той има от 12- годишна възраст. Епилепсията е два
вида. При единия вид- геноидна, т.е. е вродена, в резултат на някаква
наследствена предразположеност или възпалителни заболявания и травми по
3
време на бременността на майката и раждането. Другият вид е симптомна
епилепсия, която се получава в резултат на по- сериозно заболяване на мозъка-
фибрилно, възпалително. При скенер на главата, електроенцефалограма /ЕЕГ/
огнище ще има, но не винаги, защото възбудният заряд се консолидизира и
след като се получи припадък, той се разрежда. Тоест, и ЕЕГ-то не е много
сигурно да даде огнище. Ако е много тежка травмата, може да има следи,
които се виждат на скенера.
С реда на издаване на медицинско удостоверение по повод издаване или
продължаване на свидетелство за управление на МПС съм запозната само
дотолкова, доколкото аз съм си вадила такова, но доколкото зная не се изисква
консулт с невролог и някакви други изследвания. В последно време
медицинските свидетелства се издават от джипито за всички специалности.
Има списък от заболявания, при наличието на които служебно се забранява
издаване на такова медицинско удостоверение. Епилепсията е едно от тези
заболявания. Тогава се явяват на специализирана комисия. Книжката тогава се
издава не за голям срок, а всяка година или за две години. Лицето се
преосвидетелства, след като има много стабилна медицинска документация.
Ако джипито знае, че лицето има епилепсия, няма да му издаде медицинско
удостоверение. Джипито, при който е записан, е длъжен да попита лицето
дали страда от такива заболявания. Би следвало поне да е така. Тези лица се
водят на учет и невролозите им изписват безплатни лекарства. Има
диспансеризация.
В болницата не могат да го диспансеризират. За да се диспансеризира,
той трябва да отиде при невролог и неврологът да го диспансеризира. Няма
вече централизирана информация, вече се спазват правата на болната личност,
затова ние, психиатрите, нямаме единен регистър.
На въпроси на адв. И.:
Преди години много по- стриктно се водеше регистър на
диспансеризираните. Той трябва да отиде и да каже, че има заболяване, за да
може неврологът да го диспансеризира. Диспансеризацията е условие за
получаване на безплатни лекарства. Ако не е диспансеризиран, не може да
получи безплатни лекарства.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по
4
делото така прочетеното заключение и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА заключението на съдебнопсихиатричната експертиза от
24.03.2024г. на вещо лице Р. В. Б. /лист 191-197, том 1 от ДП № 167/2023г. по
описа на РУП- Провадия/.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице Р. В. Б. за явяване и
изслушване в днешното съдебно заседание, в размер на 110 лева, платими от
бюджета на съда. (издаден РКО)
АДВ. Н.: Предвид обстоятелството, че в предходно съдебно заседание
беше призован за разпит Б. В., желаем да дадем обяснение преди разпита на
този свидетел. Евентуално, ако възникне необходимост след разпита и на
подсъдимия, и на свидетеля, да бъдат поставени въпроси.
СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА възможност на подсъдимия да даде обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ: Уважаеми съдии, уважаеми съдебни заседатели,
съжалявам за това, което се случи, за инцидентите. Съжалявам, че почина Р..
Искам да изкажа моите съболезнование на нейните близки и на родителите й.
Съжалявам, че пострада и Х.. Аз също пострадах. Дълго време се лекувах. На
20.04. К. ми звънна и ме помоли да го закарам до Варна, за да си заложи
телефона, за да направи рождения ден на приятелката си Р.. Аз отидох и го
закарах до гр. Варна. До табелата на Варна карах аз, а в града- той. След това,
на връщане, на 21.04. К. ми звънна между 2:00 и 3:00 часа да отида до тях да
му помогна да запалим барбекюто и да наредим масите и столовете за
рождения ден. След това се прибрахме.
Към 06:00 - 07:00 часа К. ми звънна да ме покани на рождения ден и да
поиска музиката за рождения ден. Казах му, че не обещавам, че имаме гости
(на гости ми беше вуйчо ми Я. и вуйна ми Хр.). Към 09:30 часа ги закарах до
Житница, оставих ги пред дома им и оттам отидох директно в гр. Провадия да
измия колата. Оттам измихме колата и отидохме до големия паркинг пред
пощата, взехме си по един Ред бул (Red Bull), изпихме ги и К. ми звънна, като
ме помоли да закарам музика. Аз му казах „Добре, ще мина да заредя гориво и
ще тръгна към село“. Отидохме до вкъщи, натоварихме музиката и отидохме
5
у К. да я оставим. Там вече имаше гости, бяха Р., Х., на Х. приятеля и още
едно момче и момиче, които не познавам. Сипаха ни по една чаша кола,
седяхме още десет минути там и излязохме. Отидохме в село, на центъра да
поседим. Седяхме около десет- двадесет минути там. След това отидохме до
Провадия, отново до парка. Взехме по един Ред бул с брат ми, изпихме го и
казах на брат ми да отидем на рождения ден, защото се притеснявах за
музиката да не я разВ.т. Пристигнахме там, сипаха ни по една чаша кола.
Седяхме около час. К. ме изпрати на бензиностанцията за цигари. Като отидох
се видяхме с Петьо Чанкин и Т. Д.. Като се върнах му казах, че се видях с тях и
К. им звънна да дойдат на рождения ден и ги покани. Когато дойдоха те, мина
около час и половина- два, К. ме изпрати до Провадия отново за Ред бул-и. Аз
отидох и като се върнах К. звънна на негови приятели от Петров дол да ги
покани на рождения ден. Когато дойдоха момчетата, К. видя, че алкохолът е
на свършване и ме помоли да отида да купя алкохол. Аз отказах, защото вече
не ми се караше. Изпращаше ме доста пъти да отида за цигари и Ред бул- и и
му казах, че вкъщи имаме алкохол. Отидох в къщи, изпих един аулин, защото
бе болеше зъб, и взех една бутилка ракия и три бири. Когато се върнах К. не
хареса алкохола, извика Р. навън да говорят. Говореха нещо и Р. се върна
ядосана, поиска ключовете на колата, аз ги изкарах от джоба ми и й ги дадох у
нея, каза „чужда кола без собственика няма да карам“. Р. извика Х. и К. каза да
отида с нея. Аз имах една чаша кола, изпих я набързо, но колата ми имаше
различен вкус. Не можах да определя дали имаше алкохол вътре. Като
отидохме там, Р. слезе и аз се качих на връщане да карам аз, защото тя караше
доста бързо. Моите спомени са, че на бензиностанцията се качих аз да карам,
след това ми прилоша и се сменихме пак с Р. и аз седнах на дясната седалка.
Спомените ми са дотам. После дойдох в съзнание в болницата.
На въпроси на адв. И.:
Не помня как се блъснахме. Кока- колата я изпих на екс. С Р. се
сменихме преди „Солницата“ или след „Солницата“ някъде, не си спомням.
Смяната се случи като спрях колата. Казах, че ми е лошо и не мога да карам,
сменихме се с нея. Започна да ми прилошава, да ми се замъгляват очите, да ми
пищят ушите, това разбирам под прилошаване.
После потеглихме и вече нямам спомени. Караше Р.. Не си спомням как
потегли - бързо или бавно. Не си спомням полицаят да ме е питал кой кара.
6
Тогава бях в шок, не знаех с кого говоря и какво съм правил.
Изпих два Ред бул-а и преди това мисля, че изпих още един хел /HELL/.
Първият изпих, когато бяхме в Провадия, като измихме колата- около десет
часа, вечерта. Следващият Ред бул не си спомням час кога съм го изпил, около
дванадесет часа, пак в Провадия. Хелът /HELL/ през деня съм го пил, когато
си бях вкъщи. Не помня колко кока- кола изпих на масата. В този ден други
срещи, с други лица, извън Бозвелийско, не съм осъществявал. С Б. не съм се
срещал.
Когато пия Ред бул, ако съм изморен, ме ободрява. По принцип свикнах
с тях и ги пия. Не си спомням като тръгвах от село Бозвелийско дали се
чувствах бодър.
На въпроси на адв. Я.:
В кока- колата ми се стори странно, че има различен вкус, не като на
кола, а нещо горчиво. Аз я изпих набързо и не можах да определя дали имаше
алкохол или нещо друго в нея. По принцип алкохол преди това съм пробвал.
Уиски съм пробвал. Миризмата на алкохол мога да я усетя.
Усетих, че ми става лошо, когато тръгнахме от бензиностанцията. Качих
се да карам аз, защото към него момент не ми беше още лошо, но след като
изминахме няколко метра или километра, започна да ми става лошо, рязко
изведнъж ми прилоша. Преди това се чувствах добре, в кондиция и изведнъж
ми стана рязко лошо.
Хапчета пих- аулин, защото ме болеше зъба. Аулинът е прахче,
разреждам го и се жабуркам на зъба, след това го гълтам. Качих се на
бензиностанцията, защото Р. караше доста бързо, по- силно. Аз бях тогава на
дясната седалка, не обърнах внимание с каква скорост кара тя, но ми се стори
бързо. Аз се качих да карам преди това, защото тя кара бързо. Не си спомням
някое от момичетата да се е възпротивило на това, аз да шофирам автомобила.
Х. през това време стоеше мисля, че отзад, по средата. Тя отпред не е сядала
изобщо. Пия Ред бул от 15-16- годишен. Когато се качихме с Р. в колата, не си
спомням дали сме си сложили колани.
На въпроси на адв. Н.:
Същата вечер, когато ходихме в дома на К., бяхме с брат ми. В Житница
когато ходихме, за да закарам нашите гости, брат ми също беше с мен. Когато
7
ходихме до Провадия да зареждаме, брат ми пак беше с мен. Когато занесохме
музиката отново беше с мен. Когато срещнах двете момчета от селото - Т. и
Петьо, брат ми на бензиностанцията не беше. Срещнахме Петьо, когато
отидох за цигари, тогава бях сам.
На рождения ден имаше хора с автомобили- К. имаше автомобил, на Х.
приятеля й имаше автомобил, почти всички имаха автомобили. Те пиеха,
затова изпратиха мен.
Когато ходих до село Житница не съм срещал Б., познавам го. Той беше
на центъра и сигурно ме е видял, като съм минал оттам. Не съм видял Б. в
Житница. Освен в Житница, след като оставих гостите, не съм ходил в друго
село. Отидох до Провадия и после в нашето село- с. Бозвелийско. През това
време бях с брат ми.
С Б. бяхме приятели и братовчеди, но той имаше връзка с моето бивше
гадже, с което той е сега. Аз като се хванах с нея и вече сме гаджета, с Б. си
развалихме отношенията. За Г. става въпрос. Тя идва у нас, остава на гости,
вече близо две години.
На смяната ни с Р. на бензиностанцията не възразиха Х. и Р.. Преди
болницата имам леки спомени, чух гласове на нашите, дойдох в съзнание в
болницата. Нямам много спомени от събитието.
Зная, че съм болен от епилепсия. Не съм ходил на лекар скоро, като бях
по- малък, към 12-13 годишен ме водиха на един лекар, но помолиха да не се
разчува, защото се срамуваме. Ходихме на лекар, оттам вече от нашите
разбрах, че имам тази болест. Симптомите са припадъци, изпускания, леки
гърчове. В болницата бях около 14 дни, главата ми беше спукана, ръката
счупена, имам два счупени прешлена, имам белези по лицето.
На въпроси на адв. Я.:
Припадъците ги получавах рядко, в месеца поне два- три пъти.
Усещания преди припадъците нямах, изведнъж идваха. Преди катастрофата
припадах пак, не си спомням колко преди това. Изведнъж ми става така и
припадам. Като се свестя нямам никакви спомени, че съм припадал, идвам
леко на себе си, постепенно се събуждам от припадъците.
Книжка имам от месец преди катастрофата. Медицинското за книжката
си изкарах от личния доктор. Той не знаеше за припадъците ми, ние го
8
криехме това нещо. Не съм ходил никъде да се лекувам. Пиех лекарства
вкъщи, пиех отначало епилепсин, диазепам и вече след катастрофата, като
отидох в дневния стационар ми изписаха атаракс, линефор. Купувахме ги с
рецепта. Някакъв доктор ми даваше рецептата. Първият доктор беше от
Провадия, забравих му името. После от тук си взимах лекарствата. Преди
катастрофата, месец и нещо преди нея, пиех само диазепам. Когато ми се е
налагало, тогава пиех. Рецептите за последния диазепам взимах от Варна. Аз
си ги купувах и си ги имахме вкъщи диазепам.
Припадах най- често вкъщи. В училище не ми се е случвало да
припадам, на улицата не ми се е случвало. Освен семейството ми, мисля, че
други хора не са ме виждали припаднал. Баща ми най- често се случваше до
мен, когато бях припадал.
АДВ. И.: Моля за пет минути почивка.
В 11:17 часа съдът дава 10 минути почивка.
Заседанието продължава в 11:30 часа.
СЪДЪТ намира, че с оглед изясняване на обективната истина, е
наложителен повторен разпит на разпитания вече свидетел К. И. К., поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА към повторен разпит на свид. К. И. К.- със снета по
делото самоличност.
СВИДЕТЕЛЯТ К. И. К. : Живея в с. Бозвелийско, в къщата на
родителите ми. Безалкохолното предлагахме в стъклени, водни чаши. Уискито
не помня какво точно беше. Не беше известно, обикновено беше, около 20-30
лева струваше. Не беше с по- висок градус, е било малцово уиски. На
подсъдимия не помня да съм му наливал, не помня и някой друг да му е
наливал.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля К..
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свид. Б. М. В.- роден на ******
българин, български гражданин, без родство с подсъдимия и с пострадалите, с
9
основно образование, ЕГН **********. Предупреден за отговорността по чл.
290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
СВИД. Б. М. В.: Познавам И..
На въпроси на адв. Я.:
Зная за произшествието. С И. съм се виждал след произшествието,
когато излезе от болницата. Водил съм разговор с него. Попитах го как са
момичетата, той ми каза „едната е пукната, другата не става за нищо, цялата е
счупена“.
И. вечерта дойде у нас за наркотици, в дванадесет часа, същия ден, преди
да стане катастрофата. Бяха с брат му и още едно момче. Взеха наркотици,
преди това той имаше у него, бяха надрусани. Отидохме в Синдел да вземем
наркотици. Ние ги взехме. Той дойде у нас за наркотици, защото аз познавам
такива в Синдел. Затова отидохме там. Наркотиците бяха само кристали, трева
не. Трева той имаше в себе си.
След като взехме наркотиците от Синдел, видях същата вечер И. да
употребява наркотици, кристали. Имаше около един грам кристали. Само този
грам купи той и го употреби. След това той остана в Житница.
С И. не сме роднини. Г. я познавам. С нея просто бяхме приятели. Тя в
момента живее с него, от две години живее с него. Преди това бяхме просто
приятели с нея, гаджета не сме били.
Извикаха ме полицаите и аз отидох да свидетелствам срещу него. Аз
самичък отидох.
АДВ. Н.: Моля да извършите очна ставка между свидетеля Б. В. и
подсъдимия И. И..
СЪДЪТ, констатирайки съществени противоречия между показанията
на току- що разпитания свидетел Б. В. и обясненията на обвиняемия И.,
намира че за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо
провеждането на очна ставка между тях, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
На основание чл. 143, ал.1 НПК съпоставя в очна ставка обвиняемия И.
И. и свидетеля Б. В..
Въпрос на съда: Познавате ли се със свидетеля Б. В.?
10
ПОДСЪДИМИЯТ: Познаваме се с Б. В. от село Житница.
СВИД. В.: Да, вярно е това, което каза И., далечни братовчеди сме с
него.
Въпрос на съда: В какви отношения сте сега?
ПОДСЪДИМИИЯТ: Сега не сме в никакви отношения, преди бяхме
близки. Ние сме братовчеди от рода на майка ми, втори- трети, четвърти, там
някъде.
Въпрос на съда: Отговаря ли на истината това, че сте ходили да търсите
кристали?
ПОДСЪДИМИЯТ: Не сме ходили да търсим кристали, не съм бил в дома
му преди катастрофата.
СВИД. В.: Той дойде вечерта у нас, майка ми беше също там. Тя ми каза
„недей да отиваш“, но аз отидох. Беше около дванадесет часа, вечерта. Брат
му беше също в колата и още едно момче.
Въпрос на съда: Живеете ли заедно с Г.? Отговаря ли на истината това,
че тя не е била гадже на свидетеля?
ПОДСЪДИМИЯТ: Не е вярно, че не са били гаджета с Г., бяха гаджета,
даже има снимки във Фейсбук, мисля, че три години бяха гаджета.
Въпрос на съда: Как стана така, че ти му я отне?
ПОДСЪДИМИЯТ: Те се разделиха и след това станахме гаджета с нея.
СВИД. В.: Не е вярно това, просто приятели бяхме с Г..
-ви-
АДВ. Я.: Посещавал ли е подсъдимия село Житница на 21 срещу 22
ри
април с лекия автомобил „Опел Вектра“?
-ви
СВИД. В.: Дойде у нас вечерта на 21, с неговия автомобил. Чаках го
на портичката, излязох навън да го чакам. Той караше автомобила.
ПОДСЪДИМИЯТ: В село Житница ходих преди това да закарам вуйчо
ми и вуйна ми. Преди катастрофата беше, около девет и половина.
Въпрос на съда /към свидетеля/ : Вие в кое село живеете?
СВИД. В.: Живея в село Житница.
Въпрос на съда /към подсъдимия/: В дома на свидетеля ходихте ли?
11
ПОДСЪДИМИЯТ: Не.
АДВ. Я.: Ходил ли е някой от тях двамата заедно или поотделно до село
Синдел тази, същата вечер?
СВИД. В.: В село Синдел същата вечер ходих. Бяхме с него, брат му и
още едно момче Преско. Ходихме за наркотици.
ПОДСЪДИМИЯТ: Не съм ходил никога в това село, даже не зная накъде
се намира.
АДВ. Н.: Вземал ли е подсъдимият кристали 6-7 линии пред свидетеля?
ПОДСЪДИМИЯТ: Не, аз не употребявам наркотици.
СВИД. В.: Взимал е. Взе десет лева, нави ги на фунийка, начерта седем
линии. Тримата взеха- брат му, той и още едно момче Преско, общо взеха тези
седем линии. Видях, че и подсъдимият взема.
ПОДСЪДИМИЯТ: Аз казвам истината.
СВИД. В.: Аз казвам истината.
Страните заявиха, че нямат други въпроси.
Очната ставка приключи, след изчерпване на въпросите.
Със съгласието на страните съдът освобождава свидетеля Б. М. В..
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Т. Д. Й. и сне
самоличността му: ***** без родство с подсъдимия, с висше образование,
пенсионер, вдовец, българин, български гражданин, ЕГН **********.
Предупреден за отговорността по чл. 290, ал.1 от НК, обещава да говори
истината.
СВИД. Т. Д. Й.: Аз съм дядо на Р., тя е дъщеря на дъщеря ми, по
майчина линия. На обяд разбрах за смъртта на Р. от другата ми дъщеря, която
ми се обади по телефона и ми съобщи тъжната вест. След това се включих по
интернет във Фейсбук и видях, че вече беше отразено това там. Въобще не е
здравословно това, което се отрази на дъщеря ми след това.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
Със съгласието на страните съдът освобождава свидетеля Т. Д. Й..
ПРОКУРОРЪТ: Държим да бъдат прочетени показанията на неявилите
12
се свидетели.
АДВ. Н.: Не възразявам да бъдат прочетени показанията на неявилите се
свидетели, с изключение на свидетеля Й. Й.. Няма някакъв особен смисъл да
бъде лично разпитан свидетеля Й.. Това обстоятелство го разкрихме на
подсъдимия и на неговите внуци. Според тях имат значение неговите
показания, същият ходел на две работи, че до обяд, след обяд и вечер като
нощен пазач, а до обяд на друга работа. Предполагам, че затова не е дошъл в
днешно съдебно заседание. Нищо особено не казва свидетелят Й. Н. Й.-
пазачът в кравефермата, освен, че от неговия мобилен телефон е било първото
прозвъняване на тел.112.
Не възразявам да бъде прочетен протокола за разпит на свидетеля Т. Х.
Д., за когото има данни, че е в чужбина, установил се е там и работи във
Великобритания понастоящем.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА докладна записка, обективираща изявление, че на
14.02.2025г. е установено, че свидетелят Д. С. А. е в изключително влошено
здравословно състояние и не може да се яви в съдебно заседание на
19.03.2025г.
АДВ. Н.: Моля да бъдат прочетени и показанията на свидетеля Д. С. А..
АДВ. Я.: Нямаме искания. Даваме съгласие за прочитане на показанията
на неявилите се свидетели, на основание чл.281 НПК, а прокуратурата ще
прецени дали ще иска заличаване на свидетеля Й.. Лично за нас неговите
показания не са от изключителна важност, за да бъдат инкорпорирани на всяка
цена в доказателствената маса. Има достатъчно други доказателства. Тези
дела са от категорията „експертни дела“.
СЪДЪТ намира, че за изясняване на обстоятелствата по делото е
необходимо назначаването на комплексна експертиза, с участието на съдебен
медик и психиатър, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА КОМПЛЕКСНА ЕКСПЕРТИЗА, с участието на
съдебен медик и психиатър, която да отговори на въпроса: установената
концентрация на алкохол в кръвта и установеното време на алкохолна
консумация, на какво количество консумиран концентриран алкохол
13
отговаря? Психиатърът да отговори на въпроса: с оглед установеното
количество алкохол възможно ли е да бъде консумирано такова,
примесено с безалкохолно във водна чаша, без да се установи, че
безалкохолната напитка е примесена с алкохол, като за конкретните
милилитри на чашата и вида концентриран алкохол да се ползват
свидетелските показания.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица д-р Д. Д. и д-р К. К..
ЗАДЪЛЖАВА вещите лица да представят заключението си не по-късно
от седем дни преди датата на съдебното заседание.
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в
съдебно заседание на 09.05.2025г. от 11:00 часа, за която дата и час страните
са уведомени от днес.
ПОСТАНОВЯВА принудително довеждане в следващото съдебно
заседание на свидетеля Й. Н. Й..
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
12:10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14