Р Е Ш
Е Н И Е
№ 55/29.01.2018 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на двадесет
и шести януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря А*** А*** и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка
касационно административно - наказателно дело № 16 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение
№409 от 24.11.2017 г. по АНД № 1537 по описа за 2017г. на Районен съд – Монтана,
с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0996-002443 от 09.08.2017год. на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР
гр.Монтана. С наказателното постановление на М.Д.И. *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00 лева /двеста лева/, на
основание чл.179, ал.2, пр. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.47 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател М.Д.И. ***, редовно призован не се явява, не се
представлява, постъпила е писмена защита. В жалбата и в писмената защита по
делото навежда доводи за неправилност на решението на първата инстанция поради противоречие
с материалния закон, нарушаване на процесуалните правила и необоснованост на
решението.
Ответника по касационната жалба ОД МВР гр.Монтана, сектор „Пътна полиция” редовно
призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт К*** Д*** , като
по съществото на делото оспорва жалбата, счита решението на въззивния съд за
правилно и законосъобразно, отрича наличието на касационните основания за
неговата отмяна, като излага конкретни съображения в тази насока.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че
жалбата е неоснователна, поради което атакуваното решение на въззивния съд следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН настоящият състав счита същата за ОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Въведеното оплакване за
необоснованост, която съгласно изричната регламентация на чл.348 от НПК, не
може да бъде касационно основание, поради което не подлежи на обсъждане, вкл. в
контекста на чл.220 от АПК.
За да постанови обжалваното решение, Районният съд, въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства приел за
установено следното от фактическа страна: на 14.07.2017год. около 17,40часа в гр.Монтана, на ул.”Я*** ”, посока от бул.”Т***
м***” към ул.”М*** ” касационният жалбоподател М.Д.И. ***
управлявал лек автомобил марка „Т*** ”, модел „К*** ” с рег. № ***, като приближавайки кръстовището с ул.”М*** ”, при
наличие на пътен знак Б-2, не спира и блъска намиращото се в кръстовището МПС –
лек автомобил марка „А*** 4” с рег. № ***, с което реализира ПТП с материални щети. Въззивният съд е счел, че от събраните гласни
доказателства безспорно се установява начина на извършване на ПТП-то, респ. от
правна страна, че нарушителят е осъществил състава на визираното в НП
нарушение. Приел е, че в хода на производството не са допуснати съществени
нарушения на производствените правила, поради което и е потвърдил оспореното
наказателно постановление.
Касационната
инстанция намира решението на районния съд за неправилно, поради което следва
да го отмени. Касационният състав на Административен съд Монтана не споделя
изводите на районния съд относно приетото за установено и доказано извършено
административно нарушение от страна на жалбоподателя, касатор в настоящото
производство.
Съгласно разпоредбата на чл.47 от ЗДвП - водач на ППС, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с
такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението, които имат предимство. Адресат на това правило са водачите на ППС,
които нямат предимство за преминаване по кръстовище, като в същото време
тяхната скорост следва да е съобразена с конкретната пътна обстановка.
По делото липсват каквито и да са
доказателства относно скоростта на движение на лекия автомобил управляван от
касатора. Извън горното механизмът на настъпване на ПТП-то не е изяснен от
полицейските служители. Органите на реда са пристигнали след произшествието, но
не е измерен спирачния път на лекия автомобил, от който да може да бъде
направен извод за скоростта, с която се е движил водача, съобразена ли е била
тази скорост с допустимата скорост за движение на ППС в населено място, ако е била
в рамките на допустимата скорост, би ли настъпило ПТП. Следователно
пътнотранспортното произшествие не е в причинна връзка с допуснатото от
касатора нарушение на правилото за движение по чл.47 от ЗДвП. Изложените
пропуски при изясняване на фактическата обстановка налага извод, че не е
доказана причинната връзка между действията на касатора и настъпилия вредоносен
резултат, чието наличие е част от обективните признаци на вмененото с АУАН
нарушение.
Събраните доказателства сочат на
нарушение на разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП, а именно на кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на ППС
от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство.
Факта, че касатора след като е
видял, че автомобила на другият водач се движи на кръстовище е следвало да
изчака същият да премине и едва след това да продължи движението си. Като не го
е сторил, той безспорно е нарушил разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП от раздел
„Преминаване през кръстовище”.
При така събраните доказателства по
делото, настоящият състав на АС Монтана, приема, че в проведеното
административно-наказателно производство не е установено по безспорен начин
касационният жалбоподател да е извършил от обективна и субективна страна
описаното в АУАН и НП административно нарушение, квалифицирано от АНО по чл.47
от ЗДвП. Тежестта на доказване на извършеното административно нарушение по
силата на закона е на административно-наказващият орган. Същият следва с
допустими доказателствени средства да установи по безспорен начин факта на
извършеното административно нарушение и вината на нарушителя. В конкретния
случай нарушението и вината на касатора не са безспорно установени, поради
което издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно следва да
бъде отменено. Решението на Районен съд - Монтана, с което е потвърдено
наказателното постановление, като неправилно, също следва да се отмени.
По изложените
съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №409 от 24.11.2017 г. по АНД
№ 1537 по описа за 2017г. на Районен съд – Монтана,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 17-0996-002443 от 09.08.2017год. на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР
гр.Монтана, с което на М.Д.И. ***, за извършено нарушение на чл.47 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200.00 лева /двеста лева/, на основание чл.179, ал.2,
пр. първо от ЗДвП.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: