Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
гр. Първомай, 14.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на петнадесети
януари две хиляди и двадесета година, с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 161
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 327, ал. 1 от Търговския
закон (ТЗ) във вр. с чл. 79, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът „ХЛ-ТопМикс” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от П.Г.Д и С.С.К. в качеството на управители и по процесуално пълномощие от адв.
С.Т. и Т.С.Т., вписани в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция:
***, моли съда да осъди ответника „АСКЛЕП – П” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.Х.Х. в качеството на управител, да му заплати сумата от 12 490, 34 лева
(дванадесет хиляди четиристотин и деветдесет лева и тридесет и четири
стотинки), представляваща неплатен остатък от продажна цена (с начислен ДДС) по
сключен между страните Договор за покупко-продажба на фуражи, за който е
издадена Фактура № **********/26.08.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 02.04.2019 г., до окончателното й изплащане.
претендира присъждане и на сторените в настоящото и
в обезпечителното производство съдебно-деловодни разноски.
Исковата
претенция се обосновава с фактически твърдения, че по силата на сключен между
страните Договор за покупко-продажба ищецът се задължил да продаде на ответника
и на 26.08.2017 г. му доставил комбинирани фуражи, за които му издал Фактура № **********/26.08.2017 г., а последният се ангажирал да заплати на продавача за тях в срок до
25.09.2017 г. цена в размер на 20 645, 94 лева (с начислен ДДС),
редуцирана впоследствие на 19 490, 34 лева (с начислен ДДС) въз основа на
Кредитно известие № **********/28.08.2017 г. за сумата от 1 155, 60 лева
(с начислен ДДС).
Релевира
се, че купувачът изпълнил частично дълга си, престирайки на 22.12.2017 г.
единствено сумата от 7 000, 00 лева.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил процесуалното си право
на писмен отговор.
В открито съдебно заседание страните, редовно
призовани, не се явяват и не се представляват, като ищцовото дружество чрез
процесуалния си пълномощник адв. С.Т. депозира Молба вх. № 198/14.01.2020 г., с
която пледира за уважаване на иска до размера на непогасения остатък от
процесното задължение, възлизащ на 490, 34 лева след приспадане на предприетите
от ответника след завеждане на процеса доброволни плащания.
След преценка на събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във
вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
В настоящия
спор претенцията черпи правното си основание от приложимата по препращане от
чл. 288 от ТЗ норма на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, според която, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или
да иска обезщетение за неизпълнение.
Предвид казаното основателността на разглеждания иск е
предпоставена от установена при условията на пълно доказване обвързаност на спорещите
от валиден договор за покупко-продажба, по който ищецът е изправна страна, а
изискуемостта на съдебно заявеното му вземане е настъпила.
Съвкупната
преценка на приобщените писмени доказателства позволява да се заключи, че
страните са обвързани от действително правоотношение по търговска
покупко-продажба по смисъла на чл. 318, ал. 1 от ТЗ, възникнало въз основа на
сключен помежду им Договор, за който ищецът е издал Фактура № **********/26.08.2017 г. (л. 5) и въз
основа на който се е задължил да продаде на ответника комбинирани фуражи,
а последният – да му заплати за тях в срок до 25.09.2017 г. цена в размер на
20 645, 94 лева (с начислен ДДС), редуцирана впоследствие на 19 490,
34 лева (с начислен ДДС) с Кредитно известие № **********/28.08.2017 г. за
сумата от 1 155, 60 лева с начислен ДДС (л. 7).
В съответствие
с чл. 183 от ЗЗД във вр. с чл. 288 от ТЗ и с чл. 327, ал. 1 от ТЗ по силата на договора за търговска продажба на движими
вещи, който се характеризира като транслативен, двустранен, консенсуален,
неформален, възмезден и комутативен, продавачът се ангажира да прехвърли
правото на собственост върху стоките и да ги предаде, а купувачът – да ги
получи и да заплати уговорената за тях продажна цена.
Видно от приложената Товарителница за обществен
автомобилен превоз в страната № 0004455/26.08.2017 г. (л. 6) ищцовото дружество е изпълнило породеното в негова тежест задължение за
прехвърляне на собствеността върху предмета на сделката и за фактическото му
предаване, а купувачът е заплатил част
от цената, като на 22.12.2017 г. е престирал сумата от 7 000, 00
лева, а в хода на текущия процес – и сумата от 12 000, 00 лева. Съобразявайки
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК така настъпилия след подаване на исковата
молба факт на частично погашение на дълга, съдът е мотивиран да постанови
решение, с което да уважи иска за неплатения остатък от цената в размер на 490, 34 лева, доколкото данни за издължаването му не са събрани,
а за разликата до пълния предявен размер да отхвърли претенцията като
неоснователна.
Подлежи на присъждане и дължимата се за забавата законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 02.04.2019 г., до окончателното й изплащане.
С оглед на визирания
правен резултат са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за възлагане
на ответника на отговорността за репариране на сторените от ищеца
съдебно-деловодни разноски, като в случая, въпреки частичното отхвърляне на
иска, процесуалната привилегия, предвидена в чл. 78, ал. 2 от ГПК е неприложима,
по съображения че именно виновното договорно неизпълнение на ответната страна е
провокирало ищцовия интерес от съдебна защита на притезанието в първоначалния
му размер (в този смисъл Определение № 674 от 23.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 597/2011 г., IV г. о., ГК,
и Определение № 688 от 2.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2337/2014 г., I т. о., ТК).
Предвид гореизложеното
ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца разходите му по водене на
настоящото и обезпечителното производство по ч. гр. дело № 505/2019 г. по описа
на Районен съд – Асеновград, възлизащи общо на 3 134, 61 лева, от които:
499, 61 лева – внесена държавна такса за разглеждане на иска; 40, 00 лева –
внесена държавна такса за разглеждане на искането за налагане на обезпечение; 15,
00 лева – внесена държавна такса за вписване на издадената Обезпечителна
заповед от 05.03.2019 г. в Служба по вписванията – Асеновград; 1 380, 00
лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита по
настоящото производство, уговорено с Договор за правна защита от 20.02.2019 г.
(л. 51 – л. 53), и заплатено, съгласно Потвърждение за плащане реф. №
*********/21.02.2019 г. (л. 50), издадено от „ПроКредит банк“ ЕАД, и
1 200, 00 лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална
защита по обезпечителното производство, уговорено с Договор за правна защита от
20.02.2019 г. (л. 47 – л. 49), и заплатено, съгласно Потвърждение за плащане
реф. № *********/21.02.2019 г. (л. 46), издадено от „ПроКредит банк“ ЕАД.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „АСКЛЕП
– П” ООД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от М.Х.Х. в качеството на управител, да заплати на „ХЛ-ТопМикс” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от П.Г.Д и С.С.К. в качеството на управители и по процесуално пълномощие от адв.
С.Т.и Т.С.Т.,
вписани в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция:
***, както следва:
Ø
сумата от 490,
34 лева (четиристотин и деветдесет лева и тридесет и четири
стотинки), представляваща неплатен остатък от продажна цена (с начислен ДДС) по сключен
между страните Договор за покупко-продажба на фуражи, за който е издадена
Фактура № **********/26.08.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 02.04.2019 г., до окончателното й изплащане,
Ø
сумата от 3 134,
61 лева (три хиляди сто тридесет и четири лева и шестдесет и една стотинки) –
съдебно-деловодни разноски за държавни такси и квалифицирана процесуална защита
от един адвокат по настоящото производство и по ч. гр. дело № 505/2019 г. по
описа на Районен съд – Асеновград, като за разликата над уважения до пълния
предявен размер ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
СМ/МИ