№ 8375
гр. София, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110125391 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 144896/30.04.2024г. на СРС,
подадена от Б. А. С. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.
Ищцата Б. А. С. чрез адв. Е. И. – АК-Пловдив, е предявила срещу ответниците
искове с правно основание по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл.
143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:
срещу „Кредисимо“ ЕАД:
иск за признаване за установено между страните, че сключеният между
него и ищцата Договор за потребителски кредит № 2930228/28.02.2024г. е
нищожен;
срещу „Ай Тръст“ ЕООД:
иск за признаване за установено между страните, че сключеният между
него и ищцата Договор от 28.02.2024г. за поръчителство към Договор за
потребителски кредит № 2930228/28.02.2024г. е нищожен.
Ищцата твърди, че сключила с „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит
№ 2930228/28.02.2024г., по силата на който получила в заем сумата от 5000,00 лева при ГПР
от 48,21% и годишна лихва от 40%. „Кредисимо“ ЕАД използвало заблуждаваща търговска
практика, водеща до неравноправност на уговорката за размера на ГПР и нейната
нищожност. Тъй като имало уговорено възнаграждение за фирма-поръчител, то следвало да
се включи при изчислението на ГПР. Това обаче не било сторено, поради което и посоченият
в договора процент бил нереален, потребителят бил въведен в заблуждение, като само на
това основание договорът бил нищожен. Дори и целият договор да не е нищожен, то
нищожна била уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник. Спешно
нуждаейки се от пари, ищцата избрала опцията за сключване на договор с поръчител, който
бил определен от кредитодателя, като според подписания на 28.02.2024г. договор следвало
да заплати на поръчителя възнаграждение в значителен размер. Изискването за сключване
на договор за обезпечение по начина, по който било въведено в договора, прехвърляло риска
от неизпълнение на задължението на заемодателя на направи оценка на
кредитоспособността на заемополучателя по недопустим начин на последния. Тази уговорка
била недействителна. Договорът за поръчителство бил с акцесорен характер, поради което
1
не можел да съществува при положение, че главното правоотношение не съществува.
Нарушавал се принципът на справедливостта.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД чрез юрк. А. И. е
депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 403368/11.12.2024г. на СРС, с който оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Не оспорва, че е сключил с ищцата
описания в исковата молба договор при посочените параметри, като общо дължимата по
него за връщане сума била 7410,86 лева. Изтъква обаче, че ищцата имала и неплатени
задължения по договора за кредит. Обосновава, че законосъобразно и правилно е посочен
размерът на ГПР. Заемополучателят нямал информация за размера на възнаграждението на
поръчителя и нямал задължение да го включва в ГПР, още повече, че се касаело за
възнаграждение по договор за поръчка. Сочи, че сключването на договор за поръчителство
не е задължително, а само опция, като обезпечените и необезпечените кредити не се
отпускали по различен начин. Не оспорва, че в ГПР е включена само възнаградителната
лихва по кредита.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД чрез юрк. С.С. е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 371550/18.11.2024г. на СРС, с който оспорва предявения
иск като недопустим и неоснователен. Не оспорва, че е сключил с ищцата описания в
исковата молба договор за поръчителство, както и че е налице сключен между нея и другия
ответник договор за кредит. Дружеството е сключило договор за поръчителство, по който се
е задължило да гарантира за ищцата по договора за кредит срещу възнаграждение от 4178,39
лева, размерът на което бил съобразен с поетия риск, като възнаграждение се дължало само
за времето, през което се предоставяла услугата. Сключването на договора за поръчителство
ставало след сключване на договора за кредит, като се изтъква, че заемополучателят имал
възможност да сключи договора за кредит и без обезпечение, тъй като обезпечените и
необезпечените кредити на „Кредисимо“ ЕАД не се отпускали по различен начин и
обезпечението не било задължително условие за получаване на кредит. Оспорва се
договорът за поръчителство да противоречи на добрите нрави, съответно да съставлява
скрито оскъпяване на кредита.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД чрез юрк. А. И. е
предявил срещу първоначалната ищца Б. А. С. иск с правно основание по чл. 430, ал. 1 ТЗ
вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр за осъждане на Б. А. С. да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата от
888,76 лева, представляваща част от общо дължимата по договора главница в размер на
4749,46 лева, а именно – главницата по дължимите вноски от трета до осма включително,
ведно със законната лихва от подаване на насрещната искова молба /18.11.2024г./ до
окончателното изплащане на сумата. При условията на евентуалност, ако предявеният иск
бъде отхвърлен, то се предявява иск по чл. 23 ЗПКр за осъждане на Б. А. С. да заплати на
„Кредисимо“ ЕАД сумата от 3578,00 лева, представляваща чистата стойност на кредита,
ведно със законната лихва от подаването на насрещната искова молба /18.11.2024г./ до
окончателното изплащане на сумата. Основателността на исковете си дружеството
обосновава с това, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит №
2930228/28.02.2024г. за сумата от 5000,00 лева, при годишна лихва от 40% и ГПР 48,21%. По
него заемополучателката следвало да върне общо 7410,86 лева /5000,00 лева главница и
2410,86 лева лихва/. С. платила 1427,96 лева, от които се покрили 250,54 лева за главница по
първа и втора вноска, 335,21 лева за възнаградителна лихва по първа и втора вноска, както и
част от лихвата за трета месечна вноска /5,96 лева/, 100,00 лева за такси по тарифа, 736,25
лева разпределени към „Ай Тръст“ ЕООД за погасяване вземането по договора за
предоставяне на поръчителство. Така оставали дължими 888,76 лева за главници по
месечните вноски от трета до осма, както и възнаградителна лихва по тези вноски в размер
на 879,33 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 211, ал. 2 ГПК ответницата по насрещните искове Б.
А. С. чрез адв. Е. И. – АК-Пловдив, е подала Писмен отговор на насрещна искова молба, вх.
№ 8118/10.01.2025г. на СРС, с който оспорва насрещните искове като неоснователни и
недоказани. Твърди, че не дължи процесните суми, тъй като е заплащала задълженията си
съобразно погасителния план и няма основание за настъпване на предсрочна изискуемост.
Тъй като договорът за кредит бил нищожен, то дружеството-заемодател получило
недължимо по него сумата от 3020,19 лева /820,19 лева за договорна лихва и 1200,00 лева за
възнаграждение за поръчителство/, с която сума се прави възражение за прихващане.
За насрочените по делото публични съдебни заседания ищцата не се явява, като
никоя от страните не изпраща представител. Становище изразяват в писмен вид, като се
2
поддържат заявените по делото претенции и позиции.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове, становището и възраженията в отговора ú, съответно
подадената насрещна искова молба и отговора на същата, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба и насрещната искова молба са подадени от надлежно легитимирани
страни при наличие на правен интерес от производството, като предявените с тях искове са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по първоначално
предявените искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и
чл. 124, ал. 1 ГПК е и за двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на
предпоставките, установяващи недействителността на договорните клаузи на сочените от
него основания. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на
сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че
ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. По предявения
насрещен иск доказателствената тежест е за ищеца по него, който следва да установи
сключен между страните договор, включително дадено съгласие на потребителя,
действителност на договора, предоставяне на отпуснатата в заем сума, настъпване на
падежа/предсрочната изискуемост. В тежест на ответника по насрещния иск е да установи
плащане на задължението, съответно обстоятелствата, които го освобождават от това
задължение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
По делото не се спори, че между Б. А. С. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за
потребителски кредит № 2930228/28.02.2024г., съответно, че между Б. А. С. и „Ай Тръст“
ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2024г., със съдържание
съобразно посоченото в исковата молба и представените по делото копия от договорите.
По първоначално предявените искове:
Видно от заключението на изслушаното по делото заключение на вещо лице по
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвена от
компетентно вещо лице, при пълно, изчерпателно и ясно дадени отговори на поставените
въпроси и без индикации за неправилност, Б. С. е заплатила по договорите общо 1422,00
лева, от които 250,54 лева са отишли за погасяване на главницата, 335,21 лева за погасяване
на лихвата, 100,00 лева за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, както и
736,25 лева за вноски по договора за поръчителство. Вещото лице е изчислило, че, ако
възнаграждението по договора за поръчителство се включи при изчисляването на ГПР, то
размерът на същия възлиза на 175,17%.
Според данните от Търговския регистър, който е публичен (чл. 9 и чл. 11 ЗТР),
едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител "Ай Тръст" ЕООД е
"Кредисимо" ЕАД. Вписаните в Търговския регистър обстоятелства, съобразно чл. 5 и чл. 9,
ал. 2 ЗТРЮЛНСЦ вр. чл. 16, ал. 1 ТЗ се считат за публично известни, включително на
третите лица, като за тях, с оглед нормата на чл. 23, ал. 6 ЗТРЮЛНСЦ, липсва необходимост
от представяне на нарочни доказателства.
Действително договорът за потребителски кредит и този за предоставяне на
поръчителство формално са оформени като самостоятелни договори. Те обаче са
функционално свързани, защото договорът за поръчителство е във връзка с договора за
кредит, обезпечава вземането на кредитодателя, сключен е в негова полза и с лице, одобрено
от него, според текста на самия договор. Затова договорът за поръчителство има акцесорен
характер. В тази връзка следва да се обърне внимание, че възнаграждението по договора за
гаранция реално е платимо на кредитора по договора за заем и потенциално се изплаща на
последния ведно с вноските по кредита. Отчитайки свързаността между заемодателя и
дружеството-гарант, съдът приема, че това е сторено, за да бъде заобиколена нормата на чл.
19, ал. 4 ЗПКр, като формално бъде посочен ГПР от 48,21%. Той обаче не е действителен,
тъй като в него не е отчетено възнаграждението по гаранционната сделка: Това
3
възнаграждение съставлява част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр, §
1, т. 1 ЗПКр и чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,
поради което реалният ГПР по договора не е този, посочен в него, като и надхвърля лимита
по чл. 19, ал. 4 ЗПКр. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр,
потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите, които
следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл. 11
ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПКр, тъй като се касае за
необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. В случаите, когато в договора за
потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, които обаче не включва
всички разходи, които нормативната база изисква да бъдат отчетени при изчислението му, то
договорът за потребителски кредит следва да се счита за нищожен /арг. Решение от
21.03.2024г. по дело № С-714/2022г. на СЕС/.
Създадената обща конструкция от два договора с потребителя - за кредит и за
поръчителство, като на насрещната на потребителя страна и по двата от тях стоят две
свързани лица, на практика съставлява разделяне на приходите от кредита чрез тези два
свързани стопански субекта с цел да се заобиколят законовите норми за защита на
потребителите и да се натовари заемополучателят с допълнителни и чрезмерни плащания.
При факта, че учредяването на обезпечението обективно е предвидено изначално като
последващо договора за кредит, то е ясно, че неговата единствена цел е да изиска от
потребителя още едно плащане, при това в значителен размер, съизмерим с главницата по
кредита. Така биват нарушени и принципите на добросъвестността и справедливостта, като
се стига до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Затова и договорът за предоставяне на поръчителство също е сключен в
условията на неравнопоставеност по смисъла на чл. 143 ЗЗПотр, което го прави и нищожен
поради заобикаляне на и противоречие със закона и в нарушение на добрите нрави, на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗПотр, чл. 24 ЗПКр и чл. 26 ЗЗД. Той следва да се разглежда като
нищожен и поради това, че е акцесорен договор към друг нищожен такъв.
Това е достатъчно, за да бъде аргументирана основателност на първоначално
предявените искове и същите да бъдат уважени.
По насрещните искове:
При нищожен договор за кредит заемателката дължи връщането само на чистата
стойност на кредита, т.е. на получената от нея главница /чл. 23 ЗПКр/. При това положение
предявените главни насрещни искове, доколкото договорът за кредит е нищожен, са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Главницата по кредита е 5000,00 лева, която ищцата признава, че е усвоила изцяло.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че тя е
върнала 1422,00 лева, като няма данни за прехвърлени суми към „Ай Тръст“ ЕООД.
Следователно евентуално предявеният насрещният иск за главница е основателен, на
основание чл. 23 ЗПКр, за сумата от 3578,00 лева /5000,00 лева – 1422,00 = 3578,00 лева/, за
колкото той е и предявен.
Гореизложените аргументи са достатъчни за произнасяне по предявените искове и
решаване на спора по делото, като останалите заявени от страните доводи не разколебават
направените заключения и обсъждането им се явява безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт.
Следва да се има предвид, че ищцата е освободена по реда на чл. 83 ГПК от
заплащането на такси и разноски по делото. Доколкото същата е представлявана по делото
от адв. Е. И. – АК-Пловдив, по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, то в полза на ЕАД „Е. И.“ следва
да се присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Същото, съобразно фактическата,
правната и процесуалната сложност на спора, както и с оглед съответстващия им интензитет
на необходими и реализирани професионални усилия, следва да се определи на база от
1500,00 лева, като, съобразно изхода от спора, следва да се присъдят 1165,73 лева. От тази
сума всеки ответникът „Кредисимо“ ЕАД следва да заплати 2/3 части, а ответникът „Ай
Тръст“ ЕООД – 1/3 част. Наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1 ЗАдв не следва да се
обсъжда при произнасяне на съда относно присъждането на разноски по реда на чл. 38, ал. 2
ЗАдв (опр.43/10.02.2022г.-гр.д.2611/2021г.-ВКС,IVг.о.).
На основание чл. 78, ал. 6 и чл. 77 ГПК и съобразно изхода от спора ответниците
4
следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт държавните такси по предявените
от Б. С. искове. Ответникът „Кредисимо“ ЕАД следва да заплати 296,43 лева /иск с цена
7410,86 лева х 4% = 296,43 лева, а ответникът „Ай Тръст“ ЕООД – 167,14 лева /иск с цена
4178,39 лева х 4% = 167,14 лева/. Ответниците следва да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт и пропорционална част от първоначално поетите от бюджета на съда
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 300,00 лева, а именно сумата от
233,00 лева, от която ответникът „Кредисимо“ ЕАД следва да заплати 2/3 части, а
ответникът „Ай Тръст“ ЕООД – 1/3 част.
Не е налице основание за присъждане на разноски в тежест на ищцата С. – арг.
Решение от 16.07.2020г. по дела С-224/19 и С259/19 на СЕС, Решение от 21.03.2024г. по дело
С-714/2022 на СЕС, опр.366/16.08.2022г.-ч.т.д.1085/2022г.-ВКС, Iт.о.
Водим от горното, съдът.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и
чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 124, ал. 1 ГПК, че сключеният между
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, и Б. А. С., ЕГН
**********, от село Мировяне /Столична община/, Договор за потребителски кредит №
2930228/28.02.2024г. е нищожен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и
чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 124, ал. 1 ГПК, че сключеният между „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град София, и Б. А. С., ЕГН **********, от село
Мировяне /Столична община/, Договор от 28.02.2024г. за поръчителство към Договор за
потребителски кредит № 2930228/28.02.2024г. е нищожен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в
град София, срещу Б. А. С., ЕГН **********, от село Мировяне /Столична община/,
насрещен иск с правно основание по чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр за осъждане на Б.
А. С. да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата от 888,76 лева, представляваща част от общо
дължимата по Договор за потребителски кредит № 2930228/28.02.2024г. главница в размер
на 4749,46 лева, а именно – главницата по дължимите вноски от трета до осма включително,
ведно със законната лихва от подаване на насрещната искова молба /18.11.2024г./ до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Б. А. С., ЕГН **********, от село Мировяне /Столична община/, да
заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, на
основание чл. 23 ЗПКр, сумата от 3578,00 лева, представляваща чистата стойност на
кредита по Договор за потребителски кредит № 2930228/28.02.2024г., ведно със законната
лихва от подаването на насрещната искова молба /18.11.2024г./ до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, и
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град София, да заплатят на
ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Е. И.“, ЕИК *********, със седалище в
град Пловдив, сумата от 1165,73 лева, представляваща възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв
за предоставена по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв безплатна правна помощ на ищцата и
ответница по насрещните искове Б. А. С., като „Кредисимо“ ЕАД заплати 2/3 от посочената
сума, а „Ай Тръст“ ЕООД – 1/3 от нея.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, на
основание чл. 77 и чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати В ПОЛЗА НА БЮДЖЕТА НА
СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по сметка на Софийския районен съд сумата от 296,43 лева,
представляваща държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град София, на
основание чл. 77 и чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати В ПОЛЗА НА БЮДЖЕТА НА
СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по сметка на Софийския районен съд сумата от 167,14 лева,
представляваща държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, и
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град София, на основание чл. 77 и
чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплатят В ПОЛЗА НА БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по
5
сметка на Софийския районен съд сумата от общо 233,00 лева, представляваща
съответстваща на изхода от делото част от първоначално изплатено от бюджета
възнаграждение на вещо лице, като „Кредисимо“ ЕАД заплати 2/3 от посочената сума, а „Ай
Тръст“ ЕООД – 1/3 от нея.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6