№ 834
гр. Варна, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20243100501305 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, вр. чл. 317, вр. чл. 310 и сл. от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Юникарго Транс“ ЕООД, гр. Варна срещу
Решение № 857/15.03.2024 г., постановено по гр.д. № 12661/2023 г. по описа на Районен съд
- Варна, XXXIII състав, В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: 1/ признава се за незаконно и е отменено
уволнението на П. К. П., извършено със Заповед № 88/28.07.2023 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ по смисъла на чл. 188, т. 3 от КТ, вр. с чл. 190, ал.1, т.
2 от КТ на управителя на „Юникарго Транс" ЕООД, на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ; 2/
възстановява се П. К. П. на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор, товарен
автомобил" в „Юникарго Транс“ ЕООД, гр. Варна, на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ и 3/
осъжда се да заплати на П. К. П. сумата в общ размер от 9334,26лв.– обезщетение за
оставането на ищеца П. К. П. ЕГН: ********** без работа, в резултат на незаконното
уволнение за периода 28.07.2023 год. – 28.01.2024 год./3111,42лв. за подпериода от
28.07.2023г. до 28.09.2023г. и 6222,84лв. за подпериода от 28.09.2023г. до 28.01.2024г./, ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от
подаването на исковата молба – 28.09.2023 год. до окончателното й изплащане, на основание
чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното решение
като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на
1
събраните по делото доказателства, както и за неговата необоснованост. Твърди се, че към
единствено релевантния момент, а именно издаване на Заповед № 88/28.07.2023 г., по
отношение на работника не е имало издаден болничен лист за периода след 13.06.2023 г.
Към него момент П. не е започнал ползването на отпуск, следователно работодателят не е
бил длъжен да изисква разрешение от ИТ. Отправя се искане до съда за отмяна на решението
на ВРС в обжалваните му части, като се отхвърлят като неоснователни предявените искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. Претендират се
разноски.
Въззиваемият П. К. П. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така
подадената жалба, с който се оспорва същата и се излага искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Релевира се неоснователност и на искането за спиране на
въззивното производство. Претендират се разноски.
В съдебно заседание страните по въззивната жалба поддържат изразената позиция по
спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на П. К. П. против „Юникарго
Транс“ ЕООД, гр. Варна, както следва: за признаване за незаконно и за отмяна уволнението
на П. К. П., извършено със Заповед № 88/28.07.2023 г. за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ по смисъла на чл. 188, т. 3 от КТ, вр. с чл. 190, ал.1, т. 2 от КТ на
управителя на „Юникарго Транс" ЕООД, на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ; 2/ за
възстановяване на П. К. П. на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор, товарен
автомобил" в „Юникарго Транс“ ЕООД, гр. Варна, на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ и 3/
за осъждане да се заплати на П. К. П. сумата в общ размер от 9334,26 лв., представляваща
обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение за периода
28.07.2023 год. – 28.01.2024 год./3111,42лв. за подпериода от 28.07.2023г. до 28.09.2023г. и
6222,84лв. за подпериода от 28.09.2023г. до 28.01.2024г./, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба –
28.09.2023 год. до окончателното й изплащане, на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ и чл. 86
от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Юникарго
Транс“ ЕООД, гр. Варна, с който оспорва изцяло предявените искове.
По отношение на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
2
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете е с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са допустими, тъй като за предявяването
им е налице правен интерес.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От фактическа страна настоящият състав намира за установено следното:
Фактическата обстановка по спора е правилно установена от първостепенния съд,
поради което въззивният съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и пред настоящата
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни
изводи:
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 344, АЛ. 1, Т. 1 ОТ КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ исковете по трудови спорове по
повод законността на прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в 2-месечен
давностен срок. При прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на
работодателя без предизвестие, срокът тече от датата, на която заповедта за уволнение е
връчена на работника или служителя. Страните не спорят, че Заповед № 88/28.07.2023 г. на
управителя на „Юникарго Транс" ЕООД е връчена на ищеца, още повече че същата е
представена от последния с исковата молба. Съгласно чл. 195, ал. 3 от КТ дисциплинарното
наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или
служителя, или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с
обратна разписка, какъвто е настоящият случай. От извършената от ВРС служебна справка
за трудови договори е видно, че трудовото правоотношение на П. с ответното дружество е
прекратено на 07.08.2023 г. – тогава е връчена уволнителната заповед на П.. Т.е. от тази дата
е започнал да тече 2-месечният срок, в рамките на който работникът разполага с правата да
потърси съдебна защита срещу незаконно уволнение чрез предявяване на иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Още повече, че видно от клеймото на пощенския плик,
исковата молба е депозирана по пощата на 28.09.2023 г., т.е. в законоустановения двумесечен
срок, поради което и давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ е спазен.
С оглед изложеното, възражението на работодателя за погасяване по давност на иска
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователно.
Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ служителят/работникът има право да оспорва
законността на уволнението пред съда и да иска признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна. Предпоставки за уважаване на иска са да е налице валидно трудово
правоотношение между ищеца и ответника, ответникът да е прекратил трудовото
правоотношение на ищеца и прекратяването да не е съобразено със закона. Тежестта на
доказване законосъобразното прекратяване на трудовия договор е изцяло на работодателя.
3
Не се спори, а и от представените доказателства се установява, че по силата на трудов
договор № 010/05.05.2021 г. страните са били валидно обвързани от безсрочно трудово
правоотношение за длъжността „шофьор, товарен автомобил“, както и че същото е
прекратено със Заповед № Заповед № 88/28.07.2023 г. на управителя на „Юникарго Транс"
ЕООД за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по смисъла на чл. 188, т. 3 от
КТ, вр. с чл. 190, ал.1, т. 2 от КТ – поради неявяване на работа в два последователни дни или
за продължителен период от време от 14.06.2023 г. до 24.07.2023 г.
Дисциплинарното уволнение е едно от наказанията, които предвижда чл. 188 от КТ за
нарушаване на трудовата дисциплина. То е едновременно дисциплинарно наказание и акт на
прекратяване на трудовото правоотношение едностранно без предизвестие от работодателя,
независимо от волята на служителя. Неблагоприятните за наказания последици възникват
веднага - незабавно и безусловно, считано от датата на връчване на заповедта. В конкретния
случай няма спор между страните, че същата е връчена чрез писмо с обратна разписка, така
както е посочено в самия документ.
Не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства е видно, че
работодателят е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, както и че заповедта, с която се
налага дисциплинарно наказание е ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените
признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му /чл. 195,
ал. 1 от КТ/.
По отношение материалната законосъобразност на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание за неявяване на работа, съдът намира следното: Съгласно чл. 187,
ал. 1, т. 1 от КТ неявяването на работа съставлява нарушение на трудовата дисциплина.
Неявяването на работа означава отсъствие от работното място без наличие на
законоустановена причина за това /ползване на отпуск на различни основания, визирани в гл.
VIII на КТ/. Неявяването на работа в продължение на два последователни дни е въздигнато
от законодателя в тежко дисциплинарно нарушение, съгл. чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, което се
наказва с налагане на дисциплинарно наказание – уволнение. Както вече бе посочено
неявяването на работа не е дисциплинарно нарушение в случаите на ползване на отпуск на
някое от основанията предвидени в закона.
В конкретния случай се твърди, че към момента на връчване на Заповед №
88/28.07.2023 г. на управителя на „Юникарго Транс" ЕООД работникът ползва отпуск при
временна нерабопоспособност. От Разпореждане № 5104-03-4/05.01.2023 г. на Директора на
ТП на НОИ – Варна и от многобройната медицинска документация, събрана по делото
/епикриза, болнични листи, медицински протоколи на ЛКК, амбулаторни листи, Експертно
решение на ТЕЛК/ е видно, че на 16.12.2022 г. П. П. претърпява трудова злополука на
работното си място, вследствие на която получава счупване на сакрума в дясно, счупване на
гръбначния стълб в поясната област, множествени счупвания на ребра и травматичен
пневмоторакс.
Легално определение на понятието временна неработоспособност е дадено в пар. 1, т.
34 от ДР на Закона за здравето /33/, като това е състояние, при което осигуреното лице не
4
може или е възпрепятствано да работи поради: остро, подостро или обострено хронично
общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-
курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от
работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от
семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед;
изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина,
бременност и раждане; гледане на здраво дете, до 12-годишна възраст, върнато от детско
заведение или училище, поради карантина на заведението или на училището, или на отделна
група или клас в него, или поради карантина на детето.
Според чл. 6, ал. 2 от НМЕ отпускът поради временна неработоспособност се оформя
с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от Закона за
здравето. Съгласно чл. 162, ал. 1 от КТ работникът има право на отпуск при временна
неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука,
за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване,
карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен
или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от
семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво
дете, до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на
заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина
на детето. Отпуските по предходната алинея се разрешават от здравните органи – чл. 162,
ал. 2 от КТ. В разпоредбите на чл. 103, ал. 2 от ЗЗ, чл. 3, ал. 1 от НМЕ и чл. 3, ал. 1 от
ПУОРОМЕРКМЕ са определени компетентните органи, които извършват медицинската
експертиза на временната неработоспособност. Това са лекуващ лекар, лекар по дентална
медицина, Лекарските консултативни комисии /ЛКК/, Териториалните експертни лекарски
комисии /ТЕЛК/ и Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/.
Актът, с който се установява временната неработоспособност, е болничният лист.
Последният е индивидуален административен акт. Издаването му доказва установената от
съответния орган на медицинската експертиза временна неработоспособност, причините за
същата, продължителността й, както и правото на отпуск за временна неработоспособност.
Освен болничния лист индивидуални административни актове са и актовете, които
постановяват органите на медицинската експертиза – решенията на ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК
относно временната неработоспособност.
Не е налице спор между страните, че ищецът е ползвал отпуск при временна
неработоспособност в периода от 16.12.2022 г. до 13.06.2023 г. вкл. поради претърпяната
трудова злополука. Контроверзният въпрос е дали П. ползва такъв след тази дата.
По делото е представен болничен лист № Е20232717570/07.09.2023 г., издаден от
ортопедична ЛКК при МЦ „Св. Анна“ ЕООД, гр. Варна по решение на ЛКК №
11421/07.09.2023 г. въз основа на Решение на ТЕЛК № 596/04.09.2023 г., с който е продължен
отпуска на ищеца поради временна нетрудоспособност за периода от 14.06.2023 г. до
12.08.2023 г. или за 60 дни. Няма спор, че ищецът не се е явявал на работното си място в
5
този период. Фактът, че е виждан епизодично от свидетеля Н. Славов да шофира личния си
автомобил не опровергава констатациите на здравните органи, че ищецът не може да
изпълнява трудовите си функции в периода от 16.12.2022 г. до 12.08.2023 г. поради
претърпяната от него трудова злополука и този осем месечен срок е необходим за неговото
възстановяване.
При условие, че реално няма прекъсване на временната неработоспособност на П.
поради претърпяната от него тудова злополука, констатирано с надлежен документ от
компетентните здравни органи, които са разрешили отпуск за времето от 16.12.2022 г. до
12.08.2023 г., отсъствието на ищеца от работа за периода, който е посочен в заповедта за
уволнение, а именно от 14.06.2023 г. до 24.07.2023 г., не е без причина и не съставлява
виновно неизпълнение на трудовата дисциплина. Обстоятелството дали издаването на
болничен лист № Е20232717570/07.09.2023 г. е извършено по установения ред е ирелевантно
за спора относно законността на уволнението, тъй като евентуалните нарушенията при
издаване на болничния лист, допуснати от медицинските органи, нямат отношение към
трудовата дисциплина на работника или служителя, ползващ разрешения му отпуск по
болест /така определение № 295 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7669/2013 г., III г. о. /.
Още повече, че Законът допуска издаване на болничен лист за минало време /чл. 9, ал. 5 от
НМЕ/, когато прегледът е бил извършен и временната неработоспособност е била
своевременно констатирана, какъвто е настоящият случай, тъй като ищецът се е явил на
насрочения му преглед на 13.06.2023 г. съгласно предходния болничен лист №
Е20231596409/22.05.2023 г. Последното се установява от съдържанието на Експертно
решение на ТЕЛК № 596/04.09.2023 г. Работодателят е наясно от наличните при него
болнични листи, че към 13.06.2023 г. П. вече е ползвал отпуск при временна
нетрудоспособност за период от шест месеца, като такъв за повече от 6 месеца се разрешава
след решение на ТЕЛК /чл. 9, ал. 5 от НМЕ/, което води до забавяне в издаването на новия
болничен лист.
Видно е от електронната кореспонденция между страните, за която не се спори, че е
получавана от работодателя, че последният преди издаване на уволнителната заповед е бил
уведомен за предстоящото продължаване на отпуска при временна нетрудоспособност на
ищеца след 13.06.2023 г., както и че се очаква произнасяне на ТЕЛК в тази връзка.
Следователно не е налице прекъсване на ползвания от ищеца отпуск поради временна
нетрудоспособност и за същият е налице уважителна причина за неявяването му на работа.
Тъй като към момента на уволнението, работникът е започнал ползването на разрешения му
отпуск поради временна неработоспособност, то същият се ползва от закрилата по чл. 333,
ал. 1, т. 4 от КТ – за уволнението му се изисква предварително разрешение от инспекцията
по труда. Нормите на чл. 333, ал. 1 от КТ относно закрилата при уволнение имат
императивен характер и за тяхното приложение съдът следи служебно независимо дали
нарушението им е въведено като основание за обжалването /т. 1 от Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Съгласно чл. 333, ал. 7 от КТ,
преценката налице ли е предварителна закрила при уволнение се извършва към момента на
6
връчване на уволнителната заповед. Не се спори между страните, че такова разрешение не е
искано и не е получавано от работодателя. Т.е не е спазена процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание от работодателя.
От изложеното следва, че уволнението на П. К. П. със Заповед № 88/28.07.2023 г. на
управителя на „Юникарго Транс" ЕООД е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 344, АЛ. 1, Т. 2 ОТ КТ:
Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ предпоставя и основателността
на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, поради което
въззиваемата следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност
„шофьор, товарен автомобил" в „Юникарго Транс“ ЕООД, гр. Варна.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 344, АЛ. 1, Т. 3 ОТ КТ и
чл. 86 от ЗЗД:
Признаването на уволнението на работника за незаконно и неговата отмяна е
предпоставка за присъждане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ. От служебната
справка за актуални трудови договори направена от ВРС се установява, че П. е останал
незает по трудово правоотношение след незаконното уволнение за периода от 07.08.2023 г.
/датата на прекратяване на трудовия договор/ до 07.02.2024 г. С първоинстанционното
решение обаче е отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение за оставането на
ищеца без работа поради незаконното му уволнение за периода от 29.01.2024 г. до 28.03.2024
г., като в тази част съдебният акт е влязъл в законна сила. Т.е. работодателят дължи
обезщетение за периода от 07.08.2023 г. до 28.01.2024 г. вкл. Съгласно вторият вариант от
заключението на вещото лице БТВ, което следва да послужи като основа за определяне на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е в размер на 1555.71 лв., при среднодневно брутно
трудово възнаграждение от 51.86 лева. Т.е. на ищецът му се дължи обезщетение в размер на
8971.42 лева, като за разликата над тази сума до пълния размер на претенцията от 9334.26
лева искът следва да се отхвърли като неоснователен, както и за периода от 28.07.2023 г. до
06.08.2023 г. вкл.
При този изход на спора по главния иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ,
вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, то и акцесорния такъв с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
присъждане на законна лихва върху главницата от 8971.42 лева, считано от подаване на
исковата молба в съда – 02.10.2023 г. до окончателното й изплащане се явява също
основателен и като такъв следва да се уважи.
В първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа грешка, като е
прието, че исковата молба е депозирана в съда на 28.09.2023 г. вместо на 02.10.2023 г. –
видно от клеймото на пощенския плик и щемпела на регистратурата на ВРС /чл. 125 от
ГПК/. Горната следва да бъде поправена от ВРС по реда на чл. 247 от ГПК.
С оглед изложеното първоинстанционното решение се явява правилно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло.
7
С оглед изхода на спора и направено искане въззивникът „Юникарго Транс" ЕООД
следва да бъде осъден да заплати на адв. Г. Г. Р., оказал безплатна правна помощ, в
качеството му на процесуален представител на въззиваемия П. П. сумата от 2542.18 лева с
вкл. ДДС /сумата от 2118.48 лева без вкл. ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от претендирания
обжалваем интерес.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 857/15.03.2024 г., постановено по гр.д. № 12661/2023 г.
по описа на Районен съд - Варна, XXXIII състав В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ, с които се: 1/
признава за незаконно и се отменя уволнението на П. К. П., извършено със Заповед №
88/28.07.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по смисъла на чл. 188,
т. 3 от КТ, вр. с чл. 190, ал.1, т. 2 от КТ на управителя на „Юникарго Транс" ЕООД, на
основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ; 2/ възстановява П. К. П. на заеманата преди уволнението
длъжност „шофьор, товарен автомобил" в „Юникарго Транс“ ЕООД, гр. Варна, на основание
чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ и 3/ осъжда Юникарго Транс" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
П. К. П., ЕГН ********** сумата в общ размер от 8971.42 /осем хиляди деветстотин
седемдесет и един лева и четиридесет и две стотинки/ лева, представляваща обезщетение за
оставането на ищеца П. К. П. без работа в резултат на незаконното уволнение за периода
07.08.2023 г. до 28.01.2024 г. вкл., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху горната сума, считано от подаването на исковата молба – 02.10.2023 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и
чл. 86 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ Решение № 857/15.03.2024 г., постановено по гр.д. № 12661/2023 г. по
описа на Районен съд - Варна, XXXIII състав В ЧАСТТА, с която Юникарго Транс" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“ № 78,
с управител Кирил Шаралиев е осъдено да заплати на П. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
**** разликата над сумата от 8971.42 /осем хиляди деветстотин седемдесет и един лева и
четиридесет и две стотинки/ лева до присъдения размер от 9334.26 /девет хиляди триста
тридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/ лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 28.07.2023 г. до
06.08.2023 г. вкл., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. **** против Юникарго
Транс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Д-р
8
Пискюлиев“ № 78, с управител Кирил Шаралиев с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с
чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на разликата над сумата от 8971.42 /осем хиляди
деветстотин седемдесет и един лева и четиридесет и две стотинки/ лева до присъдения
размер от 9334.26 /девет хиляди триста тридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното
уволнение за периода от 28.07.2023 г. до 06.08.2023 г. вкл., като неоснователен.
ОСЪЖДА Юникарго Транс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“ № 78, с управител Кирил Шаралиев ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Г. Г. Р., ЕГН **********, САК, със служебен адрес: гр. София, ул. „Христо
Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис 6 сумата от 2542.18 /две хиляди петстотин
четиридесет и два лева и осемнадесет стотинки/ лева, на основание на основание чл. 38 ал. 2
от ЗА.
РЕШЕНИЕТО на Варненски районен съд в останалата му част е влязло в законна
сила.
ДА СЕ ПОПРАВИ допуснатата очевидна фактическа грешка в Решение №
857/15.03.2024 г., постановено по гр.д. № 12661/2023 г. по описа на Районен съд - Варна,
XXXIII състав по реда на чл. 247 от ГПК, съобразно изложените по-горе мотиви.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от от деня, в който съдът е обявил решението си –
18.07.2024 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9