Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 401/04.09.2019 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на втори септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 336 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 ЗДвП /след доп. Дв. бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019год./ във вр. с чл.171, т.1, буква „ж” от ЗДвП.
Образувано е по жалба от И*** И.А. с ЕГН * с
постоянен адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №19-0294-000261 от 20.06.2019год. на Началник сектор „Охранителна
полиция” при РУ – Лом към ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед
№301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР – Монтана, с която на
жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, буква „ж” от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок от един месец, а именно
30 дни. Отнето е СУМПС № ***, за установено с
АУАН бланков №Д832916 от 20.06.2019год. административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. В жалбата се оспорва описаната в заповедта фактическа обстановка, като се
твърди, че същата е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила
и в нарушение на материалния закон, тъй като управлявания от оспорващия товарен
автомобил при въведена временна забрана за движение е в населено място, а не
извън населено място в каквато насока е разпоредбата на чл. 171, т.1, буква „ж”
от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно
призован не се явява, с писмена молба по хода на делото, подържа жалбата по
доводите изложени в нея, като моли да бъде отменена атакуваната заповед.
Ответникът Началник сектор „Охранителна
полиция” при РУ - Лом към ОДМВР – Монтана издал оспорената Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка редовно призован, не се явява и не се
представлява, в писмено становище се сочи техническа грешка при изписване на
мястото на нарушението в оспорената ЗППАМ.
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0294-000261
от 20.06.2019год. издадена от Началник сектор „Охранителна полиция” при РУ –
Лом към ОДМВР – Монтана, е
индивидуален административен акт, жалбата срещу който е предявена в законовия
срок по чл.149, ал.1 от АПК (по аргумент от л.6 по делото) от лицето - адресат
на акта, което съгласно чл.147, ал.1 от АПК има право да оспорва акта,
доколкото същия пряко засяга негови лични неимуществени права и законни
интереси, поради което жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
С оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №19-0294-000261 от 20.06.2019год. на
Началник сектор „Охранителна полиция” при РУ – Лом към ОДМВР – Монтана,
упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР –
Монтана, на физическото лице И*** И.А. с ЕГН * с постоянен адрес *** е наложена
принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС за срок от един месец, а именно 30 дни. Отнето е СУМПС №
***
Заповедта е постановена на основание
чл. 171, т.1, буква „ж” от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с
обстоятелството, че на 20.06.2019год. около 11,50часа в гр.Лом на ул.С*** ,
погрешно посочена в ЗПАМ, като ул.”С*** ” /видно от писмо на Началник РУ –
Лом/, по път ІІ-81 Монтана – Лом км.146+445, водачът И*** И.А. е управлявал МПС
– товарен автомобил, марка „Ф*** ”, модел „Т*** ” с рег. № М ***, собственост на К*** И. М*** с ЕГН * от
гр.Б*** , като е нарушил временна организация и безопасност на движението,
съгласно Заповед РД 11-76/28.05.2019год. на АПИ и сигнализирана с пътен знак
„В-2”. Описано е, че водачът на МПС навлиза след знак забраняващ влизането на
съответното ППС при въведена временна забрана за движение, с което виновно е
нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на ПАМ е
връчена срещу подпис на жалбоподателя на 25.06.2019 г., видно от приложената
към акта разписка.
От данните по административната
преписка се установява, че на 20.06.2019 г. срещу водача е съставен АУАН
бланков №Д832916 от 20.06.2019год., за това, че в гр.Лом на ул.С*** , по път
ІІ-81 Монтана – Лом км.146+445, управлявал МПС – товарен автомобил, марка „Ф***
”, модел „Т*** ” с рег. № ***,
като е нарушил временна организация и безопасност на движението, съгласно
Заповед РД 11-76/28.05.2019год. на АПИ и сигнализирана с пътен знак „В-2”, с
което виновно е нарушил чл. 6, т. 1
от ЗДвП.
Видно от приложена по делото Заповед №
11-76/28.05.2019год. на И.Д Директор ОПУ – Монтана към АПИ, в т. I е посочено
въвеждане на ВОБД на обект „Ремонт на път ІІ-81 Монтана – Лом от км. 143+320,80
до км. 146+445, в т.ІІ е забранено движението МПС, като същите са пренасочени
по обходни маршрути, описано е, че по време на СМР, работните участъци ще бъдат
съобразени с подсигуряване на проходимост до съседните жилищни райони, в т.ІІІ
е посочен срока на действие на ВОБД от 30.05.2019год. до 14.07.2019год.
От представени и приети като
доказателства по делото Заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г., издадена от
директора на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.8 на тази заповед началник сектор
"Охранителна полиция" при РУ –Лом към ОД на МВР - Монтана, който е
издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава
заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора
на ОД на МВР - Монтана е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1524 от
09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол
по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП.
По делото устно и непосредствено са изслушани
показанията на поскания от ответника и допуснат до разпит свидетел А.Г.Х. по
установяване и констатиране на нарушението.
От показанията на свидетеля Х., се
установява, че на 20.06.2019год., в гр.Лом на ул.С*** , по път ІІ-81 Монтана –
Лом км.146+445, жалбоподателя управлявал МПС – товарен автомобил, марка „Ф*** ”,
модел „Т*** ” с рег. № ***, като е нарушил
временна организация и безопасност на движението, изрично заявява в показанията
си, че мястото на нарушението е в кв.Младеново в гр.Лом.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като
същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и
като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В
частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя
трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в
правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да
бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на
всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална
компетентност видно от приложената Заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г.,
издадена от директора на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.8 на тази заповед
Началник сектор "Охранителна полиция" при РУ –Лом към ОД на МВР -
Монтана, който е издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни
лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед
на директора на ОД на МВР - Монтана е издадена въз основа на Заповед №
8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на
службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП. Следователно заповедта е
издадена от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл.146,
т.1 от АПК. Спазена е и нормираната с чл.59, ал.2 АПК, респ. чл. 172, ал.1 ЗДвП, писмена форма.
Установява се, обаче, нарушение на
административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 35 АПК,
тъй като органът се е произнесъл без да е установил релевантния в случая факт –
въведената временна забрана за движение обхваща ли пътния участък на който е
установен оспорващия да управлява МПС – то и касае ли се до въвеждане на тази
временна забрана извън населеното място. Последното е довело и до неправилно приложение
на материалния закон, тъй като, съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б.
"ж" от ЗДП, за управление на МПС след знак, забраняващ влизането на
съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение
извън населените места се прилага принудителна административна мярка - временно
отнемане свидетелството за управление на МПС за срок от един месец. Видно и от
информация от АПИ, Областно пътно управление – Монтана, което не е опровергано
от отразеното в АУАН и оспорената Заповед за прилагане на ПАМ, се касае до
населено място изписано като гр.Лом, ул. „Софийска” по АУАН или както заяви
свидетелят в кв.Младеново и по ЗППАМ ул.”С*** ”.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1
предл. първо от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред
административния орган, имат сила и пред съда.
Дори в съставения акт за установяване на
административно нарушение, надлежно връчен и подписан от И*** А., който
съгласно чл.189, ал.2
от ЗДвП, се ползва с обвързваща материална доказателствена сила,
въпреки нанесените поправки по отношение на факта, къде е нарушил въведената
временна забрана за движение, съгласно цитираната Заповед №
11-76/28.05.2019год. на И.Д Директор ОПУ – Монтана към АПИ, е посочено, че това
е „.......на км.146+445.....”, а видно от Заповедта на АПИ това е именно
границата на въведената забрана, докато законодателя изрично в разпоредбата на
чл. 171, т. 1, б. "ж" от ЗДП, е предвидил управление на МПС след
временно въведената забрана.
Видно от приложената по делото схема №6, към
проекта за временна организация на движението, за обект ремонт на път ІІ-81
Монтана – Лом от км. 143+320,80 до км. 146+445, се установява, че км. 146+445
на път ІІ-81 представлява кръгово кръстовище, за което изрично е посочено, че
се намира в населеното място – гр.Лом, което се потвърди и от събраните гласни
доказателства, че се касае за кв.Младеново на гр.Лом.
Принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, което сочи, че
същите са от вида "преустановяващи ПАМ" по смисъла на чл. 22 ЗАНН.
Ето защо, с налагането на жалбоподателя на
процесната Заповед за ППАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "ж" от
ЗДП, без да са установени и доказани наличието на комулативните предпоставки -
движение след знак забраняващ влизането на съответното ППС при въведена
временна забрана за движение и наличието на такова движение извън населено
място, не е установен състава на извършеното нарушение поради липса на
предвидените в закона материалноправни предпоставки, при което ответникът е
нарушил материалния закон и неговата цел.
По дефиниция принудителни административни
мерки не могат да бъдат прилагани на основание, каквото не е изрично уредено в
закона. Следователно, процесната по делото преустановителна ПАМ, наложена с
оспорената заповед, се явява без материалноправна основа, поради което и не може
да изпълни нормативната цел.
В обобщение, настоящият съдебен състав приема,
че посочените в атакувания административен акт материалноправни предпоставки за
прилагане на принудителната мярка, не са се осъществили, което е в разрез и с
нормативната идея за ПАМ, изведена от общия чл.22 от ЗАНН
в този см. е и Решение по адм. дело №832/2018год. VІІ о. на ВАС.
По делото няма направени искания за
присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на
страните.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2,
предл. второ от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на И*** И.А.
с ЕГН * с постоянен адрес ***, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0294-000261 от 20.06.2019год. на Началник сектор
„Охранителна полиция” при РУ – Лом към ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед
№301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР – Монтана, с която на И*** И.А.
с ЕГН * е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „ж”
от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок от
един месец, а именно 30 дни и е отнето СУМПС № ***,
за установено с АУАН бланков №Д832916 от 20.06.2019год. административно
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване, по аргумент на чл.172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: