№ 14318
гр. София, 20.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110172127 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 422, във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК във връзка с
чл.240, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 33 от ЗПК и по чл.422, във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „................“ ЕАД твърди, че между „...........“ ЕАД и ответника е имало
сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-11327982/23.06.2015 г., въз основа на
който на последния му е предоставена сумата от 5000 лева. Заявява, че ответника се е
задължил да върне отпуснатата сума на 60 броя равни месечни вноски, всяка от които по
141.50 лева, с падеж на първа вноска - 20.08.2015 г. и краен срок за издължаване - 20.07.2020
г. Поддържа, че му се дължи и мораторна лихва за периода от 21.09.2019 г. до датата на
заявлението - 02.12.2020 г. в размер на 101.55 лева. Твърди, че му е прехвърлено вземането с
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. и Приложение 1 от
10.02.2020 г., за което на ответника-длъжник е съобщено с известие за доставяне от
18.02.2020 г. Претендира да бъдат установени вземанията за: сумата от 1441.73 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-11327982/23.06.2015
г., ведно със законната лихва от датата на заявлението - 02.12.2020 г. до окончателното
изплащане; за сумата от 87.77 лева, представляваща договорна лихва за периода от
20.09.2019 г. до 20.07.2020 г. и за сумата от 101.55 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 21.09.2019 г. до датата на заявлението - 02.12.2020 г. Претендира
разноски.
Ответникът И. Г. П. е получил препис на исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК
е подал писмен отговор. Оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №
PLUS-11327982/23.06.2015 г. Заявява, че сумата от 5000 лева не му е предавана. Поддържа,
че не е уведомен за извършената цесия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
1
Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422, във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл.240, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 33 от ЗПК
Установява се от приложеното частно гражданско дело № 60434/2020 г. по описа на
СРС, 52 състав, че по заявление на „ ................“ ЕАД, ЕИК ..........., е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.04.2021 г., с която е разпоредено И.
Г. П., ЕГН **********, да заплати на ищеца сумата от 1441.73 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № PLUS -11327982/23.06.2015 г., ведно със
законна лихва от 02.12.2020 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 87.77
лева за периода от 20.09.2019 г. до 20.07.2020 г., обезщетение за забава в размер на 101.55
лева, за периода от 21.09.2019 г. до 04.11.2020 г. и 82.62 лева разноски по делото, а именно:
32.62 лева държавна такса и 50 лева възнаграждение на юрисконсулт.
С Разпореждане от 15.11.2021 г., като е констатирал, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
постъпило възражение от длъжника и като е взел предвид становището на заявителя, че
оспорва твърдението на длъжника, че не дължи процесните вземания, съдът е указал на
заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване
на вземанията си по заповедта. Съобщението с указанията за възможността за предявяване
на установителни искове е връчено на ищеца, като последният е упражнил правото си на иск
и в рамките на определения от закона едномесечен срок е предявил настоящите
установителни искове, които имат за предмет вземания, идентични на тези, предмет на
издадената заповед за изпълнение. По изложените съображения съдът намира, че
предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Основателността им е предпоставена от кумулативното наличие на следните
предпоставки: наличието на действително правоотношение между страните по договор за
предоставяне на паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание, включително и с
предвидени по него лихви и такси, както и че е изпълнил задълженията си по договора,
предоставяйки на ответника съответната парична сума и ползването от последния на сумата,
както и забавата на ответника.
От представените по делото писмени доказателства, в това число Договор за
потребителски кредит № PLUS-11327982/23.06.2015 г. с погасителен план, условия към
договора и застрахователен сертификат № PLUS-11327982 се установява, че „...........“ ЕАД и
И. Г. П., последният в качеството на кредитополучател, са постигнали съгласие относно
предоставяне на потребителски паричен кредит от 5000 лева, подлежащ на връщане
съобразно посочения погасителен план на 60 месечни погасителни вноски, всяка в размер на
141.50 лева. Договорът за кредит е сключен със срок 20.07.2020 г., при договорен лихвен
процент в размер на 12.48 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 14.96 %. В т. 27 от
2
условията по договора е предвидено и че кредиторът може незабавно след сключване на
договора или по всяко друго време да прехвърли правата си по този договор на избрано от
него трето лице без да е нужно предварително да получи съгласието на кредитополучателя.
В разглеждания случай ответникът оспорва вземанията на кредитора „...........“ ЕАД да
са цедирани в полза на ищеца по делото. С Приложение № 1/10.02.2020 г. към рамков
Договор за цесия от 19.08.2019 г., „...........“ ЕАД прехвърлил на ищеца вземанията по
Договора за заем с ответника № PLUS-11327982/23.06.2015 г. Приложено е по делото и
пълномощно, с което „...........“ ЕАД упълномощава „................“ ЕАД да уведоми длъжниците
по всички прехвърлени вземания на дружеството, както и да преупълномощава трети лица
с тези права. По принцип уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а
не от новия кредитор, поради което и съобщението от новия кредитор няма предвиденото в
чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Няма пречка обаче предишният кредитор да
упълномощи новия да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, което в
случая е сторено с получаване на препис от исковата молба и приложено към нея
уведомление за извършено прехвърляне на вземанията. Безспорно се установява, че именно
вземанията на кредитополучателя по процесния договор за потребителски паричен кредит с
ответника са валидно прехвърлени на ищеца, при което той е материалноправно
легитимиран да търси изпълнението им от длъжника.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че той не е надлежно уведомен
за настъпилата цесия, респ. същата не е породила своето действие, тъй като съгласно трайно
установената и задължителна съдебна практика уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предложение първо от
ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. В заключение следва да се посочи, че с връчване на уведомлението цесията е
породила действие в отношенията между ищеца - нов кредитор и ответника - длъжник,
съгласно изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, т. е. легитимиран кредитор за вземането
срещу И. Г. П., произтичащо от Договор за потребителски кредит от 23.06.2015 г., е ищецът
„................“ ЕАД. Безспорно се установява и че между праводателя на ищеца и ответника е
сключен договор за потребителски кредит.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на ответника заем,
съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв за него важат допълнителните
изисквания за действителност, предвидени в Закона за потребителския кредит(ЗПК).
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал. 1, т.7-12 и
т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде
сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл.10, ал.1 ЗПК), която в
настоящия случай е налице. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя.
Същите са поставени от ответника и доказват сключването на договора между страните.
3
Спазени са и изискванията на чл. 11 ЗПК, като са посочени: размер на кредита; размерът на
лихвения процент, размерът на ГПР, начинът на плащане и погасителен план. Предвидено е
правото на потребителя да погаси предсрочно кредита. Липсват нарушения на формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено с поставянето на подпис на договора за кредит. Представени са подписани от
кредитополучателя условия по договора.
В случая Договорът за потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т.9
и т.10 на чл.11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 12.48 %, като не е предвидена
възможност за промяната му, тъй като същият е фиксиран, и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, а именно – 8490.00 лева,
посочен е и годишният процент на разходите – 14.96 %.
Императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според която годишният процент
на разходите не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България е в сила от 23.07.2014 г. и е приложима по
отношение на Договора за паричен заем № PLUS-11327982, който е сключен на 23.06.2015 г.
Към датата на сключване на Договора за потребителски кредит размерът на законната лихва
е 10 % при основен лихвен процент, определен от БНБ 0 % плюс 10 пункта отгоре. В случая
определеният в договора размер на ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва.
Следователно посочената клауза не е нищожна поради противоречие със закона – чл. 19, ал.
5 от ЗПК.
Налице са и другите изисквания, предвидени в ЗПК – изготвен е и погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски - изискване на чл.11, ал.1, т.7 и т.11 ЗПК. Предвидена е и
възможността кредитополучателят да се откаже от кредита в определен срок, налице е
информация за размера на лихвения процент на ден /чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК/. Установен е
фиксиран лихвен процент, изключващ необходимостта да се съдържа методика за
изчисляване на референтен процент, съгласно чл. 33а ЗПК /чл. 11, ал. 1, т. 9а/.
С оглед на гореизложеното и предвид на това, че договора за потребителски кредит е
сключен в писмена форма на хартиен носител по ясен и разбираем начин, както и
обстоятелството, че всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт, който според настоящия състав е не по-малък от 12 и е предвидена
възможност за отказ от сключения договор, то съдебния състав намира, че процесния
договор е валиден и отговаря на изискванията, които поставя ЗПК.
Кредиторът „...........“ ЕАД попада в обхвата на определението за небанковите
финансови институции по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ. Върху небанковите институции
не се упражнява постоянен надзор, а тяхната дейност е уредена с подзаконов нормативен акт
– Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции. Основната им характеристика,
която предпоставя и посочените различия с банките е, че те отпускат заеми със средства,
4
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими начини.
Поради тази причина тяхната дейност не би могла да бъде финансирана от друго място,
освен от лихвоносни заемни средства, поради което и лихвите по тях са в пъти по - високи
от тези, предлагани от банките. С § 1 от ПМС № 72/08.04.1994 г. е отменено ПМС №
1238/25.06.1951 г. за определяне максималният процент на договорните лихви. Въпреки
разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗЗД, че лихви могат да се уговарят до размер, определен от МС,
такъв подзаконов акт все още не е издаден и принципно за страните не съществува пречка да
уговорят възнаградителна лихва над размера на законната лихва.
Възнаградителната лихва е цена за предоставеното ползване на заетата сума.
Вземайки предвид, размера на възнаградителната лихва, като цена за предоставено право на
ползване на заетата сума; връщането и в сравнително кратък срок; съобразяване на
обстоятелството, че се касае за необезпечен кредит, предоставен от финансова институция,
то съдебния състав намира, че размера на годишния лихвен процент не противоречи на
добрите нрави, тъй като е обясним с разходите, които прави кредитора и с риска, който носи,
както и с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба и при отчитане, че се
касае за необезпечено вземане с единствен длъжник по него.
Следователно по делото се доказва, че кредитора е изпълнил задължението си да
предаде на кредитополучателя паричната сума, предмет на договора за потребителски
кредит, съобразно уговорения в договора начин, като за кредитополучателя е възникнало
задължение да върне предадената парична сума в уговорения в договор срок.
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е обективно,
безпристрастно и компетентно изготвена, не е оспорена от ответника и се приема от съда,
кредитополучателят е получил сумата от 5000 лева, предмет на облигационното отношение,
като същата е била усвоена на 23.06.2015 г. Според заключението в изпълнение на договора
размерът на неплатената главница по договора за кредит е 1274.23 лева.
В тази връзка предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 1274.23 лева, като
за разликата до пълния предявен размер от 1441.73 лева следва да бъде отхвърлен. Върху
главницата от 1274.23 лева се дължи законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението - 04.11.2020 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл.422, във връзка с чл.415,ал.1 ГПК, във
връзка с чл.86, ал. 1 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличието на главен дълг и забава в
погасяването му.
На основание чл. 5 от условията към процесния договор за кредит, при допусната
забава в плащанията на две или повече месечни вноски, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем. Видно от съдебно-счетоводната експертиза, след 20.07.2019 г.
кредитополучателят е преустановил погасяването на дължимите месечни вноски по
договора за кредит в пълен размер. Следователно, в полза на кредитора е възникнало
правото да обяви вземанията си по договора за предсрочно изискуеми. Не се установява
5
възникналото право да е надлежно упражнено от първоначалния кредитор, но същото е
ирелевантно в случая, предвид настъпилия краен падеж на задълженията по договора –
20.07.2020 г.
Съобразно съдебно-счетоводната експертиза действително дължимата главница е в
размер 1274.23 лева, а дължимото обезщетение за забава (мораторна лихва) върху тази
главница е в размер на 101.58 лева за периода от 21.09.2019 г. до 04.11.2020 г.
В тази връзка и предвид диспозитивното начало в гражданския процес,
регламентиран в чл.6 ГПК предявеният иск следва да бъде уважен за цялостния размер от
101.55 лева, представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва) и за периода от
21.09.2019 г. до 04.11.2020 г.
Размерът на възнаградителната лихва е определен от съда, съобразно чл.162 ГПК с
помощта на електронния калкулатор от интернет е 107.96 лева.
В тази връзка и предвид диспозитивното начало в гражданския процес,
регламентиран в чл.6 ГПК предявеният иск следва да бъде уважен за цялостния размер от
87.77 лева, представляваща възнаградителна лихва и за периода от 20.09.2019 г. до
20.07.2020 г.
Възражението на ответника, че претендираните вземания са погасени по давност е
неоснователно. Вземанията за горецитираните суми, произтичат от подписаните Договор
потребителски кредит № PLUS-11327982/23.06.2015 г., като ответникът не е платил вноската
с падеж 20.09.2029 г. и е изпаднал в забава на 21.09.2029 г., а заявлението по чл. 410 ГПК е
подадено на 04.11.2020 г., въз основа, на което е образувано частно гражданско дело №
1705/2020 г. по описа на РС-Габрово. В тази връзка от датата на заявлението по чл.410 ГПК-
04.11.2020 г. назад в тригодишен период, т.е. преди 04.11.2017 се погасяват всички
периодични вземания(тези за лихвите), а в петгодишен период, респ. преди 04.11.2014 г. се
погасява вземането за главницата.
По разноските
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 500.40 лева, представляваща разноски в
заповедното и исковото производства за държавна такса от 96.61 лева, за възнаграждение на
вещо лице от 269.19 лева и за юрисконсултско възнаграждение от 134.60 лева, съразмерно на
уважената част от исковете.
На ответника следва да бъде платена на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 71.89
лева, представляваща разноски за адвокатски възнаграждения в заповедното и исковото
производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете. В тази връзка възражението на
ищеца по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатските възнаграждения се явява
неоснователно. Сумата е съобразена с предвидените размери по чл.7, ал.7 и чл.7,ал. т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
фактическата и правната сложност на делото и извършените процесуални действия.
Предвид на това, че ответника не е внесъл депозита за вещо лице от 300 лева, за
6
което му е указано в Определение №9445/11.03.2023 г. и на основание чл.81, във връзка с
чл.77 ГПК и предвид Протоколно разпореждане от 07.06.2023 г., същият следва да бъде
осъден да ги плати на Софийски районен съд.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „................“ АД, ЕИК ...........,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу И. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв.
„Челопечене“, ул. „Войнишка чешма“ № 16, иск по чл. 422, във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК
във връзка с чл.240, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 33 от ЗПК, съществуване на
вземането за сумата от 1274.23 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № PLUS-11327982/23.06.2015 г. сключен с „...........“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца, ведно със законна лихва за периода от датата на подаване на
заявлението - 04.11.2020 г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1 441.73 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „................“ АД, ЕИК ...........,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу И. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв.
„Челопечене“, ул. „Войнишка чешма“ № 16, иск по чл.422, във връзка с чл.415,ал.1 ГПК, във
връзка с чл.86, ал. 1 от ЗЗД, съществуването на вземанията за сумата от 87.77 лева,
представляваща договорна/възнаградителна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 20.07.2020 г.
и за сумата от 101.55 лева, представляваща мораторна лихва/обезщетение за забава за
периода от 21.09.2019 г. до 04.11.2020 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.04.2021 г. по частно гражданско дело №
60434/2020 година на СРС.
ОСЪЖДА И. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. „Челопечене“, ул.
„Войнишка чешма“ № 16, да заплати на „................“ АД, ЕИК ..........., седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от 500.40 лева, представляваща разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „................“ АД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, да заплати на И. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. София,
кв. „Челопечене“, ул. „Войнишка чешма“ № 16, сумата от 71.89 лева, представляваща
разноски производството, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА И. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. „Челопечене“, ул.
„Войнишка чешма“ № 16, да заплати по на Софийски районен съд, на основание чл.81, във
връзка с чл.77 ГПК, сумата от 300 лева, представляваща платен от съда депозит за вещо
7
лице.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8